Розмари Роджърс
Джини (15)

15

Някогашната безметежна Джини би се впуснала дори в някоя безотговорна авантюра, за да даде излаз на обърканите си и горчиви чувства и да избяга от болката, все още връхлитаща я при мисълта за Стив. Принцеса Сарканова обаче се събуди с главоболие, изпи си прахчето с чаша изстудена лимонада, след което излезе на езда със сър Ерик Фадърингей, все по-объркан от загадката, която бе за него Джини. Възможно ли бе жената, за която се говореше, че само преди година водила бурен живот в Мексико, сега да е толкова спокойна и хладна? Или боязливото й, затворено държание бе предизвикателство към него? Тя със сигурност не бе толкова наивна да допуска, че интересът му към нея е чисто платонически. А и фактът, че съпругът й с готовност се бе съгласил с това гостуване на жена си, при това без никой да я придружава, бе достатъчен, за да премахне евентуални ненужни скрупули.

Погледът на сър Ерик се бе спрял върху фигурата на младата жена, която умело и грациозно яздеше до него върху дамско седло, а изпод полите на тясната й рокля се подаваха завързаните догоре ботуши за езда от фина кожа с цвят на бронз. В същия, само малко по-тъмен бронзов цвят бе и роклята й, което подчертаваше блестящата й бакъреночервена коса, а стегнатата кройка открояваше нежните извивки на гърдите и хълбоците й. А устните й… на сър Ерик не му оставаше нищо друго, освен да прояви търпение. Устните й говореха за тайно бушуваща страст, очакваща подходящия мъж, за да се излее, кипяща като лава. Представяше си как устните й чувствено се разтварят при допира с неговите. Тайнствените й зелени очи се прибулват в екстаз, а миглите й се спускат като ветрила върху поруменелите й страни. Трябваше само да я накара да изостави първоначалната си резервираност и тя щеше да бъде негова. Не само веднъж, а отново и отново. Ще й даде да разбере, че може да бъде дискретен. Би било весело по-късно да разказва на приятелите си, че е имал за любовница истинска принцеса. А най-хубавото на омъжените жени бе, че след това, когато всичко свършеше, не можеха нито да се оплакват, нито да правят сцени.

Докато сър Ерик ковеше планове за нейното прелъстяване, Джини се наслаждаваше на свежия планински въздух, облъхващ лицето й. Каква красива, девствена земя! А там долу, на запад, зад планинската верига и върховете, заболи чела в небето, бе океанът.

Денят, изглежда, щеше да бъде ясен и топъл. Ни следа от мъгла не пречеше на погледа, свободно реещ се във всички посоки. Да не бе сър Ерик, който непрекъснато я зяпаше с малките си свински очички, Джини би могла да се почувства дори донякъде окрилена. Не й било писано. Понеже погледът й блестеше, нещо непривично за нея, Джини се опита да скрие зад полуспуснатите си клепачи радостта, която будеха тази сутрин у нея зелените тучни ливади, гористите хълмове с пъстри цветя, безкрайността на синьото небе, по което се очертаваха млечнобели, почти прозрачни облачета.

— Този пейзаж ми напомня за някои места в Англия — рече сър Ерик, слагайки точка на удоволствието й с високопарния си глас.

— Да, наистина е красиво — от вежливост отвърна тя с умишлено хладен глас.

Това бе ролята, която Джини си бе избрала за тази вечер. Хладна. Дистанцирана. Такава, че да създаде у мъжете чувство, че могат да говорят спокойно. Тогава може би и сър Ерик нямаше да й обръща толкова внимание и да я съблича с поглед.

Джини стоеше неподвижно пред огледалото, докато Делия с ахкане прикрепваше диамантената диадема в косата й. Принцесата не носеше други накити. В роклята й от тъмен матовозелен брокат бяха втъкани фини сребърни нишки. Платът бе толкова тъмен, че неосветен от ярка светлина, изглеждаше почти черен. Строгата рокля нямаше дълбокото изрязаното деколте, типично за вечерните рокли от онова време. Само раменете на младата жена бяха голи под тънките сребърни презрамки. Ръкавиците й бяха от сребърно ламе и по тях чак до лакътя блещукаха малки диаманти.

