Сюзън Джонсън
Грешница (39)

Глава тридесет и девета

Наближаваше четири сутринта, когато портиерът отвори вратата на Синджън и сънено го поздрави. Херцогът прекоси мраморните плочи на преддверието и пое по стълбите, тънещи в полумрак. Само откъм белия таван се отразяваше слабата светлина на свещите, окачени в изящни свещници по стените. Едва сега Синджън усети умората, натрупана от десетки безсънни нощи.

В ранната сутрин се срещаха и разминаваха краят на един и началото на друг период от живота му. Въпреки съветите на Хариет, той твърдо държеше на решението си да избяга от Лондон, от светското общество… и от съпругата си далеч, далеч оттук, сред пясъците на туниската пустиня. Имаше отчаяна нужда от почивка, за бога, усещаше смъртна умора и отегчение. Вероятно през първите дни от плаването ще остане в каютата си и само ще спи.

Но сега трябваше да свали вечерния си костюм.

Влезе в спалнята си и се закова на прага, изумен от гледката. Ръката му замръзна върху дръжката на вратата. Колко наивно бе очаквал, че поради твърде ранния час никой няма да се осмели да го безпокои. Но за негова изненада Синджън завари жена си, заспала в леглото му. Бялото дантелено неглиже от магазина на мадам Дюбей бе усукано невероятно съблазнително около разголените й бедра, косата й блестеше разпиляна като златист водопад на светлината на догарящите свещи в полумрака, кожата й изглеждаше прозрачна, а малката й ръка бе подпряна под бузата, в класическата детска поза.

За разлика от едно спящо дете, тя бе облечена в полупрозрачна дантела, с обеците на Венера и… с нищо друго под неглижето си, като луксозен еротичен подарък, доставен и очакващ да бъде разопакован от получателя.

Свещите вече едва мъждукаха, но светлината им поддържаше приказен полумрак в спалнята. Отблясъците се виеха по колоните около леглото, а от тавана се надвесваше смътно осветения фриз с изображенията на Антенни и Фаустина. За миг Синджън остана загледан в нея, поразен от приказната й красота. Забрави, че остават само няколко часа до отплуването на яхтата. Образът й, запечатан в ретината на очите му, събуждаше изгарящи видения във въображението му. Страстта му се събуди, кръвта му закипя.

Разрошената коса на Челси, блестяща, буйна и волно разпиляна върху копринените възглавници, обграждаше бялото й лице като приказна рамка. Нежните й форми, очертаващи се под дантелите, деликатно подсказваха за пищни наслади, обезумяващо съблазнителни в загадъчния полумрак. Гърдите й дръзко се подаваха изпод деколтето й и както тя бе легнала настрани, сякаш заплашваха в следващия миг да изскочат докрай, изпънали тънките презрамки. Напомняха му за зрели и сочни праскови, които чакаха да бъдат откъснати от нечия ръка.

Прииска му се да развърже презрамките, да вдигне дантелата, прикриваща бедрата й и да вкуси от топлината на тялото й. Ухаеше на рози и лилии, излегната в леглото му като нимфа, решила да изкуши някой от древните богове. Като Ева в райските градини. Господи, от кога не се бе докосвал до жена… откога не се бе докосвал до нея?

Стоеше като вцепенен в полумрака, неуверен дали ще устои на изкушението. А всъщност имаше ли някакво значение? Защо да не се любят още веднъж, помисли си Синджън, но в следващия миг един вътрешен глас му напомни, че може да не успее да плати цената, която Челси ще му поиска в отплата за насладата, предлагана от примамливото й тяло.

Дали да не се върне веднага в Брукс? Или в някой друг клуб? Но Бо ще го чака, за да се сбогува с него и да прекарат заедно последната сутрин, преди да отпътува… Колко ли е часът? Кога ще се събуди Бо? Колко ли време ще му отнеме да отиде до Брукс и после да се върне в Сет Хаус?

По дяволите, мозъкът му се умори от трескавото обмисляне на всички шансове. Стоеше до вратата, обзет от нерешителност и накрая се усети, че мисли само за това, как може да се промени всичко в една мъжка спалня само от аромата на рози, излъчван от едно женско тяло. Така и жената от първия ден променя завинаги живота на мъжа…

Погледът му обходи стаята, сякаш търсеше отговора на мъчителния въпрос в сенките на ъглите и нишите, в гарафата с коняк — стъклото проблесна в полумрака пред него като спасителен фар за кораб, изгубен в бурното нощно море.

