Розмари Роджърс
Джини (6)

6

Въпреки просторната, луксозно мебелирана стая, която й бе отредена, и огромното, меко легло, Джини прекара неспокойна, мъчителна нощ. Не можеше да забрави израза върху лицето на Иван Сарканов, когато го бе напуснала. Въпреки че се опитваше да бъде разумна и трезва, тя не можеше да се освободи от зародилото се в душата й чувство на страх. Сега, прекарвайки отново събитията едно по едно през ума си, изминалата вечер й изглеждаше нереална. Присъствието й тук, мъчителните, смразяващи кръвта разкрития на граф Черников и което бе още по-неприятно — самодоволното изражение на този отвратителен принц, уверяващ я, че щяла да стане негова жена. Как можа да й се случи всичко това? Тя бе омъжена за Стив… за Стив! Двамата се обичаха, но граф Черников й бе обяснил, че бракът им щял бъде обявен за невалиден. А тя се бе убедила, че принцът е не само твърде влиятелен, но и достатъчно енергичен и привикнал да постига всичко, към което се стремеше. Къде ли бе Стив? Защо се бавеше толкова?

На следващата сутрин под очите на Джини имаше тъмни сенки. За нейна радост пътуването обратно до Гваделупа премина в почти пълно мълчание. С нея в малката двуколка бе граф Черников, а принцът яздеше наблизо. Графът тактично се задоволи със случайни бележки за маловажни неща. Бе отпуснал глава назад и очите му през по-голямата част от пътуването останаха затворени. Още в самото начало на пътуването се бе извинил пред Джини, че не бил най-добрата компания за една млада дама.

— Трябва да е заради това, че постепенно остарявам. Пътуванията ме изморяват. Нали ще ми простите, дете мое?

През този ден лицето на принца бе непроницаемо. Държанието му не се промени с нищо. Джини прекалено добре знаеше, че принцът почти не сваля очи от нея, за да може да остане безразлична. Само това пътуване да свършеше веднъж завинаги! Копнееше да се завърне в малката си стаичка и колкото е възможно по-скоро да открие генерал Диас, за да обсъди с него настоящата непоносима ситуация. Той щеше да я разбере, щеше да го накара да я разбере! А тя горещо щеше да го помоли да повика Стив обратно…

Когато обаче най-сетне отново бе в стаята си, всичко сякаш се бе обърнало срещу нея.

Слизайки от двуколката, тя не бе поела подадената й от принца ръка и едва не се спъна, толкова бързаше да остане сама. С граф Черников се бе сбогувала бързо, но вежливо, обещавайки му в най-скоро време да го посети, може би още на другия ден, в случай че генералът й дадеше отпуска. Бе твърдо решена да сложи точка на цялата тази безсмислица със задълженията и ангажиментите й като императорска дъщеря. Това просто не бе вярно, всичко бе някаква приказка, в която тя отказваше да повярва. Щеше ясно да му даде да разбере, че изобщо няма намерение да напуска Мексико, с каквито и ще доводи да я убеждава. Когато най-сетне схванеха, че тя е неумолима, щяха да се видят принудени да я оставят на мира.

Тъй като искаше да избегне мъжете, които обикновено седяха в кръчмата на долния етаж, Джини се възползва от задния вход. Въздишка на облекчение се отрони от устните й, когато отвори вратата от грубо сковани дъски и влезе в стаята.

Когато се огледа наоколо, изпита чувството, че се задушава и с усилие си пое въздух. Облегна се на вратата, за да не изгуби равновесие. Дрехите на Стив, дисагите му за седло, всичко бе изчезнало. Стаята изглеждаше празна и студена.

— Това не е възможно… не е възможно! — шепнеше тя, сякаш обхваната от треска. — Не и тази нощ… точно тази нощ… никога не би заминал, без да ме изчака, без да ми остави съобщение!

Очите й претърсваха стаята за нещо, за някакъв знак, докато Джини убеждаваше сама себе си, че всичко е дело на някой крадец… така трябва да е, разбира се!

Но нейните вещи бяха непокътнати, а единственото свидетелство за това, че в нейно отсъствие някой е влизал в стаята, бе едно парче хартия върху възглавницата й.

Бавно, като в полусън, Джини пристъпи, за да го вдигне. Тя изглади с пръсти гъсто изписания лист хартия. О, Боже, някакво адресирано до нея писмо от Карл Хоскинс — пълно с обвинения и ревност. Той я обвиняваше, че го избягва заради принца.

