Сюзън Джонсън
Грешница (20)

Глава двадесета

— Побързай, папа, иначе ще закъснеем за търга! Знаеш, че искам да участвам в залаганията и да спечеля най-добрия бегач в Англия.

— Нали вчера огледахме конете, Бо — спокойно отговори Синджън, зает с вратовръзката си пред голямото огледало в стаята си за преобличане. Пимс бе излязъл от стаята и херцог Сет можеше вече да тръгва със сина си. — Тетърсел ще ни го запази, дори и ако нещо се обърка и не успеем да пристигнем на време в залата за търгове — усмихна се херцогът, трогнат от невъздържаните напомняния на деветгодишния си син, който така приличаше на него и успокоително добави: — Но ние в никакъв случай няма да закъснеем, нали?

Синът му се засмя успокоен от новината, че в отсъствието на баща му посредникът Тетърсел няма да посмее да продаде едрия ирландски жребец.

— Днес аз ще яздя Мамелюк. Джъд ми каза, че днес може да ми го даде!

— А какво каза самият Мамелюк по този въпрос? — пошегува се Синджън.

— Той ме обича, папа. Всяка сутрин му нося моркови и той не го е забравил.

— Не е зле да му занесеш и няколко бучки захар — рече Синджън и посочи към захарницата на масивното писалище до вратата. Винаги се запасяваше с една шепа бучки, преди да се отправи към конюшнята. — Мамелюк много обича захарта.

Бо прекоси стаята в посока към писалището.

— Побързай, папа! Възелът на връзката ти вече е достатъчно изящен за недодялани хора като Тетърсел. И много добре знаеш, че на търговете никога не присъстват дами.

Синджън се усмихна и проследи с поглед сина си, като се извърна за миг от огледалото.

— В тържествен ден като днешния — иронично продължи Синджън и с ловко движение дооформи възела — един знатен благородник е длъжен да се погрижи дори и за най-малката подробност от тоалета си, синко.

— Когато порасна, за разлика от теб няма да се докарвам толкова пред дамите, папа — увери го Бо с напълно сериозно изражение на лицето. Той притегли един стол, за да стигне високото писалище. — Няма да си губя времето с вратовръзки и други подобни глупости. Сахар винаги казва, че жените са коварна примамка за всеки воин. Е, разбира се, това не важи за баба или за леля Вив. Сахар разправя още, че жените в семейството трябвало да се уважават дори повече от мъжете.

Синджън с усмивка посрещна безразличието, с което синът му, като всички момчета на тази възраст, се отнасяше към нежния пол.

— Макар че съветът на Сахар е много ценен, все пак трябва да ти кажа, че понякога се срещат и такива дами, с които си заслужава да бъдеш приятел. Някой ден Сахар несъмнено ще ти обясни тези тънкости. — Облече елегантния син жакет и добави: — От Сахар може много да научиш и за конете, Бо. Слушай го внимателно и някой ден ще станеш истински мекхазени.

— Но Сахар каза, че вече съм станал достоен за посвещаване — гордо отвърна Бо и се изправи с онази величествена осанка, с която смелите бедуини, според думите на коняря арабин, посрещали врага.

Синджън отново се усмихна, но този път с горд блясък в очите. Синът му, когото едва не загуби преди години, някой ден ще стане истински мекхазени, благодарение на Сахар, който не се отделяше от херцог Сет от първото пътуване до Триполи преди няколко години. Бо вече умееше да язди като бедуин, дори баба му не се сдържа и го похвали пред домашните учители, братовчедките и най-близките си приятелки. Бо растеше като всеобщ любимец, но най-много го обичаше баща му. Затова го призна за свой син. Макар Бо да нямаше право да наследи титлата и да стане един ден следващия херцог Сет, поне щеше да си запази богатството на рода.

— Готови ли сме най-после? — попита Синджън и се огледа за последен път. Изглеждаше прекрасно във великолепно скроения син жакет, с лъснатите до блясък ботуши, с ленената снежнобяла риза и наметката от еленова кожа. Грижливата прическа, направена от камериера му днес сутринта изглеждаше безупречна.

— Аз съм готов още от седем сутринта, папа, още от момента, когато Стийли видя през прозореца, че идваш насам.

„Това е неудобството, когато в Кингсуей е претъпкано със слуги и слугини“, каза си Синджън. На колко години трябва да стане един мъж, на четиридесет ли, за да престане да го надзирава бавачката от детството му?

— А тя пак ли отправи към небето една молитва за душата ми? — засмя се херцогът.

