Розмари Роджърс
Загубена любов, последна любов (31)

31

Бет. Топла, крехка и сладка. С мирис на току-що изпечен хляб. Бет, която очаква, която просто е там. Тялото й е подслон, и удобство, и чиста наслада. Жената, при която всеки мъж би се завръщал.

Засмя се саркастично на ум: По дяволите! — Твърде дълго бе яздил. Хвана се, че мисли като Мартин Бърнисън. — Да се завръщаш при една и съща жена сигурно е доста отегчително. — Знаеше го. — И все пак — какво е онова, което търся? Засмяната, зеленоока, закачлива жена, която някога обичаше… но бе изоставил. Огнена жена, оставила белег в съзнанието му като дамга, дълбоко врязана в него, защото вината за смъртта й бе негова. Щеше да носи този белег винаги. Трябваше да се научи да живее с тази мисъл.

Стив Морган се ядосваше на себе си, изгарящ от нетърпение. Имаше неща, които трябваше да свърши, а си играеше на война. Печелеше и време, защото трябваше да се възстанови, да оздравеят както тялото, така и душата му. А Бет вече означаваше много за него.

Небето потъмня. През облаците бяха започнали да проблясват светкавици и Стив обърна коня си на север. Някога, в ден като този в мексиканските планини, из главата му се бяха въртели подобни мисли. Мисли за живот, пропилян в бягства и преследвания. Вечно в движение, грабвайки по някое забавление по пътя. Джини го беше накарала да спре за малко. Но тя си бе отишла завинаги от живота му. Предизвикателният й пламък бе угаснал. Да върви по дяволите. Щеше да я прогони от мислите си, каквото и да му костваше това.

Стив продължи напред с изострени сетива, тъй като по тия места се навъртаха опасни мародери. Прейърс енд беше останал далече назад.

* * *

Той би се усмихнал, ако знаеше за спора, който се водеше в негова чест между Роналдо Ортега и съпругата му Мелиса. На Миси не можеше да се сърди човек, въпреки че бе в състояние да вбеси всекиго.

Роналдо не бе точно вбесен, защото уважаваше младата си съпруга. Но… Проклятие! Трудно му бе да си обясни простоватия начин, по който Миси гледаше на нещата. Напук на напредналата си бременност, в седмия месец тя все още изглеждаше невероятно стройна. Всички се притесняваха от това, освен лекарят, когото дон Франсиско бе повикал. Тя се възползва от бременността си — негодуваше Роналдо, а Миси виреше предизвикателно заострената си брадичка.

— Все още не разбирам и няма да спра да задавам въпроси, докато не разбера. И така, Роналдо, защо мислиш, че го е направила? И не мога да разбера защо дядо ти, уж толкова строг и неумолим, е разрешил такова нещо! Мислех си, че обича Маноло, искам да кажа Естебан, разбира се. Просто не мога да свикна с…

— Съкровище — нежно я прекъсна Роналдо, — не виждаш ли, че е безполезно да се безпокоиш за нещо, което не можем да променим? Джини замина за Европа с онзи лорд Тиндейл и децата си и не можеш да отречеш, че тя има право да ги вземе със себе си. Естебан не се върна да ги види и дори не изпрати писмо, за да попита как са. Братовчед ми е толкова… безчувствен.

— Не е! Е, не съвсем. Видя колко мил бе с мен и дори с татко, а и с момчетата после. На него дължим това, че сега имат земята, която по наследство се пада на майка ми, нали? Той всъщност не е толкова лош и коварен, и мисля, че не е честно. Все някой трябва да му го е казал. Мисля, че Джини го е сторила. Не ти се сърдя, че си бил малко влюбен в нея, преди да ме срещнеш.

Роналдо я прегърна объркан:

— Никога не съм обичал друга жена, освен теб, съкровище мое, и никога не ще обичам. Как бих могъл? Ти ме правиш най-щастливия мъж в света! Но…

— Тогава напиши писмо на Стив и му съобщи. Или остави това на мен. А аз ще пиша на Джини — ти имаш адреса на леля й и братовчед й във Франция. Бедните дечица, това пътуване! А накрая тя да ги изостави, за да се мотае из… из Турция, все с тоя Ричард. Не съм го виждала и не мога да го съдя. Харесвам сестра му, но това няма значение. Ако искаш да знаеш, аз мисля, че Джини е избягала, за да види дали Стив ще я последва. Дали ще й докаже любовта си. И мисля, че Ричард се е възползвал от нея, когато е била толкова болна, така че ако Стив знаеше…

Мисълта накара Роналдо да пребледнее, още повече, че се утешаваше с мисълта, че дядо му ще се оправи със ситуацията.

