Хелън Митермайър
Лунна красавица (20)

Деветнадесета глава

Често уважението и любовта са примесени със страх.

Конфуций

Съдът щеше да се състои в един слънчев ден, пет дни след появата на Магнъс сред танцуващите. Трябваше да се проведе в големия салон, затова призори вътрешните и външните дворове на двореца се изпълниха е гости, с влюбени и със зрители. Към благородниците се присъединиха селяни, роби и занаятчии, които се проточиха чак до близката поляна. Гръмогласни глашатаи, поставени на стратегически места, щяха да повтарят разменяните думи на свиканото заседание.

Йона смени тоалета си два пъти, тъй като два пъти потта от разтрепераното й тяло навлажни дрехите й. Втория път, когато смъкна роклята си и потърси нова, съпругът й влезе в тяхната стая и с рязко движение на главата си даде знак на прислужниците да се оттеглят.

— Но аз имам нужда от тях! — задъхано протестира Йона.

— Напротив. Аз ще те облека. Но най-напред ще обтрия тялото ти с освежителна есенция, след което ще поговорим.

— Нямаме много време. — Йона не се опита да му обясни, че трябва да се концентрира максимално за този важен и труден ден. Това бе един тържествен случай, който щеше да бъде описан от писари и запазен в ценни свитъци.

Магнъс взе едно меко парче плат и започна да масажира тялото й.

— Обикновено това води до други, по-приятни преживявания…

— Как можеш да се шегуваш в такъв момент.

— Не се шегувам.

— Как можеш да се смееш сега? Ти си се побъркал, Магнъс.

— Само заради теб, Йона. — Той целуна голото й рамо и въздъхна. — По-добре да не правя това. Твоята плът ме омайва! Винаги ще ми доставя удоволствие да я докосвам.

Забравила за безпокойството си, Йона се помъчи да изглежда навъсена, но той настояваше да я целуне. Тя дръпна главата си назад.

— Като ваш адвокат, сър, държа да изглеждате сериозен. Ще се съберем по пладне.

Магнъс се усмихна доволно. В желанието си да придобие намръщен вид Йона бе поруменяла. Вече не изглеждаше бледа. Бе готова и от нея се излъчваха войнственост и нетърпение, а той много обичаше тези нейни качества. Обичаше! Доста странна дума му бе хрумнала. В края на краищата бе негова съпруга… неговият живот… неговите блянове. О, не!

— Защо се мръщиш, съпруже? Някакви съмнения ли те мъчат или самоувереността ти те напусна?

— Имам ти пълно доверие и затова не се притеснявам за теб. — Леко начумерен, Магнъс видя как тя се извърна, за да се облече. Явно мислеше за вуйчо си. Този кучи син трябва да умре, задето не я оставяше на мира.

След като остана доволна от външния си вид, Йона се извърна към него.

— Готова съм.

Той й предложи ръката си.

— Сигурен съм, че ще ги разгромиш.

— Да, възнамерявам да победя — промълви тя. — Тръгваме ли?

Съдът се откри, след като Малкълм, Тостиг и избраните съдебни заседатели заеха местата си. Малкълм даде знак с глава и викачът обяви началото.

— Внимание! Внимание! Всички, които се интересуват или желаят да чуят процеса, нека се съберат. Той ще протече под ръководството на нашия добър и обичан крал Малкълм Шотландски. По Божиите закони и по законите на тази земя милостивият Тостиг Нортумбрийски ще председателства редом с нашия крал. Внимание! Внимание! — Викачът се поклони на краля, който на свой ред даде знак на защитниците на Килдър да станат и да изложат исканията си.

— Ваше Височество, аз ще говоря от името на Урдрик Килдър — заяви Еруик Скийн. После пристъпи напред, като косо погледна племенницата си.

Магнъс забеляза как жена му се стегна и сключи ръце. Но докато си мислеше за хилядите мъчения, на които щеше да подложи Скийн, вниманието му бе привлечено от един от съдиите. Абатът от владенията на Синклер! Магнъс седна по-изправено в своя стол и започна да разглежда по-внимателно човека, чиято прехрана бе осигурявал с щедрите си дарове към абатството. Абатът не го харесваше, а и неприязънта им бе взаимна. Но дали точно той бе предателят? Или това бе едно най-обикновено съвпадение?

