Розмари Роджърс
Загубена любов, последна любов (1)

1

Дори сред блестящо облечената тълпа на бала в „Гранд Опера“ те се открояваха от останалите — високият, синеок милионер авантюрист и неговата прекрасна червенокоса съпруга. Една, разбира се, изключителна двойка, но това не бе всичко. Внезапността на тяхната поява в Ню Орлиънс даде храна на злите езици и отприщи слуховете.

В края на краищата всички знаеха, че Виржиния Брандън Морган е заварена дъщеря на Соня Буден, самата тя родом от Ню Орлиънс. А и до почти всеки бе достигнала мълвата за връзката на Стив Морган с една италианска оперна певица, както и за дръзкото незачитане на благоприличието от страна на съпругата му по време на престоя й в Европа.

— Вярно ли е, че се оженили само няколко месеца след овдовяването й? Руска принцеса — нали така пишеше във вестниците?

— Чух, че докато била в Европа, родила дете. Чудя се какво ли е направила с клетото малко създание! Мислите ли, че той е знаел?

— Скъпа моя, кълна се, не бих искала да съм на нейно място, ако това бе истина и той узнаеше! Не изглежда нито търпелив, нито безопасен, не съм ли права?

Дамата, изрекла последните думи, потръпна пресилено, без да откъсва поглед от Стив Морган. Дори пряко волята си тя не можеше да не се запита какво значи да си съпруга на мъж като него. При все че човек не можеше да му вярва ни най-малко, без съмнение би било вълнуващо.

— Мисля, че дадохме храна на безброй догадки, скъпи.

Леко продълговатите й, зелени очи с цвят на смарагд блестяха в унисон с лъчезарната усмивка. Стъпките на танца разделиха Джини и Стив, а след това отново ги събраха.

— Нима това е започнало да те интересува?

— Не… предполагам, че никога няма да престанат да клюкарстват по наш адрес. Защо да ме интересува?

— Браво. — Леко ироничният му глас загатваше, че е прозрял какво се крие зад престорената й безгрижност.

— Все ми е едно! — отбранително рече Джини, след което, забелязвайки повдигнатата му вежда, се предаде с едва доловима усмивка. — Е, добре! Просто не ми харесва да се чувствам като изложбен експонат. Някои от тези стари клюкарки почти не свалят поглед от нас. Стив, защо трябваше да идваме?

— Все някога щеше да ни се наложи да се появим сред обществото, сладка моя. А трябва да призная, че тази вечер изглеждаш извънредно предизвикателно. Като се има пред вид колко бързо госпожа Елис уши тази рокля… — Той се престори, че я изучава критично, а пръстите му не изпускаха нейните.

— Харесвам ти така, нали?

— Ти си една прелъстителна малка кучка, без значение облечена или съблечена… и много добре го знаеш.

Той я наблюдаваше с присвитите си сини очи и за миг я видя такава, каквато бе през последния месец по време на броденето им сред блатата. Полугола, с рошави коси — зеленоока амазонка с кобур на единия хълбок и нож на другия. Неговата любовница и съпруга.

Как само се бяха мразили, воювали и обичали. Женени вече повече от четири години, те едва ли бяха прекарали заедно и половината от това време.

Познаваме ли се всъщност? — запита се Джини. Срещайки погледа на Стив, тя инстинктивно отгатна, че и той мисли за същото. — Какви ли ще бъдем след още четири години?

Имаше някои въпроси, на които избягваше да търси отговор — не сега, не още. Оперната певица… Дали я бе обичал? Възнамеряваше ли да запази интимните си връзки с други жени… Щеше ли Джини да се окаже способна да го задържи? Ами децата?… Те можеха да повлияят по непредвидим начин на техните взаимоотношения.

— Изглеждат като сраснали се един с друг. Почти смущаващо е да се види женена двойка, която се гледа по този начин! Не мислиш ли? Имам пред вид всичките тези слухове… Не може да са истина, нали?

