Колийн Фокнър
Дива любов (23)

Глава двадесет и трета

Едва когато вече беше с Танцуващия ураган, Рейчъл осъзна колко много и е липсвал той. Вечерята в неговия вигвам беше великолепна. Беше сготвил сочно еленско месо с много зеленчуци и плътен сос. За десерт имаше подсладен царевичен хляб с боровинки и някаква особена топла напитка, която беше с вкус на какао, но в нея нямаше мляко.

След като Танцуващия ураган разчисти съдовете, двамата седнаха един срещу друг, от двете страни на огнището и започнаха да обсъждат стратегията на огромното начинание, което предстоеше — преселението на цялото селище хиляди мили на запад.

Те прекараха няколко часа, като се взираха в картите, които Шаакан им даде. Беше ги купил в Анаполис, сякаш беше предусетил, че един ден ще им се наложи да предприемат това преселение. Рейчъл и Танцуващия ураган обсъдиха не само пътя, по който да минат, за да стигнат до земята на Охайо, а също така и чисто практическите страни на придвижването. Как щяха да се придвижат старите, болните и най-невръстните? Какви вещи щяха да вземат и какви да оставят? Дали трябваше да купят коне, заради по-просторната земя на запад от реката Охайо? Селището имаше само около десетина товарни понита и няколко коня, защото в района на Чесапийк гората беше толкова гъста, че от конете нямаше никаква полза. Единствено до градове като Анаполис бяха прокарани пътища, по които можеше да мине кон. Но Танцуващия ураган и Рейчъл решиха, че конете ще направят пътуването на запад по-лесно, въпреки че в началото ще бъде по-бавно. Освен това конете щяха да са им нужни в новата земя, но от къде щяха да вземат парите, за да ги купят?

Луната вече се беше издигнала високо в тъмното зимно небе, когато Ураган нави картите и ги прибра в един кожен калъф, за да ги предпази от влагата.

Рейчъл стана и се протегна като котка. Беше и толкова топло и уютно да седи заедно с Ураган във вигвама на Туубан, че й се искаше да се изтегне до огнището, на постелята от кожи и да заспи.

Рейчъл се обърна, за да си вземе палтото, но Ураган я спря. Той я прегърна през кръста и я погледна с черните си очи.

— Благодаря ти за съветите, които ми даде тази вечер.

Дланите й съвсем естествено обхванаха раменете му.

— Не направих кой знае какво. Просто те слушах.

— Предложенията ти си струват — той закачливо я потупа по слепоочието. — Много си умна за бяла икуиуа.

Устата й се изви в лека усмивка.

— О така ли? — попита тя с нежен глас.

Усещаше топлият му дъх върху лицето си. Чувстваше оня мъжки аромат на гора, който винаги се излъчваше от него и който я възбуждаше.

Ръката му приглади косата й назад.

— Ако те целуна, ще забиеш ли ножа си в гърдите ми?

Тя се разсмя и го погледна през премрежените си черни ресници.

— Не знам. Страхуваш ли се да опиташ?

С едно еротично движение той прокара твърдия си палец по долната й устна.

— Този мъж мисли, че една целувка си заслужава промушването на острието.

Когато устните им се срещнаха, целувката му беше гореща и настоятелна. Рейчъл затвори очи и се наслаждаваше на вкуса й, докато той движеше език в устата и. От кога не бяха го правили, помисли си тя — много, много отдавна.

Ръката му обхвана едната й гърда през тънката муселинова риза и пръстите му докоснаха набъбналата пъпка на зърното й.

— Толкова много ми липсваше, моя съпруго, Рейчъл — тихо каза той в ухото й. — Толкова ми липсваше докосването на ръцете ти — той сложи ръката й върху гърдите си, — медния вкус на горещите ти устни — той нежно я целуна, — гласът ти, когато ме зовеш — прошепна й той.

Рейчъл чуваше ударите на сърцето си. Усети как ръката й затрепери, когато я плъзна под кожения му елек и напипа твърдите, добре очертани мускули на гърдите му. Мили боже, как й липсваше това. Тя ужасно много искаше да бъде с Ураган.

Той притисна устни към шията й и ороси кадифената й кожа със страстни целувки, докато стигна да изпъкналостта на гърдите.

Рейчъл сплете ръце около врата му в насърчаващ жест, а той развърза панделките на муселиновата й риза. Въздишка се изплъзна от устните й, когато твърдата му ръка погали извивката на гърдата й и нежно я притисна.

