Сюзън Джонсън
Грешница (18)

Глава осемнадесета

През целия следобед Челси бе твърде заета, за да помисли за храна. Но сега внезапно огладня и влезе в килера на мисис Маклей, за да намери нещо за ядене. Откри парче пай със сърнешко месо, хляб от овесено брашно, масло и смокини. Взе един малък поднос, върна се в салона и седна на масата край прозореца. Развърза връзките около деколтето на роклята си, свали копринения шарф и изу ботушите си. Разположи се удобно на здравия дървен стол. Винаги досега къщата е била наемана само от мъже, затова в нея нямаше кресла за дами. Извърна се към прозореца, за да се наслаждава на идиличната гледка. Вечерният здрач изпъстряше небето с бледоморави сенки, а на хоризонта гаснеха отблясъците на залеза. От пейзажа лъхаше спокойствие и ведрина. Чудесен завършек на един напрегнат, но много успешен ден за семейство Фергюсън.

Челси бавно преглъщаше, наслаждаваше се на тишината и спокойствието. Чувстваше се доволна от себе си. Скоро баща й щеше да изплати всичките си дългове. Бегачите им спечелиха толкова много победи, че нямаше да има затруднения в поддържането на конюшнята през следващите две-три години. Освен това и Тън скоро щеше да се върне при нея. Трябваше да измисли някакво обяснение, например, че е успяла да го откупи обратно с печалбите от залозите, които е направила тайно от баща си и братята си.

Жалко, че не може да откупи и очарователния Синджън Сейнт Джон. Ето това би било награда! Ще го скрие в някоя малка, но кокетна къща, каквито лордовете купуваха на метресите си. Усмихна се, зареяла поглед през прозореца и се унесе в мечтите си, подпряла глава с ръка. Колко ли време би могъл да издържи херцог Сет заключен с нея в тяхната къщичка? Е, въздъхна девойката, може би само ден-два, не повече.

В този миг една обезсърчаваща мисъл прониза съзнанието й. Челси бе уверена, че мъж като Синджън Сейнт Джон едва ли ще ограничи сексуалните си апетити само с една жена. Публична тайна бе, че неимоверно богатият херцог разполага с цял харем млади, красиви и опитни жени, които винаги са на разположение.

Ето това беше най-голямата пречка за щастието й. Младото момиче въздъхна, ала не успя да прогони от мислите си покрития със скандална слава херцог Сет. Той я желаеше и за да прекара една седмица с нея бе платил петдесет хиляди гвинеи. Обаче след това нито веднъж не я бе потърсил. Разумът й казваше, че трябва да го забрави, както и спомените за тяхната седмица в Оукъм.

Набързо събра чиниите, изтърси трохите от роклята си, сякаш прогонваше последните частици от образа на Синджън и се опита да пренасочи мислите си към нещо по-полезно. Ето, не е зле да помисли как да подреди конете за утрешното надбягване. След днешното великолепно бягане Минто трябва да почива. Той донесе достатъчно пари на баща й, цели пет хиляди гвинеи над очакваната печалба. Вероятно за първата обиколка трябва да го сменят с Броадленд. Или с Триполи, който се представи отлично на състезанията за кралската награда… Докато прибираше чиниите в кухнята, Челси не спря да мисли за избора на конете.

После се спусна по мрачното стълбище. В мрака се виждаше само отблясъкът на лъскавия й бял колан. Запита се колко ли часа баща й и братята й ще празнуват победата и се усмихна. Сигурна бе, че ще се върнат в полунощ, защото отлично знаеха, че рано сутринта трябва да са на крак, за да се подготвят за предстоящото състезание. Ще се приберат развеселени. Сигурно ще я събудят, а сутринта и четиримата ще се оплакват от главоболие.

Прекоси тесния коридор и влезе в стаята си. Приближи към тоалетната масичка под прозореца, от който се виждаше конюшнята. Машинално забеляза движещи се силуети в двора, може би конярите почистваха. Пред всяко отделение бе прикрепен по един фенер, но светлините едва проблясваха в мрака. Някои от вратите бяха отворени, но имаше и затворени за през нощта. Минто вече беше измит и стоеше в отделението си доволен както винаги след обливането с няколко ведра затоплена вода. За отпразнуване на победата Челси бе заповядала на конярите да сипят по една допълнителна порция зърно на всеки кон.

