Метаданни
Данни
- Серия
- Легенда за Морган (2.1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dark Fires, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Розмари Роджърс. Джини
ИК „Ирис“
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
13
За пръв път от седмици насам принц Сарканов се прибра в спалнята си малко след полунощ. Преди това бе изпил в библиотеката по чаша червено вино с тъста си, обсъждайки някои делови въпроси. При това развеселен бе установил, че Брандо искаше да го заговори за безбройните нощи, които принцът бе прекарал извън дома, но не смееше.
Джини, както го осведомиха, се оттеглила рано под предлог, че има главоболие.
— Може би трябва малко да смени въздуха — бе подхвърлил принцът, отхапвайки края на пурата си. — Сър Ерик спомена, че иска да ни покани в имението си на полуострова, което се намира недалеч от това на Ралстън в Белмон. Ще я попитам как намира тази идея.
Сенаторът го наблюдаваше как вяло се заизкачва по стълбите и между веждите му се образува бръчка, издаваща загрижеността му.
Младоженците спяха в отделни спални, свързани с будоар. Принцът го прекоси, без да почука, завързвайки междувременно колана на халата си. Вратата на Джини не бе заключена… пък и защо ли трябваше да е! Нямаше причина принцесата да се заключва от съпруга си. Иван внимателно отметна завивките от спящото й тяло, което бе толкова отслабнало, че без нежните овали на хълбоците и малките изящно оформени гърди, щеше да изглежда съвсем момчешко. Съпругата му лежеше, притискайки лице в една от възглавниците, сякаш прегръщаше любимия си. Медночервената й коса бе разпиляна по лицето и раменете. Джини спеше толкова дълбоко, че принцът предположи, че отново е взела прахче. Значи все още се опитваше да забрави… но с времето щеше все повече да се привързва към него.
Не след дълго Иван съблече халата си, хвърли го настрани и легна до нея. Придърпа завивките, така че да покриват и двамата и въпреки че Джини се въртеше насън и въздишаше, все пак не се събуждаше. Принцът се опитваше да не я докосва, легнал по гръб с кръстосани на тила ръце. Мислите му го накараха беззвучно да се засмее.
Усмихнатото му лице, наведено над нея, бе първото нещо, което Джини видя, отваряйки очи на сутринта.
— Кога…
— Снощи, любов моя. Опитах се да се прибера по-рано, но за жалост ти с твоето обичайно главоболие вече си бе легнала. Тогава реших да легна при теб.
Тя гневно го стрелна с очи, но опитвайки да се раздвижи разбра, че косите й са затиснати под тялото му.
— Не можеш…
— Какво не мога? Имаш предвид да се вмъкна в леглото на спящата си съпруга? Защо не? Освен това ми бе напомнено, че обидно съм те пренебрегвал. И наистина, виждайки те така възбуждаща, имах чувството, че наистина съм пропуснал нещо.
Джини наблюдаваше усмихнатото му лице, а очите му й напомняха за стъкла на прозорци, по които се стича дъждът. Невъзможно, й бе да отгатне мислите му, взирайки се в странно прозрачните очи. Отчаяно мислеше, че би изглеждала комично, ако сега понечеше да се освободи. И откъде това чувство, че принцът искаше по един умел начин да я накаже за нещо?
— Скъпа моя, колко е съвършено тялото ти, така стройно, а и тази гладка топла кожа… кой мъж не би те пожелал?
Въпреки ласкателския плам в думите и милувките на Иван имаше нещо машинално, което винаги я бе отблъсквало. Имаше чувството, че той внимава част от него винаги да е малко дистанцирана, за да наблюдава реакциите й. Въпреки че бе внимателен любовник и се стараеше да я възбуди с ласки, тя оставаше хладна или, изчервявайки се от срам, имитираше това, към което той искаше да принуди нейното противящо се тяло, за да задоволи похотта си възможно най-бързо и да я остави намира.
И тази сутрин всичко бе просто повторение на една многократно разигравана сцена. Докато мъжът сваляше прозрачната й батистена нощница, тялото й бе станало почти безчувствено и сега Джини се остави на дланите и устните му.
Слава Богу, че Иван не бе особено изобретателен. Не би издържала нещо подобно. И точно когато си мислеше това, той я хвана за раменете и я обърна.
— Иван, не! — Джини правеше опити да се освободи, но тежкото му тяло я притискаше върху чаршафите. Дланите му се промъкнаха под нея, за да обхваната гърдите й.