Тихо притвори вратата и пресече стаята, така артистично подредена от жена му. Отпусна се в креслото със зелена дамаска, с изобразени върху нея миниатюрни гербове на херцозите Сет, след което протегна ръка към гарафата и чашата до нея. С една-две чашки ще успее да убие часовете докато чака събуждането на Бо. Явно не оставаше много време до зазоряване. Реши да не се връща в Брукс. И без това през повечето от последните нощи не бе излизал от задимения и шумен клуб.

Това, което не искаше да признае, бе силният копнеж още веднъж да почувства тялото на Челси в прегръдките си.

Малко по-късно, когато посегна да си налее втора чаша коняк, ръката му, без да иска събори чашата. Тя се удари в полираното стъкло на масата и в стаята отекна силен звук.

— По дяволите — промърмори Синджън и погледна към жена си. Тя се размърда в леглото и се събуди.

— Няма нищо, заспивай отново — рече той. — Аз тръгвам след няколко минути.

Ала Челси не го послуша. Вдигна глава от възглавниците, приглади разрошените кичури коса и попита:

— От колко време си тук?

Той сви рамене.

— Около двадесетина минути… неглижето на мадам Дюбей много ти отива. — Гласът му прозвуча безстрастно.

Тя несигурно се усмихна, поласкана от комплимента, макар той да й говореше така, сякаш бяха непознати.

— Благодаря… надявам се, че нямаш нищо против, че съм заспала в леглото ти… но нали заминаваш рано сутринта и… аз… Тунис ми изглежда толкова далече. — Гласът й потрепери и тя млъкна, сломена от студения поглед на сините му очи.

— Няма значение — рязко отвърна той. Изпи на един дъх чашата с коняка, стана от креслото и се запъти към тоалетната стая. — Извини ме — рече той. Главата го болеше от изпития алкохол. Трябваше да вземе някакъв прах против главоболие и да отиде в стаята на Бо. Не можеше да погледне към съпругата си, без да си представи как разкопчава сребърните клипсове. — Ще отида да се преоблека — промърмори той, като се стараеше да не гледа към Челси.

Не можеше да остане в тази спалня.

Трябваше бързо да направи нещо! Тази мисъл проблесна в главата й, когато видя как Синджън изчезна в тоалетната стая.

Когато чу звука от затварянето на вратата, тя скочи от леглото, изтича до вратата на спалнята, заключи я, сетне стори същото и с междинната врата между стаите им. Хвърли ключа от нейната стая през прозореца и скри ключа от вратата на спалнята. После отново се върна в леглото.

Докато чакаше, сърцето й биеше толкова силно, че ударите му отекваха в ушите й. Обичайната й дързост бе разколебана от безразличието на съпруга й.

Не след дълго Синджън излезе от тоалетната стая, облечен с костюм за пътуване, косата му бе вчесана и вързана на опашка.

— Ако желаеш, можем да закусим заедно. Ще те чакам в трапезарията в осем часа — рече той, докато минаваше покрай леглото. Чуваше се само шумът от плъзгането на ботушите му по копринения килим. — Ще обсъдим от какви средства ще имаш нужда, докато ме няма — каза и продължи към вратата.

Челси затаи дъх, когато чу изненаданото му възклицание.

Синджън рязко се извърна, челюстите му бяха стиснати, а веждите гневно сключени.

— Не ставай дете — процеди той.

— Липсваше ми — прошепна младата жена. — Не исках да е така, но наистина ми липсваше. Надявах се… — започна тя и се поколеба, но пое дълбоко въздух и продължи — че може би ще поискаш да се любиш с мен, преди да заминеш.

Той не отговори. Вместо това се запъти към междинната врата и се опита да я отвори.

— Дай ми ключа. — Протегна нетърпеливо ръка към нея.

— Хвърлих го през прозореца.

— Дай ми другия тогава — въздъхна той.

— Трябва да дойдеш при мен, ако искаш да го вземеш — тихо рече тя. Беше успяла да го задържи в стаята!

Тонът й и леката усмивка на устните й би трябвало да го предупредят за намеренията й.

— По дяволите, не съм в настроение за игри. Къде е ключът?

Челси лежеше излегната сред копринените завивки, като оживяла красавица от някоя картина. Бавно повдигна тънката дантела нагоре, разтвори копринените си бедра и плъзна дясната си ръка надолу към онова място, което бе извор на страданията и копнежите на съпруга й.