Седна пред огледалото, разпусна косите си и остави иглите в сребърното ковчеже, наследено от майка й. Бавно прекара четката през косите си. Това бе задължителен ритуал, при който Челси винаги броеше до сто. Не откъсваше поглед от огледалото. Остави на масичката четката с дръжка от слонова кост, разкопча брошката във форма на магарешки бодил, свали перлените обеци и перлената огърлица на майка си, а сетне грижливо подреди любимите си бижута в сребърното ковчеже. Движенията й бяха бавни и отмерени, сякаш сгъстяващия се здрач й действаше приспивателно.

Разкопча роклята и я смъкна от раменете си. Коприната нежно прошумоля по кожата й, докато измъкваше ръцете си от тесните ръкави. Изправи се и я остави да се свлече на пода. Сетне изтощена от тежкия ден и от двете чаши уиски, се измъкна лениво от нея и я метна на стола. Обеща си, че на сутринта първата й задача ще бъде да я окачи в гардероба. Изправена пред полутъмната рамка на прозореца, девойката се протегна с наслада и усети как я напуска възбудата от наситения със събития ден.

— Тази вечер би трябвало да си на приема у Бетси — промърмори меко един познат глас.

Челси рязко се обърна и втренченият й поглед обходи празната стая.

Синджън се бе излегнал в дълбокото кресло в стил кралица Ана в другия ъгъл на стаята, но едва се забелязваше от сянката на балдахина около леглото. Дългите му крака, обути в ботуши, бяха кръстосани, а ръцете му бяха нехайно отпуснати върху облегалките на креслото.

— Поздравявам те за победите на пистата. — Говореше спокойно и учтиво, като че ли се бяха срещнали в парка по време на ежедневната разходка.

— О, да… сега се сещам, тя е твоя приятелка — упрекна го Челси, без да обръща внимание на светския му тон. Досега не бе успяла да си обясни на какво дължи честта да бъде поканена в замъка на херцогиня Хемптън. Старата дама бе много богата и пръскаше луди пари за модни тоалети. Наистина баща й познаваше херцогинята, обаче Челси все още не бе представена в обществото, а и не принадлежеше към изискания кръг на херцогинята.

— Липсваше ни тази вечер.

— Значи си бил на приема. — Тя не се съмняваше, че херцог Сет се чувства в свои води в разкошния замък на херцогиня Хемптън, заобиколен от красиви жени.

— В известен смисъл… — Сейнт Джон наистина беше там. Очакваше появата на Челси в будоара на херцогинята.

— В какъв смисъл? — Не биваше да го пита и то с този язвителен тон. Трябваше да се владее по-добре и да не си позволява смехотворни изблици на ревност. Ала как да изтрие от съзнанието си кошмарната картина. Синджън в салоните на херцогинята, заобиколен от възхитени обожателки.

— Чаках те на горния етаж.

Той я е чакал! В един ослепителен миг златни камбанки, ангелски гласове и птичи песни от райските градини зазвънтяха и запяха в главата й. Ала след миг успя да овладее сетивата си. Сейнт Джон едва ли се интересува от романтичните изблици на фантазията й.

— Херцогинята често ли ти служи като сводница? — Опита се да потисне треперенето на гласа си, но пред замъгления й поглед продължаваха да танцуват прелестните дами от свитата на херцогинята, до една кокетки и любителки на флиртовете.

Тя отчаяно се опитваше да говори безгрижно, но стоманената нотка в гласа й я издаде. Естествено, Синджън не се нуждаеше от сводници. Нали около него пърхаха десетки дами, които не криеха интереса и желанията си.

— Тя е приятелка на майка ми и затова се съгласи да ми направи тази услуга. В случая няма и намек за недостойни помисли.

— На майка ти? Естествено. — Гласът й се извиси. Гневът я правеше още по-красива, дългата й златиста коса се стелеше по раменете, а скромната бяла долна риза й придаваше непорочен вид.

