Розмари Роджърс
Загубена любов, последна любов (5)

5

Соня не можеше да знае, че същата вечер Джини също не бе особено щастлива, въпреки че никога не би го признала. Гневът придаваше на държанието и външния й вид странно излъчване. Стив неведнъж бе забелязвал това, предпочитайки да пренебрегне факта, че обикновено той бе причината за нейния гняв. Но този път бе отишъл прекалено далеч. Гордостта на Джини я накара да се закълне пред себе си, че веднъж завинаги ще му втълпи, че тя няма да се примирява с безцеремонното му държание, без значение как това щеше да се отрази на крехката им връзка.

Джини напусна златната стая с вид на разярена лъвица. На светлината на газовата лампа отражението й в огледалото първо се намръщи, а след това й се усмихна. Младата жена репетираше ролята, която възнамеряваше да изиграе тази вечер: Учите й се присвиха. Бе обмислила всяко свое действие до най-малката подробност. О, да, Стив щеше да остане изненадан. Много криво си бе направил сметката, ако мислеше, че ще му бъде лесно да я сплаши. Както тогава, когато я бе държал като пленница в публичния дом на мадам Лила в Ел Пасо. Оттогава Джини бе научила много неща и Стив не биваше да го забравя.

С пробуждането на къщата до нея бяха започнали да се донасят приглушени звуци. Тихо подрънкване на пиано, женски смях, гърмящ мъжки бас. Из въздуха се носеше дори слабо ухание на тамян, придаващо екзотичен привкус на и без това екзотичната обстановка — декор на театралните ритуали на продажната „любов“. Навярно имаше и други стаи като тази, всяка със специфичен: интериор, но всички служещи за една и съща цел. Стаите от този етаж денем биваха предоставяни на любовни двойки, търсещи дискретност и усамотение — омъжени жени и техните любовници или мъже с техните метреси. Вечер къщата се превръщаше в елегантен публичен дом, обслужващ само елита и най-богатите и в който се сервираше само вино и шампанско. Ястията биваха приготвяни от парижки готвачи, а дамите приемаха своите клиенти само след предварителна уговорка.

Джини, на която всичко това вече бе известно, седеше в отрупания с огледала будоар. Сега тя издърпа най-горното чекмедже на тоалетната масичка. Типично по мъжки Стив не се бе досетил да прерови чекмеджетата и двукрилите гардероби, изпълващи стаята, но тя го направи, тъй като се бе събудила, за да открие, че съпругът й и роклята й бяха изчезнали. Очевидно постоянните посетители на златната и бялата стаи обожаваха да се преобличат. Тук имаше не само мъжки и дамски костюми от различни епохи и моди, но и цяло находище от козметични средства и парфюми. Зелените очи на Джини заблестяха със смесица от възхищение и гняв. Тя плахо се огледа, преди да посегне към малка кутийка с червило за устни, а след миг мислите й препускаха вече далеч напред. Хитростта, която бе използвала някога в Ел Пасо, щеше да й послужи отново, но този път тя нямаше да си позволи да бъде уловена…

— Господа… — Мъжкият глас бе малко неясен, но с респектиращ тон, накарал всички глави в задимената игрална зала да се обърнат към вратата. Хенри Уормът, губернатор на щата Луизиана, пристъпи напред, покланяйки се с размах към младата дама, чиято ръка държеше. — Представям ви троянската Елена.

Тя се държеше с грациозна увереност, граничеща с арогантност, добре съзнавайки гледката, която предлагаше на мъжете в залата. Без съмнение се забавляваше от шока и удивлението, изписани по извърнатите към нея лица.

Бялата й рокля бе артистично драпирана и разгалваше едното й прасковено рамо и стройното й бедро. Под гърдите й бяха кръстосани тънки златни презрамки, подчертаващи техните възхитителни овали. Ако човек се вгледаше достатъчно отблизо, можеше да различи настръхналите й зърна под фината, прозирна материя. А по-нагоре мъжките погледи биваха запленени от алените, подканващи за целувка устни и леко издължените смарагдови очи, гледащи със смесица от ирония и предизвикателство. На светлината на полилея косата й, сплетена със златисти панделки, блестеше като бакърена. Колко ли дълга щеше да е, ако я разпуснеше?

Доволен от ефекта, който бяха предизвикали думите му, Хенри Уормът се засмя.

— Не съм ли истински щастливец? Преди малко се получи невинен инцидент. Моята малка богиня неволно се бе заключила в стаята си и една свещ падна на пода. Злополука, която можеше да доведе до нещо по-сериозно, ако в този момент случайно не минавах край стаята й. И тъй като тя е една истинска Афродита, как бих могъл да устоя на молбата й да я придружа до долу, където я очаква щастливият й кавалер за тази вечер? — Той се огледа въпросително, добавяйки малко по-тихо с несъмнено искрен глас: — Няма нужда да казвам, че бих дал почти всичко, за да съм на неговото място, който и да е той…

Усмихвайки се на слисването, Джини обходи с поглед зачервените лица на присъстващите.