Магнъс зашари с поглед из тълпата от зрители и най-накрая се спря на Айнър и Глен. Отново стрелна с очи абата, но бързо насочи вниманието си обратно към двамата викинги. Нито единият от тях не трепна, но сега бяха приковали погледите си върху абата. Магнъс даже не можеше да си обясни защо бе дал сигнала на тях, а не на брат си, който стоеше близо до тях. Но той се доверяваше на интуицията им. Със сигурност щяха да разберат истината за абата.

— Започвайте! — Кралят подкани Скийн.

— Първо, ние протестираме за незаконното присъствие на жена като защитник пред настоящия съд. След като сме възприели повечето от римските закони, трябва да се придържаме стриктно към тях. А именно, припомням на съда за Закона за наследството. Държа да отбележа, че тази жена управлява земи, принадлежащи на Торфин, покойния крал на Исландия, като свои собствени. Това не само е в разрез с нашите закони, но тези владения се смятат за наши, т.е. на Шотландия, включително и моите земи на остров Йона. Затова тя е незаконен ищец. Човек, пристъпил закона, не може да говори пред съда. Следователно моят клиент е победител в този спор, след като той е единственият законен представител.

Скийн замълча и зад гърба му се понесе шепот. Кралят остана дълбоко умислен, без да погледне към останалите съдебни заседатели, нито пък обърна някакво внимание на усилващата се глъчка около него.

— Обявявам се против това повърхностно заявление — най-накрая отсъди той. — Принцеса Аздис Йона е кралска особа с принадлежащите й права. Тя е взела наследените си исландски земи, които й са отредени. А след като в своята страна е законен защитник, принцесата има пълното право да изпълни тази роля и в настоящия съд. Продължавайте!

За миг по лицето на Скийн се изписа гняв, но после чертите му омекнаха и той се поклони на Малкълм.

— Приемаме мъдрото ви решение, господарю. Затова ще продължим по-нататък и ще докажем правотата си в случая срещу Магнъс Синклер, като заклеймим името му завинаги пред събраните тук. — Скийн млъкна и със сериозен вид и блясък в очите огледа огромната тълпа. — Ще докажем, че Магнъс Синклер е влязъл умишлено в замъка на Урдрик Килдър, нортумбрийския барон, и го е нападнал подчертано враждебно, при което е убил четирима нортумбрийци, преди да бъде заловен…

— Протестирам, Ваша Светлост — намеси се Йона и скочи на крака. — Въпросните убити са били двама. Как е възможно да надвие четирима души?

Скийн отговори:

— Моят господар Килдър не е знаел, че има още двама уби ти. Един бързоходец му е донесъл тази вест едва вчера.

— Продължавайте! — Малкълм махна е ръка и пак се облегна назад в своя стол.

Йона веднага се обърна към писаря, който й помагаше, и го помоли да открие този вестоносец и да научи каквото може от него. Мъжът хукна навън.

— Баронът — продължи Скийн — възнамеряваше да предложи на вниманието на крал Тостиг и на Ваша милост престъпните деяния на Магнъс Синклер. Това щеше да стане, ако жестокият Синклер не бе създал по-голяма суматоха в замъка. И когато праведни мъже се опитаха да го заловят, той се обърна към своя съветник Луцифер.

От тълпата се изтръгнаха силни възклицания и ахкания. Йона се изправи.

— Протестирам. Нито Еруик Скийн, нито който и да е друг е виждал Луцифер. Настоявам това да се изтрие от протокола и умолявам този съд да обясни на защитника, че не трябва да придава свръхестествени способности на хората от нашия свят.

След тези думи седна с достойнство на стола си и погледна невъзмутимо. Малкълм кимна.

— Не споменавайте повече такива неща, защото, позовавайки се на името на дявола, току-виж, сте го поканили при нас.

Някои от присъстващите се изсмяха, други се намръщиха и прекръстиха.

— Много добре — отвърна Скийн, — повече няма да говоря за това. Поне засега.

Той продължи да излага стъпка по стъпка случая — плетеница от лицемерие, хитри лъжи и изопачени думи, които дооцветяваха и преиначаваха истината. Затова най-накрая, когато Скийн седна в своя стол, мнозина изгледаха Магнъс с недоверие.

Йона излезе напред, за да произнесе своята защитна реч. Озърна се спокойно и зачака, докато всякакво шушукане и шумолене утихна.

— Справедливостта ще възтържествува — започна тя, — когато хората, предали каузата на истината и справедливостта, бъдат наказани. Ето защо, в съответствие със законите в Шотландия и Нортумбрия, ние ще се обърнем към Закона за държавната измяна, за да осъди престъпниците.

