Сюзън Джонсън
Грешница (34)

Глава тридесет и четвърта

Челси пристигна в къщата на херцог Сет във вторник в четири и половина следобед, един ден по-рано, отколкото бе възнамерявала. Ала изглежда не бе дошла в подходящ момент.

Херцогиня Бюкън току-що бе пристигнала за следобедния чай.

Младата жена влезе в богато декорираната приемна на втория етаж, придружена от неколцина слуги, нетърпеливи да покажат усърдието си пред новата херцогиня. Икономът обяви пристигането й и разговорите стихнаха. Две от присъстващите жени се извърнаха и с неудоволствие я изгледаха.

Челси стоеше до вратата, украсена с две изящни коринтски колони, облечена в скромна ленена рокля. Връзките на сламената й шапка се бяха разхлабили и великолепната й златиста коса както винаги бе в очарователен безпорядък. На устните й играеше колеблива усмивка.

Красотата и свежестта на съпругата му винаги го смайваха. Всеки път му се струваше по-прекрасна от предишния. Ала наистина се нуждаеше от добра шивачка, с усмивка си каза Синджън. В противен случай висшето общество на Лондон щеше да реши, че е повече загрижен за гардероба на любовниците си, отколкото за този на жена си.

Херцогът веднага се изправи, за да я поздрави. Когато Челси го видя, широка усмивка озари лицето й. Радостта й му достави неочаквано удоволствие. Челси не помръдна от мястото си, загледана в красивия си съпруг. Помисли си, че в тази великолепна стая, Синджън прилича на римски патриций. Досега го бе виждала само в провинцията, облечен небрежно, макар винаги да бе елегантен. Когато той приближи до нея, тя не можа да се сдържи и се хвърли в прегръдките му, радостна, че най-после мъчителното петдневно пътуване е свършило, и те отново са заедно.

— Страхувам се, че се появих в неподходящ момент — промърмори тя и погледна колосаната ленена яка на ризата му. Въпреки че се извиняваше, очите й радостно грееха.

— Глупости — усмихна се Синджън, изненадан от удоволствието, което изпита, когато отново я почувства в ръцете си. — Вивиан е поканила тези досадници на чай и аз се радвам, че се появи, за да ме спасиш от скуката.

— Знаеш, че умея да прогонвам скуката ти — дяволито прошепна Челси.

Той се засмя, очарован от игривото й остроумие. Челси вдигна поглед към позлатения фронтон и прекрасните имитации на римски фрески.

— Макар че дори само този великолепен таван е в състояние да разсее скуката ти…

— Имам нещо друго предвид — каза Синджън, макар да бе решил да не спи повече със съпругата си.

Двамата се усмихнаха един на друг. Спомените за часовете на наслада в спалнята на ловната хижа и в уханната трева на плевника затъмниха неокласическото великолепие на резиденцията на херцог Сет.

— Запознай ни с твоята малка шотландска невеста, Синджън — чу се от дъното на слънчевата стая мъркащият глас на херцогиня Бюкън, в който се прокрадваха оскърбителни нотки, — за да можем да я приветстваме за добре дошла в Лондон.

В този миг Касандра приличаше на котка, която е готова да покаже ноктите си и Синджън се поколеба дали е разумно да запознава Челси с нея или със съпругата на Деймиън. Поканата на бившата му любовница звучеше доста заплашително.

— Дали да не взема някое оръжие? — шеговито попита Челси.

Синджън се намръщи, но сетне отново се усмихна.

— Хайде, скъпа — рече той и взе ръката й, — ела, да те въведа във висшето общество. — Приближи се до групата, разположена под апсидата, от която се откриваше изглед към парка, и тихо добави: — Но не си показвай ноктите и се преструвай, че си във възторг от тях, защото тези дами могат да бъдат много опасни и жестоки.

— Очарователен съвет — промърмори младата жена и се постара да се усмихне любезно докато приближаваха към групичката.

