Сюзън Джонсън
Грешница (9)

Глава девета

Към обяд трибуните на хиподрума в Нюмаркет бяха изпълнени с изискана публика. Едва проправяйки си път продължаваха да пристигат бляскави карети. Мъже с бирени халби в ръце разгорещено спореха за фаворитите и шампионите. Понякога, при появата на кабриолет или ландо мъжете забравяха за конете и започваха галантно да флиртуват с новодошлите смели дами, решили да не се плашат от капризния мартенски ден. Сред множеството притичваха слуги, за да изпълнят последните поръчки на господарите си. Жокеите мълчаливо изслушваха последните нареждания на треньорите, но си запазваха правото да вземат окончателните решения, когато се озоват на пистата. Букмейкърите бяха заели местата си още от сутринта, за да не изпуснат най-ранобудните желаещи да опитат късмета си. Те непрекъснато променяха курса на залаганията и виковете им отекваха сред гълчавата на тълпата, разбираеми само за посветените.

Синджън се появи на пистата още в седем часа сутринта, за да присъства на първата тренировка и за да помогне на жокеите и конярите си при подготовката на следобедните надбягвания. Двамата със Сенека бяха подремнали половин час върху прясното сено, докарано предната вечер от конюшнята. Всъщност херцогът не успя да заспи. Не можеше да не мисли за прелестната мис Фергюсън. Той с нетърпение очакваше следобедното надбягване, в което щяха да се състезават нейният жребец Тън и неговия, кръстен с екзотичното арабско име Мамелюк.

Херцогът бе заложил голяма сума, защото бе уверен, че конят му ще спечели всички обиколки. Вече бе обсъдил подробно тактиката на препускане с жокея си Фордхем. Синджън все още не бе сигурен кой жокей ще язди Тън, но Фордхем му обеща, че скоро ще научи. Изящната красота на мис Фергюсън не можеше да се прикрие дори с мъжки дрехи и нямаше начин да не я познае.

Първите две състезания с лекота бяха спечелени от конете на херцог Сет. При сутрешните надбягвания конкуренцията бе твърде слаба. Поради малките разлики във времената, постигнати от жребците в челната тройка, Синджън не успя да спечели пълния сбор от залозите, но спортната му стръв бе удовлетворена. До обяд на пистата не се появи нито един кон от конюшнята на граф Фергюсън, макар че един час преди началото на състезанията, Синджън видя пристигането им в помещенията за състезателните коне извън хиподрума. Херцогът не можа да сдържи любопитството си и отиде да види конете, ала Челси не беше с тях.

Вместо нея около конете се суетеше по-малкият й брат Колин, с бял брич и синя копринена риза. Нима тя се бе отказала от техния облог? Или баща й е забранил да язди в надпреварата в Нюмаркет? Жена-жокей би предизвикала неописуем фурор сред трибуните, въпреки че в историята на конните състезания не липсваха подобни прецеденти. Ала това се бе случвало само при второстепенни състезания или за задоволяване прищевките на някой капризен лорд. Очевидно днес мис Фергюсън едва ли щеше да се появи на пистата.

Природата сякаш споделяше мрачното му настроение, защото след по-малко от час гъсти облаци затъмниха небосвода. Вятърът се усили, а във въздуха замириса на буря. Олим смръщено огледа небето, а Синджън даде последните си нареждания на Фордхем. Жокеят се опита да успокои господаря си.

— Мамелюк е в отлична форма, дори може да се състезава без жокей. Не се тревожи за него.

— Извини ме, че преди малко бях груб с теб. Сигурно съм уморен — усмихна се Синджън. При тези думи в съзнанието му отново изплува образът на прекрасната мис Фергюсън. Тръсна недоволно глава. Не биваше да мисли толкова много за тази провинциална красавица със златисти коси. Капризна, като всички жени, тя вероятно е променила решението си и се е отказала от техния облог. Е, жените доставяха удоволствие на мъжете, но явно на тях не можеше да се разчита.

Повикаха конете на пистата десет минути преди старта и херцогът за последен път огледа зоната на стартовата линия. Вниманието му бе привлечено от нечии руси къдрици. В следващия миг сърцето му бясно заби. Беше познал кой е жокеят на Тън. На устните му разцъфна тържествуваща усмивка и лошото му настроение моментално се изпари.

