Розмари Роджърс
Загубена любов, последна любов (17)

17

Гледана откъм пристанището, Гибара изглеждаше красива като на картичка — градът беше разположен по стръмния бряг на залив с форма на полумесец. Три планини със странни форми устремяваха към небето остри върхове — един любезен кубински сеньор информира спътниците си, че имената им са съответно „Silla“, което означавало „седло“, „Pan“ — бучка захар и „Tabla“ — маса.

— Разбира се, как другояче биха могли да се казват? — Андре Делери все още бе в лошо настроение и навъсен гледаше „Амарилис“, който пътуваше близо до брега, и Джини, която заедно с другите пасажери се възхищаваше на разпръснатите по хълма разноцветни къщи с червени керемидени покриви.

Тя определено беше в добро настроение — изобщо не се притесняваше от факта, че са осъдени да прекарат най-малко два дни в това… в това затънтено рибарско селце! Устните на Делери се изкривиха в недоволна гримаса, когато се взря по-внимателно в спътницата си със своите мързеливо притворени очи. Ако тя гледаше упорито в посоката на някой определен мъж или пък обратното, ако избягваше погледа му, то подозренията му нямаше да бъдат неоснователни. Но не, тя продължаваше да се държи както обикновено и веселото й безгрижие го караше да скърца със зъби или пък пробуждаше у него желанието здраво да я разтърси за раменете. Какво е замислила? Свикнал винаги да бъде сигурен в жените, с които живее, Делери беше ядосан, както на себе си, така и на Джини.

Но той щеше да бъде нещо повече от раздразнен, ако бе разбрал, че Джини нямаше никакво намерение да го съпроводи до Хавана. Меланхолично настроена след тайнствената, обляна в лунна светлина среща, тя скриваше мислите си зад нежна усмивка. Заминаваше за Вера Круз, а оттам щеше да потегли направо към малкото имение, както бе правила и преди. След това щеше да изпрати някого да доведе децата. Отново щеше да се научи да бъде тяхната майка. Те бяха нейни деца. Раждането й костваше адски мъки. Бе мечтала за дете от Стив, а ето че вместо едно, децата бяха две. При все това, Стив не го беше грижа. След като вече не се интересуваше от нея, как би могъл да обича децата си.

Никога вече няма да ги напусна — където и да пътувам, те ще бъдат с мен. Ще изградя нов живот за себе си и тях и Стив никога повече няма да ни се бърка!

Придобитата от взетото решение увереност помагаше на Джини с лекота да се измъква от разпитите на Андре Делери. Инстинктът й подсказваше правилно: Андре прекалено много приличаше на предишния й любовник — Мигел Лопес, който веднъж бе нарекъл сам себе си „откровен циник“. Подобно на него, Андре също бе опортюнист и се беше захванал с нея само за да я използва. Защо пък и тя да не се възползва от него?

Не му каза нищо повече от обичайното и Делери все така продължаваше да бъде в лошо настроение дори и след слизането им на сушата. Настаниха се в красива синя къща, която, както я осведоми Андре, била построена в типичния кубински стил — с гледаща към улицата трапезария, която при нужда изпълнява и функцията на антре.

— Сигурен съм, че дори и конете си въвеждат оттук — отбеляза той със саркастична нотка в гласа. — Виждаш ли тези железни решетки? Кубинците не се доверяват на стъклото. — После неочаквано добави: — Чудя се защо ли ни оказаха честта да предоставят такава голяма къща само на нас двамата? Очаквах да ни заведат в местния хотел — ако в този малък град изобщо има такъв. Ти какво мислиш, малката ми? Изведнъж стана необичайно тиха!

— Мисля, че тази прекрасна синя къща страшно ми допада. Виж какъв красив вътрешен двор има — толкова е хладно тук! Важното е, че сме тук, защо да се пазарим?

Андре не обърна никакво внимание на приятната възрастна жена, която им показваше сенчестия двор, а хвана Джини за ръката и я накара да се обърне с лице към него.