Трябваше да се досети, а не да бъде толкова глупав и да се хване в този капан, помисли си Синджън.

— Много забавно — гневно изсумтя той. Но погледът му се плъзна към мястото, накъдето сочеше ръката на Челси и изгарящото желание заля сетивата му като бурна вълна. Принуди се да стисне юмруци, за да потисне копнежа, задушаващ гърлото му.

— Не — промърмори той. — Не, по дяволите, не! — Още не бе решил дали я желае завинаги. А следващите няколко часа, оставащи до заминаването му, не бяха достатъчни, за да вземе решение. — Не искам да забременяваш отново — сърдито изрече Синджън. Знаеше, че вместо гръцките можеха да използват френски презервативи, но и те не бяха напълно надеждни.

Но колкото и да бе обезкуражаващ отказът му, Челси се почувства щастлива, радостна, дори екзалтирана. Въобще не очакваше, че може да изпита такова светло чувство в деня на заминаването му.

Най-после се увери, че той не я мрази, а само се опитва да опази независимостта си, нещо, което тя много добре разбираше.

— Не се опитвам да те примамя в капан — усмихна се тя. — Нямаш ли от холандските презервативи?

— Не… поне в момента нямам. Господи — въздъхна той и прокара ръка през косата си, — защо правиш всичко това?

— Вече ти казах. Не се опитвам да те измамя. Просто те желая. И не се безпокой, аз съм взела предпазни мерки.

За миг той се поколеба, после поклати глава.

— Виж, аз заминавам след няколко часа. Нека да поговорим за това като се върна.

— Не.

Отказът го изненада. Не бе свикнал жените да проявяват непокорство. Постоя замислен, сетне отиде до креслото и се отпусна в него. Нямаше смисъл да спори с нея.

— Ще изчакам докато се събудят слугите — рече той и протегна ръка към коняка. — Навярно не искаш да правиш сцени за забавление на прислугата. — Сега гласът му отново звучеше спокойно. Очевидно смяташе проблема за решен.

Наблюдаваше го как изпи коняка от чашата и отново посегна към гарафата. Сега бе сигурна, че планът й ще успее, защото познаваше чувствената му природа.

Нямаше да се откаже. Обичаше го не по-малко от останалите жени в живота му. Можеше да й даде това, което толкова щедро бе дал на тях.

Не беше ядосана, просто бе изпълнена с решителност.

През полупритворените си клепачи Синджън я проследи с поглед как стана от леглото и отиде до огледалото. Босите й крака безшумно стъпваха по килима, а бялата дантела се стелеше зад нея. Застана пред овалното огледало, погледът й улови неговия в отражението му и тя се усмихна.

Трябваше да пийне още, за да се успокои. Тя беше толкова близо, толкова съблазнителна, уханието на парфюма й дразнеше ноздрите му, а покоряващата й женственост го възбуждаше неудържимо.

Челси бавно разкопча сребърните клипсове пред гърдите си и леко разкърши рамене. Той видя заоблените й гърди, които се надигаха неспокойно, а нежната вдлъбнатина между тях се очертаваше на меката светлина на свещите. Синджън продължаваше да стои неподвижно, затаил дъх. Ръката на Челси се протегна към панделката на рамото. Тя бавно я развърза. Копринената презрамка лениво се плъзна по заобленото й рамо. Сега прекрасните й бели гърди напълно се освободиха от копринената си обвивка. Стори му се, че шумоленето на коприната отекна като изстрел в ушите му.

— Губиш си времето — пресипнало изрече той, потискайки страстното желание да скочи от креслото и да я сграбчи в прегръдките си.

— Имам съвсем малко време преди слугите да се събудят — предизвикателно се усмихна Челси и се извърна към него, за да може Синджън да види настръхналите зърна на гърдите й и златистите косми между бедрата й. Погали ги с ръка и изпита задоволство, когато видя издутината под кожените му панталони. — В стаята е доста тъмно и не мога да видя добре дали си възбуден — нехайно промърмори тя.

Думите й имаха желания ефект. Кожата на панталоните му се изпъна още повече.

— Това няма да ти помогне — изръмжа Синджън.

— Казах ли ти, че сложих кантаридин в коняка?

Под мургавия загар лицето му пребледня.

