Хелън Митермайър
Лунна красавица (11)

Десета глава

Донеси вода, донеси и вино, момче! Донеси ми венци от цветя!

Да, донеси ги, за да увенчая една любов.

Анакреон

В дните преди сватбата дворецът и околностите му се изпълниха с хора. Навсякъде изникнаха кожени палатки и бяха опнати тъкани платнища, повечето боядисани в пъстрите цветове на шотландските семейни носии. Червено, синьо, зелено, жълто, черно и бяло се преплитаха в чудесните вълнено ленени платна, изработени в северните райони на страната. Скоро всяко хълмче и всяка морава се покриха така, че не остана място да се изведат на паша козите и овцете.

Някои от слугите мърмореха заради допълнителната работа, но повечето се радваха на празничната атмосфера. Въпреки извънредния труд, щеше да има големи празненства и изобилие от храна. И всички щяха да имат възможността да я опитат. Такъв беше обичаят на родовете. Селянинът можеше да се гощава редом с принца.

Освен това щеше да има и печалба. Много пресметливи шотландци искаха наем за ползването на палатките, одеялата, кожените изделия и ловджийските пособия. Дни наред ковачите изработваха остриета за копия и лъкове, които щяха да продават за игрите. Навсякъде мъже и юноши дялкаха стрели, дръжки за брадви и копия. Разменната търговия и продажбите бяха в разгара си.

Викингите, изгарящи от нетърпение да участват в състезанията, също намериха място, където да изработят своите оръжия, които според тях бяха далеч по-добри от шотландските. Настъпи голяма какофония — ударите на чуковете се смесваха със смеха и глъчката на хората.

Всичко в двореца бе обърнато с краката нагоре, за да се дезинфекцира и изтърка. Навсякъде лъщеше от чистота и работниците зорко следяха никой да не цапа и да не разхвърля в поверените им райони.

Месата и корените, които съхнеха в просторното кухненско помещение зад голямата зала, бяха изнесени и къкреха на слаб огън часове наред. За щастие пушекът и миризмите от ястията излизаха през отдушниците на фурните и почти не се усещаха вътре в замъка.

От тъмни килери се изнесоха сушени плодове, които се накиснаха във вино. На огромни дъски се разточваха теста, от които правеха пити, пълнени с узрели сочни плодове. Питите щяха да се пекат по време на сватбената церемония, за да бъдат топли, когато пристигнат гостите.

Йона контролираше чистенето, готвенето и настаняването на гостите и помагаше по всеки възможен начин. Дори лично се погрижи да преброи ленените кърпи за поканените. Тя знаеше много добре, че доста шотландки я гледаха накриво, но изпитваше нужда да се занимава с нещо и просто не обръщаше внимание на недоумяващите им погледи. В деня на сватбата обаче Марта и Спес не й позволиха да напусне стаята си. Не й оставаше нищо друго, освен да дочака времето, когато трябваше да се облече, а дотогава можеше да размишлява за развоя на вечерта.

— Знаехте ли, че ще има толкова много хора, милейди? — развълнувано попита Марта. — Дори когато нашият велик крал Харълд дойде на посещение нямаше толкова гости.

— Сигурно — разсеяно отвърна Йона. Тя бе твърде заета да овладее обземащото я безпокойство и не обърна внимание на прислужницата си.

— Но, милейди — продължи Марта, — лично шотландският крал ще дойде. Вероятно дори вождовете на Нортумбрия, Ирландия или Мерсия… — Гласът й трепна, тъй като Спес поклати глава. — Извинете, милейди, ще ви донеса роклята.

— Изгладих я, докато беше влажна, после сложихме нагорещени камъни на чупките. — Поглеждайки уплашено Спес, тя излезе от стаята.

— Марта е силно развълнувана от сватбата, братовчедке — каза Спес, която не можеше да проумее явната уплаха на Йона. Та шотландецът се държеше добре с нея. Беше й донесъл дарове, както бе обичаят — красиви бижута, разноцветни топове от фино изтъкани вълнени платове и много китайска коприна. Въпреки това Йона сякаш не се трогваше от тях и изобщо не обърна внимание на подаръка, получен преди няколко дни — една прекрасна огърлица от диаманти и смарагди. — Кажи ми какво те притеснява, Йона? Ще се опитам да ти помогна.

