Сюзън Джонсън
Грешница (7)

Глава седма

Празненството продължи още няколко часа без домакина в същия жизнерадостен стил, но накрая един от гостите, изпил порядъчна доза от шампанското на херцог Сет, предложи да организират импровизирано конно надбягване около къщата. Спешно свиканият съвет от пийнали джентълмени веднага се съгласи, че на Уорик му е хрумнала гениална идея, а някой набързо предложи:

— Повикайте Синджън. Нека се измъкне от кревата. Той винаги е готов да заложи на някой кон.

— Оставете го — обади се друг, малко по-трезвен от останалите. — Преди да си легне, той ми спомена, че на сутринта трябва да става рано, с изгрева на слънцето.

— Само не ми казвай, че Сейнт Джон сега, в този миг, спи горе в спалнята си!

— Красивият любовник тази нощ спи сам. Сигурна съм, защото аз лично положих разкошното му тяло между великолепните чаршафи. — Отлично модулираният контраалт на досегашната компаньонка на Синджън звучеше все така оживено, въпреки късния нощен час.

— Ще отида да го събудя. Той обича надбягванията и обича да печели.

— Залагам петдесет гвинеи, че този, който го събуди, ще си изпати. Той държи да присъства на утрешните надбягвания, а те започват много рано.

— А аз залагам петдесет, че той няма да има нищо против да спечели още пари. Нека да го събудим.

— Аз ще го доведа — обади се Дънкан. Гласът му бе дрезгав от изпитото шампанско. — Достатъчно е спал.

— Спал е само няколко часа. Не го безпокойте.

— Доведи го тук — обади се една красива блондинка в кремава копринена рокля. — Искам да го видя как изглежда със сънени очи.

— По-вероятно е да стреля — сърдито се обади друг. — Знаем как яростно избухва, когато го раздразнят.

— Но вече е почти съмнало — рече Дънкан. — Погледнете небето.

Действително на изток небето вече зазоряваше. И докато Синджън и Челси блажено спяха горе в спалнята, долу всички стигнаха до единодушното решение да събудят херцога с изгрева.

Дънкан се втурна нагоре по стълбите, за да накара Синджън да присъства на поредното забавление.

Няколко минути по-късно една застрашителна сянка се надвеси над леглото му и го изтръгна от блажения покой на съня. Той се събуди и гневно изкрещя:

— Върви по дяволите!

Но ръката на мъжа яко го сграбчи за рамото и с един замах го просна обратно в леглото.

— Събуди се, за да не те пронижа с кинжала си, докато спиш в леглото! — изръмжа неканеният гостенин.

Макар и сънен, Синджън разбра, че противникът му е силно разгневен.

Побърза да отвори широко очи.

Над него се извисяваше Дънкан със свещник в ръка. Лицето му бе посивяло от ярост.

Синджън премигна два пъти, опитвайки се да схване какво става в собствената му спалня.

— По дяволите, да не си полудял! — гневно извика той. Та това бе неговият дом, неговото празненство, а щом е решил да спи, никой нямаше право да го безпокои!

— Добре дошъл в нашето семейство, Синджън — саркастично процеди Дънкан. — Или може би предпочиташ да ти пръсна черепа?

Разгорещеният спор между двамата мъже събуди Челси. Гласът на брат й веднага й подсказа, че се е случила непоправима беда. В първия миг не можа да си поеме дъх от изненада, но бързо се окопити. Когато си на седемнадесет, никое нещастие не ти изглежда непреодолимо. Огледа се, все още недоумяваща, бързо прикри голотата си и тръсна глава:

— Той не е виновен, Дънкан. И престани да крещиш.

Синджън се обърна и учудено я изгледа. Думите й го накараха да се замисли.

— Ти! — изръмжа херцогът. Отново погледна към Дънкан, който стърчеше пред него като войнствения бог Тор.

— О, дявол да го вземе — промърмори Синджън. Как, по дяволите бе попаднала в спалнята му. Даяна… Дейна… проклятие, как беше името на това момиче, с което бе споделил леглото си? Макар че това сега нямаше никакво значение. Но в главата му се зароди ужасно подозрение.

Нима са го изиграли?

И всичко е било предварително нагласено?

Значи са го избрали като ангел-спасител, който да възстанови разклатените финанси на семейство Фергюсън? Опита се да си припомни всичко, което се бе случило през тази бурна нощ.

— Съжалявам… — прошепна Челси.

