Розмари Роджърс
Джини (5)

5

— Баща ви иска да ви види…

Думите му отекваха в ушите й, повтаряха се отново и отново през цялата невероятна вечер.

„Скъпо дете“ — така, въпреки настойчивите й протести, безцеремонността и гнева, с който Джини отвръщаше на всичко чуто от графа, той продължаваше да се обръща към нея, да й се усмихва мило и почти бащински, неизменно наричайки я „дете“.

Да отпътува с него за Русия — трябва да се бе побъркал! Той говореше за някакви заповеди, дълг, за знатния й произход. И което бе още по-вбесяващо, напомнянията й, че е омъжена предизвикваха от негова страна само бегло повдигане на веждите.

— Но, дете мое, как сте могла да се омъжите без благословията на баща си? По право ваш настойник естествено е сенатор Уилям Брандо. Имате ли представа колко разгневен бе той, научавайки за вашата женитба от един френски полковник, женитба с една, ако ми позволите да бъда искрен, съвсем неподходяща личност, с един мексиканец и че баща ви естествено поиска този брак да бъде обявен за невалиден?

— Но… — Джини имаше усещането, че потъва в море от памук и гласът и прозвуча отчаяно — аз му писах, обясних му…

— Ах, да. Обяснила сте му, че този господин Алварадо произхождал от добро семейство. Въпреки това, господин Брандо настоява бракът ви да бъде обявен за невалиден.

— Не може да го направи! Аз съм на двадесет и една и съм пълнолетна!

— Но, дете мое, очевидно не сте била на двадесет и една, когато сте встъпила в този брак. Не разбирате ли какво ви се предлага? Вие сте принцеса. При все че баща ви не би могъл официално да ви признае за своя дъщеря, все пак би могло да се направи немалко. Баща ви иска да се погрижи за вас и да се увери, че имате всичко. С негов указ ви бе дадено правото да се наричате принцеса Ксения Александровна Романова. Само почакайте да видите великолепното имение, което сега ви принадлежи! Намира се недалеч от летния дворец на императора. Освен това естествено ще получавате и щедра издръжка! Излишно е да се споменава — бързо добави той, така че Джини да няма време да възрази, — че не е необходимо сенатор Брандо да научава всичко това. Стигнахме до заключение, че така ще е най-добре за него. Той знае само, че принц Сарканов е изявил желание да ви вземе за жена и даде благословията си.

— О, не! — Джини скочи, без този път някой да бе в състояние да й попречи. — Граф Черников, съвсем сериозно мисля това, което ви казах преди малко. Аз не съм някоя глупава, безволева европейска госпожица, която се оставя да я водят за носа и да й дават насоки в живота. Твърде е късно за това! Абсолютно ми е безразлично какво би казал за това единият или другият от моите бащи. Аз съм омъжена и възнамерявам да си остана такава. Не вярвам, че обявяването невалидността на брака ми от някой съд би имало някакво значение тук. Но дори и пред вашите закони да не съм официално омъжена, предпочитам да бъда любовница на един мъж, когото обичам, вместо принцеса и съпруга на човек, който вече ми е омразен!

— Най-напред помислете, дете мое. Сигурен съм, че ще промените мнението си. И никой, обещавам ви това, няма да ви принуди да се омъжите против волята си! Да допуснем, че вашият… съпруг реши, че трябва да си отидете? Да допуснем, че той се остави да бъде убеден и ви освободи от брачните ви задължения?

— Съпругът ми не се оставя лесно да бъде убеден в неща, които не му харесват!

— Ах, така ли? Е, както вече ви казах, принцесо, помислете за това.

Джини отказваше да мисли за това и не го скри от графа, но той само се усмихна, възразявайки, че тя все още е под въздействието на шока и че не бивало да си разваля вечерята и остатъка от вечерта.

— Що се отнася до останалото, ще видим… времето ще покаже — успокоително рече той. Графът все още разговаряше с нея сякаш имаше пред себе си някое капризно, неблагодарно дете.