— Съветът е много полезен, скъпа, ако искаш да оцелееш в това изискано общество — тихо отвърна Синджън и продължи с по-висок тон: — Мамо, бих искал да ти представя съпругата си… — След това я представи на останалите дами и господа.

Майката на Синджън, Мария, вдовстващата херцогиня на Сет, все още изключително красива жена на около четиридесет и шест години, грациозно кимна и топло поздрави снаха си. Деймиън, който по нищо не приличаше на брат си, освен по високия ръст, изглеждаше наистина очарован да се запознае с нея. Съпругата му, Вивиан, гледаше към Синджън с нещо повече от обикновено сестринско чувство, което Челси веднага забеляза. Вместо общоприетите фрази при запознанство възкликна подигравателно:

— Носите ботуши за езда? Колко необикновено! — Погледът й бавно обходи фигурата на младата херцогиня от главата до върховете на кафявите й кожени ботуши.

— Днес пояздих, за да прогоня досадата от пътуването — обясни Челси. Вероятно трябваше да смени ботушите си за езда и ако се бе сетила, щеше да го стори.

— А роклята ви сигурно е шотландска? Сама ли си я шихте?

Снахата на Синджън се взираше в нея с толкова подчертано високомерие, че Челси си позволи да наруши принципите на доброто си възпитание и бодро излъга:

— Да, сама изпредох вълната и изтъках плата. Синджън много се възхищава от моите домакински умения, нали, скъпи? — Погледна към съпруга си, който едва сдържаше смеха си.

— Наистина е удивително колко много неща може да върши моята съпруга — невъзмутимо се съгласи той.

С този отговор резултатът стана едно на нула в полза на Челси.

— Аз съм Касандра — намеси се херцогиня Бюкън, преди Синджън да успее да й представи младата си съпруга. Интонацията на гласа й подсказваше, че играе доста важна роля в живота на херцог Сет. За миг Челси се зачуди как може само с помощта на две думи със съвсем невинно съдържание така открито да се демонстрира близостта с един мъж в присъствието на жена му.

Може би тайната за самочувствието на херцогиня Бюкън се крие в положението на една от всепризнатите красавици във висшето общество, което си бе извоювала. Невъзможно бе да се отрече смайващия чар на Касандра. При мисълта, че й предстои нескончаема битка с тази пищна и самоуверена дама, за да спечели благосклонността на съпруга си в стомаха на Челси се загнезди неприятно чувство. Алабастрова кожа, гладка като порцелан, разкошна черна коса, очи толкова сини, че можеха да съперничат на небесния лазур, чувствени устни, покрити с обилен слой червило, представляваха предизвикателна гледка. Касандра бе облечена в ефирна рокля от бял муселин, скроена по последната мода, с фин набор и небрежно завързана панделка около врата не криеше предразположението си към Синджън.

Сърцето на Челси заби учестено при тази тревожна мисъл и едва успя да запази усмивката си.

— Ще останете ли за дълго в Лондон? — любезно попита Касандра, но сините й очи гледаха студено, с някаква скрита мисъл зад тъмните им зеници.

Трудно можеше да се измисли по-неделикатен въпрос, като се вземат предвид сложните взаимоотношения между Челси и Синджън. Челси разбра, че съпругът й споделя доста тайни с тази опасна съперница.

Разгневена от това откритие, Челси въпреки всичко си наложи да отговори с привидно равнодушен тон. Не можеше да позволи на тази бивша метреса на Синджън да я счита нея, законната съпруга, за случайна позната от конните надбягвания.

— Пристигнах на юг, за да се позабавлявам. Пък и Синджън толкова настояваше да ми покаже Лондон, че не можах да устоя на молбите му. Нали така, скъпи? — обърна се към него и закачливо го потупа по бузата.