— О, госпожо — въздишаше Делия — изглеждате… изглеждате… като излязла от списание! Или като от дворцовите портрети! — А след това по-делово: — Да ви донеса ли едно хапче? Ще ви помогне да се почувствате по-добре. Госпожа Крауфорд каза, че нямало нужда да оставам, защото щяло да стане късно, а освен това са организирали малко празненство за прислугата. Ако смятате, че може…

— Нямам нищо против да се позабавляваш, Делия. Глупаво ще е да ме чакаш. Мога да се съблека и сама!

Колко пъти го бе правила? А колко пъти дрехите й са били разкъсвани от някого? Но сега не бе време за спомени. Тази вечер трябваше да изиграе ролята на принцеса, както и тази на домакиня, очарователната съпруга на неговия чудесен приятел. Тя трябваше да внесе красота и блясък сред иначе твърде деловите и строги гости.

Къщата на сър Ерик, проектирана в стил „Тюдор“, имаше огромна трапезария, осветявана от свещници и кристални полюлеи. Обстановката не предвещаваше спокойна, интимна вечеря в тесен кръг, за каквато бе ставало дума. По масите имаше златни и сребърни прибори и чаши от пъстро венецианско стъкло, които блестяха на ярката светлина, и в които с всяко блюдо се лееха избрани вина от най-добрите реколти.

Джини още не бе имала възможност да се запознае с гостите на сър Ерик, пристигнали късно следобед. Особено любопитна бе да види този Сам Мърдок, за когото всички говореха.

Почти през целия следобед бе спала и слезе в трапезарията със закъснение, преструвайки се, че не забелязва как разговорите притихват и всички погледи се отправят към нея. Дамите бяха незначителни, както забеляза от самото начало. Никой от тези влиятелни мъже не бе довел съпругата си, а елегантно облечените им компаньонки със сигурност бяха настоящите им метреси. Докато я представяха на гостите, Джини се опитваше да запомни имената им.

Доктор Томас Дюран, Юнион Пасифик. Основател на прочутия „Креди Мобилие“. Конгресменът Оукс Еймс и брат му Оливър, Гренвил Додж. Сайлъс Сиймор. Всички те бяха от Източния бряг. От Калифорния бяха гръмогласните Чарли Крокър, Колинс Хънтингтън, когото вече познаваше, и Марк Шарън, президент на клона на Калифорнийската банка във Вирджиния. Също кралете на златото, както сега ги наричаха, Маккей, Флууд, Феър и О̀Брайън. Невъзможно бе да се запомнят всички имена. Вицепрезидентът на мощната „Уелс Фарго“, Алвин Хауърд, бе пристигнал от вилата си в Сан Матео, а господин Рийс бе пропътувал дългия път от Южна Калифорния.

Вниманието на Джини бе насочено предимно към Сам Мърдок, който седеше до нея. Макар че той почти не продумваше, когато кажеше нещо, ставаше ясно, че може да разговаря на всякаква тема. Не бе и наполовина толкова елегантно облечен, колкото останалите мъже, също милионери като него. Не носеше нито диамантени копчета на маншетите, нито златна верижка на часовника. Бе ерген, въпреки че Джини си спомни шушуканията за красивата испанска девойка, чийто настойник бил, и за която се твърдеше, че е негова любовница.

За най-голямо учудване на Джини Мърдок изглеждаше доста впечатлен от нея, а и тя не го намираше неприятен. Не й правеше екстравагантни комплименти, нито разговаряше снизходително с нея. Бе дружелюбен, но не прекалено и на няколко пъти я попита за мнението й по различни въпроси. Щом заговореше със своя почти стеснителен глас, Джини усещаше едва доловим, симпатичен шотландски акцент.

