Розмари Роджърс
Джини (27)

27

Остатъкът от следобеда бе същински калейдоскоп от летящи впечатления, никое, от които не продължаваше достатъчно, за да се запечати в паметта на Джини. Хора, запозна се с толкова много хора, че накрая не можеше да си спомни нито едно лице. И всеки път, когато Стив я представяше като принцеса Сарканова, изпитваше желание да потъне в земята от срам. О, Боже! Ако Иван научеше! Или баща й! Какво щеше да прави Стив?

Имаше много испаноговорещи, сред тях и модерно облечени жени, съпровождащи съпрузите си на борда. Стъпила в една люлееща се лодка и хваната през кръста от Стив, сред радостни възгласи и крясъци на чайки, Джини бе счупила бутилка шампанско в корпуса на кораба. След това се бе опитала да не мисли за нищо.

Стив не й помагаше особено. Той стоеше неизменно до нея, досадно прегръщайки я през кръста или раменете, сякаш за да засвидетелства собственическите си претенции. Не бе възможно да пренебрегне любопитните погледи, които улавяше, а освен това знаеше, че разменяните шепнешком предположения се отнасяха за нея.

Когато най-сетне всичко свърши и те с издути платна и сякаш едва докосвайки водата се отправиха към Сан Франциско, Джини бе почти замаяна от гняв и страх.

— Би ли искала да останем на палубата или да слезем в каютата и пийнем още малко шампанско?

— Как можеше да говори толкова спокойно и делово? Като че ли… като че…

Кипяща от гняв, Джини се извърна към него, копнеейки да облекчи по някакъв начин ужасното си главоболие.

— Сега постигна ли каквото целеше? Нямаш ли съвест? Шампанско! Вече изпих толкова много, че едва се държа на крака. Освен това все още не си ми дал обяснение за днешното си държание, за начинът, по който ме измами.

Стив я сграбчи за китките толкова силно, че тя едва не извика от болка. Гласът му бе станал по-рязък.

— Ако имаш намерение да правиш сцена, тогава по-добре да слезем в каютата. Там ще получиш желаното обяснение, ако си убедена, че само това е, което искаш.

Би го зашлевила, ако не я държеше, теглейки я след себе си със свойствения си арогантен маниер. Оставил я да седне, в едно кресло, Стив се зае да пълни две чаши с шампанско, което й даде възможност да си зададе въпроса защо чувствата й към Стив все още така я объркваха. Бе го обичала, мразила, след което отново мислеше, че го обича. А сега… сега вече нищо не й бе ясно!

— Ето, изпий шампанското си. Още една чашка няма да ти навреди, но може би ще разведри намръщеното ти лице. Мислех, че обичаш изненади, Джини. Нали вчера така каза.

— Много добре зная какво съм казала вчера! И какво каза ти. Но днес… защо Стив? Какво се опитваш да ми докажеш? Как може…

— Мислех, че е ясно. Исках да ти докажа, че мога да си позволя метреса, пък била тя случайно и дъщеря на руския император. — Джини мълчеше унизена и той с ироничен поклон вдигна чашата си към нея, преди да я изпразни. — Сега, като помисля, ситуацията ми се струва наистина комична, не съм ли прав? Това ли е, което те смущава, сладка моя? Не се безпокой, ще свикнем и двамата. В края на краищата познаваме се и зная колко бързо се приспособяваш. Спомням си, някога ми бе казала, че амбицията ти била да имаш толкова много богати любовници, колкото пожелаеш. Нали не твърдиш, че си променила желанието си?

Джини притисна пръсти към слепоочията си, сякаш искаше да успокои пулсирането. Лицето й бе съвсем бледо. Тези жестове напоследък станали почти механични, едва не накараха Стив да съжали за умишлената жестокост на думите си. Да върви по дяволите! Също и той, позволил до такава степен да му влезе под кожата. Можеше да бълва отрова, а в следващия миг да изглежда като пленено, ранено животно.