— Съжаляваш? — изкрещя Синджън и я изгледа с невиждащ поглед, сякаш бе видял призрак.

— По дяволите, Синджън, та тя е моя сестра! — яростно се намеси Дънкан.

— Не се намесвай в тази история, Дънкан — сърдито отвърна херцогът, без да обръща глава към него. Отново го прониза болезнения въпрос: „Ами ако всичко това е планирано?“.

— Не, Дънкан нищо не знаеше… нито някой друг. Всичко стана спонтанно… искам да кажа… не е това, което си мислиш — припряно заговори Челси, опитвайки се да издържи на презрителния вледеняващ поглед на херцога.

— Какво не съм знаел? — озъби се Дънкан. — Дяволите да те вземат, Челси! И теб също, Синджън! И въобще какво става тук? Проклет да съм, ако разбирам нещо!

— И той ли е толкова добър актьор като теб? — Синджън кимна към Дънкан. Гласът му бе леден, а погледът му се заби в лицето й.

— Не — прошепна тя. — Никой тук не играе никаква роля. Сега ще си тръгна и няма да ме видиш никога повече.

— Върви по дяволите! — избухна Дънкан. Младежът не разбираше какво става, но поне в едно бе сигурен, че Синджън Сейнт Джон и сестра му лежаха голи в леглото и той да не се казва Дънкан Фергюсън, ако това не завърши със сватбени камбани! — Ще се ожениш за нея, Синджън, или си прочети последната молитва!

— За никоя няма да се оженя! — процеди Синджън.

— Аз също няма да се омъжвам за никого! — изкрещя Челси, вбесена, че в опитите си да се отърве от женитбата с Джордж Прайн бе попаднала в същото положение, но с мъж, който демонстративно заявява, че не желае да се обвързва с нея. — Ти нищо не разбираш, Дънкан. Не съм те молила да уреждаш живота ми. И въобще не желая никой да се намесва в него. Няма да се омъжа нито за Джордж Прайн, нито за херцог Сет, нито за който и да било друг. А сега се пръждосвай по дяволите или така ще се разкрещя, че ще събера цялата къща и всички гости в тази спалня!

— Ще те чакам долу в салона, Челси — тихо рече Дънкан и излезе от спалнята.

— Наистина ли щеше да го направиш? — нехайно попита Синджън. — Искам да кажа щеше ли да се осмелиш да събереш всичките ми гости с виковете си? — поясни той и се облегна на възглавницата, вече успокоен. Не се притесняваше от голотата си, може би дори съзнаваше очарованието, излъчващо се от мускулестото му тяло. То изглеждаше като бронзово на светлината на свещите.

— Може би — отвърна Челси с безучастен тон и се надигна от леглото.

— Почакай — тихо заповяда той и я сграбчи за китката.

— Защо? — Теменужените й очи го изгледаха въпросително.

Синджън сви рамене, но не пусна ръката й.

— Да не би да се каниш да ми направиш предложение? — запита подигравателно тя.

Херцогът се възхищаваше на дързостта й, а освен това тя все още беше в леглото му.

— Какво ще кажеш, ако искам да те видя отново?

— Искаш отново да спиш с мен, така ли?

— Да — честно отвърна той и стисна ръката й.

— Слушай — въздъхна Челси, — аз дойдох при теб от отчаяние. Не искам да ме омъжат насила за Джордж Прайн, независимо колко изгоден е този брак. Трябваше да намеря някой, който да ми помогне и да отнеме девствеността ми. Сега проблемът ми е решен. Не съм дошла тук, за да ставам твоя любовница. Не мога да причиня такъв позор на семейството си. — Челси се усмихна. — Макар че всички в нашия дом са свикнали да очакват от мен лудории и безразсъдни постъпки. — Сви рамене и белоснежните й ръце грациозно потръпнаха. — А и ти не се нуждаеш от мен. Къщата ти е пълна с жени, готови да задоволят всеки твой каприз. Е, остава само да ти благодаря за услугата… — завърши тя и му подаде ръка, сякаш мъж се ръкуваше с деловия си партньор.

Синджън пое ръката й и се запита защо думата женитба разгневи толкова много Челси Еймити Фергюсън.

— И аз ти благодаря — сърдечно отвърна херцогът и топлата му длан обгърна малката й китка. — Наистина ми беше много приятно с теб!

— Ще се видим на хиподрума.

— Да… на хиподрума.

Челси измъкна ръката си от неговата, усмихна се и стана от леглото.