— Сенатор Брандън, колко чудесно… — Пренебрегвайки задъханото му възклицание, тя продължи: — Също и Пако Дейвис… Напоследък вие малко ме пренебрегнахте и не съм сигурна дали съм готова да ви простя. Как е нашето бебе?

След като с удоволствие видя Пако да се задавя с питието си, тя обърна блестящия си поглед към друго едно познато лице, срещайки студени сиви очи, които се сведоха.

— Джим, скъпи… Как можа да ме накараш да те чакам толкова. Направих точно както ми каза… А уж изгаряше от нетърпение да видиш дали ми отива новата рокля… О, нали не съм те ядосат твърде много? Сигурна съм, че тези мили господа ще разберат…

Губернаторът се покашля и доста войнствено изправи рамене, предлагайки някой от господата да продължи играта вместо него, защото той предпочитал да достави удоволствие на прекрасната Афродита… В този момент тя залепи на изчервената му буза дръзка целувка и прошепна, че би била щастлива да прекара с него някоя от следващите нощи, ако той говори с Хортензия.

В този момент господин Бишоп се изправи с примирен израз на лицето, за да поеме в свои ръце нещата, които бяха отишли твърде далеч.

— Господа, моля за извинение… Афродита? Да се качим горе, а? Ще се реванширам, задето те накарах да чакаш.

Усмивките им се кръстосаха — неговата, неестествена и предупреждаваща, а нейната — триумфираща. Той можеше да се обзаложи, че губернаторът с неохота се оттегли, когато Стив Морган се завърна към играта на карти. Досега той невярващо бе наблюдавал спектакъла, разиграван от съпругата му, която считаше за надеждно заключена в стаята й, а сега я виждаше да стои пред всички в прозрачна гръцка тога, разкриваща почти всичките й прелести. А на всичкото отгоре бе имала наглостта да му се усмихва сладко, облягайки се на рамото на Джим Бишоп.

— Здравей, Стив. Добре ли си прекарваш? Защото аз наистина чудесно се забавлявам!

За миг той почти на бе на себе си от гняв. Джини не можа да устои да не потръпне пред убийствения му поглед. Единствено предупредителното покашляне на господин Бишоп бе, което я спаси и върна разсъдъка на Стив. Лицето му замръзна и само едва доловимото потреперване на челюстта му издаваше с мъка сдържания бяс. Изпитваше желание да удуши жена си и тя го знаеше. Щеше да мине доста време, преди Стив отново да погледне на нея като на своя собственост.

Пренебрегвайки зловещия му поглед и заплашително приведената глава, Джини пое ръката на Джим Бишоп, който вежливо я поведе нагоре.

— Госпожо, не зная точно какво да правя с вас! Вашето поведение тази вечер… — Бишоп дотолкова бе изгубил обичайното си самообладание, че бе заговорил още преди да се качат в стаята, към която го водеше „богинята“ на губернатор Уормът.

Както и можеше да се очаква, той с въздишка на примирение си помисли, че тази млада жена винаги е била своенравна. Каквото и да си бяха казали присъстващите, поведението й бе абсолютно безсрамно.

— Моето поведение ли, а, господин Бишоп? А какво ще кажете за това, че съпругът ми ме заключи в тази стая, след като насила ме довлече тук. Всички вие, мъжете, сте ужасни лицемери! Как може да държите публичен дом и същевременно да се правите на светци? Спестете си труда! — Зелените й очи твърде живо напомниха на Бишоп за очите на готова за скок пума. — Само ще спечелите, ако ми кажете какво се опитвате да постигнете. Вие, Пако, дори баща ми и останалите, играете карти… Не можете ли да си измислите някакво друго извинение? — Тя тропна с изящния си, обут в сандал крак. — А що се отнася до Стив… като се има предвид как се държа с мен, той напълно си заслужи този малък номер. Не ме гледайте с този рибешки поглед и не започвайте пак с вашите недомлъвки и тайни. Много добре помня как пристигнахте в Мексико с молба да ви помогна. Ако тогава сте ми вярвали, защо сега ми нямате доверие? Господин Бишоп, настоявам да зная!