— Няма нищо — отговори Йона, без да смее да я погледне. — Наистина това са просто булчински вълнения.

— Разбирам. — Спес не вярваше на братовчедка си, но също така знаеше, че понякога тя се умълчава.

Когато Спес излезе с извинението, че ще помогне на Марта да донесе роклята, Йона се отпусна в едно кресло. Тя даде свобода на безпокойството и страха си. Очакваше, че проявявайки се, те може да се разсеят или да се насочат към други неща, дори да изчезнат. Но грешеше.

Тежката врата се отвори, след което се затвори със силен трясък. По пода зашляпаха чехли. По звука тя позна, че не беше нито Марта, нито Спес. Йона се усмихна насила и се обърна, очаквайки да види някой от слугите с водата за къпане. Но усмивката й се стопи и на лицето й се появи изненада.

— Отче Терил! Не очаквах да се срещнем точно сега. — Какво ли искаше? Йона се притесни. Знаеше, че той бе най-близкият съветник на Магнъс. Дали Синклер нямаше ново нареждане за нея? Тя се изправи, придобивайки любезно изражение. — Как сте, отче?

— Добре, дете мое. Макар тези все още студени дни да тревожат костите ми от време на време. Надявах се да поговоря с вас насаме. — Той впери нежен поглед в нея. — Вие сте объркана, милейди. Дълбоко в очите ви се таи болка. — Тя отвори уста, за да проговори, но старецът я възпря с леко движение на ръката. — Аз не любопитствам. Но искам да знаете, че ще ви изслушам, ако изпитвате нужда да се изповядате. Понякога думите лекуват силната мъка, натрупала се от мълчанието. — Той спря за миг. — Въпреки това усещам, че ако излеете болката си, това ще ви разтърси до дъното на душата. — Отец Терил поклати глава и пъхна ръце в ръкавите на своето расо. — Нито една рана не може да бъде толкова дълбока, нито трябва да се остави да забере! Ако мога, ще ви помогна да я затворите.

— Благодаря ви — отговори Йона, полагайки усилия да успокои треперещите си устни. — Вие винаги сте били любезен с мен, отче, но… това не е ваша работа. Ще се оправя някак, както казват викингите. — Тя преглътна. — Но вие ще стоите до отец Монтейд по време на бракосъчетанието, нали?

— Само ако желаете, милейди.

— Да, желая. — Харесваше този благ човек, облечен в износената си одежда, харесваше изпитото му лице, което напомняше образите на мъченици от свещените книги. Слабото му тяло изглеждаше дори мършаво, но от него се излъчваха сила и душевна доброта. А очите му бяха толкова проницателни, че можеха да проникнат даже през масивните стени на замъка Синклер. Тя се прокашля. — Знам, че сте дошли от Британия и Нормандия заедно със семейството на Магнъс, отче. Отец Монтейд също ли идва оттам?

Терил се усмихна, разбирайки намерението й да отвлече вниманието му. Тайните често причиняваха болка.

— Отец Ангъс Монтейд беше известно време с нас в Британия и Нормандия. Бе дошъл да ни помоли да се върнем в Шотландия. Но е роден в областта Монтейд, южно от Атол. Голяма част от семейството му е била избита от мерсианците и затова останалите са избягали на север от родното му място.

— Доста добре сте запознат със семейните тайни, отче. За мен ще бъде чест да чуете клетвата ми за съпружеска вярност.

— Не мисля, че добрият абат ще одобри вашия избор. — Терил си отдъхна облекчено, когато тя се усмихна чистосърдечно и радостно. Какъвто и зъл дух да се бе вселил в нея, той бе забравен за момент.

— Струва ми се, че малко неща биха задоволили този човек. — Сдържа се да не направи гримаса при мисълта за киселата физиономия на абата, който също щеше да я гледа от олтара.

— Дойдох да ви дам благословията си, милейди. — Терил вдигна ръцете си.

— Благодаря. — Йона коленичи и се заслуша в напевната латинска реч. Когато старият свещеник премина на исландски език, тя рязко вдигна глава и му се усмихна. — Благодаря ви за това. Липсваха ми благословиите на родния ми език.