— Но тази вечер аз трябва да си бъда вкъщи. Нямам нито желание, нито намерение да прекарам нощта тук — троснато рече тя.

Графът я погледна с упрек.

— Скъпа принцесо, нали дори и за миг не сте си помислила, че съм скроил целият този невероятен план, за да ви отвлека? Моля ви, не си го помисляйте! Ако нещо се случи с вас, императорът веднага ще ме изпрати в Сибир, при все че с него сме стари познати!

Граф Черников се изправи малко вдървено и й протегна ръка.

— Елате, простете донякъде властническото ми държание. Не съм свикнал с нравите и обичаите на Новия свят… също и с независимостта, на която се радват дамите тук! Без значение, дали го желаете или не, вие сте руска принцеса и като такава не бихте ли стиснала ръката на един стар човек? На вечерята ще имаме възможност да си побъбрим и да ви разкажа повече за Русия. Навярно сама ще решите да ни направите компания.

Тъй като не й хрумваше нищо по-добро и все още бе твърде разстроена и смаяна, Джини най-сетне пое ръката му и влезе с него в къщата.

Както бе обещал, по време на вечерята графът се ограничи единствено върху разговори за ежедневието и описания на живота в Русия. Джини би се почувствала много по-добре, ако не я бяха поставили да седне до принца, който през цялото време не свали безцеремонния си поглед от нея. Към принца момичето изпитваше единствено презрение и гняв. Що за човек бе той? Отначало, когато я бе взел за някоя обикновена войнишка жена, се бе опитал да я забърше още пред църквата в Гваделупа. От друга страна, причината, поради която бе дошъл дотук, бе желанието му да се срещне с незаконната дъщеря на императора. Бе имал дори наглостта да поиска ръката й от сенатор Брандо, без някога изобщо да я е виждал!

За да не засегне полковник Адиго, Джини се съгласи след вечерята да направи за малко компания на мъжете на верандата. Скоро обаче съжали, защото граф Черников умишлено увлече полковника в разговор, ангажиращ цялото му внимание, давайки възможност на принца да се приближи съвсем плътно до Джини, впервайки в нея усмихнатите си, странни очи.

— Значи всичко ви е разказал и сега сте ми ядосана!

— Разбира се, че съм! Нещо друго ли очаквахте? Как може да сте толкова двуличен? Мисля, че изобщо нямахте нужда от преводач. Искахте само…

— Напротив, наистина имах нужда от преводач. Тук малцина знаят английски. И разберете, аз бях влюбен в образа ви още преди да ви бях видял. Познах ви дори без да ви познавам, колкото и невероятно да звучи това, в църквата, помните ли?

Очите й го стрелнаха ядно.

— Много добре си спомням! Нямаше нужда да ме водите тук, където трябваше да чуя истории, които предпочитам никога да не бях чула.

Тя продължи с тих, гневен глас:

— Защо не ме оставите на мира? Защо никой не ми вярва, че съм щастлива със съпруга си и че го обичам?

— Ако това е така, малка моя, тогава бракът ви няма да пострада от едно посещение в Русия. Не искам да ви влияя, но един ден, в обкръжение, което повече съответства на красотата и произхода ви, навярно ще осъзнаете…

— Какво?

Гримасата му бе иронична, но и многообещаваща.

— Кой знае? Но нали във всички приказки принцесите намират своя принц? Красива принцесо, не само мъжете от простолюдието имат напета фигура и здрави мишци.

Трябваше да минат няколко мига, докато Джини осъзнае истинското значение на думите му, което накара страните й да пламнат.

— Но вие… вие сте непоносим!

— Защо го казвате? Защото съм откровен и разговарям с вас направо, без ласкателски увъртания? Не ме разочаровайте! Мислех ви за светска жена. Ще оспорите ли, че съпругът ви не е бил първият мъж в живота ви? Наричат ви най-красивата куртизанка на цяло Мексико Сити, или греша? И с право… о, да… с право!

