Сандра Браун
Торнадо (50)

50

— Според мен не бива да ставате, господин Хардж — каза медицинската сестра, отговаряща за лечебната физкултура и рехабилитацията.

Беше влязла в болничната стая и го бе заварила да седи на края на леглото.

— Сигурно не бива, но въпреки това ще стана.

— Ще повикам главната сестра.

— По-добре си гледайте работата — тросна се Ези. — Ранен съм в ръката. Някаква си драскотина. Не виждам причина да лежа.

— Да, но са ви правили операция. На система сте.

— Чувствам се чудесно. — Той свали нозе и се изправи. — Ето, виждате ли? Няма ми нищо. Само ще се поразходя по коридора. Ще се върна, преди да са ме усетили. А вие си мълчете, чухте ли?

Подпря се на стойката на системата, която беше на колелца, и закрета към вратата. Облицованият с плочки под се студенееше под нозете му. Ези прихвана със свободната си ръка болничния халат.

Излезе от стаята и свърна наляво по коридора. Погледна през рамо младата сестра, която кършеше ръце и се чудеше какво да прави, и й кимна насърчително.

Предния следобед, още докато го караха с линейката към болницата, се почувства замаян от лекарствата, които му бяха дали. Помнеше смътно как в спешното отделение са го прегледали и са му направили рентгенови снимки. Казаха му, че куршумът е излязъл от ръката, без да засегне костта. Въпреки това го бяха оперирали, за да извадят разкъсаната тъкан и парченцата кост, а също да видят дали не са засегнати мускулите и да го позакърпят. Някъде по това време Ези загуби интерес и съзнание.

Сутринта се събуди с превързана ръка, с болки навсякъде, с размътена глава и непреодолимо желание да си поговори с пациента, настанен в стая по-нататък в коридора. Бе решен да го стори и нямаше да го спрат никакви сестри и системи.

Стигна безпрепятствено до другия край на коридора. Отвори вратата на болничната стая, която търсеше, и влезе. Вътре се чуваше само тракането на стойката, върху която беше закрепена системата му: едно от колелцата се беше разхлабило. Пациентът извърна глава по посока на шума. Изглеждаше блед като мъртвец, но Ези остана с впечатлението, че макар да го е заварил със затворени очи, той не е спял. А също, че мъжът не е изненадан от появата му.

— Добър ден, шериф Хардж — каза той.

— Здравей, Джони.

Джак Сойър се усмихна тъжно.

— От доста време не са ме наричали така.

— Кога се отказа от името Джон Сойър младши и го смени с Джак?

Мъжът извърна очи към тавана и Ези видя профила му. Приликата беше удивителна и бившият шериф се учуди как не я е забелязал досега. Всъщност не я беше търсил.

Още известно време Сойър гледа тавана, сетне се извърна към Ези.

— След онази нощ престанах да се представям като Джони. — Подир кратко мълчание добави: — Онази нощ промени не само името ми. Тя промени много неща.

Двамата мъже се гледаха дълго: и двамата бяха наясно какво е имал предвид с тези думи.

Проточилото се мълчание бе нарушено от Ана Корбет, която влезе с чаша кафе. За разлика от Джак Сойър тя бе стъписана, че заварва в стаята и Ези.

— Добро утро, Ана!

Младата жена му се усмихна, после остави кафето на шкафчето до леглото, написа нещо в едно бележниче и му го подаде.

— Не е нужно да ми благодариш — рече той, след като прочете написаното. — Радвам се, че вие с детето не пострадахте. Това е най-важното. Как е тази сутрин момчето?

— При Марджори Бейкър е — обясни Джак. — По молба на Ана тя го е водила на детски психолог. Както личи, Дейвид има нужда от утеха и помощ.

— Ще му мине като на кутре. Децата издържат на какво ли не.

Ана написа в тефтерчето втора бележка и я подаде на Ези.

— Момчето се притеснява за Джак и ми се разсърди, че не му позволих да дойде в болницата — прочете той, сетне се извърна към Джак. — Както гледам, те харесва, а?

— Аз също го харесвам. Страхотно хлапе. Ужасно неприятно ми е, че вчера беше там и видя всичко. Чу мръснишките брътвежи на Карл. — Личеше си, че наистина съжалява и е загрижен за детето. — Ана би трябвало да е с него, вместо да си губи времето тук. — Той се извърна към нея. — Но не иска и да чуе да си тръгне.