Настъпи голяма суматоха — понесоха се оглушителни викове на одобрение и възмущение. Даже Магнъс се изправи в стола си и зяпна своята съпруга.

Държавна измяна! Всеки знаеше значението на този латински закон в превод, до който се прибягваше само в случай че някой е извършил сериозни престъпления, с които е предал владетеля на своята страна. Но кой бе предателят?

Йона изчака врявата да замре, доволна, че Малкълм не се намеси, за да възцари ред и тишина. Всички я гледаха с интерес.

— Магнъс Синклер е обвинен в убийството на няколко „праведни мъже“ в земите на Килдър. Баронът иска възмездие. Правилно ли съм разбрала? — Йона се втренчи във вуйчо си, докато той най-после кимна в знак на съгласие. — Каква ирония! Не е никакво съвпадение, че четиримата мъже, които са умрели веднага след бягството на Магнъс Синклер, са били пазачи в най-мрачния затвор в този замък… в подземната тъмница… в смъртната камера… в дупката, от която излизат само мъртъвци. — Рязко протегна ръка и посочи към съпруга си. — Той се е освободил, нахапан от плъхове и други гадини и изнемощял от оскъдната храна и малкото вода, освободил се е, като е надвил двамата си тъмничари и ги е убил. Другите двама, според твърденията на свидетелите, които ще призова в съда в определеното за тях време — услужливият й писар бе свършил удивително добра работа по време на едночасовата реч на Скийн, — са били изкормени от самия барон Килдър, защото затворникът е избягал. Ние не приемаме вината за тези зверски убийства, нито смятаме въпроса за убийствата за приключен. В единия случай сме изправени пред срамно клане, а в другия — пред справедлива разправа с противника.

Тирадата на принцесата бе посрещната с възклицания, ахвания и приглушени ругатни, но Малкълм почука на масата пред него, за да въдвори тишина. Йона съзнаваше, че бе необичайно директна, тъй като адвокатите обикновено заобикаляха действителния случай, като важничеха и проточваха защитата си. Но неотложността я придържаше стриктно до същината на въпроса и я караше да се държи нападателно.

Магнъс бе възхитен от поведението на съпругата си, която представяше неговата страна. Веднъж взела думата, тя не я изпускаше. Просто се надсмиваше над опитите на Скийн да я прекъсне със заплашителните възражения. Йона се стараеше да привлече вниманието на присъстващите и успя.

— Нима човек няма право да защитава живота си, когато е в опасност? — попита тя. — Нима трябва да се остави да бъде посечен, вместо да се защити? Дали е честно, почтено и морално да дадеш живота си, без да се опиташ по някакъв начин да го запазиш?

Присъстващите зашепнаха в отговор — едни се съгласяваха с нея, други — не.

— И така, уважаеми приятели, съгласни ли сте, че човек трябва да се защитава дори ако това означава да отнеме живота на враговете си?

Не бе правилно да задава въпроси на огромната тълпа от присъстващи, но бе законно. Йона запази невъзмутимото изражение на лицето си, когато отвън долетяха отекващи и гръмогласни одобрителни викове. Нямаше да остане толкова дълго време в съда, ако не съзнаваше, че стеклите се тук нортумбрийци не се ползваха с добро име и че баронът бе считан за жесток и долен човек. Тя си играеше с това така, сякаш свиреше на лира и мелодията примамваше множеството на нейна страна.

Кралят можеше да я смъмри, но не го направи. Йона разпери ръцете си като криле и започна да цитира римския закон със силни и уверени думи — първо на галски, после на развален нортумбрийски и най-накрая на исландски език.

Викачите повтаряха думите й, като смотолевяха непознатите изрази, но все пак стигнаха до края. От различните дворове на двореца се понесоха възгласи и окуражителни поздрави. Исландската принцеса бе спечелила масите на своя страна.

Йона млъкна и се огледа, за да обгърне с поглед всички присъстващи в големия салон.

— Длъжен ли е човек да продаде душата си на дявола, като позволи на останалите да отнемат живота му?

— Не! — изрева тълпата, при което чашата на краля се търкулна по масата.

Йона извърна очи от вече утихналото множество от хора. Внимателно заоглежда съдебните заседатели един по един, задържайки погледа си върху абата, но най-накрая се спря върху краля.