„Той наистина ме мрази — мислеше си Джини. — Желае ме само защото така може да ме наранява. Да ме направи своя любовница, давайки да се разбере, че не съм нищо повече от скъпа уличница… Ох, не издържам повече!“

Но той щеше да я накара да понесе още много. Не й ли бе показал колко безскрупулен може да бъде? Без оглед на това, колко слаба бе. Точно сега, в този момент, тя не дръзваше да го погледне в очите от страх, че много лесно би могъл да разбере какво става в душата й. Само ако я докоснеше, вместо разкрачил нозе да стои в средата на стаята, оглеждайки я с онзи жесток и същевременно странно любопитен поглед. Ако просто я вземе в обятията си… О, не! Стив презираше слабостта. Бе предизвикала интереса му с това, че никога не се предаде и го бе принудила да я признае за равноправна личност. Не биваше да отстъпва.

— Е? — чу го да казва, а след това със саркастичен провлечен тон. — Трябва да кажа, че не е особено похвално, че точно сега, когато бих искал да изясним всичко между нас, духом си някъде другаде. Или мислиш какво ще обясниш на съпруга си, когато се върне от Сакраменто?

Тя най-сетне вдигна глава и го погледна малко объркана. Очите й блестяха като смарагдите, които носеше на гърдите си.

— Сакраменто? Откъде знаеш? Никога не ми е казвал къде отива.

Погледът на Стив внезапно стана студен и отсъстващ, сякаш искаше да скрие нещо, но гласът му бе същият.

— Колко неучтиво от негова страна! Никога ли не ти казва къде отива и колко ще отсъства?

Стори й се, че забеляза известна мнителност в погледа му. Гневът я заслепи и за момент Джини забрави дори главоболието си.

— Защо ми задаваш такива въпроси? Какво те засяга?

— Но скъпа, всичко, свързано с теб ме засяга, това е толкова естествено! Какво се е случило? Дразниш ли се, когато трябва да ми говориш за съпруга си? Може би имаш угризения на съвестта? — Тя не отвърна и Стив, сякаш ядосан от това, шумно постави чашата на масата и се отдалечи. След известно време най-сетне се обърна и, облягайки се на стената на каютата, погледна Джини, сякаш бе някоя непозната. — Ти си единствената жена, която така злоупотребява с доверието ми и която може да ме разгневи тъй, че да изгубя здравия си разум! Слава Богу, че вече не сме женени. Така, като любовници, поне можем да спасим най-хубавото от миналото! Винаги си била възбуждаща и доста безсрамна любовница, Джини. Когато съм с теб в леглото, мога да забравя каква лукава невярна малка развратница си. Наистина се радвам, че сега това е проблем на мъжа ти.

— О, Боже! Изобщо не си се променил! Същият си си, едновременно жесток и егоистичен, свикнал всичко да става според твоята воля, дори ако трябва да минеш през трупове! Защо ме доведе тук? Само за да ми кажеш всичко това? И да си отмъстиш?

— Да си отмъстя? — Той повдигна едната си вежда, а гласът му стана режещ. — За какво трябва да си отмъщавам? Нещата приеха най-благоприятния обрат и за двама ни. По всяка вероятност ако бяхме останали заедно, щяхме да живеем като куче и котка. Повярвай ми, почти съм ти благодарен за това, че постъпвайки разумно, си използвала възможността, която ти е предоставила съдбата. Една принцеса заслужава своя принц… а ти, любов моя, блестиш като скъпоценен камък в подобаващото ти обкръжение. — Гротескният комплимент я накара да потръпне и Стив кратко се изсмя. — Джини, двамата с теб се познаваме прекалено добре, за да се преструваме един пред друг. Сигурен съм, че мислиш достатъчно практично, за да оцениш предимствата на едно споразумение, като това, което ти предложих. Така всеки от нас ще е доволен — никакви сцени на ревност, никакви въпроси. И тъй като съпругът ти пътува толкова често, ще имаме достатъчно време да подновим… познанството си. Защо не престанеш да се цупиш и не признаеш, че имам право? В крайна сметка не ми се наложи да те изнасилвам.

