Розмари Роджърс
Загубена любов, последна любов (41)

41

Пристигането на Джини в Лондон не бе съпроводено с фанфари и първата й седмица тук премина тихо, без обществени изяви. Ако излизаше денем, то бе, за да пазарува, както уверяваше Пиер. Той на свой ред бе обещал по възможност да открие къде е отседнал Стив Морган с децата.

Но в момента Пиер беше видимо обезпокоен. Джини кроеше нещо — познаваше я достатъчно добре, за да е сигурен в това. Когато научи, че в момента близнаците и баща им са в една вила на виконт Марууд и неговата красива испанска съпруга, Джини понесе новината прекалено спокойно.

— О, значи той е с Консепсион? Чудя се какво са сторили с горкия Марууд?

Новината, че същата седмица в „Ковънт Гардън“ бе премиерата на операта „Кармен“ с Франческа ди Паоли в главната роля, бе извикала от нейна страна само обичайното: „О, трябва да си вземем билети!“

Не, след изложбата на фойерверки, която бе посетил, преди да напуснат Франция, мълчанието на Джини бе най-впечатляващото и знаменателно събитие. Пиер можеше само да се надява, че не е затишие пред буря!

Когато господин Мец, който бе отседнал в хотел „Кларидж“, се появи възмутен и разочарован, че не е намерил Джини в стаята й, Пиер невъзмутимо му обясни:

— Тя никога не си е у дома следобед. А между другото, имам съобщение за нея. Имате ли някаква представа…

Фредерик сви рамене, изтръсквайки въображаема прашинка от своя чисто черен костюм.

— Не, настина, освен ако не е още за онзи портрет… знаете, портретът, за който Алма Тадема я бе помолил да му позира. Доколкото разбирам, той е доста известен. Член на Кралската Академия и прочие…

 

Къщата на сър Лорънс Алма Тадема на „Гроув Енд Роуд“ наистина бе станала любимо скривалище за Джини и нейните приятели, червенокосата съпруга на художника и дъщерите й. А колкото до самия портрет… е, това не бе точно онова, което се разбира под тази дума… Джини все се свенеше да каже на Пиер, че позираше полугола за платно с название „Подарък за султана.“ Разбира се, по време на позирането тя гледаше надолу, сякаш от неудобство, така че лицето й беше засенчено, но онези, които я познаваха, не биха сбъркали кой е моделът. И днес, докато полагаше последните маски върху най-новия си шедьовър, художникът обяви, че Уелският принц е проявил интерес към картината и възнамерявал да я купи.

— След като бъде изложена, разбира се. И ще ти кажа отново, че за мен беше удоволствие… А и описанията ти за вътрешността на… на харема, ми бяха невероятно полезни. Трябва да си забелязала от предишните ми работи какво внимание отделям и на най-малкия детайл…

Беше лесно да стои там, докато мисълта й блуждаеше далече, далече… Облеклото й, толкова различно от обичайното, се състоеше от ефирен воал, разкриващ дори зърната на гърдите й и още по-прозрачни шалвари, придържани около кръста й от колан от златни монети. „Муришкият евнух“, който щеше да я държи в прегръдките си безпомощна и смирена, щеше да бъде нарисуван по-късно.

Надявам се това да го вбеси! — каза си Джини, след което се насили да мисли за друго. Не искаше да си разваля деня с мисли за Стив, а имаше и други неща в главата си — новините от България. Така, както бяха описани във вестниците, детайлите изглеждаха доста по-ужасяващи, отколкото ги бе представил руският полковник. А „Таймс“ едва днес — колко дълго новините пътуваха от Истанбул до Лондон — извести, че султан Абдул Азис е детрониран и на трона се е възкачил неговият племенник Мурад. О, красноречивите й приятели, знаейки, че е живяла известно време там, изгаряха от нетърпение да й прочетат на глас всяка новина от Турция.

Ричард… — мислеше си Джини, в същия момент, в който някой я попита дали не й е студено, дали да добавят нова цепеница в камината? Тя поклати глава, усмихна се от учтивост с вяла усмивка, а тревожната мисъл не излизаше от ума й. А Ричард, какво ли щеше да прави сега? Дали ще остави Гюлбехар и ще я последва? Или чувството му за отговорност към жената, която носеше детето му, щеше да надделее? Истината бе — Джини си пое дълбоко въздух и притвори очи, опитвайки да е напълно честна със себе си — истината бе, че всичките онези прекарани с Ричард месеци сега приличаха на невероятен сън. Той беше гласът, който я измъкваше от отчаянието и безсъзнателността. Беше удобство и разум, умели ръце, които я докарваха до физически екстаз, когато се нуждаеше от това. До самия край се бе опитвал да я защити от всяко нещастие и грозота и тя винаги щеше да му бъде благодарна, винаги… Но като стрела от миналото в ушите й звучаха думите на Майкъл Реми, налетял на нея в стаята на малката къща, която обитаваха в Мексико: „Благодарност? Не ти ща благодарността…“ Не, Майкъл искаше любовта й, а тя не бе способна да му я даде, защото беше влюбена в… „един призрак“, както го нарече той.

