Сандра Браун
Торнадо (16)

16

Мексиканците настояха, разбира се, да им се плати веднага.

Емъри Ломакс се охарчи с петдесет долара, но дори и да му беше струвало два пъти повече, за да съсипе стадото на Делри Корбет, той нямаше да се колебае и щеше да си плати като поп. Джеси Гарсия и неговата тумба, чийто състав непрекъснато се променяше, се появи на главната улица на Блуър тъкмо когато Емъри имаше нужда от тях. Ако не бе погледнал през прозореца на кабинета точно когато покрай него профуча пикапът на Гарсия, Емъри още щеше да умува как да притисне Корбет, за да го принуди да се откаже от фермата.

Но щастието му се усмихна и му прати Джеси Гарсия.

Той бе известен в града като човек, който ще ти поправи всичко. Панти, пръскачки, септични ями. А също ще те извади от всякакви трудни положения. Ако са ти разбили вратата, достатъчно е да се обърнеш към Гарсия и той ще ти смени бравата. Ако искаш да ти подкастрят дърветата, викаш Гарсия и братовчедите му и до вечерта те ще ти орежат клоните и ще ги изнесат от двора. Ако ли пък искаш на онзи кретен, съседа, да му се стъжни, плащаш петдесет долара на Гарсия и той има грижата да ти достави удоволствието да видиш как комшията си чупи в някоя дупка на пътя новичкия микробус.

Ставаше ли дума за мъст, не беше зле да познаваш Гарсия. Той не се гнусеше да си мърси ръцете в прекия и в преносния смисъл на думата. Беше готов да направи всичко онова, което казваме, че желаем на най-големия си враг. Виж, не се решаваше да осакатява и убива, но инак имаше развихрено въображение. Ако не знаеш какво отмъщение да избереш, той ще ти предложи цяло меню с най-различни възможности.

Не подбираше средствата. Беше готов да работи за всеки, стига той да си плаща. Никак не бе изключено един ден да си му клиент, а на следващия да се превърнеш в негова жертва. Но какво да се прави, такава беше системата на Гарсия. Никой не я оспорваше, понеже никой не искаше да го настройва срещу себе си: всеки ще ти каже, че мексиканците не се разделят с ножовете си.

Та Емъри Ломакс поръча на Гарсия да посегне на стадото на Корбет.

— Но гледай да не е бедствено. Разбираш ли, Джеси, какво означава „бедствено“?

Гарсия отговори, че разбирал, и само след ден целият град говореше за едно: как при неизяснени обстоятелства Корбет загубил няколко крави, вест, при която настръхваше всеки фермер. Това се отразяваше зле на продажбите. Превръщаше се в нещо като дамга. Дори при мисълта, че може да го сполети такава беда, всеки животновъд се разтреперваше като листо. Вижте как болестта „луда крава“ се отрази на продажбите на говеждо във Великобритания!

Емъри излезе напето от банката и тръгна към Корбет, с когото имаше среща и който се надяваше да е отстъпчив. Но когато дойде във фермата, го чакаше неприятна изненада. Колкото и невероятно да звучеше, Корбет дори повече от преди не искаше и да чуе да продаде земята си.

— Прегледахте ли материалите? — попита отчаян Ломакс, след като близо половин час набира смелост.

— Да.

— Онова, което правят, наистина е невероятно.

— Сигурно.

Виж го ти дъртия мърморко, нима наистина не бе възхитен от лъскавата дипляна и информацията в нея? Или просто се инатеше колкото да вдигне цената?

— Те са твърде щедри в предложението си, господин Корбет. По-щедри от това — здраве му кажи!

На Емъри му вреше и кипеше, но въпреки това той се престори на много безгрижен, облегна се на тапицирания стол и отпусна глезена на единия крак върху коляното на другия.

— Фирма „Истпарк Девелопмънт“ наистина е готова да даде всичко, само и само да откупи земята. Предложението им надвишава многократно цената на имота. Но парите са си техни, нали така? — попита той, после погледна Ана в другия край на стаята и намигна.

Когато бе дошъл, тя учтиво му беше поднесла чаша изстуден чай, но го бе изгледала така, сякаш е прокажен. На какво отгоре беше така високомерна?

Емъри се държеше с нея чаровно и изискано, току я поглеждаше, та тя да не се чувства изключена от разговора, макар че Делри й обясняваше със знаци за какво приказват. Всеки път, когато Ана идваше в банката, Емъри се стараеше как ли не да е мил с нея, и с какво му отвръщаше тя? С отношение, което можеше да бъде наречено всякакво, но не и приятелско.

Ето и сега седеше като айсберг. Но това не го обезсърчаваше — Емъри бе решил да прави, да струва, но да я има. И тогава тя на бърза ръка щеше да промени държанието й.

Делри затвори папката с документите и я метна на масичката.