— А ти, госпожо Морган — уф, колко грозно звучи това име — за теб също ли трябва да се пазаря или вече са ме измамили?

Тя го погледна открито, без да се опитва да се освободи от грубата му хватка:

— Измамен ли, господин Делери? Та аз никога не съм била предлагана за продан! А освен това изрично ти казах, че не можеш да ме купиш. Ако си искал по-подходяща „стока“, трябвало е да търсиш на друго място!

За нейна изненада Делери се изсмя:

— Браво, госпожо! Напомняте ми, че освен красива, сте и умна! Защо трябва да плащам, за да те имам, след като сама ми се предложи?

— Мисля, че почти се скараха, но след това господинът промени намеренията си и отнесе госпожата в една от спалните — разказваше по-късно икономката на къщата на нейния собственик. — Не, тя изглежда нямаше нищо против, поне не много. Но само след няколко часа той вече не откъсваше поглед от Кончита и… — тук жената се поколеба за малко, но работодателят й я сряза:

— Е, и? Какво друго?

— Ами той… странно, нали знаете колко смела е Кончита, но когато той й предложи такова нещо, тя наистина се изплаши. Поиска от нея по-късно през нощта да отиде при него в леглото, което споделя с неговата госпожа.

— Разбирам. А, сеньората? Тя не се ли противопостави?

Жената прехапа устните си:

— Това го попитала и Кончита. Каза ми, че тогава господинът се усмихнал и отвърнал, че иска да изненада госпожата. Според нейните думи, бил много убедителен. Но, разбира се, Кончита му отказала! Тя харесва мъжете, този също, но не е лошо момиче.

— Радвам се да чуя това. И оттогава?

— Ами, тази сутрин, както знаете, му казах, че трябва да купя някои неща от пазара. Госпожата остана да спи до късно, но господинът ме придружи донякъде. Каза ми, че трябвало да уреди пътуването на двама им до Хавана. Зададе ми много въпроси, като например кой е собственикът на вилата, и аз му казах точно това, което ми бяхте наредил — че съм вдовица, която се опитва да свързва двата края.

Джини се правеше на заспала, докато не чу хлопването на външната врата, което означаваше, че Андре е излязъл. Чак тогава тя отвори очи, протегна се — най-напред предпазливо, а после по-спокойно и мързеливо, като котка — и остави завивките да паднат върху покрития с килим под. По дяволите този Андре! Надяваше се, да не се върне прекалено скоро. Андре, с неговата изобретателност в сексуалните игри! Очакваше от нея да участва в тях, сякаш бе някоя уличница, която е избрал от първия срещнат вертеп! При тази мисъл тя се намръщи. Част от думите му се бяха врязали в нея като камшици, оставяйки неизличими белези в съзнанието й, въпреки че тогава просто беше свила рамене в отговор на предложението му, като че ли то изобщо не я засягаше.

— Ха! А пък аз очаквах да си по-почтена от другите жени и със сигурност не смятах, че ще се правиш на шокирана. Мислех те за жена, която опитва всичко и очаквах да проявиш готовност за подобно ново предизвикателство. Не ме разочаровай, малката!

— Въпреки това има неща, които не бих направила само за да почувстваш воайорския гъдел. Бъркаш ме с някоя друга, Андре!

— Не, не мисля така. Ти си кокетка по душа! Предполагам, че би направила всичко, ще направиш всичко… между впрочем, не съм толкова егоистичен, че да ти откажа такова удоволствие! Със сигурност ще ти хареса да правиш любов едновременно с жена и мъж. Съпругът ти никога ли не ти го е предлагал?