— Да, защо пък не? Навярно си обичала да го правиш, все пак не си някое невинно дете, което лесно се плаши, нали? Хайде, Виржини, не искам да ти причинявам болка, така че не ми се противи.
В гласа му имаше странен, непознат нюанс, трескава припряност. Можеше да го чуе как се задъхва, а горещият му дъх изгаряше врата й. Правеше опити да се защитава, но Иван бе неумолим. Както я бе притиснал върху леглото, Джини имаше чувството, че гръбнакът й ще се скърши под тежестта на тялото му. Държеше я здраво и обсипваше тялото й с груби целувки, докато гневната й съпротива се сломи и тя, хълцайки се предаде в ръцете му.
— Виждаш ли, искам да наваксам това, което съм пропуснал да направя с чудесното ти тяло — шепнеше той, обладавайки я по перверзен и болезнен начин. Джини зарови лице във възглавниците, за да не изкрещи от болката и унижението, които й причиняваше.
Когато всичко свърши, Иван отново бе нежен и внимателен. Той седна на леглото и започна да гали тялото й.
— Защо мъжът да не е… изобретателен в любовта, скъпа моя? Знаеш ли, имах чувството, че се бе отегчила! Вечно това главоболие… какво друго да си помисли един съпруг? Зная, че вината е отчасти моя, заради това че толкова често отсъствам нощем, но нали го правя заради теб… заради нас… всички тези сделки. Мислех, че като половин американка ще разбереш, но ако би предпочела всяка вечер да си бъда у дома, за да изпълнявам сладките си съпружески задължения, тогава ще се радвам да ти доставя това удоволствие.
Джини знаеше какво се очаква от нея и с мъка изрече:
— Не е необходимо да пренебрегваш работата си. Направи така както смяташ, че ще е най-добре за твоя бизнес. Аз бях… бях толкова заета, че почти не ми оставаше време да се почувствам пренебрегната.
— Хм! — ръката му спря и известно време остана върху хълбока й. — Значи разбираш. Така си и знаех. От днес нататък ще живеем така, както смятаме за добре, нали? А прекалено загрижените да си гледат собствения живот.
— Да.
Погледите им се срещнаха и Иван се наведе над нея с едва забележима цинична усмивка, целувайки я леко по челото.
— Благодаря, любов моя. А сега ще те оставя, за да можеш да си починеш малко, ако желаеш. Надявам се, че нямаш отново главоболие?
Джини мълчаливо поклати глава, чакайки съпругът й да напусне стаята. След това скочи, запътвайки се към махагоновото биде, скрито дискретно зад една завеса в ъгъла на стаята.
Започна болезнено да търка кожата си, докато не издра почти до кръв цялото си тяло.
Как само се презираше! Все повече мразеше и губеше доверие в мъжа, който бе неин съпруг. Тези мисли постоянно се въртяха в главата й, докато тя не притисна длани към слепоочията си, за да сложи край на болезненото пулсиране. Колко нереално изглеждаше всичко! Просто не бе възможно само за няколко месеца животът й да се промени така драстично… да е омъжена за толкова странен човек, когото едва познаваше и който имаше правото да използва тялото й така както сметнеше за добре. И той го правеше. И все пак Джини предполагаше, че ако не бе срещала Стив, ако нищо от преживяното с него не се бе случило, тя навярно щеше да е доволна от сегашния си живот.
Току-що изкъпана и облечена, с коса, прибрана назад с една зелена, хармонираща с цвета на очите й панделка, тя слезе в трапезарията, за да закуси с мащехата си. Сенаторът вече бе излязъл от къщи.
— Притеснявам се, знаеш ли? — рязко рече Соня, а след това сякаш думите сами се изплъзнаха: — Или вече изобщо не забелязваш какво става около теб?
Извадена от летаргията си, Джини я погледна и срещна едва прикритата ирония в големите сини очи на Соня, чиито вежди бяха леко събрани.
— Каква полза да се притесняваш? Каквото трябва да се случи, ще се случи и без това. А понякога е много по-приятно да избягаш от действителността. — Гласът й бе спокоен и безцветен, а изразът на безразличие, който бе станал обичаен за нея, вбесяваше Соня.
