Сюзън Джонсън
Грешница (8)

Глава осма

— Защо, по дяволите, се бави толкова дълго? — избухна Дънкан в мига, когато сестра му излезе от спалнята на херцога.

— Няма да се омъжа за Джордж Прайн — отсече Челси. — А сега ще се прибера у дома. Ако искаш, можеш да ме придружиш.

Дънкан се втурна след нея по стълбището за прислугата, без да спира сърдито да мърмори:

— Синджън ще си плати за всичко! Знаеш това, нали?

— Не и след като разкажа на татко какво съм направила. Не и след като кажеш на папа какво мисли херцогът за женитбата. Не ми се вярва, че някой може да го заведе насила пред олтара. Пък и аз нямам намерение да се омъжвам — отсече Челси и продължи с още по-бърза крачка. Очевидно не желаеше да говори повече по въпроса за женитбата, преди да се изправи пред разгневения граф Фергюсън.

 

 

Баща й я засипа с проклятия, ругатни и заплахи. Дънкан и Нейл доляха масло в огъня със забележките си, повечето от които се оказаха неуместни. Но Челси бе непреклонна, не се оправдаваше, не молеше за прошка. Стоеше изправена в средата на стаята с разрошени коси, измачкана рокля и намокрени поли от газенето из поляната.

— Не можете да принудите херцог Сейнт Джон да се омъжи за мен, освен ако не го довлечете с вързани ръце в църквата. Но трябва и моите да вържете. Защото не желая да се омъжвам за него. И не ме е грижа дали ще крещите и ругаете до сутринта!

— Но той съсипа живота ти, мила моя — изсумтя баща й, — и аз не мога да оставя този проклет англичанин да се измъкне безнаказано!

— Той въобще не знаеше, че това съм аз — търпеливо обясни за десети път Челси. — Херцогът си мислеше, че аз съм само една от лондонските проститутки. Казах му, че целта ми е само да се отърва от домогванията на Джордж Прайн и не той, а ти папа, си истинският виновник за всичко останало. Не искам да ме продаваш заради проклетите си дългове, и то на този противен епископ. И ако не съобщиш вежливо на Джордж Прайн да забрави за мен, аз ще му го кажа, и то без никакви вежливости! — Девойката гневно се обърна и закрачи из стаята подобно на тигрица затворена в клетка. Чувстваше се уморена от безкрайните спорове с тримата разгневени мъже, които цялата сутрин повтаряха едно и също. — Може би някои момичета могат да бъдат заставяни да се омъжат насила, но аз не съм от тях — продължи тя като едва сдържаше гнева си. — Не знам как да ви накарам да го разберете.

Баща й продължително я изгледа. Едва сега думите й достигнаха до съзнанието му. Той внезапно си спомни за младата си съпруга, за нейната гордост и прямота.

— Прости ми — разкаяно промърмори графът, натъжен от спомените. — Прости ми, че бях толкова себелюбив. — Обърна се и мълчаливо приближи до прозореца. Погледна розовеещото се небе. — Съжалявам, че се стигна дотам… че е трябвало да направиш… това, което си сторила, заради моето твърдоглавство — умерено заговори той.

— Не е толкова страшно, папа — тихо отвърна Челси. — Освен Сейнт Джон никой друг не знае, а той ще мълчи.

— Той даде дума, че няма да каже на никого — намеси се Дънкан. — Аз ще говоря отново с него.

— Не е нужно да говориш с никого — рязко го прекъсна Челси. — След като се грижа за цялото домакинство и за всички сметки, за конете, за конюшнята, защо смятате, че не мога сама да се погрижа за себе си?

— По-скоро ме тревожи неговата репутация — тихо отвърна баща й и замислено я погледна. — Той е замесен в безброй скандални истории, свързани с жени. Всички говорят за любовните му похождения.

— Мисля, че мога да му вярвам, татко. — Младото момиче не спомена, че херцогът проявява доста силен интерес към нея, а това едва ли би помогнало за опазване на доброто й име.

— Трябва да го принудим да даде клетва, че няма да сподели с никого случилото се — ядосано повтори графът.

— Предпочитам да разговаряш с епископ Хетфийлд, а аз сама ще разговарям с херцог Сет. Приключението му с мен едва ли има някакво значение за такъв женкар като него. — Девойката дълбоко в душата си се надяваше, че баща й или някой от братята й няма да предизвика Синджън на дуел. — Ако го предизвикаш и той отвърне, името ми със сигурност ще стане предмет на клюки. Моля те… когато се събуди, той дори няма да си спомни за мен. Къщата му е пълна с… жени.

— Дънкан, поговори с него. Искам да ти обещае, че ще мълчи.

Челси трябваше да се примири. Баща й нямаше да отстъпи от убеждението си. За нея по-важно бе, че той ще я извини за отсъствието пред Джордж Прайн и ще му съобщи, че предложението му за женитба не се приема.

Челси въздъхна с облекчение. Повече нямаше да се безпокои за нежелания брак с Джордж Прайн.