Двамата се погледнаха с такава неприкрита обич и желание, че Ези чак пламна. Джак хвана ръката на Ана и я доближи до лицето си, после я държа дълго, затворил очи. Когато ги отвори, Ези видя, че в тях блещукат сълзи.

— Сигурно е от упойката — заоправдава се притеснено Джак. — Сестрата обясни, че от нея хората понякога се разкисват. Но само като си помисля какво можеше да стане вчера…

Не беше нужно да казва повече. Ана се наведе и го целуна лекичко по устните, сетне придърпа един стол и натисна Ези за рамото, та да му покаже да седне. Той не бе очаквал, че ще му се вие свят, и на драго сърце прие поканата. Младата жена го заметна през раменете с одеяло.

— Благодаря.

Тя махна озадачено към ръката му.

— Всичко е наред. Е, в началото, когато играя на хвърляне на подкови, мерникът ми сигурно няма да е от най-точните, но инак… — сви той рамене.

Младата жена седна на крайчеца на леглото и хвана Джак за ръката.

— Още не съм те питал ти как си — рече му Ези. — Раната ти тежка ли е?

— Боли ужасно, но според лекаря съм извадил невероятен късмет. Куршумът не е засегнал гръбначния стълб и важните органи. Ако беше минал само на сантиметър в едната или другата посока, съм щял да остана парализиран за цял живот или да умра.

— Слава богу, че си се отървал леко!

След тези думи настана тягостно мълчание. Ана го усети и ги погледна недоумяващо. Написа нещо в бележника и го подаде на Джак. Той й рече:

— Не, недей да излизаш. Не е зле и ти да чуеш това. А после, ако решиш да си тръгнеш, ще те разбера.

Между веждите й се вряза отвесна бръчица, издаваща тревогата й, и тя отново написа нещо в тефтерчето.

— Не, не е за отровените крави — каза Джак, след като го прочете. — По-сериозно е.

— Съвсем се обърках. Отровени крави ли? — възкликна Ези.

— Дреболия — поясни Джак.

Разговорът им само озадачи и разтревожи още повече Ана. Джак Сойър стисна ръката й.

— Всичко ще е наред. — После се обърна към Ези, погледна го в очите и след кратко колебание каза: — Чудя се как не припаднах онзи ден, когато влезе в кафенето и се заприказва с Делри.

— Не те познах, Джони. Пораснал си, станал си мъж. Но дори и да се бях сетил кой си, пак нямаше да последва нищо. Направих връзката едва вчера.

— Предполагам, вече двайсет и две години държиш заповедта за арестуването ми.

— Няма такова нещо.

Джак погледна Ана, пресегна се и я помилва по бузата.

— Наистина рискувах много, когато се върнах в Блуър, но… но нямах друг избор. Докато Карл беше в затвора, съвестта ми беше чиста. Беше си заслужил присъдата заради убийството на полицая по време на онзи обир. Но щом разбрах, че е избягал, си дадох сметка, че трябва да съм тук, в случай че той реши да изпълни заканата си и да посегне на живота на Делри.

Ана направи припряно някакъв знак.

— Защо ли? — каза Джак. — Защото именно заради мен той му отправи тази закана. Делри го обвини за нещо, което той не е извършил. Смяташе, че доведените му синове имат пръст в убийството на едно момиче — Патси Маккоркъл. А те нямат никаква вина. И аз го знаех.

Смаяна, Ана отвори уста. Премести бързо поглед към Ези. Той сведе очи към коленете си, върху които беше отпуснал преплетени пръсти. Обръчът на напрежението, стягал гърдите му близо четвърт век, започна да се разхлабва.

