Розмари Роджърс
Джини (16)

16

До мига, когато каретата мина по засенчената от дървета алея и спря пред къщата, Джини бе успяла да не мисли за нищо. Почти й се удаде да убеди сама себе си, че през последните двадесет и четири часа не се е случило нищо особено, а спомените за сър Ерик бяха избледнели. Вместо това мисълта й бе заел онзи тайнствен мъж, Сам Мърдок, който, както й бяха дали да разбере, все още бе истинска загадка. Очевидно Джини бе постъпила правилно. Баща й изглеждаше доволен от нея, а и Соня се радваше най-сетне да се запознае с господин Мърдок. Сър Ерик вече не бе от значение… бе наистина забележително колко малко въпроси предизвика преждевременното й отпътуване. Името на Сам Мърдок и ескорта, който й бе предоставил, отваряха всички врати. Джини отново бе добрата дъщеря, милото дете. Лекарството на граф Черников й помагаше да остане абсолютно спокойна.

Бе паднал мрак. Единствена компания през цялото им пътуване бе високата луна, посребрила повърхността на рекичката, покрай която минаваше пътят през последните няколко мили. Някой я бе нарекъл Корте Мадрея Крийк. Това бе земя, принадлежала на испанците, дали име на всяко поточе, всеки връх и всяка долина.

Нощният мрак неочаквано бе прорязан от светлини, струящи от безбройните прозорци на голямата двуетажна сграда, изпречила се пред тях след една извивка на алеята. Построена в типичен испански и мексикански стил, къщата бе иззидана от тухла и камък. Сам Мърдок бе пренебрегнал чуждите архитектурни стилове, модерни по това време и толкова ценени от съвременниците му, съобразявайки се с архитектурата на страната, която бе избрал за свой дом.

Вместо лакеи в ливреи насреща им се впуснаха мустакати вакерос, които поеха конете и помогнаха на късните гости при слизането.

Джини се изкачи по широко стълбище до една огромна сводеста зала, която служеше за преддверие. Масивните дървени врати бяха гостоприемно отворени и водеха към помещение, от което се носеше музика и весела глъчка.

Повечето гости бяха мексиканци и испанци, но както я бе предупредил Сам Мърдок, имаше и много познати лица. Предната вечер някои от господата бяха гости на сър Ерик. Останалите, отличаващи се по по-простичките си дрехи, се оказаха от Невада. Сред гостите, непретенциозно облечени в черно и бяло, можеха да бъдат различени прочутите телохранители на Сам Мърдок, чиито дълги сака се издуваха от оръжието им.

Сам Мърдок, облечен както винаги съвсем семпло, лично ги посрещна и поздрави. Държанието му бе точно такова, каквото го помнеше Джини. Вежливо, дружелюбно и подплатено от непоклатима самоувереност.

— Сенатор Брандо, госпожа Брандо. Радвам се, че успяхте да дойдете. Бих искал да се извиня за закъснялата покана. Това освещаване бе една малко позакъсняла идея. Всъщност, идеята бе на младата дама, на която имам щастието да бъда настойник. Тя имаше нужда от претекст, за да покани един свой обожател, младият англичанин, с когото скоро ще се запознаете.

Любопитството на Джини, която знаеше за слуховете около това момиче, растеше. Негова любовница? Навярно не, защото когато я споменаваше, в гласа му звучеше почти бащинска нежност. Що за човек бе всъщност? Имаше ли слабости? Във всеки случай бе интелигентен, без прекалено да парадира с това. Освен това и отличен домакин.

Сенаторът и Соня вече бъбреха с Марк Хопкинс и младата му жена, докато домакинът се зае да представи Джини на някои от присъстващите. Господин и госпожа Ривера, които говореха само испански. Лони О’Хара, типичен ирландец, управител на мина, и Ангъс Маклейн, собственик на животновъдна ферма. „Странно — мислеше си Джини — тези са първите истински хора, които срещам откакто съм в Калифорния. С изключение на господин Мърдок, разбира се, който си остава една загадка.“ Защо й обръщаше такова внимание? Защо се държеше така очебийно приятелски?

Той я представи на младия, привлекателен виконт Мерууд — рус, елегантно облечен младеж, който не изпускаше от очи стълбището, водещо към дълъг коридор на горния етаж над просторната зала.

— Чака възпитаницата ми — Сам Мърдок се засмя скришом и я поведе нататък. — Никога не съм виждал толкова влюбен млад човек. Естествено тя го води за носа. Костваше ми известни усилия да я обуздая. Но в това ще се убедите сама, когато благоволи да се появи.

Джини не можеше да не забележи любопитните и недоумяващи погледи, които я сподиряха, питайки се отново и отново защо Сам Мърдок й отделя такова внимание.