Когато Сам Мърдок не гледаше към нея, Джини го наблюдаваше изпитателно. Едър и широкоплещест, той бе поне на петдесет и пет, а още нямаше коремче, подобно на повечето мъже на тази възраст. Косата му, някога навярно червена, сега бе прошарена. Бе гладко избръснат, с изключение на големите бакенбарди, обрамчващи волевото му лице, в средата на което се сключваха гъсти вежди. След сервирането на петото блюдо мъжете вече говореха съвсем непринудено, а дамите бяха започнали да хихикат. Единствено Мърдок, отпиващ от време на време от чашата си с вино, оставаше лаконичен и трезвен. Въпреки това присъствието й не му бе безразлично, Джини бе преживяла достатъчно, за да го усети. Това я учудваше. Имаше чувството, че тайно я наблюдава, точно както тя бе правила преди това, при което обаче държанието му оставаше неизменно безупречно.

Но защо я наблюдаваше? Защо си правеше труда да я развлича с невинно бъбрене сега, когато тя трябваше да дава ухо на започналите делови разговори.

Мърдок бе единственият сред гостите на сър Ерик, достатъчно искрен да я попита дали й е харесало в Мексико. Без да се изненада, тя го чу да казва, че и той проявявал известен интерес към тази страна.

— Аз съм в облагодетелстваното положение, принцесо, да имам там един стар приятел, един вид партньор. Някога, толкова време мина оттогава, че спомените ми вече са избледнели, бяхме врагове. Но не искам да ви отегчавам с истории за битките, които съм водил. Кажете ми, харесва ли ви Калифорния?

— Разбира се, въпреки че, трябва да призная, не съм видяла много от нея. Но, ох… — неволно в гласа й прозвуча копнеж — обичах Мексико! Аз… — тя неочаквано се замисли и отпи прекалено голяма глътка от шампанското. Сякаш не бе забелязал колебанието й господин Мърдок рече със сухия си глас:

— Тогава трябва да видите повече от Калифорния. Надявам се, вашият съпруг няма да ви отвлече твърде скоро в Русия!

Прахчето, което Джини бе изгълтала, почти я развеселяваше. Към това трябваше да се прибави и твърде многото изпито вино, от което главата й бе станала съвсем лека.

Тя почти се уплаши, чувайки се да хихика.

— Мисля, че и Иван се е влюбил в Калифорния. Замина за Сакраменто, за да купува земя.

— Ах, така ли? Надявам се, че е добре информиран. В момента цените са скочили до небето.

Джини почти бе забравила сър Ерик, който сърдито я гледаше от съседната маса. Какво толкова бе сторила? Нали трябваше да бъде неговата чаровна домакиня, а Сам Мърдок бе единственият от гостите му, който не бе отегчителен до смърт и който гледаше на нея като на човешко същество, а не на част от украсата.

Близостта и спокойният му, увличащ я в разговор глас допринасяха за това вечерта да минава по-бързо и незабележимо. Джини почти съжаляваше, че като добра домакиня трябваше да съпроводи останалите дами на терасата, докато мъжете разговаряха по на пура и чаша червено вино.

„Приличам на мадам в някой бордей, която дава напътствия на момичетата си“, цинично мислеше Джини. Един келнер китаец донесе няколко огромни чаши шампанско за дамите „с най-добри пожелания от господата“ и тя не мислеше вече за нищо, изпразвайки спокойно чашата си и вземайки друга.

Бъбренето на пийналите „дами“ и звънкият им смях накараха Джини да осъзнае собственото си двусмислено положение. Дали сър Ерик не очакваше, че в края на вечерта, когато гостите се оттеглеха, тя ще се качи с него в стаята му? И дали Иван от самото начало не е бил наясно що за „парти“ ще е това?

„Пий шампанско и не мисли повече“, убеждаваше сама себе си Джини. Изпитваше желание да изчезне в стаята си и да вземе малко от подсилващия си сироп.