Накрая, след като принцесата се изправи, Терил й каза:

— Трябва да ви напомня, милейди, че и в сърцето на Синклер се таи голяма мъка. — Тя кимна с глава, изпитвайки отново жалост към младия Магнъс, изгубил родителите си толкова рано. — Не се знае — добави старецът, — може и да се утешавате взаимно. — Той вдигна ръце и пак я благослови. — Ще помоля Господ да ви дари с деца и внуци, за да възцари благоденствие в дома ви. — При внезапно появилата се тъга на лицето й Терил се усмихна. — Според руническото писмо не сте ялова, милейди.

Тя го зяпна онемяла, но той се обърна и безшумно излезе от стаята.

Йона не отмести вторачения си поглед от тежката дървена врата дълго след като Терил я бе затворил зад себе си. Руническото писмо! Викингите, които спазваха традициите, го използваха. То се смяташе за ерес, но кой можеше да вини един старец за убежденията му? Не вредеше на никого. Освен това руническото писмо не може да предсказва бъдещето. Никой не можеше да го прави. А тя бе твърде стара да роди дете. Не познаваше нито една жена, която да е родила след двадесет и първата си година.

— И нищо не може да промени това — промълви принцесата.

— Какво си шепнеш, братовчедке? — попита Спес.

Йона се стресна. Изобщо не бе забелязала, че Марта и братовчедка й влизаха с роклята на ръце.

— Нищо. — Тя се вгледа в булчинската рокля и нещо я сви под лъжичката. Нищо не бе в състояние да прогони страха й — нито отец Терил, нито който и да било друг.

Спес я попита с известно неудобство:

— Чух, че Синклер те помоли да не си закриваш лицето. Ще изпълниш ли желанието му?

— Не знам — отговори тя.

В голямата зала Магнъс и Кенет обсъждаха последните подробности по приготовленията за церемонията. Тя трябваше да се състои тук, но големият брой на гостите не позволяваше това. Най-малкото незачитане на някой знатен род или на някой благородник можеше да ги хвърли във война. Макар това да бе се случило на няколко сватби, Магнъс се бе зарекъл да не позволи на никаква зла сила да помрачи неговия сватбен ден.

— Няма да е редно да сложим семейство Мак’Леъд до представителите на рода Мак’Донълс — каза той на Кенет. — Мъжете ще имат възможност да си избият войнствените настроения по-късно, на полето, когато вземат участие в състезанията. Погрижи се ти за това.

После Магнъс хвърли върху масата разноцветните ленти от шотландско каре, принадлежащи на гостите, и ги подреди така, че да раздели по-буйните един от друг.

— Да, ще се погрижа — отвърна Кенет. — Хвърлянето на прътове и борбите ще охладят страстите им. Глен ми помогна да уредим място за хвърляне на копия. Викингите предпочитат това състезание.

Магнъс се усмихна иронично:

— Не ги оставяй да ни победят с лекота. Невястата ми няма нужда от още един повод да се възгордее.

— Добре. Състезанието ще бъде оспорвано. — Кенет умислено потърка брадичката си. — Една проверка на уменията за стрелба с лък би ни донесла значителна победа, тъй като хората ни боравят добре с това оръжие.

Магнъс изтръпна от тона на брат си.

— Достигали ли са до теб някакви слухове за лоши чувства към викингите?

Кенет поклати глава отрицателно.

— Но аз имам усещането, че и шотландците, и викингите не са чак толкова доброжелателни едни към други. И да ме убиеш, не мога да разбера причината за това.

— Може да се доверим на викинга Айнър, така твърди Йона. Сподели опасенията си с него.

Кенет кимна и отново се усмихна.

— Тази сватба е голямо събитие. Май цяла Шотландия се стича, за да я види.

— Дори и роднините на младоженката от остров Йона ли?

— Не. Никой от рода Скийн не е поканен. Такова беше изричното желание на принцесата.

— Това няма да се понрави на краля — намръщи се Магнъс.

— Малкълм те смята за своя най-верен и най-силен съюзник сред вождовете в цяла Шотландия. Няма да има нищо против, че не сме поканили нито един Скийн.