— Благодаря ти, папа. А сега, моля да ме извините, но искам да си легна. — Девойката се изчерви, защото си помисли, че всички се досещат коя е причината за умората й. Промърмори нещо неясно и бързо излезе от стаята.

Щом се озова в коридора, очарователните спомени от първата й любовна нощ бързо изместиха тревожните мисли. Херцог Сет се бе оказал достоен за славата си на изключителен донжуан. Освен това той бе чаровен, забавен и възбуждащ. Това го правеше още по-опасен.

Опасен, защото не успяваше да го прогони от мислите си.

Челси се опасяваше, че няма да може да заспи лесно след страстната нощ и бурното утро, но сънят я обори още щом отпусна глава на възглавницата.

 

 

За разлика от нея херцог Сет не успя да заспи. Стана от леглото и бързо се облече. Всеки момент можеше да нахлуе някой разгневен представител на рода Фергюсън. Ако беше на тяхно място, щеше да постъпи по същия начин.

Извика секретаря си и двамата седнаха да закусват в библиотеката, в очакване на пратеника на семейство Фергюсън.

Случилото се бе доста неприятно, но не и непоправимо. Той нямаше никакво намерение да се ожени за момичето. Реши да продиктува на секретаря си писмо, адресирано до бащата на Челси. Вероятно той щеше да поиска парично обезщетение.

Облогът му с Челси беше нещо съвсем различно… На устните му заигра лека усмивка, щом си спомни за предстоящата среща на хиподрума.

Но не след дълго един слуга доложи за пристигането на Дънкан, който, за разлика от Синджън, беше в доста мрачно настроение. По негово настояване херцогът освободи секретаря си и двамата мъже останаха сами.

— С теб сме приятели още от Кеймбридж — рязко започна Дънкан, — затова дойдох да се опитаме да уредим нещата възможно най-добре. — Черните му вежди се свиха сърдито. — Челси ни каза, че вината не е твоя.

— Аз изобщо не знаех коя е тя. Беше тъмно, а ти знаеш колко момичета има Хариет… — Синджън извинително вдигна рамене. — Въпреки това не се опитвам да се извиня. Сестра ти… — изкашля се смутено — е доста решителна млада дама.

— Така е… за съжаление — неохотно се съгласи Дънкан.

— Кажи ми какво искаш да направя — промълви Синджън. Той държеше на приятелството си с брат й и дори бе готов да се откаже от следобедната си среща с Челси. — Ако знаех, Дънкан — започна той и в гласа му прозвуча умора, — щях да я върна у дома, дори ако трябваше да я докарам с вързани ръце. Знаеш, че не бих искал да имам работа с девственици и то от благородни семейства. — Това беше истина, но в същия миг изпита угризение на съвестта, че все още желаеше Челси. А не биваше…

— Същото казах и на баща ми. Но толкова много се говори за любовните ти похождения, че той настоява да се закълнеш, че никога пред никого няма да споменаваш за случилото се през изминалата нощ.

— Разчитай на мен, името на сестра ти няма да пострада!

— Както можеш да очакваш, той е бесен. Аз също, Синджън, ала Челси сама е взела решение и… дявол да го вземе, съм доволен, че Прайн няма повече да се навърта около нея.

— Може би тя просто не е дооценила интересите си, вследствие евентуалния брак с епископа.

— По-скоро баща ми не е дооценил нейната твърда решителност да не се омъжва за него.

— Значи ще съобщите на Прайн, че сватба няма да има?

— Да, и то още днес.

Защо се интересуваше дали епископ Хетфийлд ще получи Челси? Не би трябвало да има значение за него, но Синджън изпита задоволство от думите на Дънкан. Ядоса се на себе си, но бързо намери оправдание за загрижеността си. Навярно би се радвал и за всяко друго момиче, което се спаси от участта да споделя леглото с похотливия виконт Рътлидж. Но ако искаше да бъде искрен, трябваше да признае, че задоволството му няма нищо общо с алтруизма. Просто не желаеше да дели с никого прелестната мис Фергюсън.

— Струва ми се, че трябва да заплатя някакво обезщетение, поради създадената ситуация и последствията от нея — каза Синджън. Искаше да успокои съвестта си. — Тъй като аз съм виновен за осуетяването на брака й с Джордж Прайн, то е редно да компенсирам поне частично тази загуба.

— Господи, Синджън, не е нужно да плащаш заради дръзкото поведение на Челси.

Ако продължаваше да настоява, можеше и да обиди Дънкан и затова Синджън побърза да заговори за друго.

— Сенека ми спомена, че имате великолепен дорест жребец. Продава ли се?

— За Тън ли говориш? Не, не се продава. Той е любимецът на Челси. Но ако искаш, можеш да дойдеш да го видиш. Навярно ще те заинтересува, защото той е потомък на легендарния Иклипс. Може да се окаже подходящ партньор за онази кобила Херъд, която купи миналата есен.

След това разговорът продължи на познатите теми за коне и надбягвания. Дънкан бе постигнал целта си. Синджън щеше да мълчи и репутацията на младата и красива мис Фергюсън нямаше да бъде опетнена.