— Разбира се, че са истина! — подсмръкна старата дама, обсипана с диаманти. Госпожа Пруе изпита задоволство от това, че по-младата й събеседница затаи дъх, ококорила очи, сякаш опасявайки се да не пропусне някоя пикантна подробност. — Познавах Соня Буден — продължи госпожа Пруе. — Спомням си, когато… — тя замълча, сякаш говореше на себе си и бе забравила, че не е сама. — Е, бих могла да кажа, че си спомням доста неща. Но, скъпа моя, разбира се, че всичко това е истина. Защо, мислиш, преди по-малко от година дойде тук, за да я чуе, а тя едва не срути операта? Какъв глас само!

— Ами съпругата му? Изглеждат толкова влюбени…

— Сигурна съм, че се такива — неприязнено рече госпожа Пруе — и защо не? Чух, че се оженили само няколко месеца след смъртта на първия й съпруг — някакъв руски принц. Явно са много модерна млада двойка, или поне така съм чувала.

Дамите от Ню Орлиънс не бяха единствените, които шепнешком си разменяха подобни коментари. Някои от джентълмените бяха доста впечатлени от госпожа Морган, в чиито вени течеше френска кръв.

— Колко жалко, че е омъжена. Какъв магнетичен поглед!

— И каква прекрасна фигура. Хм… Навярно в ефирни одежди би изглеждала доста очарователно.

— По-добре сниши глас, Андре. Чух, че съпругът й бил доста опасен. Носят се слухове…

— Ах, да… И до мен достигна нещо подобно. А също и някои неща за нея. Миналата година бях в Париж и няколко пъти имах възможността да срещна прекрасната Жинет. Всеки път с различен ескорт. Бе очаровала почти всички и се говореше, че граф Д’Арланжан, бившият й годеник, за малко не изоставил младата си невеста заради нея. Но след това тя отпътува за Лондон с някакъв английски херцог. Питам се, дали съпругът й е в течение?

Люсиен Вале, към когото бе адресирана последната доста ехидна забележка, сви рамене. Той познаваше слабостта на събеседника си и приятелите му към красиви жени, особено такива, които принадлежаха другиму. Андре бе превъзходен стрелец, усвоил боравенето с пистолет от Пепе Лула. Разбира се, официално дуелите бяха забранени, но тук, в Ню Орлиънс, традицията на двубоите на честта отмираше бавно и властите бяха склонни да си затварят очите за подобни случаи.

— Кого го е грижа, приятелю? Сам виждаш, те изглеждат доста доволни от това, че са заедно. Между другото, Бернар Пруе като че ли е щастлив тази вечер. Мислиш ли, че това се дължи на благосклонните усмивки на русокосата Алтея Пенингтън?

Събеседникът му сви широките си рамене. Изпъкващите под тясно скроеното му сако мускули привличаха жадните женски погледи — факт, който той се преструваше, че не забелязва.

— Тя си търси съпруг, а младият Бернар има повече пари, отколкото разум. Най-добре би било, ако успее да го убеди да се венчаят, преди ужасната му майка да се е усетила! — Тънките устни на говорещия се изкривиха в ехидна усмивка. Той докосна мустаците си. — Госпожа Пруе никога не би допуснала осеммесечното бебе на госпожица Пенингтън да наследи милионите на семейство Пруе, но ако Алтея е достатъчно умна да последва моя съвет, скоро ще бъде богата.

Вале стрелна приятеля си с поглед, но се въздържа от коментар. Значи такава била работата! Бяха изминали по-малко от два месеца, откакто сключи пиянски облог с Андре, че красивата Алтея Пенингтън е единствената жена, която никога няма да вкара в леглото си — разглезената, ухажвана и държана изкъсо от родителите си дъщеря на темпераментен банкер — янки. Значи все пак е успял… и сега госпожица Пенингтън трескаво си търсеше съпруг? Андре никога не лъжеше за своите завоевания, а и нямаше защо да го прави. Жените се рояха около него и само репутацията му на отличен стрелец държеше разгневените бащи и съпрузи на разстояние.