— Естествено. — Херцогът явно не желаеше да усложнява ситуацията.

— Защо?

— Защото исках да те видя — отвърна Синджън, вече схванал причината за този настойчив разпит. Не бе необходимо тя да разбере, че той имаше и други причини от лично естество да бъде в Йорк.

— От кога си тук? — подпита, за да разбере дали е дошъл само заради нея или имаше и нещо друго. Знаеше, че не бива да пита, но сърцето й отчаяно искаше да узнае.

— Три дни.

— А къде си отседнал? — В нея се надигна ревност. Знаеше, че няма право да се държи като измамена любовница, ала не можа да се сдържи.

— В града.

— Доста неясен адрес.

— Да не си сърдита?

— Отговори на въпроса ми.

— В замъка Хемптън.

— Да, така и очаквах.

— Грешиш в преценката си.

Ала тя го познаваше. Знаеше какви слухове се носят за него.

— Винаги ли, според теб?

Той благоразумно не отговори и побърза да отклони темата.

— Трябва ли да се преместя да спя някъде другаде?

— Ако ще го правиш заради мен, не. Не се налага.

— Ти си единствената жена, заради която ще го направя.

— Защо тъкмо заради мен?

Не трябваше да е толкова дръзка. Ако не бе похабила цяла седмица да се убеждава, че може да живее без Синджън Сейнт Джон, сега нямаше да се държи така предизвикателно. Щеше да се хвърли в прегръдките му още в първия миг и нямаше да го пита защо е в Йорк и къде е отседнал.

Синджън неспокойно се размърда. Сам не можеше да си обясни какво прави тук, след като здравият разум му диктуваше да е на десетки километри от Йорк. Изпъна се, сетне отново кръстоса крака и се облегна на тапицираната облегалка на креслото. В очите му се четеше леко напрежение, но гласът му прозвуча любезно както винаги.

— Щом толкова настояваш — неохотно започна той, — тук съм, защото не мога да спра да мисля за теб. — Гласът му затихна. — Особено нощем…

— Знам. — Макар да го каза тихо, думите отекнаха като изстрел в тихата стая. В очите й проблесна радостна искра и погледът й се втренчи в лицето му.

За миг остана безмълвен, а после на устните му бавно се появи онази усмивка, която разтапяше женските сърца.

— Тогава… значи се радваш, че съм дошъл…

— Не. — Ръцете й се вкопчиха в краищата на пеньоара. Сърцето й бясно заби.

— Това не е истина — тихо рече той и лениво се надигна от креслото.

— Истина е — каза тя и отстъпи назад.

Той остана неподвижен. Знаеше, че тя лъже и се страхува да признае дори пред себе си, че се радва на срещата им.

— Днес те видях на хиподрума — спокойно продължи той. — Беше много красива в онази синя рокля, плътно прилепнала по тялото ти.

Челси си каза, че при толкова много жени в живота му той несъмнено разбира от тоалети, ала тази мисъл не й причини болка. В този миг жадуваше за неговото докосване, за онази неповторима усмивка, когато я целуваше и която я изпълваше с желано щастие.

Стегна се и се опита да прогони смущаващите видения.

— Наистина трябва да си вървиш — твърдо рече тя.

Синджън бавно пристъпи към нея.

— Баща ми и братята ми скоро ще бъдат тук.

— Ще бъда много тих.

Думите му трябваше да я ужасят, ала вместо това я изпълниха с трепет.

— Спалните им са на този етаж — произнесе тя.

— Няма да разберат, че съм тук. — Вече беше съвсем близо до нея.

— Баща ми спи в съседната стая.

— Ще заключим вратата.

Това е истинска лудост, помисли си Челси. Въобще не трябваше да разговаря с този опасен мъж и то насаме в спалната.

Ала тялото й жадуваше за него и двамата го знаеха.

— Не те ли е страх — попита девойката, макар да съзнаваше, че въпросът е безсмислен.

— Защо да ме е страх?

— Защото е много опасно… — настоя тя, макар да съзнаваше абсурдността на ситуацията.