— Ние ще докажем, че Магнъс Синклер — достопочтен шотландски лорд, воин за свободата на своя крал и народ, спасител на своето семейство от враговете, които бяха се осмелили да го унищожат, се е борил и този път срещу тъмните сили, които излагат на опасност самия него, страната и краля му. — Йона се поклони и с величествена походка се върна на своето място до мъжа си.

Възцари се пълна тишина. Дали току-що викингската принцеса не свърза барон Килдър с дявола?

Почервенял от гняв, Скийн скочи на крака, като едва сдържаше яростта си.

— Настоявам да…

— Вие настоявате? — попита Малкълм. — Това е съдебно заседание, Еруик Скийн от Йона. Вие може да помолите. — После изгледа краля на Нортумбрия. — Какво мислите, Тостиг?

— Наистина може да помолите — измрънка Тостиг, като едва-едва отвори устата си. Нито веднъж той не бе удостоил с поглед своя военачалник, барон Урдрик Килдър. Но сякаш въздухът се разцепи от някакво послание между краля и неговия пълководец. Кралят не беше доволен.

Скийн усети своята нетактичност и стисна зъби. Бе доведен до положението на обвиняем. Сдържано се поклони на съда, след което се обърна към своята противничка. Устните му се извиха в злъчна усмивка, тъй като също трябваше да й изпрати едно послание.

Магнъс долови това изражение и понечи да се надигне със стиснати юмруци. Искаше му се да убие този гаден кучи син пред всички в залата. Но Йона леко го натисна обратно в неговия стол.

— Някой път няма да успееш да ме спреш, скъпа — прошепна мъжът й.

Тя почувства силната му омраза към Скийн, сякаш бе изстрелял огън и жупел към другия край на салона.

— Невинаги ще искам да те възпирам, Синклер.

Скийн отново погледна двамата крале.

— Нека бъде волята ви, господарю мой. Също така се прекланям и пред мъдростта на Тостиг. Освен това искам да подчертая необходимостта да се вземе предвид Законът за наслед…

Без да помръдва от мястото си, Йона каза:

— Ваше Височество, този въпрос е вече уреден.

Малкълм кимна.

— Така е. Отхвърлям вашето искане.

Скийн продължи да се моли, да призовава и да ласкае, но Малкълм не искаше и да чуе доводите му за отстраняването на Йона от съда. Оттегляйки искането си е едва скрито раздразнение, Скийн призова своите свидетели. Един по един те заявяваха под клетва, че Магнъс наистина бе убил много нортумбрийци, при това не в почтена схватка, а подло — като ги връзвал с въже, като ги промушвал е кама из засада, просто защото е кръвожаден варварин. На всичко отгоре Скийн прибягна до едно изключително впечатляващо и зловещо средство, което бе напълно законно, но се използваше рядко по време на царуването на Малкълм. За назидание на присъстващите той показа главите на така наречените жертви.

— Това са доказателства за истинността на твърденията на свидетелите, о, славни заседатели — извика той.

В големия салон настъпи суматоха. Не един от присъстващите хукна навън с ръка на уста. Някои се изсмяха нервно, други дадоха израз на възмущението си.

Йона положи усилия да не повърне.

След като приключи със своите доказателства и със свидетелите си, Скийн остана прав, но му се зави свят. Усмихна се така, сякаш собствената му преценка за положението го задоволяваше. После махна с ръка на мъжете, които понесоха зловещите доказателства, и седна отново.

— Почакайте — викна Йона и стана. — Ако обичате, вдигнете високо главите, за да могат да ги видят всички — продължи тя, глуха за възклицанията и бурните реакции на отвращение. — Не желая да обидя присъстващите. Би било голяма проява на небрежност от моя страна, ако не проверя доказателствата от името на моя довереник. — Тя усмихнато се наведе към съдебните заседатели, които кимнаха като по дадена команда. После отиде до ужасните доказателства, вдигнати високо. — Някой познава ли тези… лица? — Йона посочи четирите глави.

Няколко души вдигнаха ръце и тя им даде знак да излязат отпред. Те разкриха самоличността на обезглавените под клетва за вярност на твърденията им.