— Значи спечели — Вале сви рамене примирено. — Трябваше да се досетя! По дяволите, имаш невероятен късмет с жените. Чудя се дали има поне една, която би могла да ти устои?

— Ако това е друг облог, Люсиен, ще го приема. Хайде да видим коя да бъде този път? Някоя омъжена жена? При тях интригата е по-голяма, особено когато съпрузите им не са прекалено стари. Назови името й, но моля те, нека бъде привлекателна!

Темпото на танца се промени и под критичните погледи на няколко обсипани с накити вдовици Стив Морган отведе съпругата си обратно на мястото й.

— Трябва да му се признае, че е доста внимателен с нея!

— За пред хората, скъпа моя! Не правят ли всички като него? Но въпреки това, той наистина е красив мъж. Слънчевият тен му придава заплашителен вид. Мислиш ли, че възнамерява цяла вечер да танцува със съпругата си?

— Мари Клер Белмон! Да не би да се надяваш да покани дъщеря ти на танц? Той е женен.

Госпожа Белмон се усмихна престорено на своята „скъпа“ приятелка.

— Разбира се, Агата. Много по-безопасно е да се танцува с някой женен мъж пред погледа на съпругата му, отколкото с донжуан като Андре Делери.

Язвителните й думи бяха възнаградени с издайническо изчервяване, подчертало руменината по страните на Агата.

— Както много добре знаеш, Андре Делери не криеше флирта си с моята Терез! Съпругът ми му даде да разбере, че е най-добре да стои настрана от нея…

— О? На следващия ден, придружавайки Роза Тиери на вечерята у семейство Антоан, той определено не изглеждаше съкрушен от мъка, или греша? Между другото, кога скъпата Терез се връща от Франция? Горкото дете трябва да се е отегчило до смърт от престоя си в Прованс… с баба си ли каза, че е?

Една русокоса жена, все още доста привлекателна, макар и преполовила тридесетте, танцуваше недалеч от тях със съпруга си — възрастен мъж с впечатляваща осанка. Тя кимна на дамите, които й отвърнаха със зле прикрита зад пресилените усмивки изненада и злоба.

— Скъпата Соня! Не се е променила особено от последната ни среща, не е ли така? Чудя се дали косата й все още е естествено руса…

— Как ли се е почувствала, научавайки, че е станала баба! Бедната Соня! Спомняш ли си как се чудехме на онзи млад американски офицер, който не се отделяше от каретата и по време на войната?

— О, да! Офицерът, който предизвика на дуел командира си заради някаква квартеронка… не го ли екзекутираха? Соня се кълнеше, че го мрази заради арогантността му и начина, по който я гледал, но аз…

— Като стана дума за това, не мислиш ли, че зет й твърде много прилича на него, с тая черна като смола коса и сините си очи…

— Струва ми се, Амелия, че и ти самата отдели доста време в изучаване на онзи капитан! — Госпожа Пруе неочаквано замълча. — Като приятелки на Соня, не мислите ли, че би трябвало да направим всичко възможно да я разведрим и да се сближим с нея, вместо да разнищваме стари слухове?

— Ами тя е доста подходящ обект за критика — скрита зад ветрилото, пошушна на събеседницата си една от дамите, но страхопочитанието, което госпожа Пруе й вдъхваше с парите на съпруга си и самоувереното си държание, я накара да снижи глас.

— Някои от тези жени имат ножове вместо езици! — прошепна на мъжа си Соня Брандън, усетила, че е обект на злобни коментари. — О, Уилям! Как ми се иска да не бяхме идвали! Джини и Стив са свикнали да бъдат одумвани… Понякога дори си мисля, че нарочно провокират клюки от най-неприятно естество. Но Ню Орлиънс някога бе мой дом и аз познавам повечето от присъстващите. Не мога да кажа, че ми харесва…

— Любов моя, много добре знаеш, че точно това е причината, поради която сме тук. Ти наистина познаваш всички тези хора и те възприемат като своя.