— Кучка. — Ядосано се надигна от креслото, но разумът му надви и се отпусна обратно.

— Искаш да кажеш, че съм като Касандра?

— Не. Тя поне не си служи с измамни средства — изсъска Синджън.

— Съжалявам — измърка Челси. Много добре познаваше избухванията на мъжете и не се плашеше от тях, тъй като бе израснала в къща, пълна само с мъже. — Предполагам, че още не съм станала толкова изкусна като херцогиня Бюкън.

Бе решила да не отстъпва докрай. Тръгна към него, но се извърна миг преди да стигне до креслото му и се насочи към една вратичка в стената, която водеше към малък кабинет.

Беше видяла, че там има много свещи. Взе от най-долната лавица няколко свещи с цвят на слонова кост. Щеше да накара Синджън да се предаде и да я люби така, както никога досега. Може би Касандра не си служеше с измамни средства, но шотландските девойки не се спираха пред нищо, особено жените от рода Фергюсън.

Щом тя има да учи още много, защо и съпругът й да не научи нещо от нея?

Стройните й дълги бедра и тънката извита талия бяха само на няколко сантиметра от него, а ароматът на тялото й бе толкова упойващ, че той неспокойно се размърда в креслото. Само с едно протягане на ръката можеше да докосне копринените косми между бедрата й.

— Ето — Челси вдигна свещите пред гърдите си, — не мислиш ли, че се нуждаем от малко повече светлина? — Притисна свещите към гърдите си, които оставиха леки следи по нежната им кожа.

Желанието, което го изпълваше му причиняваше почти физическа болка, мъжествеността му пулсираше от възбуда. Това беше непреодолимо плътско желание, толкова примитивно и завладяващо, каквото никога не бе си представял, че може да съществува. Желание, което бе завладяло сетивата и разума му докрай. А той бе заключен в една стая с най-невероятната съблазън, която някога бе срещал.

— Мога да те набия — дрезгаво прошепна той, ала въпреки заплахата тонът му й придаваше съвсем друго значение.

— Може би по-късно — промърмори Челси и мина покрай него. Парфюмът й го облъхна като невидим воал.

Плавно приближаваше към свещниците по стените, поставяше нови свещи и ги запалваше със свещичката, която бе запалила от свещника до леглото. Докато се навеждаше, усещаше ключа вътре в себе си. Усещаше го при всяко движение и извивка на тялото си — извитият ключ предизвикваше приятни тръпки между бедрата й.

— Той ме докосва навсякъде, когато се движа — прошепна тя и се наведе да запали свещите в свещника върху бюрото. — Усещам как се плъзга в мен — добави тя и погледна към Синджън, — дори и при най-малкото движение. — Затвори за миг очи, за да се наслади на усещането. — Макар че — въздъхна Челси и нежно измърка — не мога да го сравня с теб…

Пръстите на Синджън стиснаха силно дръжките на креслото и побеляха от напрежението да устои на алчното желание да я притежава. Кантаридинът разпалваше още повече кръвта му.

Ярката светлина на многобройните свещи в стаята осветяваше чувствената красота на Челси, сякаш в стаята грееше слънце. Въздухът в стаята бе нагорещен от пламъка им и уханието на парфюма й. Възбудата му всеки миг щеше да избухне.

Ключът към свободата му бе съвсем близо до него.

Трябваше само да се осмели да го вземе. Ако можеше да обуздае страстта си…

Дали ще дойде, за да вземе ключа? Дали ще се приближи към нея? Извърна се с гръб към него, за да запали последната свещ в свещника до леглото.

Нежното й тяло се изпъна нагоре, пълните й гърди се повдигнаха високо, когато се протегна към свещта над главата си. Съвършено изваяните й крака привлякоха погледа му към златистия хълм между бедрата й, който криеше ключа към свободата му. Ала в този миг обезумелият от страст мъж не мислеше за свободата си. Цялото му същество бе изпълнено с дива алчност, толкова силна, че ръцете му трепереха. Кантаридинът в кръвта разруши и последните бариери на самообладанието му и той скочи от креслото и се хвърли към нея като пантера върху жертвата си.

С три скока стигна до Челси, изтръгна свещта от ръцете й и я захвърли зад решетката на камината. В следващата секунда я грабна на ръце, сякаш бе лека като перце и я понесе към леглото — леглото, в което бе спал сам, в което никога не бе водил друга жена… досега.