Но вечерта се влачеше отчайващо бавно. Щеше да има танци в английската зимна градина, в която се влизаше откъм терасата и която със своето стъпаловидно разположение превъзхождаше дори декоративните градини около къщата. В този късен час деловите разговори бяха забравени. Мъжете притискаха в обятия смеещите се момичета с поруменели лица. Бе донесено още шампанско, този път от най-доброто, напитка за познавачи, която неусетно изчезна. По скритите сред декоративните растения малки масички си шепнеха вглъбени двойки с наведени съвсем близо глави. Други се мотаеха по терасата или изчезваха в градината, на фона на бавните сантиментални мелодии, изпълнявани от оркестъра.

Джини трябваше да танцува със сър Ерик, който я бе притиснал толкова плътно към себе си, че тя усещаше горещия му дъх. Почти се задушаваше. Притискането на слабините му към хълбоците й не оставяше никакво съмнение за намеренията му.

Почти без да забележи, Джини бе започнала да се озърта за Сам Мърдок. Къде бе изчезнал той? С кого танцуваше? Сър Ерик бе много по-наблюдателен, отколкото тя предполагаше. Той притисна украсения си с диаманти нагръдник към бюста й и се изсмя неочаквано грубо.

— Вие малка уличнице! Вие сте много по-палава, отколкото мислех! Видях ви как си гугукахте, със стария Сам. Той също е палав, но не се предава толкова лесно, колкото аз. А вие знаете, че съм лапнал по вас, нали? От самото начало не ви изпускам от очи, знаете го. Не се правете на непристъпна!

Дебелите му пръсти я стиснаха многозначително, а ръката му се плъзна по изтръпналия й гръб до кръста. Мъжът силно притисна Джини към себе си.

Тя се извиваше, опитвайки да се измъкне от прегръдката му, при което се спъна и тялото й полетя към неговото. Разнесе се циничен смях.

— Така е добре! Знаех си, че сте прекалено разумна, за да си губите времето с престорена срамежливост. Аз също не криех това, което изпитвам към вас, не е ли така? Време е за една малка разходка, никой няма да забележи отсъствието ни. Можете да разчитате на абсолютна дискретност от моя страна, ако това ви притеснява.

Мирисът на синьо сирене, носещ се от устата му, бе непоносим и Джини имаше чувството, че след миг ще повърне. В слепоочията й пулсираше тъпа болка, а тялото си усещаше съвсем студено.

Тя изрече първите думи, които й хрумнаха, и те бяха самата истина:

— Имам ужасно главоболие! Често ме измъчва… лекарите го наричат мигрена. Моля ви! Бих искала да се кача в стаята си и да си почина!

Тя успя да се изскубне от прегръдката му и усети как от задушния въздух в градината по челото й избива студена пот. Само да можеше да се добере до стаята си, преди да се е компрометирала! Видът й бе окаян и тя трябваше да придържа полите на роклята си, за да не се препъва в тях.

Съвсем интуитивно Джини откри пътя към стаята си сред дългите, застлани с килими коридори с приглушена светлина. Но тогава, о Боже, сър Ерик се появи пред нея, препречвайки пътя към вратата на стаята й.

— Толкова бързате да си легнете? Е, всъщност точно това бе и моето намерение!

Той я взе в обятията си, притискайки дебелите си, мокри устни към нейните. Погнусата стисна гърлото на Джини и всичко се завъртя пред очите й.

Тя се облегна на рамката на вратата, а тялото на мъжа я притисна с цялата си тежест.

— Тази нощ няма нужда да се безпокоите за камериерката си! Госпожица Крауфорд се е погрижила за нея. Със сигурност ще спи дълбоко, а ние няма да я будим, нали? Ще те съблека сам, копнея за това, откакто за пръв път те видях. Хубава малка кукло…

Джини се чу да скимти като уловено в капан животно, а след това, прекалено хубаво, за да е истина, почувства тялото му да се отделя от нейното. Тя притисна длани към устата си, за да потисне гаденето, което ставаше неудържимо.