Роклята, която бе облякла тази вечер имаше предизвикателно деколте. Светлата, синьо-зелена коприна се увиваше плътно около ханша й. Свободно падащите волани от коприна и дантела завършваха накрая с малък шлейф. Бе се постарала тази вечер да изглежда особено привлекателна и погледите на мъжете, които неизменно я следяха, доказваха, че е успяла.

Същото потвърди и Сам Мърдок, канейки я на танц. Намираха се в някакво помещение, наполовина бална зала, наполовина поддържана от каменни сводове тераса към градината.

— Позволете ми да ви призная, че тази вечер изглеждате изключително красива. — Докато й правеше този мил комплимент, гласът му ни най-малко не се промени, нито пък понечи да я притисне по-плътно към себе си.

Мъжът танцуваше малко сковано, но доста добре за възрастта си. Докато се въртяха в кръг, Мърдок пропусна обичайната размяна на баналности, така че Джини можеше да се отдаде на мислите си.

Чудесният виенски валс бе свършил, откъсвайки младата жена от мислите й. Партньорът й се поклони любезно, а в кратката пауза между двете мелодии Джини забеляза глъчката, идеща от салона, който двамата преди малко бяха напуснали.

— Моята възпитаница най-сетне е решила да се присъедини към гостите. За съжаление е склонна прекалено да драматизира нещата. Идвате ли? Бих желал да ви я представя.

Двамата спряха пред сводестата врата. Като поразена от гръм, Джини не можеше да откъсне очи от момичето, току-що слязло по стълбите и сега обградено от своите обожатели.

Шокът бе прекалено голям и Джини се олюля, при което пръстите на господин Мърдок я стиснаха малко по-силно. Невъзможно! Това бе привидение! Усмихнатото, жизнерадостно създание с кокетно вирната брадичка, с рубинено колие в тон с обеците… това не можеше да е Консепсион. Рокля от кадифе с безукорна кройка, с къдрици, спускащи се по гърба й… това не бе циганката, с която през един горещ, прашен следобед се бяха хванали за косите. Абсурд! Как бе възможно онази Консепсион да живее в дома на един милионер?

Сам Мърдок я поведе със себе си, без да даде вид, че е забелязал вълнението й, а гостите се отдръпнаха, за да им направят място.

— Ах, ето те най-сетне, скъпа моя — без усилие премина на испански той заради момичето, чийто английски все още бе доста лош.

— Принцесо, бих искал да ви представя възпитаницата си, госпожица Консепсион Санчес. Тя е дъщеря на един стар приятел. Консепсион, внимавай за маниерите си. Това е принцеса Сарканова.

Въпреки непривичната елегантност и изящество, без съмнение под блестящата външност и рубините се криеше предишната тигрица. Очите на двете жени се срещнаха и Консепсион придоби високомерно изражение. Алените й устни се разтегнаха в лека усмивка, която по-скоро бе гневна гримаса. Говореше до болка познатият на Джини испански диалект.

— Вече се познаваме, за съжаление. Все още ли носите със себе си нож?

— Не, тъй като вече нямам причина да воювам с вас. А вие? Още ли носите белега, който ви направих?

Очите на Джини неволно се присвиха и станаха още по-продълговати от обикновено. Тя изобщо не забелязваше погледите, които гостите си разменяха, удивено зяпайки двете жени.

Подигравателните думи на Джини бяха предизвикали гневното съскане от страна на мексиканската циганка, готова всеки момент да покаже ноктите си. Сам Мърдок бързо и изискано застана помежду им, а в иначе така спокойния му глас прозвуча стоманена нотка:

— Скъпа, моля те, иди и виж дали гостите ни се чувстват добре. Сега, когато най-сетне се реши да слезеш, бихме могли да седнем на трапезата.

Опасното напрежение се бе уталожило, но злобният поглед на Консепсион вещаеше нови конфликти. Тя пое дълбоко дъх, а на лицето й се появи нещо като усмивка.

— Не мога ли преди това да потанцувам? Обещах ти този танц, нали, Еди?

Лицето на виконта, към когото бе насочен въпросът и който допреди малко бе стоял мрачен и необщителен, светна. Без съмнение силният акцент на момичето изключително много му допадаше.

— О, да. Естествено. Сякаш бих могъл да забравя. Позволявате ли, господине?

— Е, добре — Мърдок благосклонно сви рамене. То погледна към Джини, която стоеше до него неподвижна като статуя. — Моля да я извините. Маниерите на Консепсион търпят критика, но тя все още се учи.

— Разбрахте ли това, което си казахме? — Не можа да потисне малко резкия тон на думите си. Все още бе твърде развълнувана. Питаше се какви незнайни обрати на съдбата бяха довели Консепсион точно тук.