Докато тази девойка със златисти коси не го бе направила свой съпруг.

— По дяволите, знаеш, че не мога да ти устоя — прошепна той и я захвърли на леглото, а в следващия миг се озова върху нея, като разкъсваше копчетата на панталоните си. — Проклета да си… — прошепна Синджън, докато устните му бясно целуваха извивката на шията й и думите му заглъхнаха в копринената мекота на кожата й. — Проклета да си… проклета…

— Прости ми… прости ми, но аз… толкова много те желаех, дори и това да е за последен път — задъхано отвърна Челси, впила пръсти в черните му коси, докато целувките му изгаряха тялото й.

После пръстите му се плъзнаха в нея и ловко, само за миг измъкнаха ключа. Той го захвърли и отново се притисна към нея. Сините му очи се затвориха от неудържимата сила на желанието. Бе готов дори да умре, за да я усети отново до себе си.

Простена тихо и проникна в нея. Тялото му, възпламенено от кантаридина и медната й сладост го накараха да изпита невероятното усещане, че е попаднал и в рая и в ада. Тя се притисна пламенно към него, с дивата страст на младо момиче и чувственото желание на зрялата жена, с любов и надежда, със сълзи на щастие.

Телата им бясно се вкопчиха едно в друго. Изгладнели от двуседмичното въздържание, мигновеното удовлетворение ги заля едновременно. След буйната кулминация настъпи внезапна тишина, нарушавана само от задъханото дишане на Синджън. Мощните удари на сърцето му глухо отекваха в ушите й. Челси не можеше да повярва, че е възможно на земята да съществува толкова пълно блаженство…

Синджън изчака последните тръпки да затихнат в тялото му и дишането му да се успокои, преди да излезе от нейната топлина. След това бързо стана от леглото и започна трескаво да смъква останалите си дрехи. Захвърли на пода скъпия си жакет, изхлузи през глава фината риза, която се разкъса от рязкото му движение, изрита ботушите си в другия край на стаята, а кожените панталони се смъкнаха много бързо, защото бяха останали без копчета.

— Ще съжаляваш, че си сложила от онзи прах в коняка ми — дрезгаво промърмори той и се върна в леглото със светнали от възбуда очи и набъбнала мъжественост, сякаш не я бе любил допреди малко.

Челси, която, преди да дойде в Лондон, всяка нощ бе споделяла леглото и страстта му, също изгаряше от жажда и желание не по-малко силни, отколкото неговите.

— Няма да съжалявам, милорд, ако този прах отново ще те доведе в леглото ми — отвърна Челси с прямотата на провинциална девойка, примесена с глезеното мъркане на светска дама. — Брачната клетва ме задължава да се подчинявам на всяко твое желание…

Синджън се усмихна. Неговата съпруга никак не приличаше на развратните дами от висшето общество на Лондон.

— Ще се възползвам от това, милейди — леко заканително рече той, — защото аз наистина имам нужда от жена в леглото си. — Грубо разтвори краката й с нетърпелив жест. — А ти си единствената, която ми е под ръка — добави той и се намести между краката й. — Кажи ми, когато… — започна той и бързо проникна в нея, без следа от обичайната му нежност — когато повече не можеш да издържаш. — Думите му едва се процеждаха през стиснатите му зъби.

Когато почувства нежната й мекота, Синджън затвори очи, забравил за гнева си и изохка от невероятното удоволствие. Ръцете му неволно обгърнаха Челси и силно я притиснаха към него. Струваше му се, че потъва в безкрайна сладост, понесен от вихъра на божествената наслада.

Челси разбираше гнева му, но тялото й радостно го посрещна. Вдигна ръце и ги обви около врата му, сля се с него и простена от щастие и възбуда.

Телата им се движеха в огнения хармоничен ритъм на любовта. Любеше я безумно, силно, завладяващо, диво, а тя му отвръщаше със същата отчаяна страст.

Сякаш бяха останали сами в света.

Но тя бе само на осемнадесет години, твърде дълго лишена от мъжки ласки и любов.

Няколко часа по-късно, когато първите слънчеви лъчи огряха хоризонта и те лежаха изтощени и задоволени, Синджън чу тихите й ридания. Повдигна глава от възглавницата и видя сълзите й.

— Не плачи — прошепна той, надигна се на лакът и нежно целуна мокрите й бузи. — Господи… моля те, не плачи.