Уилям Брандън се усмихна на съпругата си, стискайки окуражително малката й длан, но вътрешно бе доста разтревожен. Соня бе проявила необичайно упорство и съгласието й да го съпроводи на този бал му костваше една диамантена огърлица. Мислеше, че жена му ще се радва да срещне старите си приятели. Тя обаче доста ожесточено се противопостави на желанието му, принуждавайки го да бъде по-суров, отколкото би искал. Жените си оставаха удивително непредсказуеми дори след години семеен живот. В края на краищата Уилям Брандън нямаше много причини да желае да посети Ню Орлиънс. Този град винаги щеше да му напомня за Женевиев, неговата първа съпруга. Прекрасната, крехка Женевиев, която бе обожавал с цялата страст на пламенното си младо сърце… неговата първа любов.

Въпреки примирението и покорността си тя не му отвърна с взаимност. Плачеше всеки път, когато се любеха, независимо от това колко нежен се опитваше да бъде с нея, така че не след дълго той вече изобщо се отказа да я докосва.

Уилям Брандън… сенатор Брандън с усилие прогони спомените. Така да бъде! Той бе прагматик, човек с големи амбиции, забележителна проницателност и политически нюх. Получил изпратената от зет му телеграма с клеймо от Шривпорт, той веднага прецени, че е добре да дойде в Ню Орлиънс. Искаше по възможност да смекчи скандалността на завръщането на дъщеря си в обществото, след неособено благоразумното й, предизвикало много клюки пребиваване в Европа.

Сенаторът стисна устни. На негово място някой несвикнал да крие чувствата си и да обуздава темперамента си човек би се намръщил. Трябваше час по-скоро да намери удобен случай да поговори с Виржиния. Бе ужасен от разказа на Соня след завръщането й от Париж. Ами това, че Джини се върна в Тексас, без да си направи труда дори да го уведоми… Бе учуден от търпението, което Стив проявяваше към нея, но в края на краищата това си бе негова работа.

— Уилям, започвам да се уморявам. Моля те, искам да седна.

— Станала си доста сприхава, скъпа. Не се цупиш, нали?

Гласът на мъжа й прозвуча малко по-остро от обичайното и Соня се насили да се усмихне.

— Разбира се, че не! Истината е, че не исках да идвам и все още се чувствам неловко, но в края на краищата нали вече сме тук. Виж, дори Джини е решила да седне. Сигурно и тя е ожадняла като мен.

— Сенаторът е очарователен мъж. Толкова красив! Той е от Вирджиния, нали?

Присъстващите дами бяха благоразположени към сенатора. Дори госпожа Пруе, досега запазила ледено изражение на лицето си, го дари с усмивка и леко кимване.

— Каква щастливка! Вторият й съпруг е дори по-красив от първия. Помните ли Раул Буден? Беше толкова хубав, колкото и необуздан.

Соня Брандън седна до заварената си дъщеря. След размяната на обикновените любезности двете нямаха кой знае какво да си кажат.

Роклята на Соня бе от розов сатен в толкова тъмен нюанс, че изглеждаше почти червена, докато прилепналата по тялото на Джини рокля с предизвикателно деколте бе ушита от тюркоазносиня коприна — хармонична комбинация от синьо и зелено.

Соня с негодувание си помисли, че едно от нещата, които най-много я дразнеха у Джини, бе почти несъзнателната й арогантност и незачитане на ничие мнение и чувства. Винаги е била егоистична и такава си остана — помисли си Соня. — За нея няма значение какво ще кажат другите. Също и за него.

Джини се поизвърна, за да се усмихне подигравателно на един млад мъж, понечил да я заговори. Соня разпозна Люспен Вале, син на нейна приятелка… на нейна по-стара приятелка, защото госпожа Вале бе с едно поколение по-възрастна от Соня.