Кенет се надяваше това да се окаже вярно. Нямаше никакво желание да приеме членовете на семейство Скийн в земите на Синклер, щом принцесата изпитваше ужас от това.

Сякаш прочел мислите на брат си, Магнъс кимна с глава.

— Всичко ще бъде наред — обеща той и излезе от залата. Трябваше да се облече.

Докато младоженците се приготвяха в стаите си, слугите довършваха приготовленията в двора на замъка. Те направиха подиум от одялани дървени трупи. Той щеше да послужи за олтар, достатъчно голям да побере десетина души. На него младоженците щяха да си дадат обет за вярност, след което щеше да се отслужи литургия. Местоположението му трябваше да позволи на всички да видят церемонията, макар че малцина ще можеха да я чуят.

Магнъс бе наредил да се поставят съдове с жарава в кръг около олтара, за да бъде сигурен, че невястата му няма да зъзне от студ. Топлината от тях щеше да стигне до хората около подиума и до онези от първата редица отдолу. Но в двора на замъка бяха поставени още такива печки, за да се топлят присъстващите.

Работата беше започнала доста преди зазоряване, тъй като сватбата щеше да се състои три часа след изгрев. Призори замъкът кипеше от трескави приготовления. Току преди началото на церемонията чевръсти прислужници тичаха напред-назад и в целия двор цареше оживление. Водният часовник отброяваше капка по капка изминалите минути, докато най-накрая настъпи определеният начален час. Стеклите се гости заеха местата си в двора на замъка. Те постепенно се умълчаха, когато абатът и придружаващите го лица изкачиха стъпалата към олтара, следвани от Магнъс, крал Малкълм и Кенет. Всички глави се обърнаха към склона, водещ към главните порти.

Минута по-късно Йона се появи на вратата, следвана от Айнър и Глен. Магнъс затаи дъх, запленен от красотата й. Тя грееше по-силно от луната — и нямаше воал на лицето си. Сърцето му се сви. Знаеше какви усилия й костваше да открие лицето си, но тя го бе направила по негова молба.

Докато Йона пресичаше вътрешния двор към главните порти, Магнъс осъзна, че бъдещата му жена бе най-великолепното създание на земята, а може би и на небето. Косата й — сияен копринен ореол — се стелеше почти до нозете й, покрита само от един фееричен воал в същия бяло златист цвят. Нейната лазурносиня копринена рокля падаше свободно по тялото й на малки плисенца, обшити със сребристи и златисти нишки. Подплатата беше смесица от кремаво и сиво и се показваше на врата и китките на ръцете й. Натруфеният й корсет бе в убити сребристи и златисти тонове, на шестоъгълни шарки. Подобаващо на общественото й положение, диадемата на главата й бе изработена от ковано злато, украсено със сапфири и диаманти.

Сякаш Йона бе още една луна на небето — сияеща по-прекрасно от всички други луни в небесната твърд. Магнъс разтърси глава, за да се съвземе, но нямаше сили да откъсне погледа си от нея. Коланът й, изтъкан от златисти и сребристи нишки, бе увит веднъж около кръста й, а краищата му стигаха до бедрата й. Те се мятаха напред-назад по тялото й, сякаш му махаха и го гъделичкаха. Тя явно не подозираше изключителната си красота. Иначе не би изглеждала толкова уязвима, толкова непорочна. Когато от гърдите на Кенет се изтръгна въздишка, ръцете на Магнъс се свиха в юмруци. По дяволите! Беше готов да удари собствения си брат, задето се бе възхитил от красотата й. Приличаше на богиня, на викингска богиня, дошла да направи опит да го прелъсти… и той приемаше на драго сърце предизвикателството й. Нещо повече — копнееше да му откликне.

— Тя е прекрасна, Магнъс — прошепна му Кенет.

— Но тя показва лицето си пред всичките гости — намръщено изрече абатът.

Магнъс се обърна и изгледа строго главния свещеник, който бързо сведе очи към подвързания с кожа пергамент в ръцете му.

— Не би трябвало да се отвращавате от красотата, абате — каза Магнъс, а в мекия му глас се долавяше неоспоримо предупреждение. — Църквата не учи ли, че красотата и добротата вървят ръка за ръка?