— Искам да плача — отвърна Челси и плъзна пръсти по мускулестата му ръка. Потръпващите й устни се извиха в щастлива усмивка.

— Сигурна ли си?

Тя кимна, изхлипа и отговори:

— Сега съм сигурна.

Май не говореха за едно и също нещо, помисли си Синджън, вдигна вежди и леко се усмихна.

— Струва ми се, че трябва да ми обясниш за какво говориш. Макар че, ако не желаеш…

— Трябва да знам — продължи Челси с разтреперан глас, — искам да ми кажеш… дори и ако… отговорът не е приятен… — Избърса сълзите от очите си и гласът й се сниши до шепот. — Не мога да те оставя да си отидеш просто така…

Синджън въздъхна силно и неохотно заговори.

— През последните седмици спечелих толкова много пари от картите, че вече никой не се осмелява да играе срещу мен. Всичко, което правех беше да вися в Брукс, да пия, да играя на комар и да мисля за теб… — Говореше спокойно и ясно.

— Тогава ме вземи със себе си! Трябва да го направиш… Не искам да остана тук… Ще те накарам да ме вземеш със себе си! — внезапно избухна Челси, радостта от думите му изпълни цялото й същество. Надигна се рязко, взе ръката му в своята и я стисна с неподозирана сила. — Трябва да го направиш — решително повтори тя.

Усмивката му бе тъй очарователна, че очите й отново се напълниха със сълзи. Така й се бе усмихнал онази сутрин, когато я бе приветствал в къщата си в Сикс Майл Ботъм. Сега разбра, че го обича повече от всичко на света.

— Трябва ли да го направя? — подразни я той.

— Да, да… трябва да го направиш — задъхано настоя младата жена. Обви ръце около врата му, а устните й бяха на сантиметри от неговите. — Трябва да го направиш. — Усмивката й беше по-уверена. Той я гледаше със същото закачливо пламъче в очите, което познаваше, преди да дойдат в Лондон.

— Ще използвам всички предпазни мерки. Ще си взема пълна кутия с презервативи. Не искам да се чувстваш като уловен в капан… Няма да ти досаждам, ще се грижа за теб, за храната, за дрехите… Ще се убедиш, че мога да ти бъда безкрайно полезна. Безкрайно… — съблазнително измърка тя.

— Звучи много обещаващо.

— Сам ще се убедиш. Ще бъда толкова очарователна, че ще си мислиш, че си с Хариет.

Очите му се разшириха от изненада.

— Всички знаят за това, скъпи — отвърна Челси, макар че усмивката й помръкна. — Всички знаят, че сте големи приятели.

— Бяхме. — Тази проста дума озари душата й с щастие.

— Тогава трябва да ме вземеш — настоя тя. В този миг тя разбра, че той наистина я обича.

И двамата замълчаха.

Синджън се опитваше да се пребори с непреодолимото желание да притежава завинаги това младо момиче, така трогателно притиснато към него, с неописуемо красиви теменужени очи.

И в мига, когато Челси отчаяно си помисли, че този път го е изгубила завинаги, той тихо каза:

— Но само до Неапол.

Тя радостно извика и буйно започна да го целува.

— Няма да съжаляваш… няма… няма, ще видиш! — Надвеси се нежно над него и прошепна в мига преди устните им да се слеят: — Обещавам ти…

Разумната половина от мозъка му казваше, че вече съжалява, но останалата бе подвластна само на чувствата.

— Ще отплуваме тази сутрин в десет часа — предупреди я той. — Нямаш много време за приготовления.

— Ще бързам… ще бъда готова навреме. Само не мърдай. Ей сега ще се върна.

Но няколко минути по-късно, когато се върна, след като бе наредила на прислужницата си да й опакова багажа, Челси го намери дълбоко заспал.

През последните седмици бе спал много малко и умората най-сетне го бе надвила. Спеше изтегнат, с ръце под бузата си, като малко дете.

Изглеждаше по-слаб, скулите му бяха рязко очертани, ребрата му се четяха, а под очите си имаше дълбоки сенки, следи от интензивния нощен живот. Дори вродената му издръжливост не можа да победи съня. Челси внимателно зави одеялото около широките му рамене. В този миг разбра, че го обича още повече, заради опитите му да избяга от нея в безкрайните забавления на нощните клубове. Ала най-много го обичаше, защото бе изгубил тази битка. Красивите й устни се извиха в самодоволна усмивка.