Аз дори не зная какво е любов — мрачно мислеше Джини. — Може би никога не съм знаела и никога няма да узная. Това е само илюзия, това е… оръжие, което хората използват да се нараняват един други.

— Джини… изглеждаш ми толкова тъжна! — най-голямата дъщеря на сър Лорънс, почти нейна връстничка, я гледаше загрижено. — Не се ли вълнуваш, че ще ходим на театър довечера? Казват, че Уелският принц ще бъде там и, разбира се, папа ви е избрал най-хубавите места. Иска ми се и ние да дойдем довечера, но папа каза, че има много работа за довършване и ще трябва да почакаме до следващата седмица.

Слава богу — благодарна бе за неангажиращия разговор Джини Тя се насилваше да имитира усмивка, връщайки се към настоящето и причината да бъде тук. Остатъка от времето прекара в разговор с приятели за Оскар Уайлд и великолепната му комедия „Колко е важно да бъдеш сериозен“, която бе предизвикала неудържим фурор.

— Имам изненада за теб — каза Пиер, когато Джини се върна в къщи по-късно следобед. — Надявам се да нямаш нещо против, но съм поканил още двама гости на театър довечера. Резервирал съм маса в самостоятелна стая при Романо. Фредерик беше тук по-рано и каза, че ще мине точно в седем часа. — Пиер извади златния си джобен часовник и го погледна, преди да продължи: — Което значи, скъпа ми братовчедке, че имаш точно един час и половина да привършиш с тоалета си. Мислиш ли, че ще се справиш?

Джини вече се качваше по стълбите, доволна, че не е била разпитвана за това и онова.

— Разбира се, че ще бъда готова. Но кого си поканил? Познавам ли ги?

Вече бе по средата на стълбището и не успя добре да чуе отговора му, така че продължи към стаята си, свивайки рамене. На Пиер можеше да се разчита за това, да кани скучни приятели! Добре, скоро сама щеше да разбере кои са.

Необяснимо защо днес Пиер бе особено припрян. Джини едва бе слязла по стълбите, предвкусвайки екстравагантните комплименти на господин Мец относно перленосивата й, богато украсена с тъмночервено и сиво кадифе роба, когато братовчед й, отново поглеждайки часовника си, обяви, че каретата вече чака и ако не искат да закъснеят, трябвало да тръгнат незабавно.

Премятайки воала си през ръка, Джини се разбърза, и вече в каретата рече:

— Пиер, какво става с теб, драги? И кои са тези хора, та си толкова припрян?

— Мои приятели — стори й се, че Пиер се чувства неловко. — Те са… всъщност те са американци. Майка и дъщеря. По-точно, майката е французойка, роднина на маркиз Де Мора.

Очевидно не можеше да става дума за никой друг — както реши Джини, — освен за Прендъргастови, Франсоаз и Лорна, които Стив лично бе съпроводил до Европа.

Лорна Прендъргаст, в рокля, която по нищо не отстъпваше на тази на Джини, също беше красавица.

Как можа Пиер да й сервира подобен номер? При това без всякакво предупреждение. Със същия успех можеше да покани самия Стив. Джини се владееше, полагайки усилия да не показва яростта си. Беше очарователно учтива с двете жени, които я оглеждаха любопитно — какво ли им е казал Пиер? — но тя отдели повече внимание на Фредерик Мец, който примираше от удоволствие. Към тях, все още сравнително непознати за лондонското общество, бяха обърнати не един и два любопитни погледа.

— Чудя се кои ли са те? За бога, рядко могат да бъдат видени две толкова поразителни жени на едно място. Блазе на мъжете…

— Това не е ли младата американка, милионерската щерка? Чувам, че Марлоу е напълно завладян от нея, въпреки че майка й не я изпуска от поглед нито за минутка.

— Говореше се, че вече била сгодена… за някакъв американец. Били в Аскот…

През първия антракт мъжете отидоха да донесат освежителни напитки за дамите, а светлината на газовите лампи се отразяваха в медните и кристални орнаменти на „Хаймаркет тиътър“. Хвърляйки поглед към майка си, Лорна Прендъргаст се наведе през едно празно място, за да прошепне на Джини:

— Имате ли нещо против да бъда откровена и ви попитам дали все още сте омъжена за господин Морган? Чух, че разводите във Франция са доста по-бързи отколкото другаде, но все пак…

— Разбира се, че нямам нищо против да сте откровена! — учтиво отвърна Джини, но гласът й режеше като стъкло. — Да ви кажа истината, има нещо, което и аз искам да разбера. Дали нашият развод е факт, или не е… Но защо — ако на свой ред мога да бъда откровена — ме питате?

Лорна Прендъргаст се усмихна, облегна се обратно на стола си, а майка и само поклати глава, сякаш искаше да каже: „Какво непослушно дете“.