— Да избягаш от действителността! Това ли е причината за вечното ти главоболие? И безразличието ти спрямо всичко и всеки? За Бога, Джини! Иска ми се здравата да те раздрусам. Защо упорстваш помежду ни да се запази такава дистанция? — Иначе толкова спокойният глас на Соня бе остър, а лицето й — поруменяло от вълнение. — Но този път, волю или неволю, ще ме чуеш! Не съм те разпитвала за месеците, прекарани в Мексико, след като ти… след онзи ужасен, отвратителен следобед, който няма да забравя докато съм жива! Баща ти и аз никога не сме те упреквали, дето нито веднъж не ни писа. Не знаехме нищо за теб, освен онази хладна, безчувствена бележка. Не бяхме на себе си от безпокойство. И дори след всичко това продължаваш да ни лъжеш! Знаеш ли всъщност колко време и средства хвърли баща ти, за да те открие и да се увери, че ще се върнеш жива и здрава? А сега си омъжена за един принц, който очевидно те обожава и отгатва всяко твое желание още преди да си го изрекла, но въпреки това ти… Питала ли си се някога защо Иван отсъства толкова често нощем? Това изобщо интересува ли те?
През цялото време Джини бе слушала със стиснати устни. Сега, когато мащехата й трябваше да си поеме дъх, тя я погледна с блестящи от гняв очи.
— Дали ме интересува? Не! Дори така ми е по-добре, ако искаш да знаеш истината. А още по-добре щеше да ми е, ако можех да остана в Мексико. Там бях щастлива, поне докато в живота ми не се намесиха други хора. А сега, както сама ми припомни, съм омъжена за един принц! Но ние не сме герои от някоя приказка, Соня, и трябва да ми простиш, ако търся собствени начини да избягам от неизбежната скука.
Соня се подпря на масата, а на бузите й избиха ярки петна.
— Въпреки че се опитваш да приличаш на преживяла какво ли не жена, ти все още си дете, Джини. Още нямаш двадесет и една, а вече си опознала някои от грозните страни на живота. Мислиш ли, че баща ти някога ще си прости това? Но вината бе и твоя. Предупреждавах те за този дързък флирт е един толкова отвратителен и коварен човек. Жалко, че все още е жив, но можеш да бъдеш сигурна, че ще бъде безмилостно застрелян, както заслужава, или заловен и обесен, ако се появи край границата. О, Джини, как можа да се продадеш толкова евтино? Как си могла да си помислиш… Иван ни разказа колко лесно те е зарязал Стив. Вярваш ли, че човек като него, който в основата си е просто едно животно, след време няма да се пресити от една жена? И от благодарност за това, че ти спестихме по-нататъшни унижения или дори нещо още по-лошо, ти загърбваш хората, които наистина те обичат? Баща ти…
— Престани! — Джини скочи, очите й се присвиха, хвърляйки искри от гняв. — Нито ти, нито баща ми ме познавате достатъчно, за да знаете каква съм всъщност. Ако бях грозна или мърлява, нямаше изобщо да се поколебаете да ме върнете във Франция или да ме омъжите толкова бързо, колкото бе възможно. Що се отнася до последното, вие успяхте да ме омъжите за човек, съответстващ на положението ми, не е ли така? Принц Сарканов — какъв добър улов! Но аз се омъжих за Иван само защото бях в шок, защото се боях и бях нещастна… О, Боже! И сама не зная защо се омъжих за него, знам само, че съм била абсолютно пияна, дрогирана или и двете заедно. Но какво значение има това сега? Станалото, станало. Но ако баща ми бе позволил да се омъжа за Стив…
Изричайки името му, гласът й изневери, тя се закашля и Соня се изправи.
— След всичко, което ти е причинил, след всички тези престъпления, които е извършил… искрено се надявам, че ще го открият и убият! А това ще стане — има мъже, които са също толкова зли и опасни, колкото е той и които срещу премия от петдесет хиляди долара са готови на всичко!
Джини бе толкова пребледняла, че на фона на бялото лице очите й изглеждаха огромни и излъчваха странен блясък. За миг тя забрави колко ядосана бе на Соня току-що.
— Но защо? — прошепна тя. — Защо искате да го видите мъртъв? Отмъщение? Заради мен? Представете си… — тя започна тихо и истерично да се смее. — О, не. Мислите, че ще ме последва и ще провали плановете ви? Ако бях сигурна, че ме желае, отдавна да съм избягала… при него, дори ако трябваше да лъжа, мамя или убивам, за да се добера до него! Защо си така ужасена? Не са ли ти казали, че вече убих двама мъже?
Вцепенена от ужас, Соня се взираше в нея. Тя съжаляваше, че е изпуснала нещата от контрол и че не е проявила необходимата предпазливост. Но Джини… промяната в това момиче бе наистина изумителна. Бе станала толкова сурова, студена и безчувствена, че бе истинско облекчение да разбереш, че все още е способна да изпитва човешки чувства.