— Така ли? — подигравателно запита херцогът.

— Така — ядосано отвърна Челси, внезапно разгневена от спокойствието му. Той нямаше право отново да нахлува в живота й! И то по този лекомислен и нехаен начин! Не искаше дори да мисли какво щеше да стане, ако баща й го завари в спалнята й! — Не знам как си успял да влезеш, но… — гласът й звучеше назидателно като на учител, порицаващ учениците, — ще ти бъда много задължена, ако си тръгнеш по същия начин, по който си дошъл.

— Влязох през вратата.

„Господи той наистина е луд!“ — помисли си Челси. Мислеше, че той се е покатерил по покрива или се е спуснал по бръшляна, или е проникнал през отворения прозорец, скачайки от клон на клон по някое от близките дървета.

— Ти наистина си луд!

— Да настина съм луд по теб — отвърна Синджън с очарователна усмивка. — Прекосих половин Англия, за да те видя — искрено добави той и отново пристъпи към нея. Пръстите му нежно погалиха лицето й.

Челси затаи дъх. Знаеше, че няма сили да устои на изгарящото я желание и на невероятната му съблазнителна чувствителност.

— Ако можех, щях да те накарам да си тръгнеш — унило се усмихна тя.

— Ако можех да си отида, щях да го направя — тихо отвърна той.

За миг двамата останаха неподвижни, без да се докосват, борейки се с чувствата, които не искаха да признаят.

После Челси леко се наклони към него, почти недоловимо, ала това бе достатъчно.

Синджън я сграбчи в прегръдките си и я задържа за миг, притискайки я към гърдите си. Наведе се и впи устни в нейните. Когато устните му отново вкусиха нейните, тялото му се изпълни с невероятна възбуда и желание. Забрави за всички опасности, искаше само да се слее с нея. Цялото му същество се изпълни с ликуваща радост, ръцете му я стиснаха тъй силно, че едва не я задуши.

Без да откъсва устни от нейните, започна да я тегли към леглото. Нежното й тяло тръпнеше под трескавите му ласки, а това го подлудяваше още повече.

Мисълта за това дали е заключена вратата прониза главата й. Желаеше го с луда страст, жадуваше да го почувства в себе си, да изгори в огъня на това безумие.

Ръцете й безсрамно започнаха да разкопчават ризата му. Искаше да докосне голото му тяло, да почувства изгарящата топлина на мускулестите му гърди.

— Искам да почувствам голото ти тяло — прошепна тя.

Ръцете му трескаво започнаха да свалят пеньоара й.

— Махни тези дрехи — дрезгаво заповяда той.

С треперещи пръсти Челси започна да развързва панделките, разкъса фината дантела и нетърпеливо започна да сваля фустите, които се свлякоха в краката й. Тялото й пулсираше от желание и тя се запита дали и той вижда безумната й страст.

— Не мърдай — прозвуча плътният му дрезгав глас, очите му сякаш искаха да погълнат голото й тяло. Той бе гол до кръста и все още с кожени панталони и ботуши. Пръстите му бясно започнаха да разкопчават панталоните.

Дори и да искаше, Челси не бе в състояние да се помръдне. Гледаше очарована огромната подутина между краката му, която заплашваше да пръсне меката кожа на бричовете. Горното копче бе разкопчано, а сетне и следващото. Нежните му дълги пръсти се плъзнаха надолу и в този миг Челси силно простена и в сините му очи проблесна див пламък, а устните му се извиха в изкусителна усмивка.

— Искаш ли да ми помогнеш? — Кадифеният му глас я накара да настръхне.

Протегна ръце към него. Не можеше да спре, макар да виждаше самодоволната му усмивка. Той знаеше, че никоя жена не може да устои на възбудената му мъжественост! Игривият блясък в очите му бе достатъчно доказателство. Ала в този миг това не я интересуваше. Нуждата да се слее с него бе заличила всичко друго. Разкопча последните три златни копчета, хвана пулсиращия член с две ръце и го погали с треперещи пръсти. Чу как той изохка, вдигна глава и видя, че очите му са затворени и гърдите му учестено се повдигаха.