— След последното състезание ще замина някъде за цяла седмица, за да си отдъхна след тези напрегнати дни — обърна се херцогът към Сенека. Индианецът бе застанал до него на оградата, разделяща клетките за състезателните коне от зоната за сключването на облозите. — Ще ми направиш ли една услуга, приятелю? Искам да те помоля да заминеш за Лондон вместо мен и да купиш онази ирландска кобила от конюшнята на Боби Уотърфорд. Животното е много чувствително и се нуждае от специални грижи.

— Разбира се. Но защо променяме плановете си? Нали вчера ми каза, че искаш лично ти да заминеш за Лондон. Предполагам, че писмото на Касандра е причина за желанието ти.

— Касандра може да ме почака още една седмица. Преди десетина дни Деймиън ми писа, че се нуждае от подписа на адвоката за някакви документи относно именията. Така че може и той да замине, ако не ти се пътува. — Синджън се стараеше да говори нехайно, но се чувстваше притеснен. За пръв път, откакто се познаваха, не можеше да си позволи да бъде откровен с червенокожия си приятел. Ала беше обещал на Челси, че никой няма да узнае за тайните им срещи. Не искаше за нищо на света да се откаже от една седмица със страстната мис Фергюсън.

— Е, предполагам, че Деймиън няма да има нищо против да замине за Лондон — предпазливо промърмори Сенека, без да откъсва поглед от конете, подредени зад стартовата линия. — Изглежда си заложил доста на това надбягване, така ли е?

— От една година Мамелюк е безспорен фаворит. Смятам, че мога да спечеля доста добра сума. Почти всички залози са разпределени между него и жребеца на Фергюсън, за когото някои букмейкъри твърдят, че бил най-бързият кон, виждали някога по пистите в цяла Англия.

— Може ли да спечели?

— Обзалагам се, че не.

— Толкова ли се вълнуваш от едно обикновено състезание? — учуди се Сенека.

— Имам особени причини — усмихна се Синджън.

— Много ли си заложил?

— Зависи.

— От какво?

— От личната преценка.

— Очевидно криеш нещо от мен.

Синджън поклати глава.

— Явно дамата има много ревнив съпруг.

— Тя не е омъжена.

— Ти си глупак.

— Да, трябва да ти призная, че тази мисъл ми мина през главата.

— Но?

— Не искам да изпускам шанса си. — Синджън замълча, защото вниманието му бе привлечено от суетнята около стартовата линия.

— Мислех, че си достатъчно умен, за да не се обвързваш с която и да било жена в Англия. Всяка би мечтала за богатството и титлата ти.

— Така е. Но в случая се касае за нещо по-различно. Повярвай ми, въпреки че не мога да ти обясня.

— Е, тогава в най-скоро време ще очаквам сватбени камбани.

— Не, не се безпокой. Ние сме се разбрали по този въпрос.

— Значи тази загадъчна дама е много хитра… щом е успяла да те подлъже толкова лесно.

— Надявам се да грешиш… не смятам скоро да се женя.

В този миг стартовият флаг се развя и двамата мъже насочиха вниманието си към пистата.

 

 

Между Колин и Челси съществуваше по-особена близост. Може би защото бяха най-малките в семейството. Затова той се съгласи да й помогне да се появи на пистата. Още повече, след като Челси му каза, че залогът е петдесет хиляди гвинеи.

Колин тайно донесе жокейския костюм на Челси. Двамата пристигнаха на хиподрума в последния момент. Челси се яви на стартовата линия, загърната в дълга пелерина, която напълно покриваше жокейския костюм. Зае мястото на Колин минути преди да започне състезанието. Баща й и братята й бяха при букмейкъра и само Рос знаеше за измамата. Младият момък бе на осемнадесет години, влюбен до уши в Челси и готов да изпълни всяко нейно желание.

— Знам, че ти най-добре се справяш с Тън — усмихна се младежът и й помогна да се качи на седлото. — Ама ако баща ти разбере и почне да крещи, шъ кажъ, че нищо не знам. — Хвана поводите на коня и го поведе през навалицата към стартовата линия. — Само не го насилвай — посъветва я Рос и погали гривата на жребеца. — Нал знайш, че нашият Тън обича да препуска на воля.