Естебан трябваше да бъде осведомен, и, разбира се, така щеше да стане. Той бе твърде горд, за да тръгне да гони съпруга, която толкова открито бе показала, че не го иска. А и около Стив винаги се навъртаха тълпи жени.

За да спре караницата, Роналдо каза:

— Мисля, че трябва да се влияем единствено от фактите, нали, любов моя? Но ти обещавам да пиша на Естебан. Това ще върне ли усмивката на лицето ти? Съдружникът му Сам Мърдок сигурно има представа къде може да бъде открит.

Сам Мърдок искрено се надяваше Стив да отговори на писмото му. Бе търпелив, а и не си бе почивал от години. Ако Стив не дойдеше, поне щеше да изпрати отговор.

Ранчото на Прендъргаст, с изписано навсякъде двойно „П“, се простираше от хълмовете към долината, накъдето гледаше и къщата. А Джак Прендъргаст управляваше имота си като крал. Имаше трима сина от първата си съпруга — изстрадала женица, която просто бе изсъхнала, докато мъжът й сякаш смучеше сили отвсякъде и ставаше все по-твърдоглав. Няколко години по-късно Амелия умря и Джак Прендъргаст се ожени за привлекателна, около тридесетгодишна французойка, далечна братовчедка на маркиз Де Мора, който бе опитал да си направи ранчо в Ню Мексико. Франсоаз, все още привлекателна и енергична като съпруга си, го дари с дъщеря, която нарекоха Лорна. Лорна бе единственият член от семейството, над когото Джак нямаше власт. Коронованата принцеса въртеше баща си и братята си на малкото си пръстче. Правеше го с големите си очи и невинно излъчване. Единственото, което Лорна искаше, и все още не успяваше да получи, бе пътуване до Европа. Майка й нямаше да остави баща й, а и той искаше Лорна да си бъде вкъщи. Нямаше доверие на ония европейски контета. Доверяваше се на приятеля си Сам Мърдок. Защо изобщо неговото момиченце трябваше да ходи в Европа? Каквото и да пожелаеше оттам, той щеше да й го достави, като рояла, който бе поискала преди няколко години. И учител по танци. И лична шивачка — жена, която бе работила в Париж. Достатъчно бе изпращането на Лорна в училище на изток, което я бе откъснало от къщи за дълго. По-добре беше да си постои малко в къщи. И без това не беше време за пътуване с тия вилнеещи индианци и заселниците, дето все създаваха неприятности…

Сам Мърдок бе добър слушател, а когато отвореше уста, говореше смислено. Той бе от малкото хора, които Джак наричаше „приятели“, и в чието думи бе се вслушал. Тази вечер седяха на верандата, докато очакваха да бъде приготвена вечерята. Бурята току-що бе утихнала и из въздуха се носеше свеж аромат на пелин и бор.

— Е, какво мислиш? — остро рече Джак Прендъргаст. — Доусън е говорил с шериф Блейн и казва, че човекът, когото държал затворен, прилича по описание на съдружника ти. Лошо са го гръмнали и едва не са го обесили тия дребни собственици, за които ти говорих. Помислили са, че е някое от моите момчета, предполагам. Но след това изведнъж изчезна. Това не ми харесва. Искам да знам какво става и изпратих момчетата да разберат. А и проклетите апахи създават неприятности.

— Стив не би се оставил да го застрелят — сухо отвърна Сам Мърдок и добави мрачно: — Трябва да призная, изненадан съм, че не се е появил досега. Може би трябва да разучим.

В този момент на верандата се появи Лорна. Косата й бе кестенява, очите й — светлокафяви, а когато се усмихнеше, на бузите й се появяваха трапчинки. Бе облечена в модна вечерна рокля. Откакто Франсоаз бе тук, имаха обичай да се издокарват за вечеря.

— Все още ли говорите за тоя Стив Морган? Бих искала да се появи, за да поупражня френския си. А може и да ми разкаже нещо повече за Европа.

Тя хвърли предизвикателен поглед към баща си, а той понечи да се намръщи, но успя само да се усмихне глупаво.

— Лорна има последователен ум.

— И е решила твърдо да замине за Европа, преди да остарее. Ти обеща да помислиш по въпроса, папа! Не би ли искал да се върна с титла?

— Аз… — Джак Прендъргаст бе прекъснат от далечен поздрав. — Май е Клинт… закъснява за вечеря.

— О, Клинтън винаги закъснява и винаги си има извинение.

