Розмари Роджърс
Загубена любов, последна любов (6)

6

Пред „Гранд Френч Опера Хаус“ на ъгъла на улиците „Бърбън“ и „Тулуза“ винаги се събираха зяпачи, които идваха да зърнат певците и да одумат последните им любовни авантюри. Те наблюдаваха с жадни очи дамите и господата, които имаха привилегията да бъдат допуснати вътре, сравняваха тоалетите на жените и шепнешком обсъждаха последните скандали. За бедните това бе незаменимо развлечение, особено в тиха вечер като тази!

Точно тази вечер обаче много от двойките пристигнаха със закъснение, което бе необичайно събитие, освен ако представлението не се очертаваше като особено скучно. Но това със сигурност не се отнасяше за случаите, когато на сцената бе Аделина Пати, която тази вечер участваше в американската премиера на новата опера „Манон“. Какво бе довело тук толкова много посетители и зяпачи? Нещо се носи във въздуха — шепнеха зяпачите. Тук бе и самият губернатор в компанията на две пищно облечени, хванати под ръка дами (Аха, знаем ги що за стока са!), следвани от очевидно притесненият Оскар Дън, който изглеждаше така, сякаш току-що е бил измъкнат от леглото си. С присъщата си самоувереност господин Уормът пропусна край ушите си неособено ласкавите коментари по свой адрес.

По-късно, малко преди края на първото действие, със закрита карета пристигна една необикновено красива млада жена. Тя бързо изкачи стълбите и изчезна зад блестящите врати, карайки множеството пред входа на операта да зяпне от удивление. Навярно закъсняла за среща? Дали тя не бе последното увлечение на красивия тенор, който пееше тази вечер? Толкова необичайно бе за една дама да пристегне в операта без кавалер… в случай, че тя бе дама, а не разглезената метреса на някой милионер. В днешно време бе трудно да се направи разлика!

Закъснялата поява на Джини не остана незабелязана от присъстващите в операта. Някакъв господин я спря докато се увери, че дамата има покана. После дойде антрактът и хората от партера се нахвърлиха на освежителните напитки и закуските, а Джини си помисли, че никога не е била изучавана толкова любопитно и критично. Изпита облекчение, разпознавайки сред множеството млад мъж, комуто бе представена предната нощ… Точно в същия момент той също я позна и се приближи, за да я попита дали има нещо против компанията му.

— Колко мило! Всъщност ще ме спасите… Претърпях глупава злополука с каретата… не, нищо сериозно, но реших, че е по-добре да закъснея, отколкото да пропусна представлението! Моята… тук ли е госпожа Брандън? Възнамерявах да се присъединя към нея, но нямам представа с кого и в чия ложа е…

Андре Делери й целуна ръка, задържайки устните си върху дланта й малко по-дълго, отколкото бе необходимо.

— За мен ще бъде удоволствие да ви съпроводя до ложата на госпожа Пруе. Всъщност, тъкмо се бях запътил натам, за да попитам дамите дали не биха желали да им взема нещо освежаващо, но трябва да призная, че вие ми върнахте куража! Струва ми се, la mere Пруе си е въобразила, че давам лош пример на нейния скъп Бернар. Напоследък държанието й стана доста хладно! Но кажете… — той се вгледа усмихнато в очите й с непринудена, чаровна самоувереност, която странно й напомни за Мигел Лопес, някогашен неин любовник — ще позволите ли да ви предложа нещо — малко шампанско може би? — преди за мое най-голямо съжаление да се лиша от компанията ви? Надявам се, няма да сметнете това за нахалство…

— Ами… — Джини се канеше да измисли някакво учтиво извинение, представяйки си неодобрителната гримаса на Соня, в случай че сега приемеше предложението на господин Делери… когато с крайчеца на окото си зърна Стив.

Той бе прекалено зает, за да я забележи, тъй като вниманието му бе погълнато изцяло от една красива брюнетка испански тип с изкусителна фигура. За Стив очевидно нямаше особено значение, че въпросното момиче бе съпровождано от възрастен мъж, който по всяка вероятност бе неин баща. Джини, почувствала гнева да я залива като вълна, разпозна в момичето Ана Валдес — бивша годеница на Стив.

Затова ли направи такива усилия да я държи далеч от операта тази вечер? О, щеше да го накара да я забележи, както и всички останали!

Джини сведе очи с престорена скромност, докато пръстите й си играеха с ветрилото от слонова кост.