— Абсолютно вярно — бързо отвърна херцогът. — А сега може ли да ти предложа чай? — В момента той нищо не желаеше толкова силно, както една безобидна смяна на темата за разговор. — Майка ми крие запасите от китайския чай, но аз винаги успявам да надуша къде е поредното скривалище. Или предпочиташ чашка шери? На мен лично повече ми допада брендито. А ти, Деймиън? — попита той брат си, докато настаняваше Челси на стола до майка си. „Май и десет чаши бренди няма да ми стигнат — помисли си Синджън, — ако Вивиан и Касандра дадат воля на злобните си езици…“ Той кимна на брат си, приближи се към малката масичка с напитките. Наля си пълна чаша бренди и я изпи на един дъх. Сетне, вече по-бавно напълни отново чашата си и наля една за брат си. Хвърли бърз поглед към един от часовниците и реши да вземе гарафата със себе си. Изглежда словесната престрелка срещу жена му щеше да продължи още и алкохолът щеше да му помогне да я понесе.

— Сигурно знаеш, скъпа моя, че всички ние изгаряхме от нетърпение да се запознаем с теб — усмихна се майката на Синджън и й подаде чаша чай. — Почти всички все още са в града. Незабавно трябва да организираме бал, за да те представим в обществото. Синджън, не мислиш ли, че съпругата ти ще изглежда чудесно в тъмнорозово? Той утре ще те заведе при мадам Дюбей — рече тя, като погледът й се местеше между сина й и снаха й. — Тя ще се погрижи за всичко. А може би ще е по-добре да изберете нещо в светложълта коприна на цветя? — добави тя и се обърна към сина си, който развеселено я погледна.

— А може би, майко — усмихна се той, — Челси ще предпочете да облече нещо по свой вкус? Може би в тъмновиолетово?

— О, скъпа, нали няма да е в тъмновиолетово? Този цвят е… искам да кажа…

— Майка се опитва да обясни, че е за жени с определена професия — лениво промърмори Синджън. — Не се безпокой, майко, мадам Дюбей си знае работата и може да различи кой цвят е подходящ за една херцогиня.

„Не се и съмнявам, помисли си Челси, след като обслужва любовниците на толкова много мъже.“

— Мислех, че тъмновиолетовото е любимият ти цвят, Синджън — намеси се Вивиан и погледна девера си с копнеж, който дори не си даде труд да прикрие. — Онази жена в прегръдките ти, миналата седмица в „Ротонд“ беше в тъмновиолетово.

— Тя беше в прегръдките на Сенека, Вивиан, не в моите. Както и да е, моята съпруга никога няма да облече подобна рокля. А сега, ако не възнамерявате да говорите за нищо друго, ще ви помоля да ме извините. Ненавиждам разговорите за мода.

— Питах се — започна Касандра, а сините й очи се вгледаха за миг изпитателно в Челси, — скоро ли очаквате наследник? Извините ме за любопитството — невъзмутимо продължи тя, сякаш питаше Челси за мнението й за последния нашумял роман, — но след онова внезапно нахлуване преди няколко месеца на вашия баща и хората му в дома ми, които отведоха Синджън, предполагах, че събитието е предстоящо.

При тези думи лицето на Челси се обля в гъста червенина. И макар явната злоба на херцогиня Бюкън да я изпълни с негодувание, тя завидя на тази жена за самоувереното й и безгрижно държание.

— Ти ще си първата, която ще узнаеш, Касандра — притече й се на помощ Синджън. Спокойното изражение на лицето му не се промени, но пръстите му стиснаха силно чашата, което бе знак, че търпението му е на изчерпване. — А освен това младата херцогиня е само на седемнадесет…

— Осемнадесет — бързо го поправи Челси.

— Осемнадесет? — Внезапно си припомни, че когато се срещнаха за пръв път в каретата му, тя му бе казала, че е на седемнадесет години и девет месеца, а оттогава бяха изминали три месеца. — Значи сме пропуснали рождения ти ден? Кога беше? — попита я той сякаш бяха сами в стаята.

Челси кимна и Синджън мигновено забрави раздразнението си от грубостта на Касандра. Сърцето му се изпълни с нежност към това младо момиче, почти дете, за което се бе оженил и което дори не бе поискало подарък за рождения си ден.

— Преди три дни.