Звучи така, сякаш някога съм го подтиквала да храни надежди, обезсърчена мислеше Джини, сякаш някога сме били любовници. И Стив… Стив го е прочел и го е оставил тук, за нея… О, не!

Тя изпита желание да извика и притисна пръсти към устните си като дете, което се опитва да потисне хълцането си.

Джини блуждаеше между шока и отчаянието, решимостта и унинието. Известно време не можа да повярва, че всичко е истина. Стив я обичаше. Доверието помежду им току-що бе укрепнало. Той й се бе клел, че не може да живее без нея. Не бе възможно да я напусне така безсърдечно, да я изостави сама и сломена! И въпреки това дните минаваха, без тя да открие утеха и в крайна сметка трябваше да приеме, че се бе случило това, от което най-много се боеше.

Дори онези, които бе смятала за свои приятели, сякаш я избягваха и не й предлагаха никаква подкрепа. Карл Хоскинс бе в болница след едно спречкване със Стив и изведнъж всички като че ли бяха единодушни, че щяла да напусне Мексико и да се завърне при баща си.

Полковник Феликс, братът на генерала, бе най-откровен с отчаяната млада жена.

— Чуйте ме, защо просто не поизчакате малко? За щастие не съм женен, но мисля, че не бих издържал подобно напрежение! Как бих могъл да ви кажа какво става в душата на един изгарян от ревност мъж? Всичко, което знам е, че Естебан бе тук и то без да е получил разрешение за това. Когато най-накрая говорих с него, бе прекалено разгневен, за да послуша разума си. Това бе, след като така безразсъдно бе посетил полковник Грийн. Опитах се да му обясня всичко, но той, изглежда, не бе в състояние да ме изслуша. „Ако добре разбирам, пред закона не сме женени“, рече той и ви пожела повече щастие с вашия нов годеник. И вярвайте ми, малка моя, зная, че сте достатъчно силна и интелигентна, за да не се поддадете на истерии, иначе не бих ви предал думите му. — Полковникът успокоително добави: — Разбира се, всичко това изрече в пристъп на ревност. Рано или късно, когато се поуспокои, ще съжалява за избухливостта си. Но междувременно… — Полковник Диас замислено поглади брадичката си. — Трябва да ви призная, че всички ние ще бъдем безкрайно щастливи, когато се отървем от този руски принц. Откакто е тук, причини само неприятности.

Подобно на всички останали и той я посъветва, разбира се, толкова тактично, колкото бе възможно, да се завърне в Съединените щати като блудната дъщеря. Принц Сарканов бе осведомил полковник Грийн, че сенатор Брандо е настоявал за обявяване нищожността на брака й… стигнал дори до там, че писал лично до президента. И подобно на някой от усмихнатите шекспирови злодеи, Иван само чакаше Джини да се поддаде и отстъпи пред натиска на обстоятелствата.

И като че ли работите не вървяха достатъчно зле, през онази нощ Карл Хоскинс бе видял и разпознал Стив. Те дори се бяха спречкали в една от кръчмите.

Всичко това й бе подшушнато от Долорес Батиста, чиито големи, тъмни очи я гледаха пълни със състрадание и съчувствие.

— Нали няма да кажете на никого? Маноло ще ме убие, ако разбере, че съм идвала, за да говоря с вас. Когато ми разказа за случилото се — той случайно се оказал в същата кръчма — трябваше да му обещая, че ще го запазя в тайна. Само че, доня Хения, зная колко много обичате Естебан! Мисля, че някои хора се опитват да ви създадат неприятности и да ви разделят един от друг.

Джини сама бе стигнала до този извод, но сега само прехапа устни и мълчаливо кимна. Долорес продължи разказа си, без нито за миг да откъсне от нея пълните си със състрадание очи:

— Естебан не бе на себе си от гняв, когато се върна и не ви намери. Той обикаляше из лагера, а лицето му бе съвсем помръкнало. Мисля, че вече се бе срещнал с американския полковник и мисля… не бе хубаво, дето подслушах, но го чух да казва на мъжа ми, че бил научил, че вече не сте женени. Били му поръчали да се погрижи да се завърнете невредима при баща си. Не чух какво друго каза, защото в този момент Маноло ми извика да му занеса каната и Естебан предложи да отскочат до кръчмата да пийнат по едно.