Този път тя го целуна, възбудата й нарастваше в огъня на неговите ласки.

— Нека те любя, ки-ти-хи — ласкаво я помоли той.

Тя поклати глава и се опита да се съсредоточи. Беше й толкова трудно да мисли, когато той я докосваше така… когато я целуваше така. Усещаше как набъбналата му мъжественост издуваше препаската му и се притискаше към нея. Познатата сладостна премала се разливаше из вените й и превземаше разума й. Искаше да го милва и да бъде милвана. Потъна във водовъртежа на чувствеността.

През омаята на нарастващата страст в съзнанието на Рейчъл премина мисълта за Та-уа-ни. Сети се и за детето на съпруга си.

— Не…

Тя улови ръката на Ураган и я свали от гърдите си. Положи буза на гърдите му и изчака, докато дишането й се успокои, преди да проговори.

Ураган чакаше, мускулите му бяха напрегнати. Той я прегърна силно и я целуна по главата.

— Какво има, съпруго моя, любов моя? Защо ме спираш? Защо заставаш срещу себе си.

— Ураган… не мога — тя преглътна с трудност, опитваше се да се овладее. Сърцето й все още биеше лудо, кръвта й шумеше в ушите. Толкова много го желаеше, че чак изпита физическа болка.

— Не още. Този въпрос трябва да се реши — тя издиша дълбоко.

— Ти си моя съпруга. Обичаме се така, както малцина могат дори да мечтаят.

— Виждам, че не разбираш — тя го погали по бузата е опакото на ръката си. — Аз наистина те обичам. Последните няколко седмици ме убедиха в това.

— Тогава върни се до моето огнище. Нека този мъж да заспива прегръдките ти.

— Няма да е честно спрямо теб.

Ръцете му се отпуснаха, тъмните му очи се присвиха. Страстта му се уталожи мигновено.

— Все още ли искаш да ме напуснеш?

Тя наведе поглед, после пак вдигна глава и го погледна право в очите.

— Не — отвърна тя, а гласът й с всяка следваща дума ставаше все по-уверен. — Не искам да те напусна. Искам да остана и да бъда твоя жена.

— Не те разбирам, Рейчъл.

Тя се усмихна.

— Понякога и аз не разбирам самата себе си — тя хвана ръката му. — Искам този път сама да реша. Не искам да бъде както преди, когато ти ми спаси живота. Искам сама да направя своя избор.

— Искаш да се върнеш при мен, но все още е рано, така ли?

Тя кимна.

Той дълго я гледа.

— Разбирам. Въпреки, че не ми е приятно това, което казваш, много добре те разбирам. Какво трябва да направя, за да те накарам по-скоро да се върнеш в моя вигвам. Искам да бъдеш до мен, Рейчъл. Нужна ми е твоята сила, която да ме крепи в трудните месеци, които ни предстоят.

— Та-уа-ни — каза тя направо. — Тя трябва да си иде, защото иначе винаги ще бъде пречка между нас.

— Предложих да й намеря съпруг на друго място. Тя отказа.

Рейчъл следеше внимателно изражението му.

— Тя все още си мисли, че ти ще я вземеш.

— Няма да направя това. Когато времето омекне и пътуването е по-безопасно, тя ще си замине оттук с новия си съпруг или сама. Ти си моята жена сега и завинаги. Никога няма да има друга.

По тона му Рейчъл разбра, че не трябва повече да мисли за отношенията му с Та-уа-ни. Думите му бяха изпълнени с презрение към жената, която някога му е била съпруга. Рейчъл му повярва, когато й каза, че я обича. Беше сигурна, че не само желанието й я кара да се довери на думите му.

Трябваше да обсъдим и въпроса с детето, помисли си Рейчъл. Между нас не бива да има никакви прегради, ако искаме любовта ни да бъде щастлива.

— Виждам, че се чувстваш задължен към Ка-уе-рас, защото той може би е твой син.

— Детето…

Тя сложи пръст на устните му.

— Нека довърша. Разбирам, че трябва да се погрижиш за него. Та-уа-ни е лоша майка. Момчето има нужда от теб. Струва ми се, че тя въобще не се интересува от него. Може и да реши да го остави на теб, когато замине.