Лорна се взря в тъмнината, а после извика възбудено:

— Папа! Май ще имаме компания за вечеря. С Клинтън язди някой.

Тя се загледа с любопитство, правейки се, че не чува майка си, която я викаше отвътре.

Новата компания е винаги нещо вълнуващо — поне в началото. Но обикновено се оказваше скучна, също като баща й и братята й. Тя обаче все още се надяваше истинският живот да й предложи нещо повече — нещо от онова, което се случваше в книгите.

Моментът явно бе настъпил. При вида на високия мъж, който вървеше редом до заварения й брат, дъхът на Лорна секна.

Бе висок като баща й — това беше първото, което й направи впечатление. Висок, с широки рамене. Косата му бе черна, а очите — тъмносини. Имаше загоряло като на индианец лице. На едната му буза личеше белег, друг пресичаше слепоочието. Въпреки белезите и мрачната походка, Лорна реши, че това е най-красивият и вълнуващ мъж, когото е срещала някога. Дори преди да чуе поздрава на Сам Мърдок, тя вече се досещаше кой е. И независимо от облеклото му, знаеше, че този мъж се чувства еднакво свободно както на официален прием, така и сега в грубите си дрехи. Зарадва се, че тази вечер бе сложила най-хубавите си бижута. Той трябваше да я забележи — и я забеляза.

Вечерта се изниза неусетно, поне за Лорна Прендъргаст. Тя забеляза, че Стив Морган я наблюдава, и го заговори, но прочете в сините му очи само лек присмех. Бе любезен с нея, но все пак обърна повече внимание на баща й и братята й. Техният разговор изобщо не я интересуваше. Мъжете говорят само за добитък, оръжия и индианския проблем. Този мъж беше различен и тя го усещаше. И мисълта, че би се отнесъл със същата хладна любезност с нея, независимо от поведението й, я интригуваше.

След вечеря той излезе с останалите мъже на верандата, където пушеха пури и пиеха коняк, а Лорна остана с майка си, проследявайки с поглед госта.

— Защо е без жена си? Има ли жена? Мисля, че бих искала да го опитомя, маман!

Франсоаз поклати глава. Не искаше дъщеря й да бъде толкова самоуверена.

— Съкровище, внимавай. Не мисля, че е лесен мъж. Спомням си, че имаше жена или е имал. Във всеки случай е тук съвсем за кратко — да види Сам и да говори с баща ти. А и както разбирам, работата, по която е дошъл, не е приятна.

Лорна чуваше доста добре силните гласове отвън. Тя позна рева на брат си Джоузеф и направи гримаса.

— Джоузеф винаги се хвали, а Пити е подлизурко. Клинт изобщо не го е грижа, толкова е погълнат от оная жена, с която се вижда. Никой от тях не може да стъпи на малкото пръстче на татко, нито пък е толкова умен. Но мисля, че този Стив Морган също е умен мъж. Чудно, за какво ли спорят?

Спореха за правата на незаконните заселници, за правата на другите заселници и за дребните собственици. Джак Прендъргаст и синовете му шумно отстояваха своята гледна точка, а Сам Мърдок се усмихваше от време на време, като си дръпваше от пурата. Но със сигурност не си губеше времето — просто присъстваше. Чудеше се как ли би реагирал Прендъргаст, ако любезно му се обяснеше, че идеите му са остарели.

— Извинете ме, господине, но една местна война би ви струвала само пари и кръв, а няма да спечелите много. Прекалено ще сте зает с атаки и отбрана, за да можете да си вършите работата. Какво ще спечелите, ако изгоните със сила няколко нещастни заселници от земята, която по закон е тяхна? Страхувам се, че това време отмина. Трябваше да купите района, когато земята струваше не повече от няколко цента на акър. Сега тя си има собственици, които са се обединили и са решени да се бият, ако трябва, за да запазят онова, което е тяхно по право и по закон. Не бихте ли направил същото на тяхно място?

— Не е същото! — извика Джо Прендъргаст. Той се наведе от стола си, а лицето му почервеня. — Ние бяхме тук преди тях. Татко и приятелите му дойдоха тук първи, победиха индианците и се биха в проклетата война, за да запазят тази земя свободна. А после се появи това проклето котило, с техните хартийки, в които пише, че притежавали това и онова. Наслагаха огради и принудиха и нас да сложим огради. Става така, че няма къде да пасем добитъка си, а това означава, че трябва да се махат от земята или да бъдат прогонени.

— Научили са и за други областни войни и са решени да не се дават. Основали са асоциация и са готови, ако е необходимо, да се бия за онова, което считат за свое.