— Я ми кажи, Ломакс, правилно ли съм разбрал? Искат да се простя с двеста и шейсет декара земя, която вече притежавам, и да получа в замяна мъничко късче от нея?

Емъри се усмихна донемайкъде лъчезарно.

— Ама бива ли да говорите така! За да ви насърчат, те наистина са готови да ви предоставят правото пръв да си изберете най-хубавия парцел, освен това ще покрият и всички разходи по строителството на новия дом и ще ви предоставят доживотно членство в извънградския клуб.

— Значи членство в извънградския клуб!

— Точно така! — повтори Емъри — мед му капеше от устата. — Как ви звучи?

— И дума да не става!

Делри се изправи.

— Господин Корбет, излагам ви предложението съвсем като за лаик, но според мен вие пак не схващате…

— Зная да чета, господин Ломакс.

— Нямах предвид… Ама вие да не си помислите, че… — Нима Корбет наистина го смяташе за толкова глупав? Емъри си повтори, че трябва да внимава много. — Опасявам се, че някои професионални тънкости от сделката ви убягват.

— Може и да ми убягват. Но в моя отговор няма тънкости. Не проявявам интерес.

Емъри почти изписка:

— Ама те ще ви платят повече, отколкото струва имотът. Ще си построите на своя парцел каквато къща искате.

— Аз си харесвам тази къща и този парцел.

Емъри бе на косъм от това да избухне, вече усещаше как инстинктивно стиска юмрук. Точно в този момент пейджърът му изписука. Той го изключи припряно и направи поредния отчаян опит.

— Не можете на своя глава да взимате решение. Ами Ана? Какво мисли тя за нашето предложение?

Още преди да е изрекъл въпроса, и Ана вече изписваше със знаци отговора.

— Тя казва, че имотът е мой — преведе му Делри. — Ще го наследи синът й. Подкрепя моето решение.

— Радвам се, че е отгледала такова момченце за чудо и приказ. Не забравяйте и него. Образованието му. Докато порасне и стане време да се запише в колеж…

— Вече сме заделили пари за следването му.

— Но…

Делри вдигна ръка.

— Изслушах пазарлъците ти, Ломакс. Само си пилееш енергията, а губиш и моето време. Все пак проявих любезност и се съгласих да се срещнем. Време е да се разделяме. Довиждане!

Фермерът се обърна и понечи да излезе, но Ломакс се вкопчи за последната възможност като удавник за сламка.

— Чакайте, трябва да поговорим за вашия заем.

Корбет спря като попарен, извърна се и го измери с поглед. Лицето му беше почервеняло.

— Какво за заема?

Емъри изду устни, уж съжаляваше. Поклати лекичко глава — един вид, неприятно му е да повдига темата и го прави само защото няма друг избор.

— Това тримесечие закъсняхте с изплащането на лихвите, господин Корбет.

— Само с няколко дни.

— А следващото тримесечие? А по-следващото?

— Никога не съм просрочвал паричните си задължения.

— Убеден съм в това. Но никога досега не сте изпадали в такова трудно положение. И да ви призная, не смятам, че в близко бъдеще ще успеете да се измъкнете от него. Търсенето на говеждо пада. А вие отглеждате крави. Разбирате ли какво имам предвид? — разпери той широко ръце. — Винаги сте били добър клиент на банката и затова тя на драго сърце ви отпусна голям заем. Но не можем да си позволим да губим пари.

— Какви ги приказваш, Ломакс! От това, че съм теглил заем, вие само печелите! Докато си плащам лихвите…

— Ние зависим от ревизорите. Не аз, а именно те нервничат — отсече Емъри и за да покаже колко е сериозен, кръстоса ръце под гърдите си. — Тъй като те ми оказват натиск, съм принуден да поискам да започнете да погасявате не само лихвите, но и главницата.

— Добре. Ще се справя.

— Как? Като човек, който е в течение на паричните ви постъпления, знам, че в момента в сметката ви не идва почти нищо. Вместо да намаляват, задълженията ви се трупат и трупат. Сметнете! Цифрите в банковото ви извлечение изглеждат все по-отчайващи. А сега и това… затруднение.

С тези думи Ломакс най-сетне успя да прикове вниманието на домакина. Корбет извърна рязко глава, сякаш банкерът го беше ударил по брадичката. Всъщност Емъри бе по-доволен, отколкото ако беше зашлевил Делри. Словесната атака му доставяше по-голямо удоволствие, отколкото ако бе ударил този дърт скръндза.

— Броени минути след като се обадихте на доктор Андерсън, всички започнаха да предават от уста на уста, че по добитъка вероятно е плъзнала епидемия. Всички фермери в околността чуха какво нещастие ви е сполетяло.

— Стадото ми не е налегнато от мор. Това беше единичен случай.