— Благодаря ви. — Принцесата се извърна към значителния брой свидетели на Скийн. — Познавахте ли тези мъже? — Всички кимнаха утвърдително. — Нортумбрийци ли бяха? — Отново положителен отговор. — Кои от вас са нортумбрийци? — След като всички се представиха за такива, тя кимна. — Нека писарите запишат това. — С усмивка на лице Йона зашари с поглед из салона, но най-накрая се спря върху свидетелите и тези, които твърдяха, че познават убитите мъже. — И на колко от вас плаща барон Килдър?

Сякаш видели собствената си смърт, мъжете се изчервиха и вцепениха. Ясно съзнаваха зеещата пропаст, в която ги бе въвлякла исландската принцеса.

Йона се покашля тихо.

— Напомням ви, че сте дали клетва да говорите истината и ви обещавам закрилата на великите крале Малкълм и Тостиг в замяна на истината. Това е един почтен и справедлив съд. Нито един свидетел няма да бъде подведен под отговорност, задето дава верни показания. — Обърна се към двамата крале. Те й кимнаха и тя се усмихна още по-сърдечно на свидетелите. — Може да отговаряте без страх. Всеки, който се опита да оспори вашите думи или да ви заплаши, независимо дали е господар или благородник, ще загуби живота си. А сега, бъдете искрени и отговорете на моя въпрос: На кои от вас плаща барон Килдър?

В голямата зала се понесе силен шепот, когато свидетелите кимнаха с неохота, вдигнаха десните си ръце и измрънкаха утвърдителните си отговори. Виковете на глашатаите отекнаха във внезапно настъпилата тишина, последвала глъчката.

Йона обгърна с поглед смълчаната аудитория и изчака всеки от присъстващите да я удостои е внимание.

— Съжалявам, че трябва да чуете това, но се опасявам, че не можем да приемем показанията на тези свидетели за правдоподобни. Със своята преданост към господаря си те не могат да представят обективната истина, която е единствената приемлива истина в този съд. Призовавам съдебните заседатели да вземат под внимание факта, че показанията на тези свидетели трябва да се поставят под съмнение. Следователно, в съответствие със закона, те трябва да бъдат отхвърлени. — Принцесата се приближи по-близо до отрязаните глави. — Никъде на тези глави не пише, че Магнъс Синклер е убиецът и не смятам, че хората, които искат да го затворят за престъпване на закона, са прави.

Йона разпери ръце.

— Магнъс Синклер се е борил за свободата си и затова е отнел живота на двама тъмничари. Признаваме това. Нещо повече — дори се гордеем с тази негова постъпка. Магнъс Синклер не се примири с изтезанията и не се остави страхът от затвора да го надвие. Избра живота и постигна целта си. Той не е престъпник. Дори е герой…

Одобрителни викове прекъснаха речта й.

— … затова умолявам този съд да съди Магнъс Синклер справедливо.

— Протестирам! — Скийн скочи като ужилен.

Бурни възклицания и дюдюкания разцепиха въздуха. Малкълм затропа със своята чаша, докато тя най-накрая се нащърби.

— Синклер трябва да плати — извика Скийн — за коварното си навлизане в една приятелски настроена страна и за насилието си над нейните хора.

— Лорд Синклер бе хвърлен в затвора, когато Шотландия и Нортумбрия воюваха — противопостави се Йона. — Противниковата страна знае това. Всеки от присъстващите го знае.

Тя посочи Магнъс, но сгреши, че го погледна. Стресна се от проблясващото възхищение в очите му и едва не загуби самообладание. По дяволите Синклер и влиянието, което имаше над нея!

— Уважаеми съдебни заседатели — продължи Йона, — моля да погледнете истината в очите, фактът, че Магнъс Синклер е имал силата да остане жив, да се измъкне от тъмницата и да се изправи пред този съд, е най-голямото изпитание за смелостта на един мъж, владетел на най-могъщия шотландски клан. Би било несправедливо да не му отдадем заслуженото уважение. — Поклони се на Магнъс, после на публиката и най-накрая на съдебните заседатели.

Присъстващите нададоха окуражителни викове и започнаха да ръкопляскат, като гръмко изричаха името на Йона. Малкълм побърза да ги усмири.

— Закриваме това заседание, за да се оттеглим за вземане на решение относно присъдата — заяви той. Удари назъбената си чаша по масата, после заедно с Тостиг и останалите съдебни заседатели се изнизаха от голямата зала.

Настъпи оживление, тъй като всеки искаше да изчака произнасянето на присъдата. Някои излязоха, за да се облекчат, други отидоха да похапнат, но всеки остави в салона човек, който да пази мястото му.