Танцуващия ураган я хвана за брадичката и повдигна главата й, така че да вижда по-добре небесносините й очи.

— Ти искаш да вземеш детето ми от другата жена и да го отгледаш в своя вигвам?

— Той е едно добро, малко момченце. Може да нямаме никога деца, Ураган. Ако Та-уа-ни ти е родила син, ти трябва да го вземеш.

Той приглади, назад немирните й кичури, трогнат от думите й.

— Ще помисля. Ще говоря с дядо ми и баба ми, а след това и с Та-уа-ни. Те познават, един трапер близо до Анаполис, който си търси жена.

Тя го погали по ръката.

— Наистина, най-добре поговори с Шаакан и Звездна светлина — тя се надигна на пръсти и го целуна. — Сега трябва да вървя.

— Няма ли до останеш тук тази нощ? — той смутено вдигна нагоре големите си, бронзови длани. — Мислех, че между нас всичко е изяснено.

Тя се разсмя, взе кожуха си и го облече.

— Това е вигвама на Туубан. Не мога да остана при теб, докато госпожа бившата съпруга е в нашия вигвам.

— Туубан ще си намери друга постеля тази нощ. Само трябва да му кажа. — Ураган я изпрати до изхода. — Ще натиря Та-уа-ни при кучетата.

— Може би някоя друга нощ — прошепна тя и погали изсечената му челюст с върха на пръстите. — Нужно ми е още малко време — те се целунаха още веднъж и след това.

Рейчъл излезе в студената нощ. От много дълго време не беше се чувствала така уверена в бъдещето си.

 

— Време е вече да решиш, Дори — каза Рейчъл настоятелно. — Не можеш вечно да водиш за носа Вчерашния гръм и Мъжа сянка. Не е редно.

Двете жени седяха на колене, една до друга на замръзналия бряг на реката и трошаха лед за вода.

— Не го правя нарочно, Рейчъл, мила. Наистина не мога да реша. Един ден си казвам, че младият мъж ще ме подмладява и че трябва да се оженя за Вчерашния гръм. На следващия обаче си мисля, че по ми подхожда мъж на моята възраст, а и тия негови клети сирачета… — тя изцъка с език, — как да ги оставя без майка. Е, аз никога не съм била истинска майка. Не знам дали ще се справя.

Рейчъл пусна една последна буца лед във ведрото си и се изправи.

— Ти ще бъдеш чудесна майка, Дори.

Дори шумно въздъхна, стана и взе своето ведро. Жените тръгнаха една до друга към лагера.

— Толкова ги харесвам и двамата, че не знам как да им кажа, кой от тях съм избрала.

— Защо не поговориш със Звездна светлина. Тя ще те посъветва.

— Не съм се сетила за това. Нали е вожд, може би ще знае как е най-добре да постъпи клетото старо момиче.

— Точно така — Рейчъл изправи глава, докато минаваха между вигвамите, и изведнъж видя малкия Ка-уе-рас седнал на една кожа пред вигвама на майка си. Както обикновено Та-уа-ни не се виждаше наоколо.

Рейчъл реши, че е по-разумно да не отива при детето. Страхуваше се, че започва да се привързва към него, а не искаше да общува с бившата жена на Ураган.

Но нима детето беше виновно, че имаше ужасна майка. Нима беше негова вината, че никой не се интересуваше от него, освен мъжът, който може би му беше баща.

Рейчъл се наведе над детето.

— Добро утро, малко юначе — каза тя бавно на алгонк. — Как е моят любим кънкьор?

Лицето на Ка-уе-рас светна, когато видя Рейчъл.

— Ей-чъл.

Тя се разсмя, остави ведрото с леда и го взе на ръце.

— Пак ли си самичък? Къде е мама? Къде е Та-уа-ни?

— Мама няма — отговори той на алгонк. — Отишла гости.

Рейчъл вдигна кожената завеса на предишния си вигвам. Наистина, от Та-уа-ни нямаше следа. Поколеба се за миг, а след това пусна кожата.

— Искаш ли да дойдеш с Рейчъл, Ка-уе-рас?

— Дойде Ей-чъл — повтори той и се изправи. Дори тихо подсвирна.

— Другата ще бъде бясна, като се върне и види, че детето го няма.

— Ще го заведа за малко във вигвама на Звездна светлина. Ще му дам нещо да хапне и пак ще го върна. Тя няма и да разбере.