Сякаш много от далеч до нея достигна сухият, спокоен глас на Сам Мърдок:

— Ето ви и вас, сър Ерик. Търсех ви, за да ви кажа, че си лягам. — След което гласът му прозвуча малко по-рязко: — Принцесата сякаш не е съвсем добре. Зле ли ви е, госпожо?

Джини не посмя да отговори, а само безмълвно поклати глава. Дори това незабележимо движение й причиняваше пронизващи болки в слепоочията и гърба.

— Исках само да се уверя, че е намерила стаята си и вече е в леглото. — Гласът на сър Ерик трепереше от гняв: — Прислугата е навън… малко празненство, нали разбирате. Мислех си, че някой може да е объркал стаята си и да смути принцесата.

— Ах, щом това ви притеснява, мога да поставя един от телохранителите си пред вратата й. Те не са празнували с останалите.

— Няма да е необходимо! Благодаря, Сам!

— Всъщност исках да обсъдим още някои дреболии. Досега не ми се удаде възможност, така че ако сте свободен…

Сам Мърдок вежливо се поклони на Джини, а сините му очи изпитателно огледаха бледото й лице.

— Желая ви лека нощ, госпожо. Изглежда имате нужда от покой. Добре ли сте наистина?

Джини събра сила да кимне, търсейки опипом бравата под злобния поглед на сър Ерик. Момичето едва успя да затвори вратата зад себе си, преди да повърне над гравирания меден леген.

Не познаваше по-отвратително чувство.

— Никога повече няма да близна и глътка шампанско, никога повече!

Кожата й бе ледена и влажна, а отвореше ли очи, сякаш цялата стая се завърташе около нея. Мислеше, че няма да престане да повръща докато не избълва и вътрешностите си. Трепереща от слабост, тя се подпираше на ръба на облицования с мрамор умивалник. Предпочиташе да умре, вместо да се чувства толкова ужасно.

По-късно — Джини нямаше представа колко време й е било необходимо, тя се добро до леглото си. Бе слаба и цялата трепереше. От конвулсиите по време на повръщането я боляха всички мускули. Да се съблича сега, когато се чувстваше толкова зле, бе немислимо. Но само щом се отпусна на леглото, отново й се зави свят и тя имаше усещането, че цялата стая се люлее.

Стенейки, тя се понадигна с надеждата, на прозореца ще се почувства по-добре. Въздухът в стаята бе застоял и вонящ.

Мъчително се изправи, изхлузи обувките си и босонога се заклатушка към вратата на терасата, която се отваряше навън. Успя някак си да отвори прозореца и свежият, студен въздух я накара да се почувства така, сякаш са лиснали в лицето й чаша бистра, студена вода. С облекчение се облегна на тухления парапет, завършващ със стълба, водеща към разположен по-ниско балкон.

Вече се чувстваше малко по-добре… наистина бе по-добре! Цялата трепереше от студ, но и от погнуса от самата себе си.

В какво се бе впуснала? Мислеше за проницателните сини очи на Сам Мърдок, от които нищо не можеше да се изплъзне, включително и отвратителната сцена със сър Ерик и нейното безпомощно, пияно състояние. Отблъскващо, гадно. Така трябва да му е изглеждало. Какво щеше да си помисли за нея? Говореше се, че макар в сделките да бил безогледен, все пак е джентълмен. Беше я спасил, без да изостави старомодната си вежливост. Но как да не я помисли за такава, на каквато бе заприличала… каквато бе? Защо бе пила толкова? За да облекчи задачата на сър Ерик? Той без съмнение щеше да се възползва от това, ако, сякаш пратен от провидението, не бе изникнал Сам Мърдок.

Джини затвори очи и пое дълбоко дъх.

„Опитай се да не мислиш за това“, казваше си тя. Имаше твърде много неща, за които не желаеше да мисли, включително и че на сутринта отново ще срещне сър Ерик. „Мисли за това колко свежо и сладко ухае нощта.“ Лек, ароматен дъх на ели и градински чай, тежък и сладък — на жасмин и орлов нокът някъде на долната тераса и дори, тя можеше да се обзаложи, мирис, който не можеше да се сбърка — цигара. Навярно някой друг гостенин също бе излязъл на чист въздух. Да ли не бе време да се прибира?

