Стивън Кинг
Подпалвачката (48)

17

— Ето, Анди — Ърв нарисува права линия в прахоляка. — Това е черният път, по който дойдохме. Бейлингс Роуд. След четиристотин метра на север ще стигнеш до един горски път вдясно. За лека кола е непроходим, но уилисът ще се справи, ако поддържаш оборотите и използваш умело съединителя. На няколко места ще ти се стори, че пътят изведнъж свършва, но ти не спирай и пак ще го намериш. Не е означен на нито една карта, разбираш ли? На нито една.

Анди кимна, загледан в чертаещата пръчка.

— Ще изминеш двайсет километра на изток и ако не затънеш или не се загубиш, ще излезеш на Шосе 152, близо до Хоуг Корнърс. Завиваш наляво — на север — и след километър-два ще стигнеш до друг горски път. Там е ниско, земята е мека и блатиста. Уилисът може и да мине, може и да затъне. Не съм бил там горе-долу от пет години. Това е единственият път на изток към Върмонт, който няма да бъде блокиран. Вторият горски път ще те изведе на Магистрала 22, северно от Чери Плейн и южно от върмонтската граница. Там вече няма да е толкова опасно, макар че сигурно имената и снимките ви ще бъдат изпратени. Но ние ви желаем всичко най-хубаво. Нали, Норма?

— Да — въздъхна тя и погледна към Чарли. — Ти спаси живота на баща си, момиченце. Това е важното.

— Така ли? — измънка Чарли така безучастно, че Норма Мандърс се смути и изплаши. После Чарли опита една колеблива усмивка и Норма й се усмихна с облекчение.

— Ключовете са в уилиса и… — той наклони глава на една страна. — Чувате ли?

Неравномерният вой на сирени, долитащ отдалеч, явно се приближаваше.

— Пожарната — реши Ърв. — Тръгвайте, ако ще тръгвате.

— Хайде, Чарли — подкани Анди. Тя дойде при него, със зачервени от сълзите очи. Трепналата на устните й усмивка бе изчезнала като колеблив слънчев лъч зад облак, но той беше благодарен, че изобщо се бе появила. По лицето й бяха изписани ужасът и мъката на човек, преживял природно бедствие. В този момент на Анди му се искаше да притежава нейната сила: той знаеше как и върху кого да я използва.

— Благодаря, Ърв — сбогува се Анди.

— Извинявайте — добави виновно Чарли. — За къщата, за пиленцата и… за всичко останало.

— Не беше по твоя вина, фъстъче — успокои я Ърв. — Те сами си го изпросиха. Ти се грижи за татко си.

— Добре.

Анди я хвана за ръка и я поведе към мястото зад хамбара, където под разнебитен навес от пръти беше паркиран уилисът.

Докато го запали и подкара през ливадите към пътя, пожарната почти пристигна. Къщата пламтеше като в ада и Чарли избягваше да я гледа. В огледалцето на покрития с брезент джип Анди мярна за последен път семейство Мандърс: Ърв, облегнат на хамбара, с окървавеното парче бяла рокля върху раната, прегърнал със здравата си ръка седящата до него Норма. Анди махна и Ърв леко помръдна в отговор ранената си ръка. Норма не махна, замислена навярно за майчиния си сервиз, за бюрото, за любовните писма… за всичко, от което застраховката не се интересува и никога не е възвръщала.