Кръчмата, за която говореше Долорес, разбира се бе същата, над която бе стаята на Джини, едно в последно време твърде посещавано от американските войници място, както горчиво си помисли Джини. Карл без съмнение бе очаквал завръщането й, озъртайки се за нея. Или вече е знаел това, което тя научи последна — че всичко е било планирано, включително и това Джини да пренощува с принца в Куернавака?

През последните дни Джини бе полузамаяна от връхлетелите я нещастия, но сега гласът на Долорес освободи цялата насъбрала се болка, която младата жена се бе опитвала да потисне в съзнанието си. Да, за нещастие тя съвсем точно можеше да си представи как бе протекло всичко оттам насетне, въпреки че Долорес не желаеше да й предаде неприличните коментари на Карл Хоскинс.

След написването на онова пълно с лъжи писмо той трябва да е бил вече доста разгневен, а освен това до появата на Стив бил обърнал доста чаши. Само това липсвало на Карл Хоскинс — да срещне мъжа, когото мразеше повече от всеки друг, и да разбере, че Джини го заблуждавала.

По думите на Долорес избухнал словесен двубой. Целият почервенял, американският капитан започнал на висок глас да разменя неприлични забележки със своите другари. Забележки, които, Долорес с жест на погнуса трябваше да признае, били по адрес на Джини. Той намеквал, че е любовник на Джини, а руският принц бил последното й „завоевание“.

— Убедена ли си, че се е задоволи с това? — горчиво я прекъсна Джини. — Мисля, че познавам достатъчно добре характера на капитан Хоскинс, за да зная, че е отишъл много по-далеч! Не се опитвай да щадиш чувствата ми, Долорес. Не разбираш ли, че трябва да зная всичко, което е казал и какво така е разгневило Естебан, че да ме изостави без никаква вест?

Защо Стив бе избрал да се завърне точно през онази нощ? Защо бе попаднал точно на Карл?

Долорес Батиста сведе глава, нищейки едно ъгълче от прокъсаната си блуза. Очевидно не искаше да продължава разказа си, на накрая с тих глас призна, че думите на американеца били твърде обидни. Но той не спрял дотук. Виждайки, че Стив не обръща внимание на подхвърляните забележки, мъжът ставал все по-дързък и под гръмкия смях и окуражителни подвиквания на приятелите си започнал да го подиграва.

— И тогава? Какво стана тогава?

— Естебан го ударил. Маноло ми разказа, че положил всички усилия да му попречи да убие американеца с голи ръце. Каза, че в един момент лесно можело да се стигне до малка война между янките и нашите, ако един по-малко пиян от останалите американски офицер не се бил намесил.

Долорес вдигна поглед към Джини, а в очите й блестяха сълзи.

— Ох, доня Хения, какво ще правите сега?

Джини отново и отново си задаваше този въпрос. Какво трябваше да стори? Какво можеше да стори? Никога не се бе чувствала така самотна, откъсната от приятели и от всякаква подкрепа. Когато легна в празното легло, което бе споделяла със Стив, и впери поглед в тавана, усещането за нереалност едва не я задуши. Как бе възможно само в продължение на няколко часа животът й да се преобърне така, че от висините на щастието и бленувана радост да бъде захвърлена в бездната от болка и отчаяние? Напразно се убеждаваше, че всичко това е само кошмар, от който скоро ще се събуди и всичко ще е както преди. Почти бе изгубила надежда, че Стив ще размисли и ще я потърси.

„Той ме обичаше, сигурна съм в това! Как е могъл с лека ръка да загърби всичко? Що за човек е?“

Повече от всичко я болеше от мисълта, че Стив й няма доверие. Може би иначе не би постъпил така?

През следващите дни Джини се бе превърнала в сомнамбул, но си наложи да устои. Нямаше повече работа в щабквартирата на генерал Диас, макар да научаваше, че от ден на ден пленниците стават все повече, болшинството — дезертьори от императорската армия. Джини вече не слизаше към лагера. Какво й даваше право сега да продължава да ходи там? Освен това бе научила от Долорес, че прекалено ревнивата Мануела с вирната глава разправяла сред останалите жени как винаги си била знаела, че Хения е проститутка, за колкото и добродетелна да се представяла.

Голяма част от времето, с което за свое съжаление сега разполагаше в изобилие, Джини прекарваше в компанията на граф Черников. Когато го чуеше да говори за майка и, тя се питаше дали над тях двете не тежи някакво проклятие. И двете бяха намерили любовта, за да я загубят отново съвсем скоро след това. „Бедната Женвиев“, бяха повтаряли някога, а днес — „бедната Джини“.