— Така е — отвърна абатът, без да го погледне в очите. Докато булката си проправяше път през навалицата, те не размениха повече думи. Не една ръка се протегна към нея. Магнъс видя, че тя непрекъснато се спираше и при шотландци, и при викинги и им казваше нещо, стискайки ръцете както на селяните, така и на господарите.

Щом се доближи до по-свободното място пред олтара, Йона погледна бъдещия си съпруг. В очите й Магнъс долови лека усмивка и спокоен блясък. Ако по-рано не бе видял осезаемото й притеснение, можеше едва ли не да си помисли, че тя изглежда като щастлива булка.

Той слезе по грубо изсечените стъпала, преди Йона да се заизкачва по тях. С лекота я взе на ръце, обръщайки гръб на изненаданите Айнър и Глен, които по закон и обичай трябваше да му предадат принцесата, и сам я понесе нагоре. Макар да чу възклицанията, приглушените викове на одобрение и ропота, той не им обърна никакво внимание. Когато изкачи стъпалата, Магнъс се извърна с лице към събралото се множество от хора и се усмихна, без да пуска Йона от прегръдките си. Тълпата го приветства гръмко.

— Магнъс Синклер — прошепна тя, — обърни се с лице към олтара. Иначе може да обидиш абата и свещениците. Както и кралските наблюдатели. — Йона погледна към ъгъла на трибуната, където крал Малкълм се бе изтегнал в един почетен трон.

Магнъс я остави пред стария Терил и каза:

— Малкълм ще одобри това.

Двамата се поклониха на монарха, който, от своя страна, кимна с глава и се усмихна. Но Йона остана с убеждението, че Магнъс хич не го беше еня дали е спечелил благоволението на краля или не.

Тя погледна отец Терил отново, но тогава абатът се изкашля и занарежда безконечни молитви, а монасите, наредени като ветрило зад него, пригласяха на хвалебствените му заклинания на латински език.

Трябваше да е свикнала с този безкраен ритуал. Духовниците от нейната страна също имаха слабост към дългите, разтеглени обреди, но в Исландия те изглеждаха малко по-дружелюбно. От устата на абата всичко звучеше по-мрачно и някак заплашително.

Тя се бореше с напрежението в коленете си и непрекъснато се разсейваше. Вниманието й се отвличаше ту от краля, ту от нейните викинги, но най-вече от Магнъс. Дълбоко в душата й се таеше фаталистичната убеденост, че всяка изречена дума я приближава все повече и повече към гибелта й. Какво щеше да направи Магнъс? Като законен съпруг той имаше неограничена власт над нея, но все пак, необяснимо защо, тя не се боеше от наказанието му. Страхуваше се от неговото презрение.

Най-накрая той взе ръката й, при което и двамата се обърнаха към отец Монтейд и отец Терил. Йона слушаше внимателно клетвените думи и пребледня леко само докато повтаряше обета за подчинение на мъжа. Тогава Магнъс я стисна за ръката и тя го погледна в очите. Най-нахално й се хилеше. Тя смотолеви последните думи.

После започна литургията. Някъде към средата й на Йона й се зави свят. Явно абатът бе категорично решен да удължи и бездруго дългия ритуал. Зачуди се дали през роклята се виждаше, че коленете й треперят.

Най-после всичко свърши. Тя вдигна поглед към съпруга си и мигновено прочете намеренията му в бляскавите му очи.

— Не пред всички тези хора — започна тя, но Магнъс я грабна в обятията си и я целуна. Йона възнегодува, но страстта, която той винаги разпалваше у нея, запулсира в тялото й и я накара да забрави всичко. Дори не можа да чуе одобрителните викове на шотландците и по-малобройните възгласи на викингите. Глух и сляп за всичко около него, Магнъс сякаш искаше да я погълне цялата. Най-накрая вдигна глава от нея.

— Сега си моя господарка.

— А ти си моят господар — язвително отговори тя. Преди да успее да й отвърне, Йона се измъкна от прегръдките му. Обърна се към струпалите се гости и вдигна ръце.

Абатът ахна от изумление:

— Нямате право да държите реч тук, милейди. Това е привилегия на съпруга ви.