Защо трябваше да й напомня, че е омъжена? И защо точно сега трябваше да си спомня, че някога е била уличница и дори нещо още по-лошо? За това, в което се беше превърнала, обвиняваше мъжете в своя живот, а най-много от всички — Стив. Някои я бяха карали да го прави насила, други — не. Тук бе дошла по своя собствена воля. Чувстваше Андре абсолютно чужд, просто един познат, но въпреки това бе избягала с него и му предоставяше тялото си, за да го използва. Нищо чудно, че я унижаваше без никакви угризения!

Намръщена, Джини с мъка стана от леглото и, все още гола, се приближи към предвидливо поставеното в единия ъгъл на стаята огледало. Тя се изплези на изкривеното си отражение. Като малка много често правеше това, избухвайки в лудешки смях. Сега вече не се смееше. В душата й имаше само някаква тежест, апатия. Каква жена се взираше в нея отсреща — бледо лице и блестящи очи, надничащи изпод обърканите й медни къдрици. Дали ще се превърна в такава, каквато ме наричаше Стив? Трябва ли да му позволявам да направлява живота ми? В края на краищата, вече не съм палавото дете, което с омраза изплезваше езика си зад гърба на възрастните!

Веднъж свършила с тоалета си, с който ожесточено се бе заела, Джини изведнъж почувства как сърцето й олеква. Бе взела решение за по-нататъшния си живот! Андре нямаше никакво значение — ако поискаше, никога повече нямаше да го погледне.

Красивата тъмноока прислужница на име Кончита изглежда много искаше да се сприятели с нея, особено пък след като бе разбрала, че госпожата говори испански. Тя срамежливо предложи на Джини да се изкъпе навън в двора, около който бе построена къщата. В момента в нея нямаше никой друг, освен тях двете. Мраморният басейн в единия край на сенчестия двор с две чучурчета, от които се изливаше водата, я накараха да приеме. Широки стълби с лазурносини плочки, същите като в басейна, отвеждаха към водата. Бяха изработени така, че къпещите се — както ниските, така и високите — спокойно да могат да се настанят там, където им е най-удобно. Самата вода беше кристалночиста — Кончита с гордост обяви, че покровителят й, собственикът на къщата, използвал за фонтана водата на малък, спускащ се от хълма поток.

— Вижте, госпожо, тук има отвор, през който се влива поточето, така че басейнът винаги е пълен с чиста и прясна вода. Ако госпожата желае, мога да й донеса някакъв разхлаждащ плод, може би портокал! Скоро ще стане непоносимо горещо!

Плувният басейн отвсякъде бе заобиколен с дървета. Сред тях имаше палми, нарове и портокали, засадени в огромни каменни саксии. По излинелите от времето дървени подпори, поддържащи неизменния сводест проход, се виеха лози и това му придаваше по-скоро испански, отколкото кубински вид. Тук беше толкова спокойно и красиво! На Джини й се струваше, че всичко е създадено само за да й достави радост и наслада и тя наистина имаше намерение да се отдаде на настоящия миг, като заключи сърцето си за всичко останало.

Изпаднала в някакво блажено състояние на пълна отпуснатост, галена от копринената, хладна вода, която люлееше тялото й, Джини затвори очи заради надничащото през клоните слънце и се замисли какво да облече и къде да се разходи. Кончита бе споменала, че катедралата им е много красива, дискретно напомняйки й по този начин, че бе неделя. Джини не беше посещавала неделна служба, откакто напусна Мексико. Ех, след малко ще се наложи да се размърда, колко жалко!