Челси го обожаваше, когато я гледаше с тази неотразима чувственост, която искреше в очите му. За кратък миг тя забрави за Касандра и за безинтересната му снаха, за обречеността на тяхната връзка и сърцето й се изпълни с любов.

— Ще организираме бал в чест на рождения ти ден — заяви Синджън, като трескаво обмисляше кои са най-подходящите подаръци за едно осемнадесетгодишно момиче. — За осемнадесетия си рожден ден ще трябва да облечеш, разбира се, бяла рокля. Майко, къде са онези перли, които са носили всички херцогини на Сет? Освен ако не предпочиташ диаманти — бързо добави той и се обърна към Челси. Видя радостта, която грееше в очите на младата му съпруга и изведнъж сърцето му се изпълни с весело оживление.

— Сигурна съм, че Челси ще се вълнува повече от танците, отколкото от отглеждането на деца — подметна Вивиан, решила да сложи край на дразнещата я интимност между Синджън и жена му. По този начин искаше и да прекъсне разговора за семейните бижута на херцозите Сет, които тя от няколко години смяташе за свои. Тя би им се радвала, ако деверът й не се сдобиеше със законен наследник от мъжки пол. В такъв случай съпругът й или синовете им щяха да са наследници на титлата.

За миг Синджън си помисли, че би било чудесно, ако двамата с Челси имат деца. Дори и в тази стая с претенциозен разкош, красотата на Челси бе завладяваща и неотразима. Скромната й рокля, с ръчно избродирани цветя, разбърканата коса и полусвлечените ботуши не можеха да затъмнят свежите й страни, нежни като листенца на роза, заоблените чувствени гърди, които сякаш молеха да ги докоснеш, пълните червени устни, които обещаваха сладостни целувки. В този момент той бе забравил за всички благоразумни решения, които бе взел докато Челси я нямаше. Бе готов да я вдигне на ръце и незабавно да я отнесе в спалнята си, когато вратата се отвори с трясък и в стаята влетяха три момчета.

— Папа! Трябва да дойдеш с нас и да видиш какъв великолепен кон пристигна току-що в конюшнята — извика Бо и стремително прекоси разкошния обюсонов килим, проснат по цялата дължина на стаята. — Косъмът му е червен като косата на нашите ирландски братовчеди…

— И рие с копита, и пръхти, и не дава на никого да го доближи до него — избъбри братовчед му Бен.

— Само на Джъд позволява да го храни с ябълки — задъхано добави третото момче в мига, когато настигна двамата си приятели. Сега тримата се скупчиха около Синджън, дишащи тежко, с разтворени от възхищение очи.

— Хм, опасявам се, че това е Тън — обади се Челси. — Мисля, че е по-добре Джъд да го отведе на по-тихо място, ако вече го е нахранил. Тън не обича града.

— Този кон ваш ли е, мадмоазел? — недоверчиво попита Бо, защото досега не бе виждал дама да язди такъв силен жребец.

— Наричай я мадам, Бо, защото тя е новата херцогиня — поправи го Синджън. — Името й е Челси — представи я той на трите момчета, които очевидно знаеха за нея. — С Тън тя спечели голямата награда на Нюмаркет. Дори няколко пъти победи мен и Мамелюк.

— Наистина ли? — ахна Бо. Трите момчета я зяпнаха смаяно.

Челси забеляза, че Синджън не я представи на сина си и племенниците си като „мащеха“ или „съпруга“. Без съмнение не изключваше възможността за развод. И макар да не упрекваше съпруга си, че мисли за разтрогване на принудителния им брак, тя все пак се почувства засегната.

Той се държеше топло и внимателно с нея, но явно не искаше да засегне сина си.

— Тън и аз победихме баща ти и Мамелюк по правия участък край реката в Оукъм. Ако земята е суха там и ти можеш да препускаш с висока скорост — обясни Челси, което накара присъстващите да повдигнат учудено вежди, защото Оукъм бе недалеч от Кингсуей, а никой от тях не бе чувал за това състезание. Синджън обикновено не криеше любовниците си от обществото и затова необичайната му предпазливост по отношение на Челси възбуди любопитството им. — А Мамелюк ми беше сърдит цяла седмица след това — добави тя и се усмихна на Синджън.

