Сюзън Джонсън
Грешница (26)

Глава двадесет и шеста

След два дни стигнаха до усамотения залив на морския бряг край нос Ретрей Хед. Спряха се да пренощуват в една изоставена колиба. Пред тях бушуваха водите на мрачното Северно море. На сутринта, облечена в груби вълнени дрехи, Челси поведе групата през познатите от детството й местности в земите на клана Фергюсън. Зад нея яздеха Сенека и Сахар, оглеждайки тревожно хоризонта, нетърпеливи да открият мястото, където шотландците са укрили Синджън.

Скромен заслон, изграден от неодялани камъни, полегат покрив с каменни плочи, потъмнели от десетилетното въздействие на вятъра и дъжда. Това бе убежището, избрано от граф Фергюсън за затвор на херцог Сет.

Самотна, яка и мрачна постройка на възвишението, от което се откриваше гледка към поречието на Дийн. Стройните ели, засадени от дедите на Челси, стояха смълчани като единствени свидетели на стихиите. Освен тях само трева растеше по пустия ветровит бряг.

По всичко личеше, че някой е бил тук наскоро. Откриха купища сено, нахвърляно в конюшнята в подножието на хълма откъм подветрената страна. Сенека постави стражи да бдят зорко за появата на някой от роднините на Челси. После започна да се катери заедно с останалите бедуини по стръмнината. Залегна зад една скала и огледа постройката на хълма. От орловия му поглед не убягна и най-незначителната подробност. По всичко личеше, че шотландците са скрили Синджън в стаята на втория етаж, дори веднъж зад прозореца се мярна някакъв силует, подобен на фигурата на херцога. Явно го охраняваха прекалено строго, щом не се показа повече до прозореца.

 

 

Както всяка сутрин и днес граф Фергюсън посети своя затворник. За пореден път се опитваше да убеди зет си да подпише един документ, но Синджън винаги отказваше. Тъкмо днес, след петдневния арест, двамата мъже заговориха с открита враждебност, изоставили всички опити да сдържат чувствата си и да се държат като знатни особи. И двамата бяха вбесени от безизходното положение, без някой от тях да прояви дори най-малка склонност към отстъпки.

— Ако не го подпишеш и днес — остро просъска граф Фергюсън и захвърли листа на масата край стола до Синджън, — ще изгниеш тук на този див бряг. Кълна се в честта си, че няма да се измъкнеш оттук!

Графът не можеше да сдържи раздразнението си, което замъгляваше разсъдъка му при всяка среща с арогантния херцог.

Синджън бе вързан за стола от предишния ден, когато се бе нахвърлил върху графа побеснял, решен да удуши мъчителя си.

— Нека да изгния тук. Но ти и твоето семейство няма да получите нито пени, освен това, което се полага на жена ми по закон. Кълна се в честта си, Фергюсън! А твоята дъщеря, дяволите да я вземат, по-добре да се постарае да роди дете, което поне малко да прилича на мен, иначе нищо няма да получи.

Графът яростно замахна и удари Синджън с такава сила, че главата на затворника политна назад.

— Друг път внимавай повече, преди да започнеш да говориш за дъщеря ми — каза го съвсем тихо, но заплашително, докато разтриваше натъртената си ръка. — Иначе може да не те познае при следващата ви среща.

— Остава ми само да се надявам, че няма да е скоро — уморено прошепна Синджън. Гласът му прозвуча като чужд, защото ушите му още пищяха след зашеметяващия удар. — Не мога да й дам толкова много пари. Вече ми струва осемдесет хиляди лири заради проклетите ти дългове от залаганията на конните надбягвания — дръзко добави Синджън и облиза окървавената си уста.

Изумен от неочакваното разкритие, графът подскочи от стола, разгневен от споменаването на думата „дългове“.

— Долен лъжец! Проклет развратник! Тя спечели парите от състезанията в Йорк.

— Не, Фергюсън, спечели ги в ловната ми хижа в Оукъм — уморено процеди Синджън, — по класическия женски начин. — Очевидно правилата на джентълменското поведение не можеха повече да се спазват в тази ужасяваща обстановка. Фергюсън можеше да продължи да го изтезава, за да подпише брачния договор, но преди това трябваше да разбере „приноса“ на Челси за тази ужасна история. Да, но не само „приноса й“, но и цената, за която се бяха спазарили. — Може би са й трябвали тези хиляди лири, за да се разплати с твоите кредитори. Не знам… — язвително добави той.

Днес рамото му го болеше повече от всякога. Ръката му започна да изтръпва, кожата около китките му се протри от грубите въжета. Той не даваше пукната пара дали граф Фергюсън ще припадне от шокиращото разкритие. Ако не беше вързан за масивния стол, щеше да го удуши с голи ръце.