Александрийският воден часовник, който бе домъкнат в залата, отмерваше с капки всяка измината минута.

Мнозина трепереха от студ, но никой не си отиде вкъщи, за да се сгрее на домашното си огнище.

Слънцето залязваше на западния хоризонт, оцветявайки облаците в червени краски. Със спускането на мрака студеният вятър се усили.

Господарите изпратиха слугите си за хляб и бира, а навън, заедно с греяно вино, се продаваха и сладкиши.

Падна здрач.

— Хапни нещо — каза Магнъс на пребледнялата Йона. Двамата се бяха оттеглили в своите стаи веднага щом Малкълм и останалите съдебни заседатели напуснаха залата. — Ти победи, скъпа.

Гордееше се страшно много е нея и едва преглъщаше от вълнение. Бе присъствал на процеси, чийто брой надвишаваше броя на пръстите на ръката му, и бе виждал най-различни защитници — многословни, мрънкащи, гръмогласни, тихи, способни и недотам способни. И никога не бе слушал по-убедителен и по-самоуверен адвокат от жена си. Изобщо не бе подозирал колко мъдра, хитра и уверена в силите си е тя. Даже леко се подразни, че му бе дала още един повод да я обича.

— Не говори така — рече тя. — Още не сме победили. — Пи вода, а не вино, и отказа сладкиша с козя извара и питките е еленско месо.

Магнъс я взе в обятията си, наслаждавайки се на нейното ухание и на нежната й плът.

— Скоро ще останеш само кожа и кости и ще ми убиваш, Йона.

Развеселена от думите му, тя го попита е дрезгав глас:

— И тогава какво ще направиш?

— Ще те угоя, разбира се. — Усмихна се и я целуна. — Струва ми се, че в този съд има и приятни моменти. — Усети как тя се разтрепери и видя сълзите, навлажнили миглите й, затова я целуна отново.

— Магнъс, аз…

Кенет влетя в стаята, зачервен от възбуда.

— Побързайте, те се връщат в залата. Най-сетне. — Но като съзря бледото лице на Йона, която се бе вкопчила в рамото на Магнъс, изражението му се смекчи. — Чудесно се справи, сестро. Обзалагам се, че Магнъс ще бъде на своя остров преди новолуние. А аз ще се радвам на завръщането му, защото ще поеме отново управлението, което ми създаваше доста главоболия.

Йона не изглеждаше по-спокойна. Магнъс я притисна плътно до себе си, улови я за ръката и я поведе навън.

При появата на двамата крале и на съдебните заседатели присъстващите ги приветстваха с бурни възгласи, но скоро замлъкнаха. Всеки, който посмееше да се изкашля, си спечелваше гневен поглед, а който се осмелеше да мръдне, биваше сръгван. Нито една дума не трябваше да бъде изпусната.

Малкълм удари по огромната маса и се изкашля.

— Заедно е крал Тостиг и с останалите заседатели решихме, че въпреки затварянето на Магнъс Синклер в нортумбрийския замък, неговата самоличност не е била известна на барон Килдър и той е бил хвърлен в тъмница като престъпник, защото е бил заловен в момент на насилие. Ето защо — Малкълм се вторачи в Магнъс — съдът смята нортумбрийския барон Урдрик Килдър за невинен.

От тълпата се посипаха ругатни и одобрителни викове. На Йона й се зави свят и пребледня, но мъжът й я прегърна, за да я подкрепи.

— Не се бой, милейди — прошепна й той.

Малкълм си пое дълбоко дъх, огледа присъстващите, след което отново се обърна към Магнъс.

— Освен това ние счетохме, че Магнъс Синклер е убил нортумбрийците, за да спаси собствения си живот, както би сторил всеки затворен воин, затова го освобождаваме от всякаква вина за смъртта на мъжете, които са се изпречили на пътя му.

Радостни възгласи заглушиха последните думи на Малкълм.

Йона сграбчи ръката на своя съпруг и кръвта отново нахлу в бледите й страни. Магнъс доближи едната й ръка до устните си и я целуна бавно, позволявайки на любопитните да разберат колко много уважава жена си.

Кралят изчака да настъпи мълчание.

— Затова, за да възцари справедливостта, съдът реши да обяви двете противникови страни за невинни, с което да разреши въпроса завинаги.

Веселите викове се примесиха с недоволни възклицания и гневно мърморене. Не всички смятаха спора за приключен.