— Защото той е свикнал винаги да побеждава — гордо заяви Бо.

— Може да те заведем на хиподрума — предложи Синджън, без да обръща внимание на критичните погледи на останалите след наивното признание на съпругата му, — и Челси ще ти покаже жокейските си умения. Тя наистина е много добра.

Очевидно Синджън бе очарован от младата си съпруга, независимо от предубеждението му към брака, със задоволство си помисли майка му и беше ясно, че няма намерение да задоволи любопитството на роднините си относно престоя им в Оукъм. След завръщането си от Хетън той накратко бе разказал за необичайната си женитба и бе споменал, че е обещал на младата си съпруга да я представи във висшето общество. Не бе казал нито дума за развод или анулиране на брака, но по резервираното му поведение, майка му бе решила, че той не е далеч от тази мисъл.

Още по-малко бе споделил с Деймиън, макар между двамата братя да съществуваше сърдечно приятелство. Още преди години те се бяха разбрали да не обсъждат връзките си с жените. Синджън бе имал много жени, докато Деймиън имаше целомъдрено отношение към тях и не одобряваше случайните връзки. Джентълмен по природа, брат му предпочиташе да се занимава с археология и тази страст към антиките се виждаше от колекцията му в Сет Хаус и в замъка му в Челтън.

— Колко е очарователно да имате жокей в семейството — сладникаво се обади Касандра. — Спечелила ли сте много пари с тази професия? — попита тя като наблегна на думата „професия“.

— Доста — усмихна се Челси. Погледите, които си размениха със Синджън бяха толкова интимни, че дори и Бо забеляза.

— Какво означава това, папа? — наивно попита момчето, без да се съобразява с правилата на светския тон.

— Спечелих един облог — загадъчно отвърна баща му. — Когато пораснеш ще ти обясня по-подробно. Сега защо не целунеш баба си и да отидем да видим Тън.

Момчетата послушно се втурнаха към баба си, а Вивиан сви презрително устни.

— Нима наистина е позволено на жени да участват в конни състезания като жокей? Това никак не е женствено…

— В по-малките състезания в провинцията е позволено да участват и жени — отвърна Челси, без да се смущава от високомерния въпрос на снаха си. — А освен това на мен ми доставя голямо удоволствие да побеждавам мъжете.

За пръв път Касандра се вгледа по-внимателно в младата съпруга на Синджън. Тази шотландка очевидно бе предизвикала Синджън в любимия му спорт и това я накара да погледне с уважение към красивата си съперница.

— Вие често ли… побеждавате мъжете? — тихо попита херцогиня Бюкън.

— Доста често — кротко отвърна Челси. — Винаги са ме учили…

Тя не довърши, защото инстинктивно осъзна, че не бива да се поддава на предизвикателството на Касандра. Синджън побърза да се намеси:

— Според мен момчетата изгарят от нетърпение да им покажем Тън. Извинете ни. — Предпочете да не предизвиква злобата на бившата си любовница, а Тън бе чудесен повод да излязат навън. Подаде ръка на Челси и й помогна да стане от стола.

Момчетата ги заобиколиха, хванаха ги за ръцете и ги отрупаха с оживени въпроси.

— Искаш ли да се преоблечеш за езда? — обърна се Синджън към Челси, опитвайки се да надвика тримата малчугани.

— Не. Днес само ще им го покажа, за да свикне и Тън с тях. Ще ги заведа на езда утре, когато в града е по-тихо.

„Колко е хубаво, помисли си Синджън, че Бо бе приел Челси.“

„Колко хубаво е, помисли си Челси, да бъда част от семейството на Синджън и винаги да имам до себе си този очарователен мъж.“

— След цялата тази врява — обади се Деймиън, остави чашата си с бренди и се надигна от стола — и аз ще отида да видя този изключителен кон.

— Не си виждал такъв голям кон, папа — възкликна по-малкият му син Хари и хвана ръката на баща си. — Мислиш ли, че леля Чел ще ми позволи да го възседна?