— Разбрах… че вече сте се срещали — сухо отвърна Сам Мърдок, а след това по-силно, така че да го чуят и останалите гости, които се бяха събрали около тях: — Бихте ли желала да разгледате горния етаж? Този дом е изграден около един голям централен двор, патио, както ги наричат в Испания. Прозорците от западната страна гледат към външния двор.

— Но вашите гости… — Джини знаеше, че в гласа й още се долавя объркване, но не можеше да стори нищо. Сърцето й биеше лудо, при това не само заради неочакваната поява на Консепсион. Присъствието на мексиканката болезнено й напомни за Стив.

— Гостите ми ще помислят, че съм очарован от принцеса Сарканова, което ще даде храна на много клюки и предположения. Но аз съм свикнал. Вас това притеснява ли ви?

Те се заизкачваха по стълбите. Джини придържаше с ръка шлейфа на роклята си. Въпреки объркването си, тя хвърли въпросителен поглед към своя кавалер.

— Свикнала съм да клюкарстват по мой адрес, но ми е трудно да ви разбера, господин Мърдок. Бяхте изключително мил с мен и аз постоянно се питам защо?

Бяха достигнали коридора на горния етаж. Отдолу до тях достигаха звуците на музика и оживена глъчка.

Без да й отговори, Сам Мърдок я поведе покрай изящните гоблени, които покриваха цялата стена. Той дръпна една скрита връвчица и гоблените като че с магическа пръчица се разтвориха, откривайки прозорци, пазени от фини ковани решетки.

— Е, какво мислите за това? Извинете, че го казвам така гордо, но сам взех участие при планирането на тази къща. Обичам красивия и все пак удобен стил на испанците. Виждала ли сте двореца Алхамбра в Испания? Този двор е проектиран по образец на един от тамошните вътрешни дворове.

— Прекрасно е — искрено промълви Джини. На лунната светлина покритият с плочи двор със своите стичащи се в овален басейн фонтани изглеждаше като омагьосан. Напомняше на илюстрация от някоя много стара книга. Едно място, което излъчваше покой. Но в главата на Джини се въртяха прекалено много въпроси без отговори. Отгатнал мислите й, Сам Мърдок се засмя тихо, като че ли на самия себе си.

— Все още се питате какви са мотивите ми, нали? Удивлявате се и заради Консепсион. В същност аз съм човек, който се гордее с това, че вижда нещата такива, каквито са. Не давам ухо на слухове и врели-некипели. Създавам си собствено мнение. Уважавам жените, които са интелигентни и с богат вътрешен живот, но едновременно с това — искрени, а вие притежавате всички тези качества. Още от мига, когато ви видях, у мен се породи чувството, че имате нужда от приятел.

— Приятел? — По-объркана от когато и да било, тя не се сдържа да не повтори последната му дума.

— Стоите пред човек, който няма никакви други намерения спрямо вас, ако ми простите откровеността. Вие сте белязана от разочарования, личи, че не се доверявате никому. Е, през всичките тези години, които са се натрупали зад гърба ми, аз съм се научил на същото. Освен това ми напомняте за една жена, която някога познавах. На дъщерята, която навярно бих могъл да имам. Достатъчно ли е за начало, принцесо?

Тя не се решаваше да повярва. Толкова много мъже я бяха молили да им се довери, а след това… Но пък, какво имаше за губене? Освен това нещо в добронамереното и силно излъчване на Сам Мърдок я предразполагаше. Тя искаше да му вярва… въпреки Консепсион…

— Познавах баща й — рече Сам. — Един много буен мъж, женен за индианка от племето на команчите. Момичето също е твърде своенравно и твърдоглаво, но е красиво и заслужава нещо по-добро от номадския живот. Обещах на един приятел да я взема под своя опека и ще я въведа в обществото. И трябва да кажа, че постигнах известен успех. Тя танцува… чух, че я сравняват с Лола Монтес. Хлътнала е по младия Мерууд.

Без да забележи и без да знае защо и как, Джини се остави на домакина си, който я поведе, за да й покаже останалата част от къщата, само те двамата. Без съмнение всички долу щяха да се чудят, но какво значение имаше това? Тя моментално прогони мисълта за Иван. Той не бе тук, а и да бе това навярно само щеше да я подтикне да изостави всички колебания. А Сам Мърдок имаше своите телохранители, които щяха да го предпазят от неприятни и непредвидими „злополуки“.

Къщата бе много по-голяма, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Почти колкото замък. Горе имаше още една гостна, както и помещения за по-важните гости. В другото крило бяха стаите на „членовете на семейство Мърдок“, към което както, изглежда, спадаха и ненатрапчивите телохранители.