За миг тя се поколеба, но после зашари с поглед из тълпата и заговори ясно и отчетливо:

— Аз съм принцеса Аздис Йона от Исландия, лейди Аздис Йона Синклер, слуга на народа си — както на викингите, така и на шотландците — и съпруга на най-могъщия вожд в тези земи. — С поклон тя прие поздравленията на подчинените си.

Магнъс доближи едната й ръка до устните си и я целуна, след което също заговори:

— Думите на жена ми са чест за мен. Обещавам да отдам живота си за нея, за нейното добро и за благоденствието на нашите два народа.

Очите й се разшириха от удоволствие. Беше обещал тържествено да бъде еднакво предан както на викингите, така и на шотландците. Но в тълпата се понесе шепот, който доказваше, че не всички бяха доволни като нея.

— Благодаря — промълви тя. После се приближи до него с намерението да го хване под ръка, за да слезе по стъпалата. Когато някой друг пое ръката й, първоначално се стресна, но бързо направи дълбок реверанс.

— Аз също ли съм ваш поданик, принцесо Аздис Йона? — Малкълм се усмихна, но проницателните му очи не я изпускаха.

— Винаги ще защитавам своя народ и неговия крал — отвърна тя, имитирайки леко обидения му тон.

Смехът на Малкълм накара Магнъс да се усмихне.

— Съпругата ми е смела жена.

— Виждам. — Необичайно за него, Малкълм вдигна ръката й и я целуна. Този негов жест удиви всички, тъй като той беше крал, който не се съобразява с показната учтивост. Шушукането между гостите се усилваше и затихваше като променлив вятър.

След малко той небрежно махна с ръка.

— Нека игрите започнат.

Йона следеше Малкълм, докато слизаше пред тях по стъпалата. Той вървеше между народа, приказваше с хората, смееше се. Размени няколко думи с Айнър и останалите викинги, които се усмихнаха леко и му се поклониха.

— Вашият крал е много общителен — сподели тя с Магнъс.

— Малкълм се чувства удобно навсякъде — от селската колиба до замъка. Освен това е страшно опасен противник, тъй като е много вещ в игрите и участва в тях с жар. Има много причини, поради които не би трябвало да удостои с присъствието си нашата сватба, милейди… освен най-важната. — Той посрещна с усмивка озадаченото й изражение. — Иска да му обещая, че ще го подкрепя във всяко негово начинание на юг. Мерсия, Англия и Нортумбрия са се разбунтували. Малкълм се нуждае от силно рамо, за да ги нападне… или да потърси възмездие.

Тя изтръпна.

— Това включва ли и викингите?

— Ти и хората ти ми нямате доверие… Никога не бих воювал срещу твоя народ — макар че бих защитил васалите си при евентуално нападение.

Йона си отдъхна облекчено.

— Такова няма да има. Вашият крал ще бъде доволен.

— Малкълм винаги е съумявал да прецени добре нещата. Може би е най-умният монарх в нашия век.

Обзета от неочаквано щастие, Йона погледна мъжа си в очите. Страховете й се разсеяха за известно време, докато двамата разговаряха най-приятелски — непринудено и открито. Тя не хранеше никакви надежди, че винаги ще бъде така, но искаше да се полюбува на момента. Макар винаги да беше участвала в политически диспути в Исландия, тук не очакваше да е така. Все пак Магнъс разговаряше с нея за своя господар и за евентуални войни. Това й доставяше удоволствие, по-голямо, отколкото бе предполагала.

— Твоят крал изисква много неща от теб, защото ти вярва.

Магнъс се усмихна снизходително на думите й.

— Много от тях ще получи. — Но сега не му се мислеше нито за Малкълм, нито за размириците, които застрашаваха него и народа му. Този ден искаше да посвети на своята невяста и пътуването им до Айнхалоу.

Докато я придружаваше надолу по стъпалата и през двора на замъка, той се наслаждаваше на движенията на нейното тяло, което се докосваше до неговото. Кръвта му закипя, като си я представи гола и плътно притисната до него — устните, гърдите, бедрата… двамата, слети в едно любещо се цяло. Желаеше жена си пламенно, а жаждата му към нея изглеждаше неутолима.