„Леля Чел“ бе най-милото нещо, което й казаха през този ден, помисли си младата жена. Може би някои от най-съкровените й мечти все пак ще се сбъднат.

„Леля Чел“, замислено си повтори Синджън. Колко различно бе това обръщение от изкусителния образ на съпругата му, който владееше въображението му, но все пак бе много… очарователно.

— Ти май внесе доста оживление в нашето семейство — усмихна се той и добави: — Добре дошла в Лондон.

 

 

Изведоха Тън в двора пред конюшнята и всяко от момчетата имаше удоволствието да поседи малко върху него. Независимо, че дебелите стени около Сет Хаус притъпяваха градския шум, конят бе неспокоен. Ала когато Челси каза:

— Тън, това е синът на Синджън, Бо, и трябва да се държиш добре. — Конят сякаш я разбра и моментално се успокои.

Очите на Бо се разшириха от благоговение.

— Той разбира, папа! Папа! Погледни, погледни! Той няма нищо против да го пояздя!

— Мога да те уверя, че той те хареса — съгласи се баща му и добави с усмивка: — Както виждаш Бо е луд по конете.

„Също като баща си“, помисли си Челси.

„Също като мащехата си“, каза си Синджън, без да се замисля, че несъзнателно нарече Челси „мащеха“.

— Искаш ли да пояздиш в двора на конюшнята? — попита Челси, развълнувана от приликата между Синджън и Бо. На неговата възраст Синджън вероятно също е изглеждал така ентусиазиран и открит.

— Да, да, да! Мога сам да държа поводите! Той ме хареса! — Наведе се към баща си и прошепна доверително: — Татко, ако всички жени са толкова умни и хубави като Челси, разбирам защо прекарваш времето си с тях. — Изправи се на седлото с грейнало лице и смушка Тън с пети. Жребецът леко се понесе из двора.

— Това беше комплимент, въпреки че му липсва такт, като на всяко деветгодишно дете — усмихна се Синджън. — Ти успя напълно да го очароваш. Само преди няколко дни ми заяви, че никога няма да се интересува от жени.

— Май се харесвам на мъжете, само заради познанията ми относно конете — примирително въздъхна Челси. Какво да се прави, когато конете бяха всичко, което добре познаваше.

Синът му не знаеше, че не всички жени са като Челси, помисли си Синджън. Всъщност тя бе доста различна от повечето. Беше изключително откровена, суетата й бе напълно чужда, не се интересуваше от мода и дрехи. Той я харесваше най-много в бричове за езда. Беше искрена в чувствата и постъпките си, притежаваше естествена красота, която не се нуждаеше от козметични допълнения.

А и синът му я хареса. Интересна мисъл…

Внезапно се чу възбуденият вик на Бо:

— Ей! Вижте ни как скачаме!

— И Тън се перчи — промърмори Челси. — Той не е научен на строга дисциплина. Вдигни юздите ето така — извика Челси към Бо и му показа стойката. — Тън ще ти покаже няколко сложни танцови стъпки.

— Колко необикновено за един бегач. Знае ли и други трикове — попита Синджън, впечатлен от едрия жребец, който с лекота и изящество изпълняваше номера.

— Може да брои, но само до двадесет — добави Челси за голямо изумление на Синджън.

— Кога си успяла да го научиш на тези неща? Сигурно ти е струвало много усилия?

— А какво друго да правя в Еършир? Да чета молитви ли? — засмя се младата жена.

Внезапно той се замисли колко различни бяха те всъщност и колко млада и невинна бе тя.

— Какво ще кажеш, Деймиън? Май не само имам съпруга, но и треньор за конюшнята.

— Ще кажа, че си сключил отлична сделка — засмя се брат му. — Освен това Бо я харесва — добави сериозно той.

— Слава богу! — Припомни си за досегашните си приятелки, които бяха красиви и очарователни, но се интересуваха само от дрехи и скъпоценности.