— Толкова сте галантен, господин Делери! Но не бих искала да ви откъсвам от приятелите ви… Сигурна съм, че сте тук с компания…

— Напротив, госпожо, уверявам ви, че съм тук съвсем сам! Бях в ложата на моя стар приятел Люсиен Вале, но съм сигурен, че няма да му липсвам! Моля… ще ми достави огромно удоволствие да ви услужа… нека бъда съвсем искрен — ще ми се да удължа удоволствието от очарователната ви компания.

След разменените закачливи реплики Джини прие ръката му и обещаното шампанско. Андре Делери, със своите лениво присвити очи, бе забелязал малко по-рано пристигането на симпатичния съпруг на госпожа Морган, присъединил се към люде, които Делери познаваше доста добре. Мислите му бяха грижливо скрити зад чаровна усмивка.

Интересна ситуация. Също и много удобна. Младата жената бе изключително привлекателна, с тези нейни многообещаващи устни. И което бе още по-интригуващо, Делери бе дочул от един бъбрив познат предишната вечер, че тя имала необикновено минало. Дали пък тази случайна среща нямаше да му даде възможност да убие с един изстрел два заека? При всички случаи той само щеше да спечели…

Джини оприличи дребничкия, зализан Андре Делери на испански танцьор. С привлекателната си креолска външност и лъчезарна усмивка той очевидно бе донжуан, притежаващ собствени начини за превземане на женските сърца. Предложението му, което несъмнено можеше да накърни репутацията й, бе, разбира се, доста дръзко. При положение че… Джини своенравно вирна брадичка. Можеше сама да се грижи за себе си! Също както и господин Делери, не се съмняваше в това. Тя го улови под ръка и видя една твърде цинична усмивка да се появява на устните му, когато му рече сладко:

— Много жени ще ми завидят тази вечер, уверявам ви! Такъв късмет… почти не е за вярване!

За Соня неочакваната поява на своенравната й заварена дъщеря, хванала под ръка Андре Делери, бе капката, от която чашата преля. Неприятната вечер се превърна в същински кошмар. Соня бе неспособна да каже каквото и да било. Най-напред Уилям, изоставил я неочаквано с неправдоподобното извинение за някакви неотложни делови ангажименти. Остави я сама с Аделин Пруе с нейното зле прикрито любопитство и намеци за миналото, което Соня предпочиташе да се преструва, че е забравила. След това се бе появил Стив — без Джини — и седна в ложата точно срещу тях заедно с някакви хора, които Соня не бе виждала никога преди.

— Богати кубинци — й бе прошушнала Аделин. — Какво съвпадение, зет ти очевидно също ги познава. Особено младата дама… доста хубавичка… но прекалено надута, не съм ли права?

Соня бе скръцнала със зъби, заклевайки се да не остане нито миг повече в компанията на Аделин… Как е могла да гледа на тази жена като на своя приятелка? Тя имаше всичко, но продължаваше със своите лукави интриги. Защо не престанеше и просто не признаеше, че е разпознала в Стив Морган онзи капитан, който някога бе любовник на Соня. Разбира се, Аделин не желаеше да си спомни, че тя бе насърчавала тази злощастна, безразсъдна афера, практически изтръгвайки от Соня признанието за чувствата й към младия капитан.

Накрая и неочакваната поява на Джини… и което бе дори още по-лошо — нейното съобщение, че е приела предложението на господин Делери да се присъедини към даваното от него парти след операта. Щяла ли Соня да бъде така добра да предупреди Стив? Не, това наистина бе прекалено и този път Соня наистина почувства пристъп на мигрена.

Как можеше Джини да прояви подобна нетактичност и по толкова досаден начин да се натрапи на господин Делери? Не разбираше ли, че безразсъдното й, неприлично държание можеше да предизвика дуел? Стив Морган бе толкова избухлив и склонен към насилие мъж… хладнокръвен убиец… не съзнаваше ли Андре какво можеше да последва? Соня усети ръцете си необичайно студени и за малко да повърне от пристъпа на гадене, който я бе връхлетял. Уилям… къде бе Уилям? Искаше да се прибере у дома!

— Чуйте, скъпи мои… надявам се, ще ме извините мен, старата жена, за откровеността. — Безцеремонността на Аделин Пруе разведри обстановката, привличайки вниманието върху нея. — Андре Делери, познаваме се прекалено отдавна, за да се лъжем, вярвам ще се съгласите! Номерът ви няма да мине, знаете го… времената може и да са се променили, но има някои неща, които тукашното общество никога няма да приеме. Да измъкнете млада омъжена жена изпод носа на съпруга й, за да я заведете на вечеря… това ще довлече само неприятности и аз няма да го допусна, добре ли ме чухте? И престанете да ми се мръщите така, млада госпожо! Всъщност, би трябвало да познавате себе си по-добре. И ако мислите, че което е добро за гъсока е добро и за гъските, послушайте старата жена, жестоко се лъжете! Мъжът може да се измъкне от всяка ситуация, и това е нещо, с което ние, жените, трябва да се научим да се примиряваме… поне докато нещата не се променят. Така че на карта е заложена ватата репутация, не неговата. А вие трябва да мислите и за друго, освен за себе си, не е ли така? Едно или две деца имахте?