Щастието на Йона беше пълно. Тя погледна съпруга си засмяна, но радостта й се изпари при вида на сериозното му изражение.

— Защо не се радваш, всичко свърши. Сега ще се върнем в твоите владения. Вече никой не може да ни стори зло.

Разтърси ръката му, за да го накара да й обърне внимание. Стиснал зъби, той имаше суров вид, а очите му, напомнящи ковано желязо, гледаха враждебно Килдър, който отвърна на гневния му поглед.

— Магнъс?

Враждата им не беше приключила — не и докато двамата бяха живи. Магнъс се увери, че Килдър е великанът, който броди в сънищата му. Мъжът, който беше убил неговите родители.

Положи големи усилия да погледне жена си в очите и тогава суровото му изражение се измести от слаба усмивка.

— Ти си чудесен адвокат, Йона, принцесо на Исландия и господарка на Синклер. Вярвам, че двамата ще се справим чудесно. Рано сутринта ще заминем за Синклер.

Едва след три седмици успяха да отплават на север с викингския кораб, тъй като трябваше да обсъдят някои въпроси с краля и с Кормак, който по време на съда бе на път и пристигна няколко дни по-късно.

Йона бе доста разсеяна по време на пътуването. Менструалният й цикъл бе нарушен, макар да нямаше оплаквания от друго, освен от морската болест, която я хвана с качването на кораба. Но това никога не бе й се случвало при пътешествията й по море. Магнъс отново бе отбелязал, че е отслабнала и пребледняла. После я бе дарил е усмивка, притискайки я плътно до себе си.

Не може да бъде истина, помисли си тя, докато лежеше, увита в топли кожи, в кърмата на кораба. Нима беше бременна…

Попътният вятър и благоприятните водни течения им позволиха да пристигнат бързо, като нито веднъж не бяха отклонени от поетия курс. Но когато слязоха на брега в земите на Синклер, никой не ги посрещна.

— Това не ми харесва — мрачно отбеляза Айнър.

— И на мен — добави Магнъс, вторачил поглед в криволичещата пътека, водеща към замъка Синклер. — Нещо не е наред.

Напрегнали слуха и зрението си, викингите и шотландците се заизкачваха нагоре по пътеката. Готови за бой, те изчакаха да се съберат всички на върха на скалата, преди да продължат към замъка.

— Почакайте — рече Йона, щом се приближиха до външната стена на крепостта. — Всичко е наред. Ето я и Спес.

Тя махна с ръка на братовчедка си, която, съвсем сама, бавно вървеше към тях. Отскубна се от Магнъс и се втурна към нея, без да обръща внимание на предупредителния му вик.

— Спес! Вече сме у дома. И Магнъс е тук. — С разтворени обятия Йона тичаше към братовчедка си. — Всичко е наред. Имам да ти разказвам толкова много неща.

Но в този момент някой я сграбчи за гърлото откъм гърба. Йона се помъчи да се добере до късия си меч. Задушаваше се. Въпреки че кръвта нахлу в главата й, тя успя да чуе гневния вик на Магнъс, дори й се стори, че той хукна към нея.

Сякаш заобикалящият я свят избухна, когато пълчище от нортумбрийци и предатели нападна шотландците и викингите. Магнъс не успя да стигне до жена си.

— Сега най-после ще умреш, Аздис Йона, викингска кучко! — Злобният съскащ глас й се стори ужасяващо познат. Скийн! — И никакви молби от страна на баща ми не ще те спасят!

Първоначалното объркване отстъпи място на нейния гняв и на хитростта й, затова тя се отпусна безжизнено. В първия момент Скийн я стисна още по-здраво, но после поотпусна ръката си. Йона веднага се възползва от тази възможност, бръкна в полите си и напипа ножа, който винаги носеше със себе си. Заби го в крака на вуйчо си. Той изрева от ярост и болка и я изпусна. Тя падна на земята и се опита да се претърколи настрани, но злодеят реагира неочаквано бързо. Отново обви силните си ръце около нея и я стисна за гърлото, след което я вдигна от земята.

Скийн се изсмя дрезгаво.

— Не си достоен противник за…

Бойният вик на викингите го възпря. Той никога не бе звучал по-силно и по-ожесточено. Мнозина от воините — както шотландци, така и нортумбрийци — спряха да се бият и зяпнаха Глен, който пристъпи напред, удряйки се в гърдите. Той кръвожадно огледа своята жертва и изрева предизвикателно.