Рейчъл прегърна детето и тръгна към вигвама си. Зърна Та-уа-ни малко по-нататък, седнала сред група мъже. Сред тях беше и Танцуващия ураган.

Поколеба се дали да й каже, но когато я видя да седи толкова плътно до Ураган, докато той говореше с другите мъже, гневът й надделя.

Рейчъл се приближи до Танцуващия ураган, а Дори застана по-встрани и се засмя наум.

— Видях, че детето седи само — каза Рейчъл на Танцуващия ураган. Погледна Та-уа-ни, която седеше до него. — Ако тази жена няма нищо против, ще заведа Ка-уе-рас в моя вигвам. Приготвила съм му подарък — дървена лодка, издълбана от Шаакан.

Танцуващия ураган едва сдържа усмивката си. Разговорът с Рейчъл миналата нощ беше стоплил сърцето му. Тя все още го обичаше. Той погледна към Та-уа-ни и вдигна въпросително вежда.

Дребната смугла жена примирено вдигна рамене.

— Нямам нищо против. Той е истинска напаст. Бялата жена трябва да го върне после.

Рейчъл премести Ка-уе-рас на хълбока си.

— Дядо ти и баба ти искат да вечеряш с тях, Ураган. Трябва да говорят с теб за Охайо. Знаеш, че Шаакан е живял там като млад, заедно с шониите.

Очите на Танцуващия ураган светнаха развеселено. Неговата жена — англичанка изведнъж се превърна в дива котка, която си показва ноктите.

— Ще дойда.

— Добре — тя импулсивно се наведе и го целуна по устата. Усети как Та-уа-ни зяпна от почуда. Когато целувката продължи, се чу шепот сред мъжете. — Ще се видим след залез-слънце — каза Рейчъл на Танцуващ ураган, когато най-сетне се отдръпна.

— До довечера — махна й с ръка той, когато тя отдалечи.

Дори закачливо ощипа Рейчъл по ръката, когато двете се отдалечиха достатъчно от Та-уа-ни и останалите.

— Господи, Исусе Христе, Рейчъл, мила! Само да беше видяла лицето на оная мръсница, когато целуна мъжа си. Имах чувството, че очите й ще изскочат!

— Не трябваше да правя това, Дори, но просто не можах да се сдържа. Въобще не я интересува къде е детето, стига само да е по-далеч.

— Не знам кой се изненада повече от целувката: Танцуващия ураган или Та-уа-ни.

Рейчъл се разсмя.

— Хайде, влез да поговориш със Звездна светлина. Сигурна съм, че ще ти помогне кой от двамата да вземеш за мъж.

Дори колебливо се спря.

— О, не искам да я безпокоя. Знам, че е заета с по-важни работи. Нали е вожд.

Рейчъл остави ведрото с леда до входа на вигвама, взе ведрото на Дори и го остави до своето.

— Хайде, не се страхувай — тя дръпна приятелката си за ръката.

Дори неохотно последва Рейчъл.

— Виж кого доведох, бабо — каза Рейчъл на Звездна светлина.

Старата жена се обърна и остави това, което ровеше в една кошница. Като видя малкия Ка-уе-рас, тя протегна ръце.

Рейчъл го остави на земята. Той заобиколи огнището малките му крачета се затичаха с все сила към Звездна светлина.

— Ба-ба!

Звездна светлина го пое в прегръдката си и силно притисна.

— Ах, колко се радвам, че в този вигвам влиза дете. Толкова отдавна не се е случвало това.

Рейчъл пристъпи по-напред.

— Доведох също и Дори.

— Приветствам те, велика майко, Звездна светлина.

Дори почтително кимна.

— Иска да говори с теб, бабо.

— Но… но, ако си заета, ще дойда друг път.

Звездна светлина махна с ръка.

— Глупости — тя беше свалила кожухчето на Ка-уе-рас и го нагласи да си играе до огнището с лодката, която Шаакан беше издълбал от буково дърво. — Седни, седни да пиеш чай с нас, Огнена коса — Звездна светлина посочи с ръка. — Имаме си дори и английски чайник. Подарък ми е от стария. Донесе ми го миналата пролет от Анаполис.

Дори седна на рогозката за гости, а Рейчъл взе чайника, който беше сложен на един камък до огнището, за да не изстива.

— Поканих Танцуващия ураган на вечеря, бабо, така че, ако нямате нищо против, ще отида да приготвя нещо, докато вие с Дори си поприказвате.