— Боже, какво чудовище! Тази Пруе винаги ме е ужасявала.

При вида на леката усмивка, последвала думите му, Соня си помисли, че господин Делери със сигурност не изглеждаше като човек, когото нещо или някой можеха да уплашат. Той обаче бе джентълмен и се опитваше да разведри обстановката, за разлика от намусената й заварена дъщеря, която очевидно се безпокоеше, че плановете й ще бъдат осуетени.

Колкото до Соня, тя почувства облекчение и, разбира се, благодарност към Аделин за това, че й се бе притекла на помощ. Беше толкова спокойна, че се престори, че не е забелязала лекото докосване на пръстите на Андре Делери до своите. Това, разбира се, бе просто случайност… Андре се опитваше да компенсира неуместното държание на Джини.

Но под прикритието на тъмнината в ложата горещите му пръсти отново докоснаха нейните, което накара дъхът на Соня да секне. Тя се срамуваше от горещите вълни, обливащи лицето й. Делери заговори, снишавайки глас и свеждайки глава към нейната:

— Простете, ако съм станал причина за… Вие сте изключително чувствителна, прав ли съм? Веднага го забелязах. Главоболието ви попремина ли? — след това добави с толкова тих глас, че Соня едва успяваше да долови думите му: — Колко студени са ръцете ви! Иска ми се да можех да ги стопля.

Каква нелепост! Соня бе по-възрастна, омъжена жена, а този младеж бе станал прекалено дързък и тя трябваше да го постави на мястото му по учтив, но и достатъчно категоричен начин. Но тъй и не успяваше да овладее глупавото биене на сърцето си, а една друга, по-непрактична част от нея й нашепваше, че в края на краищата не бе прекалено стара за някой невинен флирт. Какво лошо имаше в това?

Джини бе прекалено заета със своите мисли, за да забележи смущението на мащехата си. Стив седеше до онова глупаво младо момиче Ана… и почти сигурно щеше да прекара нощта с нея. Нямаше ли да имат край изневерите му? И защо очакваше от нея да търпи всичко това? Ако стрелите, които мятаха присвитите й очи, бяха истински, мъжът й отдавна да бе издъхнал от раните си. Представлението вече не я интересуваше — съзнанието на Джини бе прекалено обсебено от плановете за разплата със Стив. Да не бе глупавата намеса на госпожа Пруе с нейното каменно лице, Джини щеше да успее да привлече вниманието на съпруга си и да го накара да забрави онази кучка Ана. Най-подходящият начин да се предпази от безцеремонните обиди на Стив бе да му отвръща със същото, да не му отстъпва нито за миг и да му върне за всичко, което й бе сторил. Това бе и причината, поради която тя все още не го напускаше.

Джини неволно бе прехапала долната си устна и сега едва доловимо въздъхна. Защо винаги трябваше да става така? Дори и сега, точно когато бяха започнали да се опознават по-добре и си бяха по-близки от всякога. Ние сме две упорити, дебели глави — предупреждаваше я съзнанието й. Нима не познаваше Стив почти толкова добре, колкото самата себе си?

— Проклети да са зелените ти очи, любов моя! Не съм сигурен, че ми е приятно да бъда така впримчен от една жена… — Дали тези думи бяха произнесени само на шега? Или в тях имаше скрито предупреждение?

Може би никога няма да разбера Стив… или онова, което ме кара да продължавам да го обичам. А дали той наистина ме обича, или думите му са само начин да ме предразполага и прави отстъпчива?

Само до преди миг обзета от гняв и готова на всичко, сега Джини примирено се бе затворила в себе си… О, боже! Колко дълго още щяха да се карат, вечно да се подозират и да бъдат нащрек, без истински да си вярват? Навярно щеше да си остане в Европа, спестявайки си всички тези мъки. Внезапно я обзе дълбоко униние и избликналите зад миглите й сълзи започнаха да парят зелените очи. Колко безсмислено се бе оказало всичко!