Джим Бишоп вече бе възвърнал обичайната си самоувереност. С типичния си равен глас той студено отвърна:

— Скъпа млада госпожо! Тук съм на почивка! Виждате ли, дори заети хора като мен имат право на малко отдих. Двамата със Стив се срещнахме напълно случайно, уверявам ви… и аз реших, че това е удобен случай да… ако мога така да се изразя, да направим равносметка на събитията от близкото минало. Повярвайте ми, госпожо, не зная защо ви обяснявам всичко това, освен може би защото поставихте всички нас в такова неудобно положение! И защо ви трябваше да избирате за… ъ-ъ-ъ… спасител губернатора на Луизиана? Ако след време ви разпознае…

— Тогава, разбира се, ще си помисли, че зрението му изневерява или че имам двойница! Не, господин Бишоп, няма да позволя да ме изиграете. Какво търси Пако тук? Или и той също е на почивка? — Тя прониза Джим Бишоп с презрителен поглед. — Боже мой, чудя се кой ли управлява страната, при положение, че най-ценните държавни мъже са на почивка, заети с игра на карти… Или чакахте своя ред да се качите горе?

— Госпожо, сега наистина отидохте твърде далеч! — остро рече Бишоп, отправяйки й смразяващ поглед.

Джини повдигна голото си рамо, грациозно приседнала на единия край на леглото, принуждавайки мъжа да изпита известно неудобство от дръзко разголения й крак.

— Може би сте прав! — с чаровна усмивка предположи тя. — Но ако си направите труда да ми кажете истината, може да откриете, че ще имате по-голяма полза, ако съм на ваша страна, вместо против вас. Мога да се бия почти като мъж… попитайте Пако! Или Стив… особено, когато не е достатъчно учтив.

Бишоп се почувства напълно объркан. Това бе един от редките случаи в кариерата му, когато се оказваше толкова безпомощен. Каква непредсказуема, малка вещица! Как можеше някой мъж да се справи с жена като нея? И защо Стив Морган, един от най-хладнокръвните му хора, бе позволил да бъде така завладян от нея, че да забрави всяка предпазливост?

Когато Джини леко се прозина и се излетна назад във възглавничките, Джим Бишоп започна да се изнервя. Какво, по дяволите, целеше тя? Дали не искаше да играе ролята на жената на Потифар?^[1]

Долу, за най-голямо разочарование на младия губернатор, играта бе започнала да замира. Той бе тръгнал да търси Лусил, с която имаше „среща“, оставяйки навъсените си приятели. Всички те все още гледаха малко глуповато, поразени от появата на Афродита. Дали да не заведе Лусил на опера, за да види киселите физиономии на старите клюкарки, изживявайки се като обществената съвест на Ню Орлиънс?

Веднага щом господин Уормът излезе, сенаторът, който бе почти на прага на сърдечен удар, взе думата:

— Само да каже на Соня! За бога, Стив, мислех, че ти…

— Тя не е най-хрисимата жена на света, нали, сър? — Почти безразличният коментар на Стив Морган бе придружен с необичайно проблясване на сините му очи, които за миг стрелнаха сенатора, преди отново да се съсредоточат върху изливането на остатъка от бутилката бърбън в току-що пресушената чаша.

— Ако вините мен… — разгорещено поде ядосаният сенатор, преди да бъде прекъснат от Пако Дейвис:

— Не смятате ли, че трябва да спасим бедния господин Бишоп? — Гласът му почти незабележимо потрепери и когато срещна бесния поглед на Стив, Пако избухна в силен смях. — За бога! Простете, приятелю! И вие, сенатор Брандън. Разбира се, вие не бихте могли да знаете, но когато тя каза… когато ме попита за нашето бебе…

— Предполагам, че си забравил да ми обясниш за това! — Стив изрече последните думи със студен, равен глас. — Какво, по дяволите, значи всичко това? Пако, ако не съумееш да ми дадеш някое правдоподобно обяснение, ще бъдеш истински щастливец, ако се добереш до болницата!

Докато Пако обясняваше на Стив, притесненият сенатор Брандън реши, че най-добре ще е да се върне при жена си. Той горещо се надяваше, че дъщеря му ще обуздае хапливия си език и ще се овладее. А ако Стив й хвърлеше боя, който тя заслужаваше, сенаторът със сигурност нямаше да му попречи!

В това си настроение Уилям Брандън почти бе забравил за сделките, които неговият зет го бе поканил да обсъдят. Каквито и да бяха, те щяха да почакат. За късно същата нощ той имаше насрочена друга среща, за която не възнамеряваше да споменава пред Стив. Не и докато не научеше докъде се простират апетитите на зет му към кубинските сделки.

Вечерта се бе оказала пълно разочарование за всички, включително и за Джини, която откри, че Бишоп е неподатлив както към заплахите, така и към ласкателствата й. Той бе запалил воняща пура, от която на младата жена й прилоша. Освен това Джим Бишоп не преставаше да настоява, че е просто във „ваканция“ и не искал от Стив нищо, освен някоя и друга незначителна услуга.

— Във всеки случай, възнамерявам да се върна към моите… хм… служебни задължения чак утре. Тази вечер бе предназначена за забавления. — Джим Бишоп явно бързаше да си тръгне и за свое най-голямо разочарование Джини не можеше да разчете нищо нито върху лицето му, нито в потайните му сиви очи.

