Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Firestarter, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Вихра Манова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 155гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ І. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 301. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-120-3.
ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ ІІ. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 287. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-121-1.
Първото издание е на изд. Народна култура от 1989 и е със заглавие „Живата факла“; в 1 книга
История
- —Корекция
- —Добавяне на анотация (пратена от meduza)
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Подпалвачката от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Подпалвачката | |
| Firestarter | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 29 септември 1980 г. САЩ |
| Издателство | Viking Press |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | хорър, научна фантастика, трилър |
| ISBN | ISBN 0451167805 |
| Подпалвачката в Общомедия | |
„Подпалвачката“ (на английски: Firestarter) е роман, написан от Стивън Кинг. По книгата е направен и филм, носещ същото име – „Подпалвачката“. Главната роля, на малката Чарли, изпълнява Дрю Баримор.
Сюжет
Анди и Вики се запознават по време на експеримент, носещ кодовото име „Серия 6“. Те двамата, както и всички взели участие в експеримента, получават свръхестествени сили. Анди може да „тласка“ хората, а Вики владее „телепатия“, с която чете мислите на другите. Силите им не са неограничени, но им се ражда дъщеря, Чарли, която наследява способностите и на двамата, но с по-голяма сила — пирокинеза. Останалите участници в експеримента умират по някакъв повод – едни са убити, други се самоубиват. Остава семейството МагГий с малката Чарли. Те са издирвани от „Арсенала“, които искат да изучат и овладеят способностите им. Майката е убита, а детето – отвлечено. Бащата успява да овладее ситуацията, но не за дълго.
4
Десет минути след полунощ. Фоайето на летището бе предоставено на нощните пътници: военнослужещи, прибиращи се от отпуска, жени с измъчен вид, подкарали стада от капризни, изнемогващи за сън деца, бизнесмени с торбички от умора под очите, бродещи младежи с големи ботуши и дълги коси, някои от тях с раници на гръб, една двойка с тенисракети в калъфи. Високоговорителите обявяваха полети и повиквания като някакви сънувани могъщи божества.
Анди и Чарли седнаха един до друг пред масичките с телевизори. Издраскани и нащърбени, боядисани в убито черно, те напомняха на Анди зловещи, футуристични кобри. Той пусна вътре последните си две монети, за да не ги изгонят от местата. Телевизорът на Чарли излъчваше повторение на серия от „Новобранците“[1], а пред Анди Джони Карсън[2] клюкарстваше със Съни Боно и Бъди Хакет.
— Тате, трябва ли? — за втори път попита Чарли, готова да заплаче.
— Изтощен съм, пиленце — каза той. — Нямаме никакви пари. Не можем да останем тук.
— Лошите хора ли ще дойдат? — прошепна ужасено детето.
— Не знам. — Туп, туп, туп в мозъка му. Вече не черен кон без ездач; сега от прозорец на петия етаж хвърляха върху него чували, пълни с остри късове желязо. — Трябва да сме готови, ако дойдат.
— Откъде да намеря пари?
Той се поколеба и рече:
— Ти знаеш откъде.
Сълзите преляха и потекоха по бузите й.
— Не е хубаво. Не е хубаво да крада.
— Зная. Но и от тяхна страна не е хубаво все да ни преследват. Аз ти го обясних, Чарли. Или поне се опитах.
— За малкото Лошо и голямото Лошо?
— Да. За по-малкото и по-голямото зло.
— Много ли те боли главата?
— Доста.
Безполезно бе да я подготвя, че след час или най-много два ще бъде толкова зле, че няма да е способен дори да мисли свързано. Каква полза да я плаши още повече? Каква полза, ако й довери опасенията си, че този път няма да успеят да избягат?
— Ще се опитам — реши Чарли и се смъкна от стола си. — Бедният татко! — съжали го тя и го целуна.
Той затвори очи. Телевизорът пред него продължаваше да работи — някакъв далечен, ромолящ звук в центъра на постоянно нарастващата болка в главата му. Когато пак отвори очи, тя беше вече само една далечна фигурка, много дребна, облечена в червено и зелено, подобна на коледно украшение, която се промъква през разпръснатите из залата хора.
„Моля те, Господи, пази я — помисли си той. — Не позволявай на никого да се изпречи на пътя й или още повече да я наплаши. Много ще съм ти благодарен, Господи. Става ли?“
И отново затвори очи.