Целият този гняв, тази тайнственост, непрестанното люшкане между любовта и омразата. За какво? За да има до себе си мъж, когото не можеше да задържи, освен ако не се подчиняваше на условията му? За да пропилее живота си, без да е познала сигурност?

Не зная какво всъщност искам — с тъга си каза Джини. Дори мисълта да воюва със Стив не можеше да я зарадва.

Госпожа Пруе като че ли бе прочела мислите й. Възрастната жена наклони глава и доста сконфузено прошепна, прикривайки уста с ветрилото си, че като се има предвид незначителния интерес, предизвикан от представлението, певците можело да си тръгнат в следващия антракт. Не желаела ли преди това госпожа Морган да се присъедини към съпруга си… Отново потръпвайки от гняв, Джини учтиво отвърна, че няма такова намерение и че не би и помислила да се меси в делата на мъжа си. Но ако госпожа Пруе нямала нищо против, тя желаела да си тръгне.

Смехът на възрастната жена приличаше повече на сумтене.

— Вие сте една смела млада жена, не съм ли права? Повярвайте, това ми допада, въпреки че преди малко се наложи да бъда малко груба — за ваше добро. Напомняте ми донякъде за самата мен, когато бях на вашата възраст, въпреки че със съжаление трябва да призная, че тогава ми липсваше вашата самоувереност. Иска ми се да бях имала поне половината от свободата, която вие изглежда притежавате! Но аз я спечелих много по-късно, когато войната ме направи вдовица и двете ми дъщери вече се бяха задомили. Сега живея така, както искам, но какво значение има това, при положение, че вече съм прекалено стара, за да се насладя на свободата си? Това, на което обаче се научих, е дискретността. Ако е дискретна и внимателна при избора на любовниците си, умната жена би могла да се справи с всяка една ситуация. Разбирате ли ме? — Все още енергично веейки си с ветрилото, госпожа Пруе се наведе съвсем близо до изумената от тези неочаквани и почти шокиращи откровения Джини, прошепвайки изразително: — Скъпа моя, Андре Делери в никакъв случай не е най-подходящият избор! Зная, че изглежда чудесно и е неотразим, но той е опасен, повярвайте ми. Избухлив е до безразсъдство и е пристрастен към дуелите. Освен това дочух, че не бил особено дискретен, поне сред приятелчетата си. Андре е… амбициозен. Обича да използва жените. И то неведнъж. Но стига толкова! Не може да ви се отрече, че сте добра слушателка!

Какво ли очакваше да чуе? Та тя дори не ми даде възможност да отворя уста. — Все пак Джини бе доста заинтригувана от неочакваните разкрития на госпожа Пруе, въпреки че й бе трудно да си представи, че възрастната жена със строго и безизразно лице някога е имала любовници. А колкото до предупрежденията й относно Андре Делери, този млад мъж попиваше всяка дума на Соня, карайки Джини да се пита дали не се бе заблудила за блясъка в очите му преди малко. Сега той никак не изглеждаше опасен, а и Джини имаше прекалено много грижи, за да си мисли за господин Делери. Подобно на Соня, тя се чудеше къде ли бе сенатор Брандън. А Стив? С кого ли ще да прекара нощта? Когато светлините отбелязаха края на второто действие, нито Стив, нито приятелите му се забелязваха някъде и тъй като имаше силно главоболие, Джини с охота прие предложението на Соня да си тръгнат по-рано.

Госпожа Пруе им предложи каретата си. Възрастната дама заяви, че ще се прибере в къщи с Бернар, което накара сина й и годеницата му да разменят нещастни погледи. Андре Делери галантно настояваше да изпрати дамите чак до плантацията, тъй като, както твърдеше, домът му бил в същата посока.

Джини мислеше само за Стив. Тя бе взела решение да се изправи лице в лице с него, да го принуди да поговорят сериозно за бъдещето си. Но щеше ли той да разбере, че тя не може да продължава по този начин?

Джини почти не осъзнаваше присъствието на Андре Делери, който се бе качил с тях, оставяйки коня си необязден да препуска редом с каретата. Младият мъж обаче не я изпускаше от очи, въпреки че говореше със Соня. Виржиния Морган, с красивата й огненочервена коса и вирната брадичка, която дръзко гледаше мъжете право в очите. Делери вече си бе обещал, че ще я има, а интуицията му подсказваше, че тя бе почти готова за това — отегчена и ядосана на съпруга си, който парадираше с любовниците си. О, да, той със сигурност щеше да я има, но още бе рано. Очакването само изостряше желанието му. Щеше да я накара да стане нетърпелива и накрая, подобно на останалите, сама да дотича при него.