— А Пако? — Струва ми се, господин Дейвис възнамерява да посети някакви свои роднини в Мексико. Официално той е в отпуск. Смея да твърдя — едно облаче сиво-синкав дим за миг придаде на Джим Бишоп леко демоничен вид — че с удоволствие ще ви придружи обратно до хасиендата Алварадо. Уверен съм, че копнеете да видите децата си.

— Господин Бишоп, вие сте… човек без скрупули, нали?

Бишоп леко наведе глава напред.

— Вие много правилно отгатнахте какъв съм, госпожо Морган. Позволете да ви пожелая приятно пътуване и да ви поднеса своите… ъ-ъ-ъ… благодарности за съдействието, което ни оказахте.

Той искаше да се отърве от нея. Просто така. С каква лекота само бе сложил точка на всичко! Тази мисъл накара Джини да скръцне със зъби и да изпита желание да крещи от ярост и разочарование. Изоставяйки ролята си на прелъстителка, тя спусна голите си нозе на пода и невярващо се вторачи в затварящата се врата. Дяволите да го вземат… с неговите заплахи да я изпрати обратно в къщи! Сега той вече нямаше нужда от помощта й! А Стив, това ли целеше той?

Лек шум от отваряне на вратата накара Джини да трепне, тревожно осъзнавайки, че наистина не бе готова да се срещне лице в лице със Стив. Но това бе жената, наричана от него Хортензия, която се вмъкна в стаята, без да даде време на Джини да отговори.

— Здравей, скъпа. Изглеждаш възхитително, знаеш ли! — Думите на Хортензия бяха също толкова ласкави и тихи както преди обяд. Умните й очи изучаваха Джини, отмествайки се след това към огледалото, докато Хортензия наместваше една паднала къдрица от прическата си. — Трябваше да почукам, но не знаех каква е работата, когато Хенри Уормът побесня по теб… нямах представа, че това си ти. Дойдох да разбера… — Тя отново отмести поглед към Джини. — Не би ли искала да поостанеш, скъпа? Това ли е причината да те изостави? Наистина, понякога мъжете са толкова безразсъдни! Той може би ти е споменал… че съм в състояние да уредя няколко ангажимента за теб. Ти си по-различна от другите ми момичета, а аз обичам да предлагам на клиентите си разнообразие. Имаш ли опит в тези неща, миличка?

Джини имаше ужасното усещане, че пътува с бърз влак, който я отнася обратно в тунела на времето. Тя бе отново в Ел Пасо с Лила, която безсрамно я преценяваше с поглед, а Лорена, момичето от френско-канадски произход, й даваше съвет, който Джини не искаше да чуе. Пленница на Стив. Това ли е причината да те изостави? — бе попитала жената. Навремето възприемаше живота си в дома на мадам Лила като мъчение, но това бе, преди да разбере какво е истински ад — преди Том Бийл да й го бе показал.

С усилие на волята Джини се завърна в настоящето. Сега не беше пленница. Бе съпруга на Стив и той не можеше да я зареже, когато му скимнеше. Тя се усмихна искрено.

— О, разбира се, че имам опит. Стив е толкова особен мъж! А колкото до оставането тук… имам нужда от малко време, за да взема решение, тъй като съм обещала тази вечер да се срещна с един приятел в операта. Чудя се… дали тук не ви се намира някоя подходяща рокля, която бих могла да облека? Или мантия може би? — Джини неодобрително се огледа, докато Хортензия се опитваше да отгатне мислите й.

— Добре, предполагам, че… разбира се, че бих могла да ти услужа с… но предпочитам най-напред да се кача горе. Той отведе Лусил и Ани със себе си, мислейки, че тази вечер ще бъдеш заета… А губернаторът може да бъде толкова щедър!

Изглежда Хортензия се опитваше да задържи балната рокля, на Джини, дадена на прислужницата за гладене. Същата тази жена обаче любезно предложи да услужи на Джини с каретата си, която да я откара в операта.

— По-късно ще разбереш, че ние тук имаме свой неписан кодекс. Обещавам ти, че няма да съжаляваш, ако се върнеш утре сутринта. Никога не вземам прекалено голям процент и не съм стисната, попитай момичетата.

Трябваше да приема предложението й, за да видим какво ще каже той… О, боже, как се стигна дотук? Защо правим всичко това и се нараняваме един друг? Няма да замина сама обратно в Мексико…

Мислите на Джини се въртяха подобно на колелата каретата, изпод които хвърчаха искри по калдъръма. Тя се бореше със страха, че този път Стив можеше да не й прости. Той бе толкова неразумен.

Но мисля веднъж да предприема нещо навреме и да не му позволя да ме изнудва… Тя мислено си повтаряше тези думи отново и отново…