Очите му изгаряха кожата й и Джини си спомни за други мъже, които я бяха наблюдавали така, сякаш искаха да я погълнат с поглед. Той най-сетне бе свалил маската, руският принц. Думите му целяха да я ядосат и наранят, но очите му го издаваха. Той я желаеше и в желанието си приличаше на всеки друг мъж. Защо трябваше да се остави да й повлияе чрез думите си? Бе устояла пред много други мъже и тяхната похот.

Когато Джини отвърна на погледа на принц Иван, очите й бяха станали хладни и сурови. Те се присвиха и със стиснатите си устни момичето приличаше на готова за скок пантера.

Принцът бе човек, който обичаше предизвикателството, където и да го откриеше, затова сега ликуваше и на устните му трепна усмивка. Какво прелестно същество бе тя! Особено, когато бе разгневена… не, портретът, който бе видял в дома на нейната леля, рисувана от братовчед й, когато Джини е била едва на шестнадесет, ни най-малко не отговаряше на действителността. Тя трябваше да бъде рисувана като циганка, с развени на гърба коси, както в онази нощ, в която се бе любувал на танца й.

Пламналите от гняв страни на Джини постепенно изстиваха и сега тя бавно, без да сваля очи от принца, отпи глътка от ликьора, който графът бе донесъл със себе си.

— Изглежда знаете доста неща за мен! Защо си правите труда? Като се има предвид живота ми, навярно на човек няма да му е трудно да убеди моя… вашият господар, че на незаконната му дъщеря не й подхожда да бъде принцеса, пък дори и да му бъде представена! Защо да бъдат разочаровани толкова много хора?

— Принцът се засмя и изглеждаше искрено развеселен.

— Сега значи искате да пренесете сражението на моя територия, нали? Не, аз наистина не съм се излъгал във вас! Вие сте истинска жена и не се срамувайте да го признаете. Всъщност започвате все повече да ми харесвате.

Тя го погледна хладно и подигравателно.

— За съжаление това ни най-малко не ме засяга. И тъй като държите на искреността, трябва да призная, че наистина не харесвам нищо във вас!

Въпреки че принцът все още се усмихваше, Джини забеляза, че очите му едва забележимо помръкнаха.

— Може би някога ще промените мнението си! А що се отнася до вашето… да кажем, безразличие, то ви прави да изглеждате още по-привлекателна в моите очи! Една кула от слонова кост, която трябва да бъде завладяна.

— За завладяване и дума не може да става, принц Сарканов, защото аз доброволно съм се отдала и то на мъжа, когото обичам.

— Ах, жени, с вашите брътвежи за любов! Какво друго е любовта, освен преоблечено желание? Жените изпитват необходимост, убеден съм в това, да преувеличават неща, за които мъжете са доста по-прями.

Неочаквано той се наведе, а очите му пръскаха искри.

— Желая ви повече от всяка друга жена, която някога съм желал. Ако това наричате любов, тогава аз съм влюбен във вас. И ще ви имам.

При последните думи, които прозвучаха зловещо и заплашително, Джини бе скочила и се бе отдалечила, изпълнена от смразяващо презрение, без обаче да може да потисне известен страх, който се бе надигнал в гърдите й.

„Ще ви имам!“

Защо? Защо я желаеше? Дали не бе очаквал, че вестта за знатния й произход ще й завърти главата и момичето просто така, от чиста признателност ще падне в обятията му, затова че той донякъде бе виновник за това объркващо разкритие? Или бе от онези мъже, които не понасят поражения? В този човек имаше нещо заплашително, почти зловещо, което я ужасяваше. Или само си въобразяваше?