Синджън я проследи с поглед. Тя пристъпваше като призрачно видение в полутъмната спалня. Огънят в камината озаряваше прелестните й форми, очертаваше нежната извивка на талията й, изящните й крака, заоблените й гърди. Златистата й коса, разпиляна като сияен водопад върху белоснежните рамене, подчертаваше изключителната й красота, предизвикваше го да скочи от леглото и да я сграбчи в прегръдките си. Най-вълнуващите сцени от първата им любовна нощ оживяха в съзнанието му. Господи, какъв сладостен миг бе онзи, когато я държеше в ръцете си. Косите й се стелеха като нежен воал около прекрасното й лице, а допирът до възхитителната й кожа го изгаряше и го довеждаше до безумие.

Докато я гледаше с премрежен поглед, в гърдите му се надигна желание да скочи от леглото, да залости вратата и да я задържи завинаги при себе си. Забравил за многобройните си гости, младият херцог копнееше да остане насаме с това страстно момиче, това своенравно и прекрасно създание, така изненадващо появило се в леглото му сред нощния мрак. Синджън Сейнт Джон я заговори, за да чуе гласа й и да се увери, че не сънува, че очарователната гола жена в спалнята му не е плод на фантазията му.

— Не съм предполагал, че ще останеш при мен.

Тя не му отговори и в първия миг той повярва, че сънува или навярно е омагьосан. Ала след секунди Челси се обърна и му се усмихна. Гласът й достигна до него през сноповете златиста утринна светлина, която вече проникваше през завесите.

— Не предполагам, че Дънкан би го одобрил.

Усмивката й бе открито предизвикателна.

Колко странно бе това непознато момиче! Въобще не му поиска компенсация за отнетата девственост. Нито се разплака до леглото му, нито го заплаши с отмъщението на братята си. Напротив, със закачливата си усмивка сякаш го подканваше да я прегръща и целува.

— Предполагам, че Дънкан ще ни причини доста неприятности — започна Синджън, докато мозъкът му трескаво обмисляше възможните ходове на брат й. — А може би и баща ти. Разбира се, ако научи за случилото се — кисело добави той. Имаше доста богат опит в подобни любовни афери и затова още отсега беше наясно как ще реагира обществото.

— Да, с баща ми ме чака труден разговор — примирено въздъхна Челси и навлече долната риза върху алабастровите си рамене. — Но аз ще поема изцяло отговорността. Имах нужда от мъж като теб и се надявам баща ми да ме разбере, макар че в началото никак няма да ми е лесно.

Разговорът взе неприятна насока за херцог Сет. Под достойнството му бе да мисли за евентуалните неприятни последици. Доказателство за бъдещите спорове и обиди бе присъствието на Дънкан. От коридора непрекъснато се чуваха нервните му стъпки. Единствената му надежда бе в нея. Навярно любимата дъщеря на граф Фергюсън ще успее да укроти бащиния гняв. Положението допълнително се усложняваше от факта, че Синджън беше знатен английски благородник, докато граф Фергюсън бе в немилост като поддръжник на шотландските бунтовници.

В този миг Челси се наведе, за да вземе фустата си от стола, ризата й се разтвори и разкошните й гърди се залюляха, облени от светлината на огъня в камината. Гледката бе тъй съблазнителна, че Синджън веднага забрави за заплахата от отмъщението на роднините й. Възхитителните извивки на гърдите й го накараха да затаи дъх. Девойката пристъпи напред, застана на един крак, за да се напъха в широката фуста и прелестните й бедра се очертаха. Херцогът стисна зъби, а кръвта запулсира в слепоочията му. Искаше му се този миг никога да не отминава. Полуголото женско тяло очароваше погледа му, възбуждаше сетивата му.

Без да подозира каква съблазън бе за него в този миг, без да отгатва мислите му, красивата мис Фергюсън нагласи фустата си и се изви, за да пристегне презрамките на раменете си.

Синджън едва се удържа да не скочи от леглото и да не сграбчи в прегръдките си тази чувствена млада дама.

— Не мога да я завържа — промърмори Челси и се изви. Сърцето му отново се разтуптя. От години не бе възпирал сексуалните си желания и сега му бе изключително трудно да се сдържа.

— Не мога да се справя с тези връзки — рече Челси и се обърна с гръб към него. Извърна се и се усмихна през рамо, без да се притеснява от голотата си.

