Сюзън Джонсън
Грешница (42)

Глава четиридесет и втора

Синджън се размърда. През главата му мина неясната мисъл за дебнещата го смърт. Откога бе привързан към тази стена, от две или три денонощия? Опита се да си припомни последните събития, но мислите му потънаха в някаква мъгла. Имаше усещането, че ходилата му изгарят в огън от стотиците удари с пръчки. Не усещаше краката си, а болката бе толкова силна, че пронизваше мозъка му като нажежено желязо.

Езикът му бе подпухнал от жажда, кожата му гореше, ръката и рамото му бяха зачервени. От кога бе в това състояние, от един ден или от един месец? Отвори бавно натежалите си клепачи, но не видя нищо друго, освен непрогледен мрак.

Може би неговата слепота бе част от някакъв кошмар или бе следствие от побоя в Габе? Опита се да напрегне мозъка си и да мисли разумно, ала изглежда това бе невъзможно. Тялото му бе изтощено от мъченията и жаждата. Нямаше сили дори да извика.

Тогава в измъчения му мозък отново изплува онова приказно видение, което все още му даваше сили да живее… раят… Челси язди сред пищни зелени ливади, на хоризонта се вижда езеро, бълбукащ поток пресича ливадата… усмивката й бе омайваща и обещаваща. Той прошепна името й, но от пресъхналото му гърло излезе само немощен, съскащ звук.

 

 

— Той е още жив — равнодушно рече надзирателят и подритна Синджън, който неподвижно лежеше на пода като купчина изгоряла плът. Когато го свалиха от стената Синджън не издаде нито звук. Арабинът не вярваше, че дори Аллах може да помогне на пленника.

— Може би султанът ще ни възнагради — отбеляза доволно главният мъчител на султана. Той също не вярваше, че пленникът ще оживее. — Но Махмуд ни нареди да го държим тук три дни…

— Белокожите ференджи никога не са издържали три дни — безчувствено отбеляза надзирателят. — Махмуд би трябвало да го знае.

— Може би той не е искал пленникът да оживее — каза Имир и поклати недоумяващо глава. Животът на всички тях зависеше от прищевките на султана и неговите приближени.

— Не разсъждавай, а си гледай работата — сопна се надзирателят, който бе помагал на главния мъчител.

Турчинът за миг се поколеба.

— Занесете го в лазарета, а аз ще отида да узная какви са нарежданията на султана. Може би докторът ще го убие по-лесно, отколкото аз.

 

 

Ала везирът не само искаше чужденецът да живее, но даде нареждания да му осигурят всички удобства. Отнасяха се със Синджън като с един от любимците на султана. Хранеха го с ястия от кухнята на Негово Превъзходителство. Настаниха го в разкошно обзаведен апартамент. Последното Синджън установи опипвайки предметите и мебелите, тъй като все още не виждаше нищо.

През първия ден в лазарета болката му беше толкова силна, че той идваше в съзнание само за отделни мигове. В един от тези моменти везирът го попита, дали е променил решението си. Тъй като бе дипломат, арабинът не му каза открито какви са изискванията на султана, а само искаше Синджън да му отговори с да или не.

Синджън знаеше, че от отговора му зависи дали ще живее или ще умре. Макар да презираше слабостта си, той не искаше да умира. Беше твърде млад и влюбен в жена си. Въпреки ужасната физическа безпомощност усещаше смътна надежда, че един ден отново ще бъде свободен.

И така той отговори с да… защото знаеше, че от този отговор зависи спасението му.

Каза да… защото се надяваше да живее и да извоюва свободата си.

Каза да… защото изпитваше остро и мъчително желание да види отново съпругата си.

 

 

През следващата седмица султанът редовно се осведомяваше за здравето на затворника си. Търпението му бе резултат от новините, че наскоро в Кайро са стреляли по брат му Хамет. Старата столица на Тунис Кайро все още бе религиозен център на регентството и Хамет се смяташе за наследник на престола на Хамуд. Макар че според Корана наследник винаги ставаше най-големият брат, през последните два века в мюсюлманския свят имаше много отклонения от това правило. Хамуд предпочиташе да остави трона на сина си, а не на брат си, който от години желаеше смъртта му.

Този знатен ференджи се появи като дар от Аллаха, макар владетелят на Габе да беше само един инструмент в ръцете на всевишния Аллах. Това бе знак, че султанът ще успее да осуети плановете на Хамет. Това се потвърждаваше и от ослепяването на ференджи в деня на залавянето му.

Какъв по-ясен знак от страна на Аллах, че плановете на Хамуд са благословени от всемогъщия бог на мюсюлманите? Какъв по-значителен белег би могъл да желае за одобрението му?

Знатният ференджи ще оплоди жените в харема му, но тъй като бе сляп нямаше да се наруши свещения закон на мюсюлманите, че един мъж не бива да вижда лицата на жените от харема на султана. Знатният ференджи ще бъде средство за осигуряване на наследници на трона му и така ще се осуетят плановете на Хамет. Знатният ференджи е изпратен от Аллах.

Султан Хамуд пренебрегваше факта, че нямаше да му се налага да търси помощта на Аллах за осигуряване на наследник, ако не бе станал импотентен поради пристрастяването си към опиума.

 

 

Никой в харема на султана не отговори на гневните въпроси на Челси, нито другите жени, които разбираха безполезността на гнева й, нито евнусите, които бяха слуги на султана и не се интересуваха от чувствата й.

Жените съществуваха, само за да обслужват мъжете, факт, с който жените невернички трябваше да се примирят. Евнусите редовно слагаха в храната й упойващи билки, които да успокоят яростните й избухвания. Вече две седмици Челси живееше в полусънно състояние, със замаяно съзнание.

 

 

Запитванията на британския консул и на банкерите Вивани в Дар ел Бей не дадоха резултат. Тъй като нито един представител на властта нямаше да бъде допуснат в харема, обикновено когато някой изчезнеше в мюсюлманска страна, беше невъзможно да бъде намерен. Един затворник можеше да прекара целия си живот в харема. Британският консул и банкерите Вивани много добре знаеха това и решиха да прибегнат до изпитаното средство — щедър откуп.

С помощта на Али Ахмед Сахар и Сенека претърсиха околностите на Бардо и разбраха, че Синджън е жив. Започнаха да събират хора, за да нападнат харема на султана. Докато чакаха, обмисляха нападението. Двамата опитни воини знаеха, че преговорите за определяне на откупа са много продължителни. Твърде много хора бяха изгнили в мюсюлманските затвори, заради проточване с месеци и дори с години на преговорите. Трябваше час по-скоро да освободят Синджън. Той бе направил толкова много за тях.

Приятелите му все още не бяха събрали достатъчно воини, за да нападнат добре укрепения дворец на султана, а Синджън вече бе оздравял и можеше да изпълни задачата, заради която султанът бе пощадил живота му. Синджън изпадна в ярост, когато за пръв път го въведоха в стаята, в която трябваше да изпълнява робските си задължения. Приличаше на разгневен езически бог. Неговата дива реакция възбуди преситения от безброй наслади султан Хамуд.

Семето на Синджън Сейнт Джон трябваше да замести семето на Хамуд, великият владетел на Тунис. Херцог Сет трябваше да развлича извратения импотентен владетел.