Джини долови зад себе си лек стържещ шум и се извърна. Очите й се разшириха от ужас и погнуса. Пред нея стоеше сър Ерик, леко олюляващ се в рамката на вратата, водеща от спалнята й към терасата. Той пристъпи напред и Джини видя, че е облечен в халат с военна кройка. Мъжът се хилеше.

— Чакаше ме, нали? Мислех си, знаеш, че ще дойда… още не сме свършили, нали така? Но трябваше да се съблечеш или си оставила това за мен?

Джини би избягала, ако гърбът й не бе опрял в парапета. Тя трескаво се огледа наоколо, но не видя никакъв изход, с изключение на стълбата. Не бе сигурна обаче дали краката ще я държат.

— Какво се е случило, малка госпожо? Нали не си срамежлива? Играта отиде прекалено далече… защо да се преструваш? И двамата добре знаем защо си тук. Ела — повтори той. — Не искаш да се простудиш, нали? В леглото ще ни е топличко.

— Престанете! — неочаквано извика Джини. — Само да знаехте колко сте смешен и отвратителен! Нямам намерение да лягам с вас, а и не обичам да бъда изнасилвана. И бъдете така добър и си вървете!

Малките му изпъкнали очички я гледаха злобно, докато протягаше глава към нея.

— Ще се правим на високомерни, а? След като толкова ме възбуди… не се преструвай, че е било неволно, скъпа моя! Не се съпротивляваше особено, когато те целувах, нали? Въпреки намръщения си вид ти си едно горещо, малко сладурче, мислиш ли, че не съм усетил още от самото начало? Ела, стига театралничи. По-късно ще има време и за това.

Неочаквано той я сграбчи и Джини направи опит да се изскубне, но чу шум от разкъсан плат и усети, че раменете й са голи.

Той изхриптя — отвратителен, похотлив звук. Дланите му отново я сграбчиха, дръпнаха я за дрехите, търсейки гърдите й. Звяр в човешки облик, той олицетворяваше всички онези разгонени животни, нахвърляли се някога върху нея, за да вземат красивото й тяло, без да си дават сметка за чувствата й.

Джини изкрещя от гняв и погнуса, блъсвайки с юмручета дебелото му тяло с всичката сила, която успя да събере. Сър Ерик, който изобщо не бе очаквал нещо подобно, се олюля назад, изръмжавайки изненадано.

Устата му се отвори, той неистово размаха ръце и най-накрая се строполи с трясък, който в ушите на Джини отекна като гръмотевица. Мъжът лежеше наполовина в спалнята, наполовина на терасата, целият в стъкла. Ударът й го бе тласнал върху една от остъклените врати на терасата.

„О, Боже! Аз го убих!“, ужасена помисли Джини. Движена от сляпа паника, тя се обърна и побягна. Стълбата… трябваше да бяга… тя се спусна надолу, сблъсквайки се в някого. Две силни ръце я сграбчиха и тя тъкмо щеше да извика от ужас, когато разпозна Сам Мърдок. Думите му бяха тихи и успокояващи.

— Опитът ме е научил, че по-добре е фактите да се гледат в очите, вместо да се бяга от тях. Сър Ерик?

Тя можеше да различи в мрака дори слабото блещукане на нагръдника му. Кимна мълчаливо, а начинът, по който я държеше, утешаващо и без похот, й помогна да събере мислите си.

— При този шум всички ще наизлязат или поне тези, които са в състояние и не са прекалено заети, за да се занимават с това — рече Сам Мърдок, след което я пусна и потупа почти безчувствените й рамене. Спокойният, сигурен глас и бавната реч я успокояваха.

— Елате и оставете всичко на мен. Не се бойте, никой от присъстващите не желае скандал, най-малко сър Ерик.

— Но аз… мисля, аз го убих! Изглеждаше толкова… толкова безжизнен!