— О, Джини, как можеш…
Дискретно почукване на вратата накара двете жени мълчаливо да сключат временно примирие. Бе английският иконом, нает от сенатора неотдавна.
— Простете, госпожо. Но навън е сър Ерик Фадърингей, който желае да ви посети. Да му кажа ли, че сте си в къщи?
Колкото и разгневена вътрешно да бе и въпреки че нервите й бяха изопнати до скъсване, Джини изглеждаше по-спокойна от обикновено, което накара сър Ерик да реши, че въпреки всичко тя е едно спокойно, срамежливо малко създание и не толкова изтънчена и фриволна, колкото бе допускал. Може би тайното шушукане за бурното й минало бе преувеличено. Искаше сам да се увери, а освен това мъжът й, този принц, изглежда не ревнуваше особено, когато други мъже намираха съпругата му пленителна и я даряваха с внимание. Странен субект бе Сарканов! Но тези европейци често не бяха и наполовина толкова превзети в отношенията си колкото хората в Англия. Може би двамата имаха някакво негласно споразумение…
На Джини не й оставаше нищо друго, освен да стои там и да се остави да бъде залята от потока вежливи баналности, избълвани от сър Ерик. Кратката, отвратителна сцена със Соня бе освободила чувства, потискани дълбоко в душата й — мъчителната мисъл, че е ранена и отхвърлена. Струваше й се, че е разкъсвана на две. О, Боже, имаше нужда от прахче. Лекарство за сладки сънища. Нещо, което можеше да заглуши всичките й мисли и чувства. Питаше се дали гостът е забелязал, че ръцете й треперят и ги скри в гънките на роклята си. Стисна ги толкова силно, че ставите й изпукаха.
— Исках да дойда лично, за да ви кажа колко съм ви благодарен. За закоравял ерген като мен е трудно да се справя с тези неща, знаете ли? Нищо не може да се сравни с женския финес, който осигурява успеха на всяко обществено начинание. Ще има и още две-три други дами. Много мило от страна на принца, че даде съгласието си. Предайте му, че той също е поканен, ако дотогава се е върнал от пътуването си до Сакраменто. Ще се радвам да го видя на вечерята.
За какво ставаше дума? Ноктите на Джини се впиваха в дланите й. Тя се усмихна.
— Много мило от ваша страна. Ще му предам, разбира се — машинално отвърна тя.
Защо желаеха смъртта на Стив? Защо чувствата й към него не се притъпяваха? Трябваше да спре тези хора. Трябваше да обясни на баща си колко безсмислено е всичко това. Защото ако Стив наистина още я обичаше, дори ако само я желаеше, нищо не би могло да я спре…
— Много добре, много добре! — изглежда сър Ерик не бе забелязал нищо от възбудата й. Той потърка дебелите си длани, изразявайки своето задоволство. — Не знаете колко щастлив ме прави това, колко високо ценя вашата… хм… отзивчивост. Ще си устроим хубав уикенд, нали? А когато по-късно дойде госпожа Брандо и вашият баща, а кой знае… може и съпругът ви да се присъедини към нас. Доколкото зная, тези параходи се движат доста бързо. — Той се засмя щастливо, вземайки празния й поглед за израз на окуражително съгласие. — Идеално време да видите нещо от полуострова, скъпа моя. А ако сте загрижена за благоприличието, както вече казах на съпруга ви, всичко ще мине почтено и чисто. Ще присъства и икономката ми — една почтена, внимателна жена от добро семейство, жертва на тежките времена, знаете ли? Да…
Той се изправи, улови студените й длани в своите и ги задържа малко по-дълго отколкото трябваше.
— Както виждам, днес изглеждате доста болнава. Липса на слънце, да? Не искам да ви задържам повече, познавам жените с вечното им пазаруване! Ако ми позволите обаче, ще ви посетя отново. Сенаторът бе така добър да ме покани на вечеря следващия четвъртък. Тогава ще поговорим за ястията и вината за нашето парти, съветите ви наистина ще ми бъдат от полза.
Как само говореше! Тя не бе проронила почти нито дума и сега трябваше да благодари на незаинтересоваността си за това, че бе приела нещо, което изобщо не желаеше. Това бе начинът, по който я изнудваше Иван.
Значи щеше да бъде домакиня на някакво парти, което трябваше да се състои на полуострова. Тази мисъл й се стори почти комична, „Питам се в какво ли ще се състои останалата част от задълженията ми?“ — безучастно си мислеше. Наистина й бе все едно.