По гръбнака му пробягна гореща тръпка. Ръцете му застинаха на сантиметри от гладката бяла кожа. Едната му ръка предпазливо се плъзна по рамото й, после я притегли в очакващото ги меко легло. В следващия миг напрегнатото му мускулесто тяло вече беше върху нейното, а устните му я целуваха жадно, горещо, съблазняващо…

— Моля те, само пет минути… — прошепна херцогът, когато устните му достигнаха чувствената извивка на нейните устни. — Още пет минути, няма да те задържам нито миг повече… — Измести се леко и притисна топлата си длан към бедрото й. В ласките му прозираше умението на опитен любовник.

— Защо да бързам? Харесва ми да съм с теб — въздъхна Челси. Допирът на мъжественото тяло възбуждаше в нея приказни, непознати досега сладостни усещания.

— Прекрасно! — промърмори Синджън и се усмихна, доволен от успеха си. Устните му обсипаха с леки целувки шията й, а сетне се спуснаха надолу…

Челси долови възбудата му и в гърдите й се надигна силно желание. Този мъж владееше чувствата й както новата играчка изпълваше мислите на едно дете. Въздъхна дълбоко, за да успокои биенето на сърцето си.

— Не, не мога да остана при теб…

Очакваше той да протестира, но за нейна изненада, той само тихо прошепна в ухото й:

— Разбира се, че можеш. — И ръката му се плъзна между голите й бедра.

Огненият импулс я накара да подскочи. Нежният и чувствен допир на пръстите му я изпълни с трепет. Не можеше повече да издържа на сладостното дразнене. Този мъж очевидно знаеше отлично къде и как да докосва женското тяло.

— Ох… — От устните й се отрони прелестен стон, изпълнен с тъга и копнеж, от който кожата по ръцете му настръхна.

Какво удоволствие бе да я усеща отново под себе си, мека и топла, очарователна, със събрана на врата долна риза, ухаеща на розово масло. Синджън наведе глава и целуна изящната извивка на веждите й.

— Остани за цял месец — промълви той. — Или за цяла година… — Смъкна ризата от раменете й и я захвърли на пода. Дългите му пръсти се вплетоха в златистата й коса и нежно я разрошиха. На устните й отново се появи очарователна усмивка, от която сърцето му замря. — Или поне докато свърши сезона на конните надбягвания.

Лицето на младия мъж сияеше от щастие. Приличаше й на малко момче, омагьосано от нова играчка. В следващия миг се превърна в галантен прелъстител, който нежно шепнеше на ухото й:

— Искам да съм в теб…

С тези прости, но огнени думи мъжът измести тялото си и проникна в нея в мига, в който ръцете й се сплетоха около врата му.

„И аз!“ — помисли си девойката, а в следващата секунда всички мисли в главата й отлетяха някъде надалеч. Приливът на чувства заля сетивата й и я зашемети тъй силно, че тя притвори очи. Сега нищо нямаше значение, освен топлите вълни, разбиващи се в гърдите й, допирът на ръцете му, полъхът на косата му, спускаща се върху шията и раменете й. Този мъж бе невероятно жизнен, тръпнещ, горещ… стори й се, че е герой, оживял от детските й мечти. Дори още по-прекрасен, хиляди пъти по-прекрасен. Никога мечтите и сънищата на младото момиче не бяха спохождани от мъж, красив и виртуозен в любовта като Синджън Сейнт Джон, херцог Сет.

Той също не бе бленувал за своята принцеса. Винаги бе стъпвал здраво на земята. Затова предпочиташе бързо и лесно да задоволява страстите си. Нещо, което с готовност му предлагаше всяка от многобройните му любовници. Всички те притежаваха изключителен опит в леглото и отлично схващаха всички тънкости и хитрини в любовната игра. За тях това бе само спорт, за който се изискваше преди всичко умение.

Опитният любовник и този път бе възнаграден за необикновената си сексуална надареност. Ноктите на новата му партньорка оставиха дълбоки следи по широките му рамене. Той се засмя, щастлив и изпотен, когато страстната девойка, излегната под него, стисна устни, а в следващия миг ги разтвори, за да изтръгне от гърдите си стон, издаващ върховно удоволствие. Спря, за да я остави да изпита докрай насладата. Изчака затихването на бесните удари на сърцето й, преди отново да проникне в нея. Бавно, безкрайно бавно. И тогава прелестното й тяло се изви в дъгата на неописуем екстаз.

Синджън обгърна с ръце пламналото й лице и морно въздъхна:

— Още само един миг… — А мускулите по гърба и краката му едва удържаха напора му.