Графът пристъпи бавно към пленника си с лице, потъмняло от ярост. Синджън отдръпна главата си назад в очакване на следващия удар. Но мъчителят му бе намислил друго. Приближи се още и го сграбчи за раменете, рязко и безжалостно. Знаеше, че херцогът ще се сгърчи от нетърпимата болка. Прошепна с безумен блясък в очите:

— Само да се окаже, че не ме лъжеш… ще те осъдя за прелъстяване на дъщеря ми… Но ако си ме излъгал, ще те претрепя като мръсно куче загдето петниш името на детето ми. Мразя те, защото зася семето си в утробата й. Скъпо ще ми платиш за това, Сейнт Джон, много скъпо… Ще ми платиш с този къс хартия, с кръвта си, с живота си.

Пребледнял като платно в болезнената хватка на графа, Синджън стисна зъби, решен на всичко, само и само да не му доставя радост с малодушието си.

— Върви по дяволите! — простена той с отмалял глас.

Графът още по-яростно стисна ръце.

В ушите на Синджън екнаха безброй звънци, пред клепачите му затанцуваха ярко светещи снежинки. Само стоманената му воля попречи да изохка за милост и го спаси от припадъка. Пот изби по горната му устна. Пръстите му се вкопчиха като нокти на ястреб в облегалките на стола. Зъбите му затракаха.

— Нека да го прочетат твоят и моят адвокат… нека… ще изгубя съзнание… още малко и…

— За теб всичко е само игра! — кресна графът. — Дори и съблазняването на дъщеря ми… — Вбесен от безсмислено проваленото бъдеще на Челси, от безсрамното поведение на зет си, дори и в моментното му състояние на вързан, като пленен звяр, графът искаше да забие кинжала си в гърлото на този отявлен развратник, погубил единствената му дъщеря.

Знаеше, че може да го смаже, да изстиска последната искрица живот от гръкляна му, да изцеди кръвта му до сетната капка и така да спаси света от пагубното му влияние. Ръцете му се свиха инстинктивно. Изпитваше садистична наслада при вида на гърчещото се от болка лице на Синджън, дори се запита как може да удължи агонията на жертвата си. Вените по шията на Синджън набъбнаха, пот ороси слепоочията му. Безпомощно замята крака във въздуха в усилието си да се задържи на стола.

Никакъв друг звук не нарушаваше тишината, освен накъсаното му дишане и хриповете от гърлото му.

— Бог да ми е на помощ… — избъбри Фергюсън, скован в безсилен гняв, преди да пусне рамото на Синджън. — Не мога да сторя…

Рязко се изправи и изгледа отвисоко пленника си, страховит, като някой бог на възмездието. Не можеше да убива вързани хора, колкото и да бе помрачено съзнанието му.

Изтекоха мъчителни секунди, които му се сториха дълги като полярна нощ, преди пламналият му мозък да реагира на последния прилив на изгарящата болка и още толкова, преди да осъзнае сигнала, оповестяващ спасението му. Челюстите му се отпуснаха. Вкочанясалите му пръсти се разтвориха. Оказа се, че в дробовете му е останал въздух, колкото да се изхрачи и да просъска с непоносимо дръзкия си тон:

— Ако това е игра, Фергюсън, кога ще дойде моят ред?

— Може би, след като се роди детето — рязко отвърна бащата на Челси. — Можеш сам да си избереш оръжието, с което да се дуелираме.

— Защо е този внезапен пристъп на кавалерство, Дъмфрийс? Защо още сега не ме довършиш с един удар?

От заслепяващата го ярост Синджън се задави и главата му изтощено клюмна на гърдите му.

Всъщност от двамата врагове по-смутен бе Фергюсън. Не можеше да повярва в падението на дъщеря си. Умът му не искаше да приеме разкритията на Сейнт Джон. Досега нито за миг не бе заподозрял нито за сделката между Синджън и Челси, нито за тайните им срещи. До този миг знаеше само за онази нощ в Нюмаркет. Но сега не беше толкова уверен в непорочността на дъщеря си. И в своята, ако се окаже вярно твърдението на Синджън, че той е дал онези пари на Челси. В главата му цареше неописуем хаос, струваше му се, че светът в следващия миг ще се сгромоляса. Мисълта за окаяната участ, очакваща единствената му дъщеря, го прободе като дамгата на палача. Ако не бе попаднал в безизходица, херцог Сет, най-отявленият женкар и развратник в цял Лондон, прекарал през леглото си половината куртизанки и проститутки в огромния пристанищен град, би бил най-неприемливият кандидат за ръката на любимата му дъщеря.

— Не си играй със съдбата, Сейнт Джон — озъби се графът, обърна се рязко и тръшна вратата зад себе си.

Челси трябва да даде отговор на всичките му въпроси.

 

 

На следващата сутрин графът и синовете му заминаха на юг. Когато съгледвачите съобщиха тази обнадеждаваща вест на Сенека, червенокожият водач на групата преследвачи радостно въздъхна:

— Най-после.

Сенека се замисли за следващите ходове на граф Фергюсън и мъдро прецени, че трябва да се отправи на юг по следите им. С неохота даде заповед за отстъпление, но се закле да се върне, колкото бе възможно по-скоро. Не можеше да знае, че ще му се наложи доста дълго да чака, преди да изпълни клетвата си.