Джини се бе присъединила към графа и полковник Адиго. Вниманието, с което я посрещнаха двамата й вдъхна сила и тя почти започна да се срамува от глупавия си страх. Държеше се детински! Какво би могъл да й стори принц Сарканов? Достатъчно бе Джини да каже на генерал Диас, че повече не желае да бъде преводачка на принца, тъй като той недвусмислено й е дал да разбере, че намеренията му спрямо нея не са съвсем почтени… Това бе всичко, което трябваше да стори.

— Простете, че ви прекъсвам, господа — очарователно се усмихна тя, — но не мислите ли, че вече е твърде късно?

— Твърде късно, за да тръгнете тепърва за Гваделупа, госпожо! — Полковникът изглеждаше искрено загрижен. — Моля ви да останете и ви уверявам, че ще прекарате приятна нощ като моя гостенка. Поръчах да ви приготвят стая. Освен това една жена е на ваше разположение, ако имате нужда от нещо.

— И ви обещавам, че утре ще тръгнем съвсем рано сутринта. — Принцът неусетно бе изникнал зад нея. — Надявам се, не мислите, че ще предприема нещо толкова недостойно, като например да се опитам да ви изнасиля? — добави на френски той, въпреки че граф Черников го наблюдаваше с упрек.

— Аз също мразя да бъда лъгана! — рязко рече Джини на същия език и единствено заради полковник Адиго, който изглеждаше загрижен, направи опит да се усмихне.

— Много сте мил, полковник. Наистина съм твърде уморена. Така че ако господата ме извинят…

— И докато домакинът ни се погрижи за вашия отдих, няма ли да направите една малка разходка с мен из тази красива градина? — гласът на принц Сарканов бе мил и вежлив. — Върху слънчевия часовник има някои испански надписи, които ме заинтригуваха, а лунната светлина е толкова ярка, че едва ли би представлявало трудност да се разчетат. Моля!

Графът и полковникът бяха влезли в къщата, а докато Джини разбере какво става, ръката на принца вече стискаше лакътя й. Ако не искаше да прави сцени, тя волю или неволю трябваше да тръгне с него. Младата жена бе извън себе си от потискан гняв и не пророни нито дума, докато не се увери, че не могат да бъдат чути.

— Как променено и нереално изглежда всичко на лунната светлина! Човек трудно може да си представи, че само на няколко мили от тук бушува война, не е ли така, госпожице?

Джини не бе ни най-малко настроена за шеги, още повече, когато разговорът бе облечен в онази фалшива вежливост, която вече бе предизвикала отвращението й от този човек.

— Не съм госпожица и нямате право да ме мъкнете насам-натам против волята ми! Трябва ли да ви припомня, господине, че аз…

Тя усети пръстите му да се впиват още по-силно в лакътя й.

— Тъкмо щяхте да кажете, че сте омъжена жена, а аз трябваше отново да ви напомня, че не бива повече да се смятате за такава. Но не се безпокойте, фактът, че не сте съпруга, а любовница на онзи мъж, когото се правите, че обичате, за мен няма абсолютно никакво значение. Напротив, аз се удивлявам на вашата… вярност. Вие сте достойна за възхищение във всяко едно отношение, госпожице!

При ироничното наблягане на последната дума дъхът на Джини спря. Почти бе занемяла от гняв, но един предупредителен вътрешен глас й повеляваше да запази спокойствие. Този мъж очевидно се опитваше да я провокира, да я накара да издаде истинските си чувства и така да я постави в по-неизгодно положение.

Оранжевата светлина, осветяваща верандата, бе изчезнала от погледа й и сега всичко изглеждаше потънало в млечнобяла мъгла. Луната гасеше цветните пламъчета на цветята, които блестяха денем и създаваше илюзорен свят от сенки и светлини. Под нозете й блестяха белите камъчета на чакълестата алея, а във въздуха сякаш тегнеше мирис на жасмин и гардении. Една романтична нощ при други обстоятелства, но сега Джини изобщо не бе в романтично настроение. Разумът я уверяваше, че принцът не може да й стори нищо и въпреки това тя изпитваше необясним страх, който по никакъв начин не искаше да покаже.