Ден или два след завръщането от Куернавака Джини не бе на себе си. Заслепена от мъката си, тя истерично се бе нахвърлила срещу принца, когото смяташе за причина за всичките си нещастия.

Той бе изслушал залелия го словесен поток с онази високомерна усмивка, която Джини вече добре познаваше.

— Госпожице! Наистина, гневна сте неописуемо красива, но въпреки това бих ви помолил да бъдете разумна. Как можех да зная, че вашият… любим ще се завърне точно същата вечер, която бях избрал за срещата ни с граф Черников? Също толкова основание бихте имала да обвините и самия президент Хуарес! — След това с тон, накарал сърцето й да забие по-лудо, топ добави: — Да предам ли на президента колко сте сърдита? Вдругиден заминавам по поръчение на моя господар за Сен Луис. Знаете ли, говори се, че там ще бъде изпратен и клетият Максимилиан? Европейските короновани глави трябва да са доста засегнати.

— Аз… не искам нищо да казвате на президента! — избухна Джини. Дали това не бе открита заплаха? — Защо трябва да споменавате името ми пред него?

— Но той навярно ще иска да знае дали съм научил нещо за вас. Доколкото разбрах, уважаемият ви баща и мой добър приятел навсякъде е разпратил телеграми, опитвайки се да ви открие. Господин президентът Хуарес навярно ще се зарадва, когато разбере, че сте в безопасност. — Руснакът умишлено замълча, след което мило добави: — Искате ли да открия тази гореща глава, която ви създава толкова грижи, скъпа моя? Това едва ли ще е особено трудно. Полковник Диас, който между другото е доста ядосан, тъй като високо цени майор Алварадо, сподели с полковник Грийн, че майорът бил зачислен към президентския щаб и е изпратен на границата, за да подсили граничните патрул! Опасно поръчение. Тамошните индианци изглежда са доста диви, а ако е вярно, че в Америка е обявен за престъпник, за чиято глава се дава награда, тогава би могъл да си има неприятности и с ловците на глави. Твърде неразумно… но навярно не бихте искала да ви създава повече грижи? Един мъж, който дава ухо на злонамерени клюки за вярната си съпруга…

Джини не можа повече да понесе неприкритите намеци на принца, изправи се и се отправи към стаята си, долавяйки зад гърба си тих, подигравателен смях.

— Никога няма да се омъжа за него! — убеждаваше тя граф Черников малко по-късно. — Дори ако се наложи да се върна при баща си, принц Сарканов е последният мъж на земята, който ще получи съгласието ми за женитба. От цяло сърце се моля вие двамата да ме оставите на мира!

Графът обаче продължаваше да се отнася с нея като с опърничаво дете, което не знае какво иска. Задачата му бе да я убеди да се върне в Русия, за останалото имаше грижа принца.

При следващата им среща държанието на принц Сарканов бе непроницаемо както винаги, сякаш нищо не се бе случило. Джини, която се срамуваше от избухливостта и неспособността си да се владее, си даваше вид, че заплахите му изобщо не я засягат.

Сега дните течаха твърде бавно и едно открито нападение срещу Мексико изглеждаше все по-вероятно и по-близко. Джини започна горещо да се надява, че ще се случи нещо, което би могло да я избави. Странно, че й бе хрумнала думата „избавям“. Всички, включително и генералът, който сега клатеше глава, наблюдавайки я почти състрадателно, бяха напълно уверени, че когато принцът се върне, тя ще напусне Мексико.

— С голямо съжаление ще ви пусна да си отидете. Извинявам се, че без да исках станах причина за вашето… недоразумение с Естебан. Но, убеден съм, той ще ви потърси, след като войната приключи, трябва да си е загубил ума, ако не го стори. Никак няма да съжалявам, когато руснакът ни напусне. Този човек е роден интригант!

В гласа на генерала се долавяше гневна нотка.

— Навярно е подхвърлил на президента, че трябвало да се отнасям по-внимателно с пленените европейци.