— Бяхме ли представени един на друг?

Бе недопустимо от страна на Джини да интимничи и флиртува с един непознат, позволявайки му да я въвлече в разговор, който се водеше почти шепнешком и очевидно бе придружен с несекващ порой от комплименти. Стив е виновен. Ако не и бе позволил да кръстосва Европа, за да може той необезпокояван да се развява със своята оперна певица…

Трескавите мисли на Соня бяха прекъснати от приближаването на самия Стив, който за нейно най-голямо раздразнение реагира на флирта на съпругата си само с повдигане на едната си вежда.

— Скъпа мамо — той се наведе над ръката на Соня, която гневно се изчерви. Как смееше? Знаеше колко я вбесява да се отнася с нея като с тъща. Още повече на публично място. Навярно знаеше и как го мразеше, колко много тя…

Едва по-късно Соня си даде сметка, че някаква дива ярост бе свила гърлото и, не позволявайки на високомерните думи, с които искаше да му откаже, да достигнат до устните й. Стив я покани на танц, издърпвайки я на крака пряко волята й. Неразбрал почти отчаяното изражение върху лицето на жена си, Уилям само й се усмихна и кимна.

Проклет да е този синеок дявол! Соня почти никога не ругаеше, но сега тези думи не излизаха от съзнанието й. Колкото и да се опитваше, не можеше да забрави последния път, когато бяха танцували заедно тук, в Ню Орлиънс. Резиденцията на губернатора… Стив, облечен в униформа… Как само го мразеше през онази нощ! Бе направила всичко възможно да не престане да го мрази, дори когато той вече бе в леглото й, с ръце, изучаващи тялото й и дразнещ глас, който повтаряше: „Соня, сладурче…“ Проклет да е! Защо я караше да си спомня? А сега танцуваше пламенно, като никой друг.

Соня помнеше думите на Аделин Пруе, която й бе прошепнала, че няма нищо лошо в това човек да се забавлява, стига да го прави дискретно. Защо и жените да нямат право на малко забавление, подобно на мъжете? Аделин Пруе притежаваше остър поглед и дълга памет.

О, боже, изглеждаше толкова невероятно, че тази страстна, лудешка любовна история се бе случила с нея. Бе имала любовна връзка с един мъж, който по-късно по някаква ирония на съдбата стана неин зет. Не… не иронично, това бе чудовищно! Опитвайки се да запази спокойствие, Соня хладно рече:

— Не трябваше да се насилваш за този танц. Аз не съм толкова лицемерна като теб, Стив Морган. Нямаш ли съвест?

Наложи й се да си спомни саркастичната му усмивка.

— Би трябвало да знаеш отговора, Соня, сладурче. Или предпочиташ да те наричам „тъща“?

Тя усети, че се задушава и би се освободила от ръцете на Стив, ако те не я бяха стиснали като в капан.

— Бих предпочела да седна. Ако обичаш…

— Е, трябва да призная, че не ми е особено приятно — той се намръщи за момент, при което черните му вежди се събраха над носа. След това за нейна най-голяма изненада се извини: — Соня, прощавай. Не те поканих на танц, за да те дразня. Но тъй като ще ни се наложи да прекараме известно време заедно, не мислиш ли, че е редно да се помирим?

— Това ли е всичко, което искаше да ми кажеш?

Когато й се усмихна, в гънките на очите му се появиха добре познатите й бръчици.

— Не, не точно това. Има няколко въпроса, които бих искал да ти задам. — Соня имаше чувството, че зад усмивката му се крие нещо. Можеше да усети някакво непривично за Стив напрежение, което я плашеше. Когато се убеди, че тя няма да отвърне нищо, Стив продължи: — Познаваш повечето хора тук, нали?

Соня не разбра веднага въпроса му. Дори и след като мъжът продължи да я засипва с непринудените си, почти шеговити въпроси за присъстващите. Защо му трябваше да знае всичко това?