Розмари Роджърс
Загубена любов, последна любов (36)

36

Тя се чувстваше добре с Ричард, успокоявана от думите и гласа му. И все пак със сетивата си, станали по-чувствителни след загубата на зрението й, Джини усещаше в него някакво растящо напрежение.

Каза си, че навярно се дължи на тежкия живот — изложен на произвола на онзи луд човек, султанът. И защо Ричард трябваше да се чувства виновен за това, че я бе довел тук? Бе сигурна, че има и други неща, които не й казваше, за да не я разстройва. Джини жестоко се срамуваше от сълзите си. Тя бе пропуснала още един случай да му каже, че носи негово дете — част от нея дори бе възмутена, че той като лекар още не е открил бременността й.

Поне все още я намираше за привлекателна.

— Толкова си красива. Радвам се, че султанът не те е виждал, иначе със сигурност щеше да те пожелае. Започвам да приличам на турчин — знаеш ли, че те ревнувам от племенниците му, които те видяха с открито лице? Знам, че трябва да те отведа оттук, и това ще стане скоро, но ще вземем с нас всичките ти нови дрехи и ти трябва да ми обещаеш, че ще ги обличаш за мен…

А после, когато се навечеряха и се оттеглиха в стаята си, той неочаквано и без предупреждение каза:

— Днес се видях с генерал Игнатиев, руския посланик пред Високата порта, сигурно знаеш.

Джини, която вече се бе отпуснала и очакваше да бъде разсъблечена и отнесена до леглото, изтръпна при тези думи.

— О? И важна ли беше срещата ви?

— Да… — с въздишка отвърна Ричард. — Казах му, че си тук. Това би могло да се окаже от значение, ако… — Ричард замълча, а след миг внимателно продължи: — Освен това той е приятел на султана, който му вярва повече, отколкото на британците и французите — за голямо тяхно раздразнение. Мисля, че руският император е единственият владетел, когото султанът уважава.

— И това ли съм ти го казвала аз? — попита Джини, опитвайки да си спомни. Усети как Ричард се приближи зад нея и започна да разхлабва връзките на тънката й нощница.

— Казвала си ми всичко за себе си! — отвърна той, но въпреки неговата предпазливост тя усети напрежение в гласа му. Това усещане се запази и когато легнаха в ниското, меко легло, което споделяха. Беше й трудно да се отпусне. Сякаш някаква част от нея стоеше отстрани, наблюдаваше я и задаваше въпроси.

Защо Ричард изведнъж бе решил да разкаже на руския посланик за нея? Естествено направил го е с неподражаема тактичност — незаконната дъщеря на императора, затворена в турски харем…

От какво се боеше Ричард? Какво допускаше, че може да се случи? Той нежно я положи на леглото, ръцете му се плъзгаха по тялото й и за пръв път Джини се запита дали лампите все още горят.

— Кожата ти е като коприна — прошепна той и Джини усети устните му върху гърдите си. — Ти си моята любима и аз обичам да ти доставям удоволствие…

Това бе самата истина — Ричард винаги бе търпелив, внимателен, винаги се опитваше да й достави наслада. А той самият? Тя с учудване осъзна, че никога не бе отвръщала на ласките му. Оставяше се да бъде отнесена нежно — о, толкова внимателно и нежно — до върха и Ричард откриваше своето удоволствие някъде по пътя, но по толкова ненатрапчив начин, че тя едва го усещаше — дотолкова бе обсебена от вълненията на собственото си тяло.

Колко егоистична съм била! — помисли си Джини. — Аз трябваше… трябваше… — Тя протегна ръка, за да го докосне и усети как той се отдръпна.

— Ричард…

— Не! Ти не си одалиска, не си робиня за удоволствия, обучена в това изкуство. Ти си моята любима, която обожавам… която имам честа да обожавам. Просто ме остави да те обичам, скъпа моя, както ти заслужаваш.

На следващия ден късно следобед, Джини имаше посетител. Очевидно много важен посетител, ако се съди по реакцията на Фатме, която в този момент правеше прическата й. Когато евнухът, пазещ женските покои, с треперещ глас обяви името, тя изпусна на плочките в краката си шише скъп парфюм.

— Трябва да се поклоните, госпожо! — трескаво прошепна Фатме. Гласът й звучеше приглушено и Джини предположи, че тя е коленичила с притиснато към земята чело. Е, независимо кой бе гостът, тя не възнамеряваше да прави нищо подобно!