Най-после Челси остана сама върху коня, заобиколена от неспокойните жребци и смълчаните жокеи. За десети път нервно оправи поводите да се хлъзгат с лекота между пръстите й. Провери катарамите на стремето. Преброи наум до десет, за да отпусне мускулите на бедрата си. Всеки опитен ездач знаеше колко е важно конят да не усеща напрежението на ездача.

Имаше възможност да спечели достатъчно пари, за да се разплати веднъж завинаги с кредиторите на баща си и да откупи собствената си свобода. Същевременно един вътрешен глас не спираше да й припомня какво ще стане, ако загуби? Наистина ли ще загуби? Една седмица с очарователния херцог Сейнт Джон не би могла да се смята за загуба.

Както обикновено, преди отвеждането на конете към стартовата линия на пистата, въздухът бе изпълнен със закачки, шеговити подмятания и неспирна глъч. Всред тази невъобразима бъркотия Фордхем използва удобен момент, за да огледа крадешком съперника си, гордо изправен върху гърба на Тън. Едва сега жокеят разбра изключителния интерес на херцог Сет към това състезание. Този ездач или е някоя млада лейди, или невероятно красив младеж. Явно първото предположение бе по-вероятно, ако се вземеха предвид добре известните предпочитания на младия херцог. Очевидно непознатата държеше коня си настрани от шумната тълпа, за да го успокои преди старта. Или този жребец бе необикновено спокоен, или тя е първокласен ездач. Обикновено всички коне и жокеи реагираха нервно на възбудените ръкомахания и викове, за разлика от тях.

Флагът се спусна и Фордхем с ужас разбра, че Мамелюк изостана на старта.

В първия миг жокеят на херцог Бофор така рязко пришпори коня си, че изтласка Тън надясно. Челси си помисли, че това е неволна грешка в стартовата суматоха, но след три обиколки невъздържаният жокей отново насочи коня си към нейния Тън. Тя рязко се обърна и видя злорадата му усмивка и вдигнатия камшик. Девойката стисна зъби и отби Тън леко вдясно, за да избегне камшика.

— Не щем разни кучки да се мотаят по пистата! — ревна озлобеният жокей и профуча покрай нея.

— По дяволите! Онзи негодник ще я спъне! — изкрещя Синджън, отпусна бинокъла и ядно впи ръка в перилото, безсилен да й помогне.

Челси пришпори Тън и го насочи към Петрънал — коня на херцог Бофор. Настигна го и го задмина, принуждавайки жокея да дръпне поводите, ако не иска да се сблъскат.

— Аз не съм кучка! — извика девойката в мига, в който жокеят стремително отби коня си наляво. Между Тън и Петрънал имаше не повече от тридесет сантиметра. Обърна се и му се усмихна изискано, като истинска лейди.

Най-после Тън се втурна напред по освободената писта в любимия му бесен галоп. Опънал докрай великолепната си снага, едрият жребец профучаваше с такава сила на завоите, че тревата се къдреше от въздушната струя под него. Без да прибягва до шпорите и камшика, Челси препускаше напред, само на четвърт обиколка зад Мамелюк. Арабският жребец на херцог Сет водеше ту с три, ту с четири дължини, заедно с още три коня. Тя често се навеждаше към главата на коня и му прошепваше ласкави напътствия.

Челси бе тренирала Тън от първите дни, когато той бе съвсем младо жребче. Конят винаги постигаше най-добро време, когато Челси го яздеше. Щом чу ласкавия й глас, жребецът присви уши и девойката усети как препусна с всички сили. Тън задмина от външната страна първия кон от челната четворка с такава лекота, сякаш другият стоеше неподвижен. С неотслабващ ритъм застигна следващия. Между нея и Мамелюк оставаше още един състезател. Тън го настигна в подножието на хълма, но неизтощимият Мамелюк вече преваляше билото.

— Дяволите да го вземат! — изръмжа Челси. — Не може винаги неговите коне да печелят! Хайде, Тън, красавецо мой, хайде, можеш да го стигнеш…

— Дяволите да я вземат! — промърмори Синджън. Конят й изкачи хълма с невероятна лекота. Внимавай, Фордхем, безмълвно се помоли херцогът, тя е по петите ти! Триста дяволи, пришпори малко проклетия Мамелюк! Дъщерята на граф Фергюсън язди като ангел. Или като дявол, ако питаме жокея на херцог Бофор. При тази мисъл Синджън тържествуващо се усмихна. Само един слепец можеше да отрича, че мис Фергюсън успя да засрами всички мъже на пистата.