„Карл Хоскинс и този проклет принц съсипаха живота ми“, горчиво си мислеше Джини. Неочаквано, като ехо от някакво далечно минало, което тя смяташе за отдавна забравено, в съзнанието й изплува една мисъл: „Нищо… Преживяла съм и по-тежки моменти. Болката ще отзвучи с времето.“

Но можеше ли да забрави? Имаше прекалено много време да мисли и да се измъчва с предположения. Това бе една от причините Джини да прекарва толкова много време със стария граф, който по свой си начин, със старомодните си маниери и увлекателни разкази от безкрайните пътувания бе галантен и интересен събеседник. Той й разказваше за император Александър — Джини не успяваше да види в един толкова далечен човек своя баща. Със сигурност обаче не бе наясно с чувствата си към сенатор Брандо. Почти не го познаваше и момичешкото й удивление от силата и интелигентността му доста се бе стопило през изминалите месеци, когато не го бе виждала. Какви бяха отношенията му с Иван Сарканов? Защо бе одобрил женитбата на Джини с този мъж, когото тя още не бе срещала? И въпреки, че на пръв поглед го бе сторил за нейно добро, не бе ли това един чудесен начин да се отърве от нея?

— Елате с мен в Русия! — непрекъснато повтаряше граф Черников. — Първо ще посетим Сан Франциско и можете да останете там колкото поискате. Мисля, че принцът има там някакви делови ангажименти… Освен това възнамерява да остане в Америка, докато вашият Сенат ратифицира покупката на Аляска. И когато всичко това бъде уредено, убеден съм, промяната на обстановката ще ви се отрази добре. Най-добре посетете отново Европа, вашите чичо и леля в Париж. А след това, видите ли веднъж Русия… кой знае? Може да пожелаете да се установите там.

Той дискретно й даваше да разбере, колко удивен е от живота, който си бе избрала. Да следва някаква си мексиканска армия! Да живее като селянка, обградена от селяни! Невероятно! Тя принадлежеше на един блестящ, прелестен свят, можеше да разполага с най-красивите накити и тоалети. И, убеждаваше я той, можела да има съпруг, който с високия си ранг и знатен произход би бил най-подходящата партия за нея.

Може би графът бе прав. След утихването на първоначалното болезнено чувство на отчаяние и нещастие бе останала само тъпа болка и Джини реши да запази поне гордостта си. Каква друга утеха й оставаше? След като Стив я бе изоставил, без да се поколебае нито за миг, тя щеше да си наложи да го забрави. Държанието му не можеше да бъде извинено със заслепяващата ревност и щом смяташе, че е засегната честта му, защо не бе помислил за нейните чувства?

Така че Джини почти с безразличие посрещаше очакваното завръщане на принца от Сен Луис, а когато това станеше, тя щеше да се върне в Америка. Да, бе решена да оправдае всеобщите очаквания, като без съпротива напусне бойното поле.

Една вечер в края на юни, по време на вечерята с граф Черников тя научи, че очакват принца всеки момент.

— Надявах се, че ще пристигне навреме, за да вечеря с нас — бе казал възрастният мъж. — Навярно дъждът го е задържал.

Джини погледна в посоката, в която сочеше графът и забеляза скупчилите се тъмни облаци, които ставаха все по-черни. Тя едва забележимо потръпна. Забеляза, че графът превъзходно е успял да преобрази някога толкова неуютната къща, принадлежала на някакъв търговец от Мексико Сити.

— Ах, да. Когато човек е привикнал към известни удобства и когато пътува толкова много, колкото мен, тогава добре знае какво да вземе със себе си. Прислужникът ми е същински магьосник. — Графът строго и изпитателно я погледна изпод гъстите си вежди, след което добави: — Вече е започнал да опакова нещата ми. След ден-два трябва да сме готови за път. И да ви призная, чувствам се истински облекчен.

Тя се насили да попита:

— Има ли новини за… за императора?

— Имате предвид Максимилиан Хабсбургски? Истинско нещастие. Клетият човек е попаднал на лоши съветници. Трябваше да знае какво ще стане, когато Луи Наполеон, това парвеню, отмени споразумението от Мирамар. — Видял изражението на лицето й, графът добави с по-дружелюбен глас: — Съжалявам, дете мое, вие го познавахте, не е ли така? Да, кой знае какво решение ще вземе президентът на тази варварска страна. Може би ще го пусне да си отиде. Във всеки случай, когато Иван се завърне, ще научим повече подробности. А сега се наслаждавайте на вечерята. Не е разкошна, но готвачът ми е получавал похвали от самия император. Ще бъде много разочарован, ако не отдадете дължимото на приготвеното от него блюдо.