Откъм сенчестата галерия собственикът на синята вила, а така също и на „Амарилис“, наблюдаваше гостенката си със своя неизменен бинокъл, към който беше прибягвал толкова често през изминалите дни. Мъчеше се да открие някакъв недостатък в тялото, което вече смяташе за идеално. Гледаше я, очарован и неспособен да се противопостави на зараждащите се в душата му чувства. По природа не беше воайор, нито пък имаше такива навици, затова болезнено съжаляваше, че трябва да прибягва до толкова недостойни методи само за да може да я зърне. Как бе станало така, че той, който се гордееше с интелигентността и невъзмутимостта си, бе позволил да изпадне в такова жалко положение! Да шпионира жената, която обичаше, да се бори с примитивните си инстинкти, подтикващи го да свали дрехите си и така, гол като сатир, да отиде при нея в басейна. Той я искаше и само по себе си това беше за него нещо съвсем необичайно. В живота му имаше няколко жени, с които се бе държал галантно и загрижено, но без да бе изпитвал особено влечение към тях. Държеше се като мъж само защото така налагаше волята си, а не — подтикван от онова животинско, разкъсващо слабините му желание, което сега го изкушаваше да забрави всякаква предпазливост, да се хвърли към нея и да я вземе!

Чакаше, с мъка сдържайки нетърпението си, защото това не беше единствената причина, поради която имаше нужда от тази жена. Желаеше не само нейното тяло, за да го прегръща и целува, но също така мислите и чувствата й. Искаше да я направи своя съпруга и ни най-малко не се интересуваше от миналото й.

В замрялото от горещината утро Джини стоеше до басейна и чакаше слънцето да я изсуши. Изведнъж се изкуши отново да се върне в примамливо чувствената, хладна вода и да прекара там остатъка от деня. Но не, ако Андре се върне и я завари гола, без съмнение веднага ще се присъедини към нея в басейна, при това не само за да се изкъпе.

— Коя от роклите на госпожата да донеса? — ентусиазирано предложи услугите си Кончита, без изобщо да се притеснява от голотата на другата жена. После с колебание добави:

— Има дупка в корсета на онази, която носехте вчера. Ако я бях забелязала по-рано, веднага щях да я поправя.

— Можеш да я вземеш, ако искаш. Омръзнала ми е вече.

Тази дупка се появи по вина на Андре. Една вечер, почувствал нежеланието й, той изведнъж се бе разпалил и бе започнал да прави нещо, до което Стив толкова често прибягваше — да сваля роклята от раменете й… докато тя с нетърпение не му бе извикала да престане, за да я съблече сама.

После, въпреки че разумът й се противеше, тялото й отговори на умелите му ласки и забрави за всичко, изцяло потапяйки се във вълните на удоволствието.

Сега прекъсна обърканите благодарности на Кончита и реши да облече една бледожълта рокля с тъмнозлатиста яка. Щеше да е удобна за разходката, която Джини бе решена да предприеме, независимо от горещината. Щеше да провери дали е възможно да се качи на борда на „Амарилис“ по-рано, за да избегне срещата с Андре. Тъй като бе успяла добре да го опознае, тя не се съмняваше, че той е способен да я отведе насила в Хавана. Ето защо по-добре беше да не разкрива пред него плановете си.

Този път се появи друг прислужник — един възрастен негър, когото виждаше за пръв път. Той й отвори голямата желязна порта. Докато минаваше през дневната, Джини забеляза тънката нишка цигарен дим, издигащ се от неизменната candela — пълна с жар сребърна чиния — която бе поставена на махагоновата маса, така че човек да може да си запали цигара.

Чия бе цигарата? Може би на прислужника на вдовицата, госпожа Монтельо? Или красивата кубинка забавляваше някой мъж? Както и да бе, това не беше нейна работа. Когато Джини излезе на улицата, горещината навън я блъсна в лицето, карайки я да се задъха. Нищо чудно, че Кончита я беше погледнала така, сякаш си е загубила ума. Очевидно Джини бе избрала възможно най-неподходящото време за разходка.

— Каретата ви очаква, сеньора — осведоми я чернокожият прислужник, придавайки си равнодушен вид. — Тоест, ако не промените намерението си. Наближава часът за обедната почивка и…

Въпреки безпристрастния глас, очите му издаваха неодобрение — млада жена да излиза без придружител! Тази мисъл малко охлади ентусиазма й.

— Благодаря — бодро рече тя. — И ако господинът се върне преди мен, предайте му, че съм отишла на църква.