— Както личи, е така, но за вас загубата не е никак лека. Особено пък сега, когато всеки килограм говеждо е равнозначен на долари и центове.

— Загубих само пет добичета. Няма да се повтори.

— Но няма как да сте сигурен, нали? А и вероятно ще има последици и след като заловят доведения ви син.

Този път Емъри дори бе по-доволен и от преди — думите сякаш сами изникваха в съзнанието му и след като той ги изречеше, удряха Корбет в корема. Напуши го смях. Ето на това му се вика работа! Емъри беше в стихията си. Жалко, че Конот и другите важни клечки от „Истпарк Девелопмънт“ не бяха тук, за да му се порадват. Ако Конот го чуеше отнякъде колко ловко манипулира Делри Корбет, сигурно щеше да го повиши в заместник-директор на фирмата.

— Какво общо има бягството на Карл Хърболд с… — попита задъхан Корбет и известно време мълча. — С всичко?

Емъри погледна тъжно към Ана. Тя беше пребледняла, но ако изразът й бе показателен за нейните чувства, човек би помислил, че банкерът е някакъв инквизитор, едва ли не надзирател в нацистки лагер на смъртта.

— Извинявайте, господин Корбет. Смятах, че знаете… какво шушукат хората. Мислят, че сте виновен, макар и косвено. Знаете ги какви са, вечно търсят изкупителна жертва. Струва ми се, че някои винят именно вас, задето момчетата са станали изпечени престъпници. Тази неприятна случка с кравите… мен ако питате, тя доказва какво е отношението на околните към вас. Бяха позабравили за синовете ви, но това бягство от затвора отново разбуни духовете. Пак всички говорят само за това.

— Извинявайте, вие кой сте?

Емъри се извърна рязко. Тъкмо обрисуваше картина, която беше донемайкъде мрачна, справяше се прекрасно и ето на, прекъсваха го. Той беше ядосан и изненадан. Смяташе, че Ана и Делри Корбет са сами в къщата, ако не се брои хлапето, което бяха пратили да си играе в друга стая.

Мъжът, застанал на широката арка между коридора и просторния хол, бе висок към метър и осемдесет и съвсем слаб, да не кажем хилав. Беше облечен като каубой: в излинели сини дънки и ботуши. Потупваше с овехтялата сламена шапка по бедрото си. Под същата тази шапка пясъчнорусата му коса се бе слепнала и от потта изглеждаше по-тъмна. Под мишниците памучната му работна риза беше опърпана, сякаш я е ръфат ротвайлер. Ръцете му бяха само мускули и жили и от слънцето бяха потъмнели като орехова черупка. Беше трудно да разбереш какви на цвят са очите му, понеже мъжът ги бе присвил. Гледаше съсредоточено Емъри.

Банкерът направо настръхна от този вторачен поглед, но все пак намери сили да каже:

— Кой пита?

Искаше да го изрече високомерно, но вместо това думите му прозвучаха по детински заядливо. Каубоят се засмя.

— Я да видим дали ще позная. Ти си Ломакс, Делри ми спомена, че днес следобед има среща с теб.

После го изгледа високомерно от глава до пети. Когато очите му паднаха върху клетъчния телефон в ръката на Емъри, той пак прихна, после се обърна към Делри.

— Трябва ми една част, за да поправя водната помпа. Знам къде да я намеря — в един склад в Накогдохес. Сигурно ще се върна чак надвечер.

— Добре — кимна Корбет.

Каубоят си сложи шапката, хвърли още един присмехулен поглед на Емъри и излезе.

— Кой беше този човек? При вас ли работи?

— Да.

— Откога?

— Наех го преди няколко дена.

Емъри реши, че отново му се е отворил случай да наблегне, че няма нищо общо с отровените крави.

— Проверили ли сте го? Ами ако именно той е отровил добитъка?

— Казахме си всичко, каквото имаше да си казваме, Ломакс. И не бери грижа за заема. Няма опасност банката да загуби парите си. Допълнителното обезпечение струва много повече от сумата, която съм теглил.

Емъри си лепна най-лъчезарната усмивка.

— Никой нямаше да се притеснява, ако бяхте приели предложението на „Истпарк“.

Лицето на Корбет стана още по-червено.

— Ана, изпрати го, ако обичаш.

— Няма да изпълня задълженията си на ваш финансов съветник, ако не ви предупредя, че допускате голяма грешка, господин Корбет.

— Ще се смятам за надлежно предупреден. Довиждане, Ломакс. И предай на приятелчетата си от онази фирма, как й беше името…

— „Истпарк Девелопмънт“.

— Та предай им, че фермата не се продава. И не ме безпокой повече.

Делри излезе от стаята и се качи на горния етаж. Емъри проклинаше всяка негова стъпка, докато той не се скри на площадката на втория етаж. После се извърна към Ана.