Стаята на Консепсион бе голяма и разхвърляна. На таблата на леглото бяха преметнати ярки дрехи. Следваше стаята на господаря на дома, която в сравнение с някои от стаите за гости изглеждаше строго и оскъдно обзаведена. Мебелите бяха от резбован махагон с украса от розово дърво. При вида на открояващото се сред останалото обзавеждане легло, Джини затаи дъх. Просто не можеше да си представи, че Сам Мърдок обитава такава стая. Прозорците гледаха към една малка тераска, от която тръгваха стъпала, водещи към оградено с висока стена вътрешно дворче. Съседният будоар със заемащо цяла една стена огледало бе голям колкото спалнята.

Това бе стая, в която една жена можеше да се огледа в цял ръст. Върху вградената тоалетна масичка лежаха принадлежности от сребро и черупка на костенурка, каквито би пожелала всяка жена: четки, гребени, кутийки за бижута, от които с отварянето на капака се разнасяха нежни мелодии.

Коя бе жената? Всички тези украшения, небрежно разхвърляни наоколо, както и останалите аксесоари принадлежаха на някоя жена, без съмнение любима. А също и банята с морскосини плочи и огледала по стените и тавана…

Защо й показваше всичко това? Какво означаваше то? Разхвърляните украшения, хвърлящи разноцветни отблясъци. И огледалата, особено огледалата. Малко шокирана, Джини забеляза едно голямо огледало дори над леглото. Що за човек бе Сам Мърдок?

Сякаш забелязал смущението й, той не се задържа повече в спалнята, а изведе Джини и почти веднага се върнаха в залата. Държанието му остана непроменено.

През цялото останало време от вечерта, след като я бе отвел обратно при баща й и Соня, Сам Мърдок изпълняваше ролята на идеалния домакин, обръщайки внимание поотделно на всеки един от гостите си.

— Изглежда наистина си го впечатлила! — прошепна Соня. Нямаше ли едва доловима злобна нотка в гласа й? Сенаторът обаче бе радостен и усмихнато кимна, когато един от гостите поиска позволение да танцува с Джини.

Тя се досещаше за коментарите, които бе предизвикало продължителното им отсъствие, но й бе безразлично. Най-сетне бе свикнала да бъде обект на клюки и догадки. Дали не бе приела изтънченото предизвикателство на Мърдок? Въпреки това изпитваше известно безпокойство. Навярно не можеше да пренебрегне присъствието на Консепсион и привилегированото й положение като подопечна на Мърдок. Не бяха без значение и скритите злобни погледи, които момичето й отправяше от време на време. На първо място обаче бе самият Сам Мърдок. Той й предложи приятелството си, проявявайки към нея единствено уважение, въпреки че обстоятелствата, при които се запознаха, бяха по-скоро конфузни. Но защо й обръщаше такова внимание? Защо пренебрегна неприкосновеността на частния си живот, развеждайки я из покоите си?

За да се успокои, Джини глътна още едно прахче преди вечеря, благодарна, че я сложиха да седне между баща си и един възрастен господин с испанско потекло, роден и израснал в Калифорния и също собственик на ранчо в Портолатал.

Джини яде и пи малко и храбро посрещна оттеглянето на дамите, които оставиха мъжете да разговарят на по цигара и чаша вино. Консепсион правеше всичко възможно да не й се изпречва на пътя, което не остана незабелязано от Соня.

— Изглежда не си особено симпатична на това момиче, скъпа! Мислиш ли, че е ревнива?

— Няма причина — лаконично отвърна Джини. Не искаше да бъде разпитвана от Соня, нито да бъбри с останалите жени, който очевидно бяха любопитни да научат нещо повече за нея. До гуша й бе дошло от лукави въпроси за съпруга и плановете й за бъдещето. Защо просто не я оставеха на мира? Искаше да се скрие зад обичайната завеса от еуфоричност, през която сякаш от много далеч наблюдаваше случващото се около нея. Бе станало късно и вече изпитваше желание да се оттегли.

Консепсион обаче имаше други идеи. Без да се притеснява от силния си испански акцент, тя попита дамите дали не биха желали да излязат във вътрешния двор, където можели да се позабавляват с испанска музика и танци.

— Вярвам, че след като дочуят музиката и кастанетите, мъжете няма да се забавят да се присъединят към нас. Идвате ли?

„Не, мислеше Джини, няма да издържа, не и това.“ Навярно би могла да се оправдае, че има главоболие.

Тогава обаче улови искрящия поглед на Консепсион и я полазиха тръпки от презрението, което се четеше в пъстрите очи на момичето. Ако тази вечер щеше да се разиграва някаква драма, то тя искаше да присъства до края. Да разбере какво значеше всичко това!