Мърдок се засмя иронично.

— Не вярвам! А и да е така, сам си е виновен, не съм ли прав? И не забравяйте — оставяте всичко на мен. Превъзбудена сте и никой няма да ви упрекне. Ако искате, плачете. Това, изглежда, помага на жените. Но не забравяйте, че не трябва да се притеснявате за нищо.

Най-странното бе, че тя имаше доверие в този мъж, когото познаваше от няколко часа. Невъзмутимата способност да налага мнението си и самоувереността му я караха безпрекословно да му се подчинява.

Хладнокръвно, разумно и със завидно самообладание Мърдок се грижеше за всичко, както бе обещал. Навременната му поява я бе избавила от припадък и докато слушаше лаконичното му обяснение, Джини се опитваше да скрие треперенето на ръцете си. Отнякъде изникна Делия с натежали от сън клепачи. Сам Мърдок с остър заповеднически глас предотврати истеричен изблик от страна на момичето, нареждайки й да донесе нещо за пиене на господарката си.

— Вода. И нещо за нервите.

С помощта на едно от хапчетата си за глава Джини успя да понесе всичко — шушукането, скритите погледи, уплашените женски писъци. Както с иронична нотка в гласа я бе уверил Мърдок, присъстващите мъже бяха загрижени повече за името си, отколкото за състоянието на претърпелия „злополука“ домакин. Така щяха да го нарекат. Нещастен случай.

Томас Дюран, лекар по професия, преди да стане финансист, прегледа пострадалия, обявявайки, че е в безопасност, въпреки лошите порезни рани по цялото тяло. За щастие, при падането главата му се бе стоварила върху килима на стаята.

Все още в безсъзнание, сър Ерик бе пренесен в една от спалните, където дезинфекцираха и превързаха раните му.

— Сам ще говоря с него — обеща Колинс Хънтингтън. — Няма да се чуе нищо за този малък нещастен инцидент.

— Но аз не мога да остана повече тук — рече Джини, при това твърде раздразнено въпреки успокоителното. — Нали разбирате? Не мога повече да се виждам с него. Би било непоносимо. — Отново бе останала сама със Сам Мърдок и въпреки, че утрото вече хвърляше бледи отблясъци по небето на изток, не й се спеше.

— Не е необходимо. — Той все още раздаваше нареждания и, както стана ясно, и на самата нея. — Казах на хората си, че до час трябва да сме тръгнали, а вашата камериерка вече опакова багажа ви.

— Но…

На бледата утринна светлина Джини успя да забележи, че ъгълчето на устните му се разтегли в едва загатната усмивка.

— Останах с впечатлението, че сте независима млада жена. Така че няма да ви отвлека в дома си, който е на по-малко от двадесет мили. Помислих, че най-напред ще предпочетете да се видите с баща си и мащехата си в Белмон. Кажете им, че плановете ви са се променили. Естествено, още днес ще получите официална покана. Ще съм много поласкан, ако тази вечер бъдете мои гости… ако искате го наречете освещаване. Домът ми ще бъде готов само след няколко седмици и за днес съм поканил няколко приятели и познати. Ще дойдете ли? — Светлите му очи я гледаха приятелски. — Някои лица естествено ще са ви познати от снощи, но не се тревожете. А ако съпругът ви се завърне по-рано от очакваното, надявам се да се присъедини към нас.

Иван. Почти бе забравила за него и това неочаквано напомняне не я зарадва. Дали знаеше… разбира се, че знаеше! Навярно по-късно сър Ерик щеше да бъде сполетян от някое нещастие, но преди това трябваше да я е вкарал в леглото си, което и щеше да се случи, ако Сам Мърдок не бе изникнал така неочаквано.

Джини бе убедена, че мъжът продължава почти незабележимо да я наблюдава и установи, че въпреки всичко продължава да му има доверие.

— Е, тогава — непринудено рече Мърдок, сякаш тя вече бе дала съгласието си — мислите ли, че до час ще сте готова за път?