Облягайки се на ръката на съпруга си, тя се усмихна. Ръката му бе твърда като ковано желязо. Почуди се как ли изглеждаше той в очите на другите жени. Несъмнено го намираха за страшно привлекателен. Дори сега, когато не бе изминал дори един час от венчавката им, тя долови няколко кокетничещи погледа, отправени към него. Забеляза, че някои му се усмихнаха дръзко — особено Елизабет Аскуит. Магнъс също й се усмихна, но Йона долови някакъв трепет и у двамата. Дали той обичаше прелестната Елизабет? Беше прието един мъж да си има любовница дори и да е женен. Мисълта, че Магнъс може да направи това, й се стори ужасна и тя потрепери.

Магнъс се спря и се наведе към нея.

— Уморена ли си?

— Не — отвърна, без да го погледне.

Колко ли време щеше да му е необходимо, за да забрави исландската принцеса, за която се бе оженил? Можеше да я прогони от мислите си още същата вечер и да я пропъди от земите си.

Тъй като сватбата бе започнала призори, игрите щяха да продължат до пладне, когато щеше да се сложи началото на пиршествата. В разгара на деня тя и Магнъс щяха да отплават за Айн Хелга. Много скоро, наистина много скоро.

Магнъс се начумери, раздразнен от явното й невнимание. Ръката й лежеше върху неговата и той я изви, за да улови пръстите й, придърпвайки я по-близо до себе си. Допирът с нея му доставяше удоволствие. Желанието й да му се противопоставя с тялото и душата си продължаваше да възбужда апетита му. Беше твърдо решен да го задоволи. Възнамеряваше да разгадае всичките й тайни и по-специално защо често витаеше в друг свят, когато бяха заедно. Трудно можеше да преглътне мисълта, че тя мечтае за друг мъж.

— Хайде — подкани я по-остро, отколкото бе възнамерявал. — Време е да те представя на знатните семейства. После ще открием игрите. — Той желаеше да се придържа плътно до предначертания план за деня. Така двамата е Йона щяха да успеят да стигнат Айнхалоу същия ден, а не на другата сутрин. Според капитана на кораба следобедните течения и ветрове бяха благоприятни.

— Ти ще участваш ли в тях? — попита тя.

— Не, Йона. Нито пък ти.

— Не съм казала, че искам — разпалено отвърна тя.

Той се засмя.

— Щях да осуетя всеки твой опит, принцесо моя. Много от съперниците днес ще бъдат кръвожадни и ще се бият до смърт.

— Ще им позволиш ли?

— Не, малка моя, няма да им разреша. Няма да е подходящо за сватбения ни ден. — Той спря, повдигна брадичката й с пръст и бързо я целуна по устните.

— Наистина — добави тя дрезгаво, а сърцето й подскочи от милувката му. С мъка откъсна очи от него и забеляза, че някакъв мъж се приближава към тях. — Чичо ти идва към нас. — Тя понечи да се отдалечи, но той я сграбчи за ръката.

Двамата с Кормак се поздравиха радушно, след което Магнъс се извърна към Йона:

— Вече познаваш чичо ми, скъпа. Надявам се също така да знаеш, че той е най-важният член от нашето семейство. Той ни представя не само в двора на Малкълм, но и в другите дворци. Освен това ни помогна много в Британия и Нормандия. — Обвивайки с ръка кръста на Йона, той се обърна към Кормак: — Сега тя е лейди Синклер, моята съпруга.

Кормак й се поклони учтиво.

— Съжалявам, че заради принудителните ми отсъствия не успяхме да се опознаем както подобава, лейди Синклер. — После се усмихна. — Възнамерявам да променя това.

Тя се засмя в отговор, макар да се чувстваше неловко. Последният й разговор с Кормак беше свързан с предотвратяването на днешната женитба.

— Моля, наричайте ме Йона. Семейството ни не държи на формалностите.

— Добре. А вие ми викайте Кормак. Имате много благозвучно име, милейди. — Той я измери с поглед и заклати глава. — И блестите като луната.

Магнъс забеляза, че жена му се изчерви и сякаш буца заседна в гърлото му. Той, а не другите мъже, трябваше да прави комплименти на съпругата си.

— Благодаря ви. — Йона отново се усмихна на чичото на Магнъс. Напомняше й за ухажорите й в Генуа и Флоренция.