— Фордхем май ще изгуби това надбягване — тихо рече Сенека, щом забеляза как по последното нанагорнище Тън постепенно, но сигурно скъсяваше разстоянието между себе си и Мамелюк.

— Дано го е разбрал — гневно процеди Синджън през зъби и стисна юмруци. Какво не би дал да е той на седлото в тази минута, за да покаже на самозабравилата се мис Фергюсън на какво е способен един истински мъж.

Двамата ездачи излязоха на гладката финална отсечка. Нито Фордхем, нито Челси посегнаха към камшика, нито един от двамата не използваше шпорите. Двата жребеца се носеха като вихър към финала.

Сега всичко зависеше от конете.

Но Мамелюк се оказа по-бърз. С неимоверни усилия арабският жребец финишира пръв, на три метра пред Тън.

Оглушителен рев, изтръгнат от хиляди гърла, отекна високо в посивялото небе. След миг десетки зрители се втурнаха да приветстват победителя.

Челси се възползва от мига, когато всички се струпаха около Мамелюк, за да се измъкне от тълпата. В дъното на площадката я чакаха Колин и Рос.

— Страхотна езда, Чел! — извика брат й със сияещо от щастие лице.

— Чудесно се справихте, мис Челси — обади се Рос и широко се усмихна, протегна ръка и й помогна да скочи на земята.

Колин й подаде нейната пелерина, а Рос отведе Тън.

Челси наметна пелерината на раменете си, свали жокейския каскет от главата си и се отпусна на земята зад навеса за конете. Сърцето й биеше бясно и тя едва си поемаше дъх. Почти бе спечелила… и то срещу Фордхем, най-добрия жокей на Синджън. Почти бе спечелила! А това означаваше, че Тън може да победи всички, ако го язди някой по-опитен жокей. Изгуби ценни секунди, за да се справи с жокея на херцог Бофор, защото не познаваше коварния му маниер на яздене. Ако не беше този инцидент, тя щеше да спечели състезанието. Въпреки загубата, Челси бе доволна от себе си и на устните й се появи лека усмивка.

— Ти беше дяволски добра — разнесе се познат глас зад гърба й.

Девойката рязко се обърна и теменужените й очи съзряха лицето на мъжа, който от сутринта владееше мислите й. Той бе облечен със същия кожен костюм с ресни и нанизи от мъниста. Лицето му бе толкова красиво, че никоя жена не би могла да му устои. Тя се изчерви като си припомни последната им среща.

— Ала загуби — тихо добави той, наведе се към нея и й помогна да стане. — Дойдох, за да си получа печалбата от облога.

— Дай ми малко време — задъхано прошепна девойката. Допирът до ръцете му и предизвикателният поглед на черните му очи я накараха да потръпне. — Може да ни видят — нервно го предупреди Челси, уплашена да не се появи някой от семейството й.

— Тук никой няма да ни види — спокойно отвърна Синджън. Навесът бе отлично прикритие. А освен това брат й и конярят му вече бяха напуснали площадката, което не бе останало незабелязано от зоркия му поглед. — Кажи кога и къде ще се видим, сладка моя Челси.

— Не мога веднага да ти отговоря — уклончиво отвърна тя, а умът й трескаво търсеше някаква възможност да се измъкне от капана, в който бе попаднала. Ала нима не бе въпрос на чест да изпълни облога?

— Според правилата на жокей-клуба за залозите, си длъжна до понеделник да платиш облога — рече Синджън, сякаш отгатнал мислите й. — Но аз мога и да почакам. — Говореше тихо и спокойно, но тонът му подсказваше, че няма да чака много дълго.

Днес бе едва вторник и Челси имаше почти цяла седмица на разположение, за да измисли как да се измъкне от необмисления облог.

— Къде да те намеря в понеделник? Няма да ме пуснат в жокей-клуба.

— Не се тревожи, скъпа — промърмори херцогът, наведе глава и устните му леко докоснаха нейните. — Аз ще те намеря.

Сетне отдръпна ръце от нея и бавно се отдалечи, оставяйки я без дъх, с пламнало лице и жадуваща за нещо, което не би трябвало дори да мисли.