— Те са тълпа сополиви страхливци. Мръсни фермери и бивши говедари, с по няколко глави добитък, които се надяват да съберат собствени стада. Нищо не разбират от битки.

Стив Морган спокойно рече:

— Учат се от мен.

После седна и зачака избухването, което щеше да последва и наистина последва.

Лорна чакаше и се цупеше, но мъжете все още не влизаха. Тя само дочуваше силните им гласове. Искаше да излезе под претекст, че ще им сервира кафе, но майка й й забрани. Накрая, сърдита, тя отиде да си легне с твърдото намерение още на сутринта да получи своето. Обичаше да си ляга късно и накара една от прислужниците — мексиканки да й донесе мляко с кафе в стаята. Утрото щеше да бъде по-различно от друг път, щеше да стане рано за закуска — заедно с останалите, дори преди тях.

Къщата бе построена във формата на латинско U, с вътрешен сенчест двор. Беше проектирана от някакъв испанец, убит при набег на команчите, преди да я довърши. Джак Прендъргаст бе пристроил външни сгради и бе поставил дървена ограда. Къщата притежаваше всички удобства и за Лорна това бе истинският й дом, поне засега. Не й харесваше обаче да живее самотно и далече от училището и приятелите си. Повече от всичко искаше да пътува, а най-много желаеше да види Европа. Майка й имаше роднини там, защо да не ги посетят?

Лорна се събуди в шест часа и се насили да стане от леглото. Тоалетът й отне доста време, преди да бъде напълно готова. Любуваше се на изображението си в голямото огледало, което папа докара за нея. В новичкия черен костюм за езда изглеждаше по-възрастна от своите осемнадесет години. Жакетът беше поръбен със златист сатен и тя преметна около врата си шал от същия плат, на който забоде диамантено топазена брошка.

За беда, когато се появи на двора, където на дълги маси беше наредена импровизирана закуска, почти всички вече бяха станали.

Брат й Пит я подразни:

— Заради кого си станала по това време, сестричке?

Прииска й се да го ритне.

— Какво правиш толкова рано, кукло? — я попита нетактично баща й, а брат й Джо подсвирна силно.

Лорна реши да не се оставя да й развалят настроението.

— Добро утро на всички! — рече тя сладко, държейки полата си високо с една ръка, докато с другата махна на една прислужница за кафе.

Сам Мърдок беше там, но него го нямаше. Лорна прикри разочарованието си и след като целуна баща си, седна до възрастния мъж.

— Не мога да проспя тази сутрин. Навън е толкова хубаво! А Джипси трябва да се упражнява, така че мисля да пояздя. Ще дойдете ли с мен, господин Мърдок?

От начина, по който проблясваха очите му, тя разбра, че му е напълно ясно с кого би искала да поязди, но бе достатъчно мил да не го покаже.

— Е, госпожице Лорна, ако бях с няколко години по-млад, бих се възползвал от възможността. Но мисля да тръгвам веднага щом съдружникът ми реши да се появи.

— Не си тръгвате, нали? Ще липсвате на всички ни. Надявах се да сте убедили папа да пътувам с вас поне до Сан Франциско. Леля и чичо толкова ме молиха да ги посетя, а и двама приятели от училище живеят там. О, мистър Мърдок, говорете с папа.

На Сам му бе забавно да отбележи, че докато говореше, очите й гледаха някъде зад него — търсещи. Лорна вършеше нещата по свой начин и на него не му бе убягнало как предната вечер момичето бе гледало Стив през масата. Добре, че си тръгваха още днес.

В този момент се появи Стив Морган, облечен за езда, с пистолет на бедрото. Носеше черни панталони и избеляла синя риза с кожено сако отгоре. На шията му бе вързана тъмносиня кърпа. Стив имаше загрижен вид. Дълго след като останалите си бяха легнали, двамата със Сам бяха продължили да разговарят и сега с безпокойство се връщаше към нещата, които лежаха на плещите му. Трябваше веднага да се заеме с работите си, а мисълта за Бет не излизаше от главата му. По дяволите, искаше да направи нещо за нея.

Стив не знаеше, че, познавайки добре дъщеря си, Франсоаз Прендъргаст вече бе говорила със Сам, изкопчвайки от него чрез уж случайните си, но проницателни въпроси някои неща за съдружника му, включително и факта, че наскоро бе овдовял. След това бе разговаряла и със съпруга си, който все още не можеше да забрави този разговор. Сега Джак Прендъргаст изглеждаше разтревожен и сякаш не успяваше да събере мислите си. Той обаче не даваше да се разбере нищо от тревогите му, докато замислено наблюдаваше дъщеря си и Стив Морган.

