Хелън Митермайър
Лунна красавица (23)

Епилог

Любовта побеждава всичко.

Вергилий

В замъка Синклер цареше оживление. Слънцето вече залязваше, но господарят от ранни зори сновеше като черен облак, защото жена му още не можеше да роди. Никакви молби от страна на Марта и Спес не успяха да го изгонят от стаята на родилката. Колкото повече жена му се мяташе от мъчителните родилни болки, толкова повече състоянието му се влошаваше.

След като всичко мина благополучно, той коленичи до леглото на Йона, любувайки се на малките бебета, които лежаха върху гърдите й. Бяха две!

— Много са малки — пресипнало каза той на жена си.

— Марта твърди, че пращят от здраве. Момче и момиче. Истинско чудо е!

— Нещата при теб винаги са по-трудни, Аздис Йона, принцесо на Исландия. Повече няма да ме плашиш така. Забранявам ти.

— На твоите заповеди, съпруже — прошепна тя, доволна, че тялото й беше олекнало, но твърдо решена да има още деца от Синклер. — Обичам те.

— Ти си моят живот, Йона, моята Лунна красавица. — Долепи устни до белега на лицето й, най-любимото му място. — Никога няма да ме напуснеш, скъпа моя. Никога няма да го позволя.

— Винаги ще бъда е теб, любими — сънливо прошепна тя. — Ти си моята съдба.

Всички телесни и душевни рани бяха забравени през този ден в земите на Синклер. Сърцата на хората се изпълниха с радост и щастие и всички весело празнуваха.