Старата жена — вожд сърбаше шумно от порцеланова чаена чаша.

— Значи Танцуващия ураган ще почете нашата трапеза? Мисля, че беше крайно време, нали? — тя намигна на Дори.

— Да, майко, съвсем навреме.

Звездна светлина остави чашата и скръсти ръце, което беше знак, че вече е съсредоточила цялото си внимание върху Дори.

Рейчъл шеташе из вигвама. Вземаше подправки и зеленчуци за вечерята и слушаше как Дори се опитва да обясни на развален алгонк дилемата си. Звездна светлина беше чудесен слушател. Тя остави Дори да говори и само от време на време задаваше по някой въпрос. По време на разговора тя не направи никакъв коментар. Запазваше думите си за накрая. Когато Дори свърши, Звездна светлина замислено поглади брадичката си и каза:

— Решението е просто, глупави икуиуа!

— Нима? — Рейчъл беше седнала на колене до Ка-уе-рас и му даваше царевичен хляб с мед. — Какво е то, бабо, велика майко на лени ленапи.

Звездна светлина взе лулата си и погледна хитро.

— Да се ожениш и за двамата.

Дори за малко да се задави с чая и Рейчъл я потупа по гърба.

— Да се оженя за двамата? Извини грубите ми думи, Звездна светлина, но ти ми се надсмиваш.

Старата жена се разсмя и заудря с длани коленете си.

— Това е единствения изход. И двамата имат нужда от теб. Така ще бъде най-справедливо.

Рейчъл застана до Дори и сложи ръка на рамото й.

— Нима може да се ожени за двама мъже едновременно? — тя не можеше да повярва, че Звездна светлина наистина смята, че така може да се разреши проблемът на приятелката й.

— Право на всеки мъж и жена е да вземе втори съпруг при по-особени обстоятелства. Вождът може да разреши това — тя посочи с глинената лула хлътналите си гърди. — Аз съм вождът — тя захапа лулата и я запали с една тлееща сламка. — Понякога това се налага, когато човек трябва да оцелее.

— Двама съпрузи! — сега Дори се разсмя. — Това направо ме убива.

— И двамата трябва да дадат съгласието си.

— Но сигурно няма да го направят, нали? — попита Рейчъл, все още малко смутена.

Звездна светлина вдигна рамене.

— Зависи. Ако и двамата не могат без нея?

Дори се усмихна.

— Двама съпрузи — каза тя, по-скоро на себе си, отколкото на Рейчъл и Звездна светлина.

— Не си и предполагала такова нещо, нали? — Рейчъл клекна до нея.

Тя я погледна ухилена до уши.

— А, защо не? Ще им бъда добра съпруга.

— Знам, но…

— Но, какво, Рейчъл, мила? — Дори се изправи. — Нравите на тези хора са различни от нашите, но не са толкова лоши. Просто по-други. Предложението на Звездна светлина може би звучи странно, но е разумно.

Рейчъл погледна Звездна светлина.

— Ти сериозно ли говориш?

— Съвсем сериозно — старата жена изпусна дим от лулата си. — Помисли си, Огнена коса, и говори с твоите мъже. Ако са съгласни да те делят, прати ги при мен, за да разбера дали намеренията им са сериозни. Ако племето е съгласно, веднага щом се приготвите за празненството, ще ви оженим — тя посочи Ка-уе-рас, който беше заспал на една кожа. — Този народ има нужда от деца. Няма да протакаме сватбата.

Рейчъл подаде кожуха на Дори и я изпрати до вратата.

— Наистина ли ще направиш това? — прошепна тя.

Дори погледна приятелката си.

— Знам, че смяташ това за неправилно, но знаеш, че в Библията има много мъже с повече от една съпруга. Защо аз да не мога да имам двама мъже, ако моето и техните сърца го искат?

Рейчъл се усмихна.

— Никога не съм си представяла, че съм способна да кажа това, но ти наистина си права. Ако Вчерашния гръм и Мъжа сянка искат да те споделят, знам, че в сърцето си носиш достатъчно любов, за да го направиш — тя целуна сипаничавото лице на Дори. — Хайде, върви и говори с твоите мъже и ми кажи какво са решили — добави Рейчъл с усмивка.

Дори излезе в мразовитата нощ и пусна завесата след себе си.