— Майка ми ме е отгледала съвсем сама, Ана — продължи Джак. — Баща ми се появяваше от дъжд на вятър, но само колкото да създава неприятности. Вечно беше пиян. Вечно го спипваха с чужди жени. Вечно се перчеше с любовниците си и разказваше за тях. Майка ми си изплакваше очите. Вдигаше скандали. Двамата се караха като дърти цигани. — Известно време той мълча. Ези виждаше колко се мъчи от тези тягостни спомени. — Няма да ви отегчавам с подробностите. Накъсо, баща ми си беше един негодник. Лош съпруг и още по-лош баща. Но и за мама не ми е мъчно. Тя се примиряваше. Сама си беше избрала ориста. Обичаше несгодите си повече от баща ми или мен. След като тя почина, ме дадоха на чужди хора за отглеждане. Но по едно време баща ми реши, че си ме иска обратно. Не защото беше много добър и благороден, не защото се интересуваше от съдбата ми. Къде ти! Трябвах му като играчка, като момче за всичко. Хвана се на нефтените сонди, дойде на работа тук, в Блуър. Печелеше добри пари. В началото всичко вървеше по вода. Аз дори се забавлявах. Докато живеех с мама, не виждах бял ден. Докато с татко купонът не спираше. Мислеха ни за братя. Той изглеждаше твърде млад, за да ми бъде баща — всъщност ми беше баща само биологически. Нямаше представа какво е дисциплина. Оставяше ме да правя каквото си искам и на мен тази свобода ми харесваше, нали бях живял при хора, които бяха правили какво ли не да ме превъзпитат и ме бяха държали много строго. Баща ми не ме караше да ходя на училище. Веднъж дойде някаква жена от службата за осиновяване да види какво правя и защо не ходя на училище, но той за нищо време й завъртя главата и докато се обърна, още същия следобед двамата вече бяха в леглото. Всяка вечер ме мъкнеше по кръчмите, пиех на равна нога с него. Когато навърших петнайсет години, ми подари за рождения ден нощ с една от приятелките си. После си деляхме жените, сякаш са вафли. На шестнайсет години вече официално напуснах училище и се хванах на същата нефтена сонда, където работеше и баща ми.

— Сигурно точно тогава съм те видял за пръв път — вметна Ези.

Джак кимна.

— Не че баща ми се промени към по-добро. Пак понякога се напиваше и буйстваше. Често си го водил вкъщи, Ези. Помниш ли?

Възрастният мъж кимна.

— Една вечер се сби заради жена. Ти се обади вкъщи и ми каза да съм идел да си го прибера от кръчмата, в противен случай си щял да го задържиш и да го вкараш в ареста.

— За годините си беше много отговорен.

— Както вече казах, в началото ми беше интересно. Но не за дълго. После и аз не знам какво ме прихвана, но всичко се промени. Не помня да е имало някаква конкретна случка, която да ми е отворила очите и аз да съм разбрал, че живеем като скотове. Сигурно е станало постепенно. Малко по малко престанах да смятам, че си живеем страхотно. Крив ми беше целият свят. Колкото повече остаряваше баща ми, толкова по-млади бяха жените, които ухажваше. Вече не се прехласвах по начина, по който ги сваля, по това, че нагонът му няма засищане, просто го презирах. Една вечер доведохме вкъщи и това момиче. Баща ми стана груб и тя се уплаши. Казах, че не желая да имам нищо общо. Татко се разфуча, заяви, че съм бил мухльо и страхливец и само съм му пречел. Докато бълваше змии и гущери, момичето си грабна дрехите и избяга. След като изтрезня, баща ми дори не помнеше какво е искал да прави с нея.

Джак замълча и се вторачи някъде пред себе си. Ези се досети, че го е срам да погледне него или Ана.

— Срещнахме Патси Маккоркъл във „Вагън Уийл“. Тя беше с някаква шумна компания, в която бяха и братя Хърболд. Навъртаха се в същите кръчми, в които и ние с баща ми, но появяха ли се, скандалът беше в кърпа вързан. Вече бяха минали през поправителното училище и през твоя арест, Ези, но въпреки това само си търсеха белята, не мирясваха и все забъркваха някакви каши. Гледах да си нямам вземане-даване с тях. Патси не беше първа хубавица, но си беше разхайтена и с това привличаше баща ми. Първия път преспаха на задната седалка на колата ни на паркинга пред „Вагън Уийл“. После баща ми разправи всичко до най-малките подробности и ми каза да не съм се гнусял от външния й вид, че не съм знаел какво пропускам и ако съм си затворел очите, нямало значение как изглеждала Патси. Надрънка ми неща все от този десен, но с много по-груби думи. Сега, като се замисля, виждам, че си е падал по емоционално непълноценни жени като майка ми и Патси, защото те подхранваха самолюбието му.

— Какво се случи онази нощ, Джони?

— Баща ми беше забравил да преведе вноските за колата и няколко дена преди това от фирмата си я бяха прибрали. Беше ядосан и вкиснат, но реши да излезем и да идем на кръчма, за да се поразсеел. Заведението вече беше препълнено, нямаше къде игла да падне. Баща ми съвсем се умърлуши, когато видя Патси с братя Хърболд. Опита се да я примами при нас, но онази вечер тя се беше захласнала по тях. Баща ми започна да се налива, докато не остана без пукнат грош. Тогава предложи на един от мъжете да му продаде ножа си. Всички го знаеха този нож, защото е необичаен. Татко все се перчеше, че в рода на Сойърови ножът се е предавал от поколение на поколение. Нямам представа дали е така. Може би го беше откраднал, но го имаше, откакто се помня. Но както и да е. Та онзи човек не прояви никакъв интерес към ножа и баща ми го изтълкува като обида към рода на Сойърови. Двамата се счепкаха. Барманът — ако не ме лъже паметта, той беше и собственик на заведението…

— Точно така. Паркър Джий — намеси се Ези.