— Престани! — Джини скочи като подгонено животно, опряла свитите си в юмруци ръце на хълбоците. — Как може да бъдеш толкова… толкова хладнокръвен? Защо ме измъчваш така? Нищо не разбираш! Не си ми казал защо си дошъл, подлагайки се на такива рискове и залагайки на карта живота си и моето име! Да, усмихвай се! Какво те засяга вече? Не знаеш какъв е Иван, но имате нещо общо помежду си, а освен това и двамата сте абсолютно безсъвестни и безскрупулни! Той ще нареди да те убият, а когато научи кой си…

Стив се приближи с огромни крачки на пантера, стисна раменете й с пръсти и леко я разтърси, сякаш за да й покаже колко презира истеричните й пристъпи.

— Мислиш ли, че ме е страх от него? Или от неумелите му наемни убийци? Или се боиш за него? Не се отказвам лесно от онова, което ми принадлежи, Джини. А преди да изчезнеш с него нямах достатъчно време да се наситя на страстното ти тяло. Ясно ми е, че никой мъж не може да те притежава напълно, защото верността не е част от природата ти, както и от моята. Мисля, че точно затова винаги така добре сме се разбирали, поне в леглото! Не ми казвай, че си станала толкова лицемерна.

Той я притегли към себе си и я целуна. След като първоначално инстинктивно се бе оставила в ръцете му, Джини неочаквано започна да се съпротивлява. Не знаеше защо, навярно заради изпълнените му с презрение думи, които така я нараняваха, или защото я целуваше тъй, сякаш я мразеше. Това бе целувка, с каквато един мъж би дарил уличница, която имитира съпротива, но в крайна сметка се отдава. Може и да я желаеше, но също я и презираше, държанието му не бе оставило никакво съмнение в това.

— Не… не! — диво шепнеше тя, извръщайки глава. — Моля те, Стив! Не се чувствам добре. Имам главоболие.

— Боже мой! — той я пусна толкова ненадейно, че Джини политна назад, падайки върху един стол. — Още по-хипохондрична ли си станала? Затова ли съпругът ти толкова често отсъства? Е, добре, Джини, няма да те насилвам, щом само мисълта за това ти причинява главоболие.

Тя бе почти заслепена от болка и от сълзите, които се опитваше да сдържа. Пипнешком намери облегалката на креслото, търсейки опора, и най-сетне успя да седне. Пръстите й инстинктивно притиснаха слепоочията, сякаш за да прогонят болката.

Цялото й тяло бе започнало да трепери. Гласът на Стив, който неочаквано прозвуча малко по-човешки, идваше някъде много отдалеч.

— Джини! За Бога, какво се е случило? Наистина ли си болна? От шампанското ли е?

— Трябва… трябва да изпия прахчето си, моля те, моля, не издържам повече! В моята… имам едно в чантичката си.

Без нито дума той й даде онова, което искаше, сякаш бе някоя непозната жена, чието внезапно неразположение го бе поставило в неловка ситуация. Прахчето, чаша студена вода. След това я пренесе на леглото, без да обръща внимание на приглушените й, неясни протести.

— Стой мирно, за Бога! Няма да те нападам повече! Кога ще подейства прахчето ти?

— Не зная… не мога да мисля. То е едно от онези, които ти ми изпрати. Тези на Иван са по-силни, но той ми даде само четири… до завръщането си, както сам каза. Не зная какво ми е, но граф Черников смята, че е от нервите.

— Джини — стори й се или може би бе просто фантазия, че Стив въздъхна. — Затвори очи. Не мисли за нищо, ако можеш. — Съвсем определено просто й се бе сторило, че го чу да казва: — Съжалявам. Темпераментът ми отново ме подведе. — Стив никога не съжаляваше. Трябва да е било сън.

По-късно, когато постепенно започна да се връща към действителността, имаше чувството, че времето е спряло. Все същото полюшване на кораба под нея. Джини се събуди в някакво удобно легло. За нейно учудване косата й бе пусната. Наоколо бе почти тъмно. Първото нещо, което усети, отваряйки очи, бе облекчението от изчезналото пулсиране в слепоочията. Чувстваше се отпусната и укрепнала.