— Господин Морган… Стив… е много привлекателен мъж, не мислите ли? Сещам се за доста жени, които биха искали да се омъжат за него, стига да е свободен.

Джини се усмихна на младата жена с ръждивочервена коса.

— О, да — спокойно рече тя. — Сигурна съм, че има доста жени, които намират Стив привлекателен. И той не отблъсква повечето от тях… не говоря за брак, естествено. Лично аз бях започнала да намирам многобройните му любовници за отегчителни, още повече, че не можех да мръдна никъде, без да се натъкна на някоя от тях. Напоследък да сте виждала Консепсион?

Тя със задоволство забеляза руменината, заляла лицето на събеседницата й, преди завръщането на Пиер и Фредерик да сложи край на хапливия им диалог. През остатъка от второ действие обаче Джини пропусна повечето от репликите, които й бяха доставили удоволствие, когато за пръв път гледа пиесата. Проклетият Стив! Имаше толкова много неща, за които щеше да му се наложи да отговаря!

 

Стив Морган току-що се бе върнал от доковете на Саутхемптън, а преди това бе на дълго, изморително пътуване, което не му се искаше да предприема. Уморен, гладен и раздразнителен, мисълта да седне да пише дълго и подробно писмо на дядо си не го въодушевяваше в момента, макар и да знаеше, че това рано или късно трябва да се свърши. Абдул Азис, детронираният султан на Турция се бе самоубил, срязвайки вените си с ножици, а една от жените му и негова фаворитка, Мири Ханъм, също бе починала — по време на раждане, както се говореше. Мурад, новият султан, бе обявен за невменяем и на трона се бе качил неговият брат, Абдул Хамид. Тези събития все още бяха известни на малцина, но когато новините достигнеха до Европа, дон Франсиско и съпругата му естествено щяха да бъдат загрижени за сигурността на своя син — Ричард Ейвъри, лорд Тидейл.

Английският иконом с безизразно лице, който бе въвел Стив в наетата за него и приятелите му къща, го информира, че дамите били на театър и щели се върнат късно след вечеря.

— Ако готвачът още е буден, бих искал да хапна — каза Стив. — Нещо студено. А също и нещо топло за пиене. Можеш да донесеш подноса в кабинета ми.

Не го очакваха. Бе казал на Прендъргастови, че възнамерява да прекара известно време на село при децата. При все това, икономът не показа признаци на изненада или смущение.

— Веднага ще наредя да запалят камината в кабинета ви, господине. Всичко останало ще намерите в ред.

Красивата прислужница, която влезе да запали огъня, напомни на Стив за известната в ергенското крило на дядовата му къща Хуана. Имаше същите пищни форми. И по някаква необяснима причина — навярно защото бе ужасно изморен — това на свой ред му напомни за Джини. Джини с лъжовните си зелените очи, която вече трябва да бе на сигурно място в руския императорски двор в Санкт Петербург. Стив се смръщи… пищната прислужница се оттегли, хвърляйки му бегъл поглед през рамо.

— Ех, да не бе в лошо настроение! — каза тя малко по-късно долу.

Стив скъса първия лист хартия, на който бе започнал да пише, и го хвърли в камината. Проклетата Джини — надяваше се никога вече да не я срещне. Това, което бе направила, му изглеждаше непростимо и той имаше намерение час по-скоро да я прогони от мислите си. А някога я бе смятал за мъртва и я бе оплаквал! Беше се обвинявал… само тази мисъл му стигаше, за да го хвърли в сляпа ярост. Тя не бе нищо повече от неприятна, изнервяща уличница, която прекалено лесно се отдаваше на всеки срещнат мъж. Добре, че най-накрая се бе отървал от нея.

Втори лист хартия последва първия и икономът, носейки подноса с различни студени меса, сладкиши и богат асортимент от пресни зеленчуци — точно както господин Морган ги обичаше, — беше посрещнат на вратата на кабинета от самия него, с наметнат като наметало халат.

— Съжалявам, Рос, но се налага да изляза. Може би няма да се върна преди зазоряване. Ще съобщиш ли на дамите?

С перверзно любопитство Стив погледна иконома, за да открие някакъв признак на неудобство по грубото, каменно лице, но напразно.

— Разбира се, господине. Приятна вечер, господине.

По дяволите, мъжът очевидно не поддаваше. От него би излязъл идеален играч на покер — достатъчно добър, за да надлъже дори Джим Бишоп!

Почуди се какъв ли ще е късметът му тази вечер в „Червено и черно“. Да, Франческа винаги му носеше късмет на покер и той, въпреки късния час, знаеше къде да я открие. Щом я разубедеше да стреля по него, да го удря и да хвърля тежки кристални предмети, щяха да прекарат една прекрасна вечер заедно. Това със сигурност би се оказало по-лесно поносимо от взирането в огъня, докато въображението му до безкрай рисува зеленооки вещици с бакърено червени коси!