Елисавета Багряна
Коледен гост

Сняг засипал вън земята.

Зимна вечер свята.

Вътре топло. Край елхата

шепнат си децата.

В миг те млъкват, че зачуват —

вънка някой чука:

„Чук-чук! Чук-чук!“

— Кой е тук?

— От студа ме приберете —

моля отворете!

— Кой си? Името кажи.

Само не лъжи!

— Аз съм Щурчо — цигулар,

ваш добър другар.

Струпаха се на вратата

радостни децата:

— Гост добре дошъл си наш.

Влез! Стопли се! Яж!

Влиза Щурчо — гладен, беден,

мършав и приведен,

но цигулката си носи —

милост той не проси.

Сгря се, хапна, па я стегна,

лъка си обтегна,

заизвива кръшна песен,

замижа унесен…

А децата се разсмяха,

викнаха, запяха,

за ръце се наловиха

и хоро извиха.