— Та още преди да са се хванали гуша за гуша, барманът ми каза да изведа баща си навън и да се опитам да го вразумя и усмиря. Още бяхме отвън, когато Патси излезе, залитайки, с братя Хърболд. Беше пияна, но не чак толкова, та да не разбере, че те искат да се откачат от нея. Очакваше да си тръгнат заедно и да продължат гуляя някъде другаде. Те й казаха, че имали работа и не можели да я вземат.

— Значи наистина са имали алиби.

— Предполагам, да, Ези. Защото си тръгнаха от „Вагън Уийл“ без Патси.

— И тя е предложила да ви закара с баща ти.

— Нещо такова. Не помня подробностите, но си тръгнахме с нея. Доколкото знам, никой не ни е видял да се качваме в колата й.

— Но хората, които разпитах, твърдяха до един, че тя си е тръгнала с братя Хърболд. Включително ти.

— Да — призна Джак и въздъхна тежко. — Излъгах те, Ези. Патси наистина излезе от заведението заедно с Карл и Сесил. Но си тръгна с мен и баща ми.

Ези помнеше, че два дни след убийството е разговарял с Джони Сойър. Момчето му бе казало същото, което той беше чул и от другите постоянни посетители на заведението. Ези не виждаше причина да се усъмни в думите му.

— Продължавай! Какво се случи после?

Оказа се, че Ези не е сбъркал в предположенията си от онази сутрин, когато бяха открили трупа на Патси. Тя и двамата мъже си бяха направили оргия.

По лицето на Ана не трепна и мускулче, затова пък личеше, че Сойър се мъчи като грешен дявол, когато си призна, че и той е участвал в оргията.

— И аз преспах с Патси, защото бях пийнал и не исках баща ми пак да се разкрещи, че съм неблагодарник. Направиха го още два пъти, а аз седях встрани и кротко се напивах. Дори не се възмутих, когато Патси застана на четири крака и баща ми я облада отзад — беше ми казвал, че обичала така.

Ези се изчерви като домат не защото се смути, а защото се притесни за Ана. Но за нейна чест тя дори не трепна. Ези обаче знаеше, че младата жена е разбрала всичко до последната дума, защото очите й се напълниха със сълзи.

Известно време Джак отново гледаше вторачено пространството отпред.

— Бяха доста разгорещени. Момичето не по-малко от баща ми. Той я държеше за косата и дърпаше напред-назад главата й. После се чу пукот — щракна той с пръсти — и вратът й се прекърши. Точно като съчка. Но баща ми май не забеляза. Не спря, докато… е, знаете. — Джак отново замълча, после примига, за да не се разплаче, и погледна Ези. — Кълна ти се, не искаше да я убива.

— Защо тогава не ми каза? — попита гневно Ези. — По дяволите, Джони, а не ти ли мина през ума, че си блъскам главата и се мъча като грешен дявол…

— Аз платих по-висока цена, отколкото ти — рече Джак, като повиши тон, за да надвика Ези.

Възрастният мъж си пое няколко пъти въздух, за да се поуспокои.

— Когато дойдох у вас, защо ме излъга и не ми каза, че онази нощ сте си тръгнали с нея? Защо не изясни нещата? Доколкото си спомням, излъга, за да прикриеш баща си. Каза ми, че е отишъл на работа извън града. Бог ми е свидетел, повярвах ти и изобщо не проверих. Нямах причини да не ти вярвам. Джон Сойър може и да беше непрокопсаник, пияница и женкар, но не беше убиец. Щом е било нещастен случай, щяха да го обвинят в непредумишлено убийство и вероятно щяха да му дадат условна присъда. Никой съдебен заседател в окръг Блуър, щата Тексас, не би застанал на страната на момиче, известно с лекото си поведение и тръгнало да прави анален секс с мъж, който е могъл да му бъде баща, и то пред очите на непълнолетния му син. Защо не е дошъл и не е обяснил какво се е случило?

— Не можеше.

— Глупости! Нали и ти каза, че я е убил, без да иска.

— Точно така, без да иска. Но аз убих него, защото исках.