Стив седеше край масата, върху която вместо шампанско имаше гарафа, пълна с някаква кехлибарена течност. Погледите им се срещнаха. Защо я наблюдаваше толкова настоятелно? По челото му се бяха образували бръчки, но когато стана и се приближи към леглото, я заговори със съвсем безличен глас.

— По-добре ли си?

— Да, благодаря!

Колко смешно звучаха вежливостите, които си разменяха!

— Чувстваш ли се достатъчно добре, за да ми отговориш на няколко въпроса?

Очите й се разшириха. Не го бе очаквала. Не и от Стив.

— Още въпроси? — учудваше се, че все още стои край леглото и я наблюдава. В изтляващата светлина не можеше да види израза на лицето му.

— Да. Въпроси! — гласът му си бе възвърнал привичния саркастичен тон, което я накара да бъде нащрек. — Не ме гледай така, Джини. Не съм се превърнал в някое морско чудовище, което възнамерява да те изяде. Но преди да те върна вкъщи има някои неща, които би трябвало да знаем един за друг. Когато това се изясни, навярно отношенията ни ще станат по-гладки и не така заплетени. Кой знае, навярно бихме могли дори да бъдем приятели.

— Както с Консепсион, предполагам? — не успя да сдържи ироничната си забележка Джини и видя как устните му се разтеглиха в нервна усмивка.

— Да, приблизително така.

Той седна до нея, правейки се, че не е забелязал, че тя неволно настръхна.

— Не ти вярвам — открито рече Джини. — А и как бих могла? От самото начало ме мамиш. Казваше, че…

— Проклятие! Опитвам се да не си изпусна нервите. Не забелязваш ли, че точно това искам да променя? — След това остро и напълно неочаквано добави: — Обичаш ли новия си съпруг?

Джини отвърна, без да се замисли:

— Не! Не! Никога не съм го обичала! От самото начало. Но той… сега не мога да си обясня как се случи. Първо шокът от онова, което ми разказаха, а после Карл. Не зная как се оказах на кораба, не мога добре да си спомня как стана така, че се оженихме! Всичко се случи, след като граф Черников ми бе дал лекарството, защото, както сам се изрази, още съм била под въздействието на шока…

Странно й бе да разказва всичко това на Стив. Да вижда как той я слуша внимателно, но без следа на съчувствие, окуражавайки я от време на време, сякаш бе някой, когото тя едва познаваше.

— Значи искаш да кажеш, че са използвали измама, за да те накарат да се омъжиш? Точно както те е подмамил Карл Хоскинс? Принц Сарканов трябва до полуда да се е влюбил в теб за краткото време, през което сте се познавали! Първо твоят капитан е намерен мъртъв в една изба с прерязано гърло. Последното, което се чува за теб е, че си заминала за Америка с някакъв руски принц. Като негова съпруга. Трябва да е изгарял от нетърпение да се ожени за теб. И когато си разбрала какво се е случило, допускам, си решила да извлечеш възможно най-голяма изгода. Така ли е?

Джини седна неестествено изправена, наблюдавайки го, без да сваля очи от него.

— Значи си все същият! Отначало даваш вид, че разбираш, а след това… А ти? Ти също не си светец, знаеш ли. Ти все още не си благоволил да ми кажеш с какво се занимаваш. Месеци наред не се чу нищо за теб, сам каза, че си бил щастлив да се освободиш от мен. А после…

— Подценяваш умението си да прелъстяваш, скъпа моя. Как би могъл някой мъж да те забрави? Освен това просто исках да съм наясно.

— Ти изобщо не си телохранител на Сам Мърдок, нали? — неочаквано рече Джини. — Той ми разказа, че познавал баща ти и бил приятел на дядо ти. Как си успял да го накараш да подкрепи коварните ти планове? Как можа да дадеш на този кораб име, плод на една прищявка?

— Ах, Джини! Колко хитра можеш да бъдеш. Моля те, спомни си, не ти ли казах, че съм тук, за да разбера какво е станало с теб? Тогава открих, че ни най-малко не си изгубила очарованието си в моите очи. Ела сега… — гласът му стана настоятелен и нетърпелив, — по-добре да побързаме, иначе ще пратят хора да те търсят. А ако останем още малко тук, бих могъл да те изнасиля!