— Той е чудесно момче — промърмори Челси, докато гледаше към Бо. — Толкова е жизнерадостен… ти си щастлив с него.

Въпреки че вниманието на Синджън бе насочено към опитите на Бо да подкара Тън на заден ход, той долови лекото трепване в гласа й. Прегърна я и я притисна към себе си.

— Той те хареса, а това много ме радва. — Не каза нищо повече. Искаше му се да й обещае, че ще имат още деца, но не посмя. Вместо това любезно отклони темата. — Радвам се, че дойде в Лондон. — Този път наистина бе искрен. Нейното присъствие му доставяше огромно удоволствие.

— Ще трябва да изтърпиш компанията ми, след като бе толкова неразумен да ме поканиш. — Гласът й звучеше спокойно и леко предизвикателно. Не биваше да се показва тъжна. Бе изплакала сълзите си в Хетън. — Мисля, че е честно да те предупредя…

— Аз съм предупреден и изпълнен с очакване — намигна й той с онази игрива галантност, която Челси така обожаваше.

Докато Тън се радваше на всеобщото внимание в двора до конюшнята, Вивиан и Касандра оживено коментираха в приемната колко дълго ще изтрае бракът на Синджън. Вдовстващата херцогиня се беше оттеглила в стаята си, скоро след като Челси и мъжете бяха тръгнали към конюшнята. Останали сами, двете дами решиха да си налеят по чашка шери.

Касандра и Вивиан бяха облечени по последната мода, въведена от Мария Антоанета. Бели рокли, украсени с много панделки, волани и дантели. Вивиан не притежаваше красотата на Касандра, но излъчваше деликатна женственост. Дребничка, с млечнобяла кожа и фино лице, тя изтъкваше миниатюрността си като носеше ниски пантофки, а косата й бе прибрана в семпла прическа. Никога не носеше високи и напудрени перуки, въпреки модата.

— Давам им само шест месеца — рече Вивиан и прокара пръст по ръба на чашата си.

— Може би е бременна… в такъв случай той няма да се отърве от нея за шест месеца.

Докато Синджън отсъстваше, Касандра доста дълго бе мислила за евентуалните усложнения следствие брака на любовника си.

— Или може да забременее. Забравих за това.

— Кой можеше да предвиди този брак? Та твоят съпруг бе толкова близко до титлата.

— Синджън винаги се е противопоставял на женитбата… и така обожава Бо, че не очаквам да мисли за наследник. Във всеки случай Бо ще наследи голяма част от богатството му… каквото и да се случи. — Тя сви рамене. — Не знам доколко желае да има наследник на титлата си. Знаеш, че не обръща много внимание на тези неща.

— А не мислиш ли, че младата му съпруга може да има свои идеи за наследник, независимо от мнението на Синджън? Трябва да признаеш, че ако едно от децата наследи титлата херцог, това дава доста преимущества на майката.

— За съжаление за теб е твърде късно, тъй като децата от първия брак на Бюкън са в добро здраве — злобно подметна Вивиан.

— За теб също едва ли има надежда, скъпа, след като Синджън е довел осемнадесетгодишна съпруга. Помисли, колко много деца може да му роди — с кадифен глас отвърна Касандра. — Струва ми се, че нито Бен, нито Хари ще наследят титлата. Всички познаваме сексуалния апетит на Синджън.

— Ти си тази, която го познава най-добре.

— Да — измърка Касандра. — Познавам го доста добре. Жалко, че той има скрупули относно брат си.

— Да не би да намекваш, че…

— Хайде, стига, Вивиан, загубваш ума и дума, когато Синджън е до теб и единственият, който не го забелязва, е Деймиън.

Вивиан високомерно я изгледа.

— Намекът ти е възмутителен, Касандра.

— Скъпа — прекъсна я херцогинята, — обижда те това, че не можа да примамиш Синджън в леглото си. Наистина те съжалявам. Той е изключителен любовник.

— Как можеш да бъдеш толкова вулгарна, Касандра! — Вивиан рязко стана от канапето от чернен брокат, сякаш за да се защити от нападките на събеседницата си, но зачервените й страни я издаваха.