Все пак направи реверанс, така както я бяха учили преди представянето й на императрица Евгения — беше толкова отдавна. Все пак майката на султана, Валиде, имаше огромна власт и изискваше подобаващо отношение, а Джини трябваше, да мисли и за Ричард.

— Говорите ли френски? — френският на знатната посетителка имаше силен акцент и едва се разбираше, но Джини кимна с глава, не желаейки да я дразни. — Добре, тогава ще говорим — някъде в дъното се разнесе шумолене, което подсказа на Джини, че жената водеше със себе си и малък антураж. След малко чу: — Сега можеш да седнеш.

Почувства, че нечии ръце — тези на Фатиме — я поведоха и сложиха да седне върху една възглавница, с кръстосани крака, както се бе упражнявала.

Какво трябваше да прави сега? Да им предложи нещо за пиене? Нямаше никаква представа от протокола… о, боже! Ричард трябваше да я подготви за подобни случаи. Сега без съмнение щяха да я помислят за варварка. Дали не бе най-добре да признае невежеството си?

Обмисляйки внимателно всяка дума, Джини се извини, че не се е подготвила за посещението на толкова важен гост и за това, че не знае какво трябва да се направи в случай като този. Тежкият парфюм с розово масло на гостенката я замайваше, докато, обзета от паника, си мислеше, че номерът й няма да мине! Какво щяха да направят с нея, да я хвърлят през прозореца в Босфора?

— Значи ти си сляпата жена. Ти ли си съпругата на Тиндейл ефенди, чието истинско име е Фуад? Женени ли сте по законите на исляма?

Как се осмеляваше да й задава толкова лични въпроси? Първият подтик на Джини бе да отвърне по подобаващ начин и се наложи да си прехапе устни, за да спре язвителните думи, напиращи на езика й. Насилвайки се да говори спокойно, тя отвърна:

— Да, омъжих се за съпруга си според мюсюлманските закони на остров Крит. И… сега не мога да виждам, макар че съпругът ми казва, че няма да е така вечно. Позволете да ви предложа нещо за пиене.

— По-късно. Ние — дъщеря ми и аз — си носим собствено питие. Всичко, което поглъщаме, трябва да бъде специално приготвено, от теб обаче не може да се очаква да го знаеш.

Последната фраза прозвуча като хвърлен на куче кокал и накара Джини да скръцне със зъби. Усети как гневът я залива и си повтори познатата фраза: Ох, само да виждах — тогава бих могла да се справя с всичко…

Друг, много по-млад глас рече на също толкова лош френски:

— Майка ми и аз сме тук, защото пожелах да се срещна с теб. А също и защото исках да видя това място. Когато дойда да живея тук, ще трябва да се направи място за всичките ми роби. Място и за теб, разбира се.

— Какво? — изрекла това, Джини усети как думата застина във въздуха между тях като издялан върху камък надпис.

— Е, разбира се, той не е успял да ти го каже все още. Моят син, султанът, току-що взе решение — отново се намеси гласът на по-възрастната жена. — Дъщеря ми Гюлбехар е неговата любима сестра и затова все още не е омъжена. Но ти естествено разбираш, че на мюсюлманите е позволено да имат повече от една съпруга? Така че това не би трябвало да те шокира.

— Сигурна съм, че ще си бъдем като сестри — каза по-младият глас с фалшива любезност. — Ти също се нуждаеш от повече роби, които да те обслужват, защото богатството на човека се измерва по големината на домакинството му — а брат ми е самият султан.

Внимателно подбирайки думите си, Джини каза:

— Съжалявам, ако ви изглеждам глупава, но нещо не разбирам. Вие казвате…

— Моят син — обяви Валиде сухо — реши да омъжи дъщеря ми за твоя съпруг. Това е най-голямата чест, която може да му бъде оказана. Моят син не се доверява лесно.

— Брат ми — намеси се по-младия глас — беше достатъчно мил да се поинтересува от моите чувства. Аз гледах… нашия съпруг през решетката — той наистина е хубав мъж, а и е благословен с дарбата да изцелява. Или си нямала щастието да видиш лицето му? Бих могла да ти го опиша…

Джини се задушаваше от заливащия я поток думи и от усилието да скрие емоциите си. Искаше й се да заплаче, но не и пред тези жени, които стояха пред нея и я разглеждаха, без тя да може да види лицата им.