Лорна му помогна да вземе решение — никога не можеше да устои на молбите й:

— Папа, моля те! Искам, да пояздя. Щях да изляза сама, но ти обеща.

— Знаеш, че е опасно, дъще. Не само заради индианците, но и заради проклетите заселници… — Изпод смръщените си вежди той стрелкаше със сърдит поглед Стив Морган, който обаче му отвърна с безизразно като на индианец лице.

Проклятие… — каза си Джак, — Лорна сама може да се грижи за себе си, а в ръцете й всеки мъж бързо омеква. Защо този Морган трябва да е изключение?

— Но, папа…

— Виж какво, скъпа, обещах на господин Морган да му покажа онези стари рудници в района на северното пасбище, сещаш ли се? Може би ти би могла да го заведеш. Все си мисля, че там има сребро, но не бих искал някой външен човек да души наоколо. Според Сам скалите са рудоносни и ще се радвам на още едно мнение.

Лорна Прендъргаст бе вече почти жена. Буйната й кестенява коса, светлокафявите очи и лицето й излъчваха предизвикателство. Обзет от безразличие, Стив, който имаше голям опит с жените, не й обръщаше особено внимание. Вече нямаше желание да съблазнява малки девственици, а тя, въпреки самоувереността си, бе точно такава. В Лорна той виждаше Джини, каквато бе, когато пътищата им се кръстосаха за пръв път. Само че Джини го бе посрещнала с омраза и си тръгна, мразейки го. Тръгна си с Андре Делери, по свое собствено желание. Смъртта й бе прищявка на съдбата. Иначе щеше да се наложи да я убие със собствените си ръце.

— Ще се връщате ли в Преърсенд или ще тръгнете направо за Сан Франциско? Чух, че имате къща там?

Той имаше къщи навсякъде, но никъде нямаше дом. С въпроса си Лорна привлече за малко вниманието му и Стив я изгледа от главата до петите, така, както гледаше всяка жена, която се домогваше до любовта му. Лорна поруменя, но устоя на погледа му.

— Първо се връщам в Преърсенд. Там имам да довърша някои работи. А след това ще замина за Сан Франциско или Мексико.

— Май ви предстои дълъг път? Аз също бих искала да пътувам, но най-много от всичко мечтая да посетя Европа — Лорна въздъхна. — Татко е страшно упорит, но работя по въпроса. Зная, че рано или късно трябва да се установя някъде, но има толкова много неща, които бих искала да свърша и да видя преди това.

За момент бе престанала да флиртува, разкривайки част от истинските чувства, които я вълнуваха, и Стив я погледна замислено.

— Пътуването насам-натам може да се окаже доста уморително, но мисля, че Европа ще ти хареса. Сигурен съм, че ще направиш впечатление там.

— Мислите ли, че съм хубава?

— Красавица си и го знаеш.

— Тогава защо все още не сте се опитал да ме целунете?

Той се разсмя чистосърдечно и смехът го направи да изглежда по-млад и по-опасен.

— Ще си помисля, но чаках сама да си поискаш.

— О-о-о!

Той си помисли, че ще престане да се прави на дама и ще го наругае, но тя се усмихна лукаво и прелъстително притвори очи.

— Сега искам. Не са ме целували много мъже, въобще не.

Морган приближи коня си до нейния и начина, по който я целуна, бе различен от всичко онова, което бе изпитала в живота си. Накара я да се почувства немощна и й отне дъха. Накара я да пожелае… Тя не знаеше какво. А когато всичко свърши, мъжът промърмори грубо:

— Достатъчно. Но знай, че ако така се целуваш с мъжете, те могат да станат повече, отколкото си искала, госпожице Прендъргаст!

Лорна замълча, опитвайки се да събере разпилените си мисли. Искаше й се да я целуне отново, но се страхуваше — не толкова от него, колкото от себе си. Може би това имаше предвид майка й с предупрежденията си, че емоциите невинаги могат да бъдат овладени. Искаше й се да не бе спирал, но какво щеше да последва след това? Момичетата обичат да си навличат неприятности. Не само заради целуването — тя не бе толкова невежа, колкото съучениците си. Но жените винаги плащат определена цена, докато мъжете се измъкват невредими и свободни. Хвърляйки коси погледи към Стив Морган, докато продължаваха да яздят, Лорна се чудеше колко ли други жени е целувал и дали сега имаше някоя, с която вършеше и други неща, освен целуването.