— Ами че как иначе. — Лицето на момчето засия. — Стийли рече, че все някой трябвало да се моли за твоята безнрав… ствена душа — детето се запъна от мъчната дума — и за всичките ти блудства. Какво е това блудница, папа? Сахар не пожела да ми обясни.

— И добре е сторил — въздъхна баща му и се опита да прикрие усмивката си. — Ще ти обясня като пораснеш.

— Сахар разправя, че богът на Стийли не разбира хорските мъки.

— Може би Аллах не е чак толкова по-различен от бога на Стийли — любезно се съгласи Синджън, макар че Стийли, яростна привърженичка на методисткото учение, от едно десетилетие вече се стараеше да го опазва от клопките на Сатаната, за което Синджън й бе дълбоко благодарен. — А сега да тръгваме на бой, за да спечелим твоя ирландски жребец — побърза да смени темата и да се върне към грижите около конете, сред които се чувстваше много по-добре, отколкото сред мъгляви църковни дилеми.

 

 

Така протичаха дните на Синджън. Лондонският светски сезон предлагаше безброй забавления и развлечения. Преситеният херцог стигна дотам, че дори отказа една покана за пътуване до Елмъкс, за да забавлява цяло ято скучаещи госпожици, току-що представени в обществото. Нещо, което досега не му се бе случвало.

Но не се отказа да удостоява с присъствието си интимните вечери, давани от дъщерите, племенниците и сестрите на многобройните му приятели. Излишно е да се споменава, че на пазара за богати женихи го търсеха по-ожесточено от всякога.

Повечето нощи прекарваше в компанията на Касандра, защото нейните порочни умения най-добре подхождаха на разпуснатия му нрав. Естествено в никакъв случай не можеше да се твърди, че е трайно обвързан с нея, както и тя с него. И двамата бяха от онзи тип хора, които изглежда са били създадени, само за да дават и да получават наслади, привличани от необичайното. Завладяващи се от смените на партньорите и обстановката, те и двамата отделяха много от времето си на спортните страсти. В Англия залаганията на коне се считаше за спорт.

— Според теб кого можем да очакваме тази вечер в дома на Джейн Бентуин? — попита Касандра и прокара пръста си по голите гърди на Синджън. Беше една от многото нощи или по-точно утро. Навън вече се развиделяваше. Балът, организиран от лейди Уентуърт, бе приключил в три през нощта.

— Но преди това трябва да ми обясниш с какво успя Уили Ченоуит да обсеби вниманието ти. Защото той е само един жалък хлапак.

— И кой ти го каза това?

— Сали Стенли — предизвикателно се усмихна Синджън и я изгледа с премрежен поглед.

— Може би Сали няма представа какво е нужно, за да успее една жена да очарова бедния Уили.

Лазурносините очи на Касандра го измериха с подканващ блясък.

— А ти още не си намерил време да ми обясниш с какво толкова те привлича тази Джейн Бентуин!

— Един джентълмен никога не обсъжда качествата на отсъстващите, скъпа. Би трябвало вече да си го научила.

— Ще чакам деня, в който ще публикуваш мемоарите си.

— Така ли? Наистина ли ме съветваш да издам спомените си? И защо, за бога, трябва да го сторя?

— За да доставиш развлечение на тълпата.

Миглите му леко се спуснаха.

— Хм, а защо пък да не оставя тази благородна задача на най-изтъкнатите куртизанки на нашето време?

— За такава ли ме смяташ? — В гласа на Касандра не се долавяше обида. Като благоразумна лейди тя знаеше, че моралните категории са без всякакво значение, щом човек притежава титла и богатство. Една кралица може да бъде курва, но въпреки това си остава кралица.

— О, не, съвсем не мисля така. Според мен, скъпа, ти си преданата съпруга на херцог Бюкън.

— Не съм срещала по-нежен мъж от теб, мили. — Протегна се към него и радостно го целуна. — А сега може ли да очаквам от най-галантния кавалер в Лондон още един мил жест… — Тя се притисна към рамото му и замърка като голяма изнежена котка.

— Нима считаш, че тази нощ не ти обърнах достатъчно внимание? — шеговито промърмори херцогът.

— Ти си ненаситен любовник, скъпи. Искам да ме поглезиш още малко…

— Ако и ти ме поглезиш.

— Кажи как го искаш.

Но когато й съобщи желанието си, тръпка пробягна по тялото й.

— Наистина ли го правят това в харемите?

— Очевидно понякога стигат и дотам…

— Правила ли го е някоя друга с теб?

— Има ли значение?

В очите му внезапно се появи отсъстваща празнота. Херцогинята разбра, че не желае да я сподели с нея, затова недоволно сви устни.

— Няма да го направя!

— Е, тогава да опитаме това, което винаги си предпочитала.