— Въпреки всичко накрая ще размисли и ще склони.

Младата жена поклати глава. Банкерът й се усмихна благо — благо и бързо отиде при нея.

— Ако трябваше да решавате вие, какво щяхте да направите? — натърти Емъри и опря показалец в гърдите й.

Тя веднага му обърна гръб и се запъти към входната врата. Ломакс я последва, но се направи, че не забелязва как е отворила широко вратата и недвусмислено го приканва да си тръгне.

Банкерът си помисли, че не е постигнал особен напредък със стареца. Корбет бе непоклатим. Той трябваше да опита нещо друго.

Щеше да бъде крайно опасно да наема още веднъж Джеси Гарсия. Ако рискуваше за щяло и нещяло, Гарсия нямаше да се радва толкова дълго на доверието на хората. Човек си купуваше с петдесет долара не само неговите услуги, но и мълчанието му. Никога досега Гарсия не се беше оставял да го хванат. Той обикновено възлагаше работата на някой свой изпаднал в нужда роднина, който само минаваше през града и на когото даваше малка сумичка, докато самият той гледаше да си осигури поне десетина алибита, кротуваше си вкъщи и си прибираше в джоба тлъста комисионна.

Но човек никога не можеше да бъде сигурен. Някой от роднините на Джеси Гарсия можеше да се раздрънка. Заловяха ли го на местопрестъплението, той щеше да посочи Гарсия, а Гарсия на свой ред щеше да издаде Емъри — банкерът не си правеше никакви илюзии, мексиканецът щеше да натопи и родната си майка, ако трябваше да избира между свободата и затвора. Емъри не изгаряше от желание да се прочуе като първия, когото Джеси Гарсия е натопил. Затова и бе категоричен, че няма да използва повторно услугите му.

Не знаеше доколко може да разчита и на онези калташки подмятания за Карл Хърболд. Всъщност дори не знаеше, че избягалият затворник и Корбет са свързани до днес сутринта, когато секретарката му напомни за срещата. Не че беше нужно да го прави. Тъкмо Емъри да го каже на госпожа Преспи, когато тя добави:

— Клетият стар Делри! Никога няма да се примири, че е втори баща на тези изпуснати момчета.

И през следващия половин час изложи пред шефа си всички пикантни подробности за Сесил и Карл Хърболд. Той направи тъжна физиономия. Сбърчи чело. Току възкликваше: „Мили боже!“, или „Виж ти! Ама че работа! Какви гнусни типове!“, макар че наум вече потриваше ръце и се облизваше самодоволно. Бе добавил новата информация към арсенала си от оръжия, които смяташе да пусне в действие срещу вироглавия фермер.

Когато по време на спора подметна името на затворника, го направи уж случайно, макар че отдавна дебнеше случай да го стовари върху дебелата глава на Делри. Но ако в близко време заловяха Карл, този довод щеше да се обезсили и Емъри отново щеше да бъде на изходната точка, тоест никъде.

Разковниче за успеха му можеше да бъде и Ана Корбет. Емъри се приближи още малко.

— Разчиташ думите по устните ми, нали, Ана?

Тя кимна.

— Чудесно — ухили се банкерът. — Защото искам да разбереш колко важна може да бъде тази сделка за бъдещето ти. Помисли какво ще са за сина ти тези пари. На твое място, ако бях жена, и то глуха — добави той и я хвана за ръката, — щях да искам да осигуря добро бъдеще за себе си и за детето. Особено при такава възможност. — Емъри я помилва. — Едва ли друг път ще ти се отвори такъв случай. Щастлив съм, че именно аз съм в състояние да ти го предоставя — усмихна се Емъри и отново я погали. — Дали в скоро време да не се видим само двамата и да обсъдим всичко?

Понякога беше толкова умен, че чак се плашеше. Както и беше предполагал, жената бе зажадняла за обич. Емъри го беше надушил още първия път, когато я бе видял. Ана се правеше на строга и непристъпна, но всъщност копнееше за мъжка ласка. За ласката на някой млад мъж. Свекър й явно не я задоволяваше. Каква вълнуваща перспектива! Ана беше свикнала със стария грохнал Делри и как ли щеше да крещи и да се гърчи, ако легнеше с някой по-млад!

Още щом Емъри я докосна, тя престана да се държи така надуто. Изглеждаше непорочна и уплашена, сладка и свенлива, и тъй сексапилна, току прехапваше долна устна. Поглеждаше към горния етаж досущ гимназистка, притеснена да не я спипат бдителните й родители. Сведе мигли. Опита се да си поеме дъх и потрепери едва забележимо.

После дръпна ръката си и усмихната, му направи някакъв знак. Емъри се наведе още по-близо.

— Не знам какво ми казваш, но имам усещането, че е нещо много приятно. — Пак стисна ръката й и й намигна. — Ще държим връзка.