Галантността му бе неделима част от него. Не беше див шотландец.

— Или го наричайте „чичо“ — обади се Кенет, който се приближаваше зад тях. — Дойдох да целуна булката.

— Побързай — отсече Магнъс. — Трябва да обявим началото на игрите.

Кенет се засмя с глас, щом Кормак се ухили. Йона го погледна озадачено. С какво беше ядосала съпруга си? Бе приела целувка по бузата от Кенет, а после и от Кормак. Тя тъкмо понечи да си отвори устата, за да продължи разговора си с двамата мъже, когато Магнъс я дръпна, вдигна я на ръце и закрачи към замъка. Вбесена и смутена от грубостта му, тя го смъмри:

— Нямаш право да се държиш така с мен, Синклер. Не виждаш ли, че привличаме любопитни погледи?

— Защо да не ни зяпат? Ти си красива булка. — Пое си дълбоко въздух. — И аз те харесвам с вдигнат воал.

Поразена от думите му, тя промълви:

— Може би е редно да вървя.

— Не. — Беше му дошло до гуша от всички мъже, които не криеха влюбените си погледи към нея. Полудели ли бяха? Трябваше да разбие нечия глава, за да ги накара да проумеят как е редно да се отнасят към лейди Синклер.

В този момент Йона се зарадва, че той я носеше. Коленете й бяха омекнали. Наистина ли й каза, че е красива? Нима белегът не беше от значение за него?

— За какво си мислиш, мила? — нежно попита мъжът.

— Белегът ми не отврати нито теб, нито народа ти — промълви тя.

— Защо се изненадваш? Не знаеше ли, че си много красива?

Изведнъж принцесата свенливо сведе очи.

— Благодаря ти за милите думи, съпруже. Не очаквах от теб.

Магнъс се намръщи.

— Това трябва да те радва. Май ще поръчам на ковача да ти изработи едно медно огледало.

— Не че изпитвам недоволство, просто съм изненадана — язвително поясни Йона.

— Трябва да те науча на много неща. — Той се усмихна и копнеж озари очите му. — Ще започна още тази вечер.

Тя се изчерви, а Магнъс се засмя доволно. Би продължил разговора, но кралят беше ги изпреварил вече на полето за провеждане на игрите и очакваше младоженците да обявят началото им.

Там беше издигната шатра, която служеше за подслон от неспирния северен вятър. Сервираха им храна и пиене. Йона седна от дясната страна на Малкълм. Макар на Магнъс да бе отредено да заеме мястото отляво на монарха, той предпочете да седне до нея. Тя го изгледа гневно, задето не спазва етикета, но в отговор той само се усмихна, а кралят се засмя.

Самите състезания бяха шумни и жестоки, но както бе обещал Магнъс, не беше пролята кръв — въпреки че някои от участниците бяха усмирявани насила.

Йона прие на драго сърце увеселенията, тъй като близостта на Магнъс засилваше още повече вълнението и безпокойството й. Тя изтръпна, когато той плъзна ръка към талията й. Бавно започна да гали гърба й — нагоре към врата й, после надолу към кръста й. Възнамеряваше да го възпре, но когато крадешком погледна краля и останалите в шатрата, видя, че никой не ги наблюдава. Освен това ръката му я затопляше и ласките му й действаха удивително успокояващо — той галеше скованите й рамене, после надолу… още по-надолу… и още по-надолу…

— Синклер! — Тя едва не подскочи от стола си, преди да извика, но се опомни навреме. Смаяно погледна краля. Той се хилеше! Тези шотландци бяха побъркани хора. Нямаха никакво чувство за благоприличие.

— Струва ми се, че стряскаш съпругата си, Магнъс — подхвърли Малкълм.

— Съвсем не, господарю, на нея й е студено и с радост приема моята топлина — провлачено отговори Магнъс.

Малкълм кимна в знак на съгласие.

— Тя идва от земята на горещите извори. Май ще трябва да откриеш такъв и в земите си.

— Наистина ще има нужда от топлина.

Думите на Магнъс, произнесени бавно и много отчетливо, прозвучаха като споразумение.

Йона се усмихна тъжно и посегна към бокала с вино. Ръката й трепереше.