— Кога ще се състои церемонията? — попита Джини с хладен като острие глас, след което заповяда да донесат напитки.

Когато Ричард се завърна, жените си бяха отишли. Джини седеше в градината, наслаждаваше се на различните й аромати и слушаше ленивото пръхтене на коня си, без да може да се помръдне от мраморната пейка, като че ли самата тя се бе превърнала в мрамор.

— Джини… — гласът на Ричард издаваше агонията му, но тя също агонизираше и не можа да извърне глава към него.

— Досещаше ли се? Или бе също толкова изненадан, колкото и аз?

— О, боже… нямах представа, кълна се! И после, след като обяви решението си, чух… че си имала посетители.

Сега той бе седнал до нея, но Джини чувстваше, че почти се страхуваше да я докосне.

— Джини… повярвай ми, аз… не издържам! Не знам какво да правя!

— Не можеш да сториш нищо, нали? — отдавна, още след като жените си бяха заминали, тя бе изплакала всичките си сълзи. — Разбирам… колко си безпомощен — точно като мен. Но трябва да ми кажеш точно какво означава това…

В този момент той я обгърна с ръце, притискайки я към себе си.

— Иска ми се никога да не те бях водил тук! Иска ми се и сам аз никога да не бях идвал! И преди беше зле, но сега… вярваш ли, че нямам нищо общо с това, че не подозирах какво замисля той? Ако можех… но волята ми вече не ми принадлежи. Моят господар, султанът, ми даде любимата си сестра за жена и нямам никакъв начин да откажа тази женитба. Кажи ми, че разбираш! Трябва да разбереш!

С част от разума си Джини наистина разбираше. Разбираше дори това, че Ричард, обичайки я безкрайно силно, мислеше най-напред за нейната безопасност. Но какво щеше да означава този брак? Сега в главата й изникнаха разни истории, които бе чувала. Съпруги или наложници, раждащи деца на един и същ мъж с разлика от седмици или дни. И с нея ли щеше да бъде така? Във всеки случай с новия брак щяха да се появят и нови отговорности. Ричард, без съмнение, щеше да се наложи да спи с новата си жена. А после…?

Той се кълнеше, че обича само нея, Джини, и никоя друга. Че този брак нямало да промени нищо в тяхната връзка. При всички случаи щяло да им се наложи да го търпят съвсем за кратко — рано или късно султан Абдул Азис ще си намери друг лекар, а на сестра си — друг съпруг. Разводът в мюсюлманския свят бил лесен.

Джини усети, че го утешава — тя все още не можеше да осъзнае напълно значимостта на събитието, пред което бяха изправени. Изтече още една нощ, без тя да му спомене за подозренията си, после още една. Накрая му го каза във възможно най-неподходящия момент — в нощта преди той да се ожени за втори път.

— Аз… мисля, че ще имам дете. Съжалявам, че трябваше да ти го кажа точно сега, но вече дни наред аз… просто не успявам да намеря подходящ момент! Не че този е такъв, но…

Неговата реакция беше точно такава, на каквато би се надявала при други обстоятелства. Радост и възбуда, загриженост, а след това — страстни самообвинения.

Как можело точно сега да се занимава с тази пародия на сватбена церемония? Може би принцесата щяла да промени решението си, тъй като едва ли би искала да бъде втора съпруга на някой мъж. Колкото до Джини, тя трябвало да си почива, да спре с ездата, да…

Тя не можа да сдържи лекия си смях — обичайната й в последно време реакция на напрежението между тях.

— Но ти си лекар, Ричард! А аз може и да греша. Моля те…

Той настоя да я прегледа сам, потвърждавайки това, което сърцето й вече знаеше. Но дори и така, вече бе твърде късно да развалят брака със сестрата на султана — и двамата го знаеха.

Джини се затвори в своето крило от женските покои, опитвайки да се преструва, че нищо не се е случило, дори когато вече чуваше шума и суетенето в другата половина на мраморния двор, където свитата на принцеса Гюлбехар пристигаше с чеиза и пялата си покъщнина. Брачната церемония можеше да отнеме дни и бе малко вероятно Ричард скоро да се върне при нея. Колкото повече мислеше за това, толкова по-невъзможна и нереална й изглеждаше цялата ситуация. Започна да усеща пленени дори мислите си. Не виждаше друг изход, освен да живее ден за ден, а дори и това й костваше прекалено големи усилия. Чак тогава Джини наистина осъзна до каква степен бе станала зависима от Ричард.