— Не! Сега! Сега! — горещо извика Челси.

— Още миг — прошепнаха влажните му устни и се впиха в нейните. — Сега можеш да ме целуваш до забрава…

И когато устните й се подчиниха на властната заповед, той й даде това, за което копнееше жадното й тяло. Въздишката й обгърна мокрите му устни.

Сякаш нещо изригна в него. Разтърси го необуздан спазъм, след който дълго не можа да помръдне, притиснат към нея, застинал между бедрата й; не усещаше нищо, освен безкрайна лекота и благодарност за неземното щастие, с което го бе дарила.

— Сега разбирам защо всички те смятат за изключителен любовник — прошепна Челси в смълчаната стая.

Херцогът благоразумно не отрече.

— Благодаря ти — просто рече той и вдигна глава, за да се полюбува на теменужените й очи, потъмнели от току-що отминалия вихър на чувствата. — Никой не би могъл да устои на прекрасното ти тяло — галантно добави той.

— Благодаря ви, милорд — закачливо отвърна Челси с тон на невинна селска девойка.

— Наистина ли си сестра на Дънкан? — В тона му се прокрадваше недоверчива нотка. Искаше му се сблъсъкът с Дънкан да е бил плод на някакво досадно недоразумение.

Ако Дънкан не я чакаше пред вратата на спалнята, Челси с радост би спестила неприятната истина.

— Уви, да. Съжалявам за случилото се — промърмори тя и извинително повдигна прелестно заоблените си рамене. Споменаването на името на Дънкан незабавно й напомни за странното стечение на обстоятелствата. Докато брат й гневно крачеше по коридора, тя лежеше гола под Негова Светлост херцог Сет. Бързо свали ръце от врата му и внимателно го отмести от себе си. — Трябва да си вървя.

Синджън замислено я изгледа за миг. Егоистичните му желания трудно се подчиняваха на добрите маниери, придобити още от най-ранна възраст. Какво ще стане, ако я задържи при себе си? Тя бе опозорена, и то завинаги. До края на деня всички в Нюмаркет ще знаят, че е прекарала нощта с него. И как да постъпи сега, как да остане верен на кавалерските си принципи. А и семейството й е доста бедно, а той е неописуемо богат.

— Какво ще стане, ако не те пусна да си отидеш? — тихо попита той.

— Защо да не ме пуснеш? — попита тя с изненада.

— Заради страстните ми желания към теб, разбира се.

В ъгълчетата на фино изваяните му устни затрептя едва доловима насмешка.

— О! — За миг лицето й светна от радост, която бързо се скри зад любезна усмивка. — Поласкана съм от поканата ви, Ваша Светлост — подразни го Челси. — Ако живеехме сами на необитаем остров, щях с радост да остана с вас. Но не мога, а ти не можеш да ме задържиш.

— Мога. — Очите му внезапно се присвиха, а в гласа му звънна стоманен тон.

— Не за дълго… — Тя също говореше тихо, но твърдо и той си спомни за първата им среща и за дръзкото й предложение. Мис Фергюсън беше изключително своенравна млада дама.

Въпреки целия й стремеж към независимост, тя бе жена. Той можеше да я задържи при себе си, въпреки всякакви нравствени и морални прегради… но не тук, при тази опасна близост до семейството й, до избухливите мъже от клана Фергюсън. Трябваше да я отведе далеч. Тя бе разпалила страстите и въображението му, бе разбудила отдавна заспалото необяснимо желание да притежава някоя жена. Синджън се замисли върху възможните изходи от необичайната ситуация и в стаята надвисна неловка тишина.

— Ако изпищя, Дънкан веднага ще връхлети тук и ще те убие.

— При условие, че успее да изкърти тази масивна дъбова врата.

— Може и да успее…

Синджън снизходително се усмихна.

— Може и да се справи с вратата, но ще бъде твърде късно, скъпа. През това време ние ще сме изчезнали през тайното стълбище, построено от дядо ми.

— Не мисля, че наистина възнамеряваш да направиш това, което каза — спокойно отвърна Челси. — По-добре ме остави да си отида.

— Откъде си сигурна, че няма да го направя?

— Защото, милорд, само след няколко дни ще се отегчиш от мен. А какъв смисъл има да си създаваш допълнителни главоболия?

„По дяволите, тази малка палавница е права“, със съжаление си помисли Синджън. Тя бе разбрала, че жените много бързо му омръзваха.