— Искахте да ви преведа някакъв надпис — с леден глас рече тя. — Не би ли било по-добре да ми го покажете? Тук навън става доста хладно.

— Искате ли да ви стопля? — с подигравателна нотка в гласа отвърна той, след което лукаво добави: — Или се боите от мен?

Джини стоеше срещу него насред тясната алея и със стиснати устни изскубна ръката си от хватката на пръстите му.

— Имам ли основание да се боя?

Сега луната бе зад гърба му и лицето на принца тънеше в сянка, едва различаващо се в мрака, когато той наведе глава, улови Джини за брадичката и леко повдигна главата й.

— Съвсем не. Не го ли показах достатъчно ясно? Искам да ви направя своя жена.

Джини гневно отблъсна ръката му, при което той отново я улови за лакътя.

— Каквато и игра да играете, отидохте твърде далеч. Защо избрахте точно мен? Навярно има много други жени, които с радост биха предложили услугите си, ако действително си търсите съпруга! А сега, моля, бихте ли ме отвел обратно в къщата?

Тя го гледаше гневно. Не можеше да знае, че луната подчертаваше повече от всякога чара на леко издължените й цигански очи и едва забележими трапчинки и се отразяваше в косата й. Принц Сарканов, мъж с много опит и малко попреситен вкус, усещаше как пулсът му се ускорява, въпреки че привидно запазваше привичната си дистанцираност, с която толкова се гордееше. Тя бе наистина очарователна! Нещо повече — тя бе истинско предизвикателство. Не бе очаквал такава упорита съпротива от нейна страна. След разговорите с леля й в Париж и сенатор Брандо и съпругата му той бе очаквал да срещне едно отстъпчиво момиче, навярно малко твърдоглаво и дори след всичко това, което бе сторило, малко огорчено. Бивша куртизанка. Бе очаквал, че след известна символична съпротива тя ще сграбчи предлагащата й се възможност. Въпреки това момичето продължаваше да се съпротивлява, проявявайки студенина, със сигурност само повърхностна. Гордостта на Иван Сарканов бяха познанията му за конете и жените и той започваше да мисли, че тази жена ще се предаде само пред мъж, който можеше да стане неин господар.

Пръстите му се впиха още по-силно и почти жестоко в лакътя на младата жена, сякаш искаха да изпитат съпротивителните й сили. Добре! Можеше да се различи как тя едва забележимо потръпна, но не извика. Вместо това стана съвсем неотстъпчива, а гласът й прозвуча пълен с презрение.

— Пуснете ме!

— Веднага, но със съжаление. Но вярвам, че трябва да се опознаем по-добре, вие и аз. Нощта е толкова нежна, като създадена за влюбени и за изтънчени интриги. Със сигурност не сте толкова хладна и непристъпна, за колкото се представяте. — Още докато изричаше тези думи, той я привлече към себе си, а гласът му се превърна в шепот. — Колко ви се иска да се отскубнете от мен! Дали не се боите от собствения си, горещ темперамент? Една целувка на лунна светлина би била съвсем на място, още повече, че сме сгодени!

— Вие сте луд!

Той все още я държеше и бе обвил ръка около кръста й. Сега, когато понечи да я целуне, първото желание на Джини бе диво да се съпротивлява. Някакво шесто чувство обаче й подсказа, че той точно на това и разчита, за да я принуди да му се подчини и по този начин да докаже силата си. Тялото й остана хладно и неподатливо в обятията му. Тя просто понасяше притискането на устните му към нейните, а широко отворените й, пълни с презрение очи се взираха в неговите, докато принцът най-сетне я пусна.

Джини умишлено изтри устни с опакото на дланта си. Усети, че това го вбеси и изведнъж страхът й от него се стопи.

— Сега, когато имате открадната си целувка на лунна светлина, бихте ли ме извинил, ваше височество? Денят бе уморителен и бих желала да се оттегля.