Тя почти плачеше от гняв и отчаяние.

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш? Узна всичко за мен, а също за баща ми и дори за Иван. Но не си ми казал абсолютно нищо! — тя се опита да свали тежката огърлица от врата си. — Откъде имаш пари за това? Откраднато ли е или просто си го заел за случая? А опалите…

— По-рано не можех да си позволя да ти подарявам скъпи бижута, но сега мога. Виждаш ли, имах… късмет в спекулации на борсата. За пръв път в живота си разполагам със законно спечелено състояние. Сам Мърдок и аз сме в известен смисъл съдружници. Това достатъчно ли е, за да задоволи любопитството ти?

Тя бе объркана и раздразнена и не искаше да се остави да бъде залъгана с някакви мимоходом подхвърлени и съвсем невероятни обяснения. Спекулации? Какво имаше предвид? Защо бяха всичките тези въпроси и защо сега толкова бързаше да се отърве от нея, след като сам я бе довлякъл на борда на този кораб? Този път акостираха в самото пристанище в местността, наречена Ембаркадеро. Джини и преди бе идвала тук, за да гледа корабите и да диша соления морски въздух, просмукан от мирис на ориенталски подправки, които се разтоварваха наблизо. По цял ден наоколо кипеше усърдна работа. Носеха се викове на хамали и моряци, скърцане на дърво и скриптене на макарите, донесени за разтоварване на търговските кораби.

Но колко спокойно беше тук нощем. Бе станало доста хладно. Джини бе благодарна за топлата наметка от кадифе и коприна, която Стив наметна на раменете й. Извади я от гардероба в стената на кабината, където бяха само допреди малко.

— Очевидно не трябваше да те задържам тъй дълго, но ти спеше така дълбоко, сякаш някой те бе ударил по главата. От колко време вземаш тези лекарства Джини? Имаш ли представа какво съдържат?

— Зная само, че премахват главоболието ми и ми дават сили. Когато не ги взимам се чувствам като болна. Аз… защо ме гледаш така?

— Преди никога не си имала главоболие, освен когато препиеше, спомням си също, че кожата ти бе прасковена… навсякъде. Не излизаш ли вече на слънце?

Изпитваше желание да избяга, да отиде някъде, независимо къде. Как смееше отново и отново да я измъчва с въпросите и упреците си? Той изглежда не харесваше нищо у нея и все пак твърдеше, че я желае. Бе я поставил в непоносима, безизходна ситуация.

Като че ли отгатнал мислите й, Стив грубо се разсмя, а пръстите му стиснаха лакътя й.

— Поне не си изгубила страстта си към спора! Или към измислянето на причини за държанието си. Надявам се, вече да имаш някоя правдоподобна история за пред родителите си… Или трябва да дойда с теб и да обясня всичко?

— Да обясниш? — тя съвсем пребледня. Какво можеше да им каже. А ако Иван се бе върнал щеше да й е още по-трудно. Да, как щеше да обясни дългото си отсъствие? Ами новите дрехи?

Стив и помогна да се качи в двуколката, изникнала сякаш от нищото. Кочияшът бе същият, който предобед отведе конете.

— Добре ли прекарахте, господине? Предполагам, искате да тръгваме.

Наметката имаше качулка и сега Стив я вдигна, скривайки лицето на Джини и разрошената й коса. Седна до нея прекалено близо, а когато потеглиха, сякаш по навик сложи ръка на кръста й.

Джини се извърна към него. В тъмното лицето й приличаше на бяло петно.

— Умееш да си служиш с думите, но мисля, че ако дойдеш с мен баща ми собственоръчно ще те застреля! Знаеш толкова много хитрости, защо не измислиш нещо?

Джини имаше чувството, че не я е чул добре. Сякаш мислите му вече бяха другаде.

Той рече с безизразен глас:

— Кажи им, че си била при Сам, такова бе първоначалното ти намерение, нали? И не се безпокой, мъжът ти не се е върнал. Мисля, че ще отсъства по-дълго от предвиденото.