— Може би ще мога да те убедя да останеш и да ми помогнеш да преодолея досадата и отегчението? — попита той и съблазнително се усмихна.

— Не е нужно да ме убеждаваш след удоволствието, което изпитах през изтеклите часове… ако не беше семейството ми, бих се радвала да остана, Ваше Благородие.

Във великолепните й очи проблеснаха весели искрици.

Откровеността й го порази.

— Тогава ела да ме посетиш отново. Обещавам ти, че ще бъда много дискретен. Досега не съм отправял подобна покана. Можеш да дойдеш по всяко време, когато ти е удобно. Ако останеш няколко дни, ще ти покажа конете си. Те са най-бързите в Англия.

— Моите коне са най-бързите. Ако имах възможност лично аз да ги яздя по време на състезанията, винаги щяхме да печелим!

— Ти яздиш? В надбягванията? Ако е така, щях да съм чул за теб.

— Аз винаги яздя инкогнито и никога не участвам в надбягванията в Нюмаркет.

— Ти наистина си изключително създание.

Усмивката й бе неосъзнато женствена и самоуверена.

— Знам.

— Как мога да те оставя просто така да си отидеш.

Ленивият му говор я привличаше също толкова силно, колкото и красотата и усмивката му.

— Ако го направиш, ще имаш удоволствието да наблюдаваш как ще яздя Тън срещу твоя Мамелюк в утрешните надбягвания.

Синджън се претърколи през нея. Докосването до тялото й го възбуди, но той се подпря на лакът и лукаво се усмихна.

— Може би ще пожелаеш да се обзаложим?

— Нямам пари за облози.

— Този залог можеш да си позволиш — промърмори той.

— Очаквах подобно предложение, милорд, но отговорът ми е не.

— Знаеш, че твоят кон няма да спечели.

Челси разбираше, че той я предизвиква. Освен това явно не вярваше, че техните коне могат да спечелят. Надбягванията и конете бяха целият й живот. Тя рязко се изправи и измери с поглед младия херцог, разглезен от жените, уверен в красотата и конете си. Гледаше изваяните черти на лицето му, великолепното му тяло, мързеливо отпуснало се на леглото. Цялото му същество излъчваше самоувереност, която я дразнеше и предизвикваше.

— Какъв ще бъде залогът? — попита Челси.

— Ти, естествено — лениво отвърна той.

— Бъди по-точен.

— Бих искал да кажа завинаги, но ти ми напомни, че трябва да бъда по-практичен. А и това е само едно надбягване, така че… — Меката му усмивка изчезна и гласът му прозвуча твърдо, както обикновено, когато обявяват залозите. — Искам да бъда с теб една седмица през този месец. Ти кажи къде, а аз ще се погрижа за останалото.

— А ако ти загубиш?

— Ти ще решиш какво да поискаш — студено отвърна Синджън.

— Предпочитам да получа пари.

— Както искаш. — Младият мъж наведе леко глава и един черен кичур падна върху челото му. — Колко искаш?

— Петдесет хиляди гвинеи. — Това беше огромна сума. Той можеше да откаже и честта й щеше да бъде спасена. Ако приемеше и спечелеше, с тези пари щеше да плати дълговете на баща си.

— Съгласен съм — тихо рече той и се усмихна.

— Сега мога ли да си тръгна?

— До утре. С нетърпение ще очаквам надбягванията.

— Не бих искала да се разбере, че аз ще бъда жокей…

— Можеш да бъдеш спокойна. Никой няма да узнае. Имаш думата ми.

Синджън я наблюдаваше, докато се обличаше и предвкусваше удоволствието, когато отново ще я има. Помогна й да завърже панделките на роклята си и закопча копчетата отзад на гърба й. Помисли си колко различна изглежда тя в бялата си рокля от всички жени, които бяха посещавали спалнята му. Контрастът беше поразителен, както и чувствата, които изпитваше в този миг. Още по-изумителен бе фактът, че въобще изпитваше някакви чувства. Тръсна глава, за да прогони смущаващите мисли и нежно я целуна.

— Ще се срещнем на надбягванията.

— Смятам да спечеля — закачливо отвърна Челси.

— Ще видим — тихо отвърна Синджън.

Тя нямаше шанс срещу Мамелюк и Фордхем. Никой през този сезон не бе побеждавал огромния червеникавокафяв кон.

— Приготви парите — усмихна се Челси и му изпрати въздушна целувка. Завъртя ключа и отвори вратата.