— По-скоро съм откровена, Вивиан, скъпа, отколкото вулгарна. Но няма смисъл да спорим. И двете сме съгласни, че младата съпруга на Синджън може да му роди деца.

— Но дали той няма да се разведе с нея? — попита Вивиан. В гласа й все още се долавяше известна резервираност. — Той е толкова непостоянен.

— Не са ли всички съпрузи такива? — Въпросът й не бе циничен, по-скоро се базираше на действителността. Херцогиня Бюкън познаваше достатъчно знатни благородници и не вярваше в романтичната любов и съпружеска вярност.

— Деймиън е различен. — Розовите устни на Вивиан се извиха в самодоволна усмивка.

— Колко мило — Касандра отпи от чашата си. — Но той въобще не се интересува от жени, не е ли така?… Искам да кажа от други жени — ехидно добави тя. Всички знаеха, че Деймиън предпочита книгите пред жена си. Той не мразеше жените, но те не го интересуваха толкова силно, колкото антиките, с които бе пълен домът му в Челтън. — От друга страна, Синджън едва ли ще махне с лека ръка на предишния си начин на живот. Затова се връщаме към най-важния въпрос: Ще се разведе ли с нея?… Или по-точно — Кога ще се разведе? Или… дали просто ще забрави за съществуването на жена си, както толкова много аристократи?

— Обзалагам се, че ще се разведе — заяви Вивиан. Както повечето от знатните дами и тя бе запалена комарджийка. — Синджън не искаше да се жени, никога не е мислил за женитба, заради Бо. А според Деймиън той изпитва отвращение към брачния живот заради баща си.

— Може и да загубиш… — замислено промърмори Касандра, която по-добре познаваше Синджън. Днес той се бе държал към младата си съпруга така, както към никоя друга жена досега. Беше явно, че присъствието й го забавлява. Освен това не я изпускаше от погледа си. — Все пак не знаем докога тази млада лейди ще задържи интереса му.

— Нито една жена не може изцяло да покори мъж като него — рязко рече Вивиан. С тези думи искаше да засегне женското самочувствие на Касандра.

Херцогиня Бюкън не обръщаше внимание на забележките на второстепенни личности като Вивиан.

— Не знам… — замислено отрони тя. — И макар това да не е в мой интерес, ще се обзаложа за тази малка шотландка. Тя е твърде необикновена и различна, а само това е достатъчно, за да задържи интереса на един мъж. Надявам се да греша, но желанието и облозите са две различни неща. Залагам петстотин гвинеи, че твоят хлапак няма да наследи титлата на Синджън и че шотландската дивачка ще си остане омъжена за него.

Вивиан се усмихна снизходително.

— Ти изглежда бъркаш мимолетната страст на Синджън с постоянството на един съпруг. Залагам петстотин гвинеи и още петстотин, че бракът му няма да изтрае до есенния ловен сезон.

Касандра се поколеба. Хиляда лири залог не бяха малко пари. Но след това си помисли, че това не бяха нейни пари, а на херцог Бюкън. През всичките тези години двамата със Синджън бяха преживяли много вълнуващи моменти. Той винаги бе казвал, че предпазливите хора не залагат. Тя никога не бе проявявала предпазливост в тяхната връзка и защо да го прави и сега?

— Съгласна съм — кимна тя. — Струва ми се, че ще спечеля хиляда гвинеи.

— Приключи ли вече с него? — Вивиан бе учудена, че херцогинята толкова лесно се отказва от дългогодишната си любовна връзка. Според слуховете те са били любовници още преди тя да се омъжи за херцог Бюкън.

— Надявам се да не съм — мило отвърна Касандра и отпи още една глътка от шерито. Тя беше светска жена и макар да държеше на приятелството си със Синджън, не го обожаваше както младата му съпруга. Харесваше разнообразието не по-малко от предизвикателния чар на херцог Сет. — Както и да е — тя вдигна чашата си към Вивиан, — аз ще спечеля и в двата случая.