Усмихна се доволно, наклони глава и го пое в устата си. Езикът й нежно се плъзна по пулсиращата главичка на члена му.

Синджън не издържа и рязко я отдръпна от себе си. Вдигна я на ръце като дете и я хвърли върху леглото. След миг се озова върху нея, забравил за панталоните и ботушите. Следващата секунда вече бе в нея, дълбоко в нея, с такъв устрем, с такава сила, че и двамата останаха без дъх.

Когато най-после успя да се съвземе, Челси обезумяло прошепна:

— Вратата…

Синджън вдигна глава, но нищо не можеше да го застави да напусне топлото отдаващо се женско тяло.

— Моля те… заключи… — ужасено повтори Челси. Баща й всеки миг можеше да влезе в спалнята.

— Тихо, скъпа — промърмори Синджън. Устните му покриха нейните и започна да се движи по-бързо в нея.

Оргазмът избухна с неподозирана сила.

Светът изчезна за Челси… Остана само изпепеляващото желание. Тя се изви на дъга, за да посрещне следващия му мощен тласък. Сякаш тялото й се разтвори в неговото. Младият мъж бе обгърнат от изгарящата мекота на кожата й, от устните му се изтръгна вик и той потъна още по-дълбоко в нея. Тя също извика, макар и приглушено, страхувайки се да не ги чуят. Ръцете й го обгърнаха, ноктите й се впиха в гърба му и тялото й потръпна, понесено от огнения вихър на невероятния оргазъм. Синджън се усмихна и се опита да се измъкне от ръцете й, вкопчени в тялото му.

— Не… — изтръгна се вик от гърдите й, а ноктите й се впиха още по-дълбоко в гладкия му гръб. Той отново потъна в нея и повторна кулминация разтърси тялото й. Топлото му семе се изля дълбоко в нея.

Лежаха изтощени един върху друг. Синджън бе заровил лице в косите й, а Челси едва си поемаше дъх под тежестта на едрото му тяло.

Сега, след като безумната им страст бе задоволена и сърцата им забиха по-спокойно, реалността отново изплува пред тях.

— А сега заключи вратата — прошепна Челси. Знаеше много добре, че тази нощ ще бъдат заедно, независимо от опасността да бъдат разкрити.

— Сега вече мога да заключа вратата — промърмори той, надигна се и се усмихна. — Мислех, че ще умра — нежно каза и целуна извивката на горната й устна. — Тази нощ ще остана при теб.

Тя не възрази и Синджън кимна.

— Значи си съгласна. — Целуна я отново, но този път целувката му, макар и не толкова нежна, я накара да потръпне от надигащата се възбуда.

Най-после, след още две напомняния, Синджън стана и заключи вратата. След час по стълбите се чуха тежките стъпки на баща й и братята й.

Когато чу първото изскърцване на стълбите, Челси се вцепени. Дъхът заседна в гърлото й и тя с мъка успя да прошепне:

— Трябва да си вървиш.

Започна да го тупа по гърдите, но Синджън само поклати глава и сложи пръст на устните й. Погледът му се насочи към вратата и в този миг заприлича на вълк, който е надушил опасността.

— Челси! Будна ли си още? — прозвуча гласът на граф Фергюсън от най-горното стъпало.

Тя застина. Мисълта, че само една врата я делеше от баща й, изпълни душата й с ужас.

— Хей, Чел! — извика Дънкан. — Утре отново ще изкараме Минто на пистата.

— Челси! — Графът започна да тропа по вратата. — Събуди се, момичето ми, и ела да празнуваш с нас. Днес спечелихме осем хиляди гвинеи.

— Отговори! — прошепна в ухото й Синджън.

— Вече съм си легнала, папа — с треперещ глас се обади Челси.

Синджън се ухили и се отдръпна от нея.

— Какво каза, детето ми? Не те чух!

Челси се изкашля смутено и с прегракнал глас се провикна през вратата.

— Казах, че вече съм си легнала, папа.

— Гласът ти звучи някак странно!

Синджън се размърда в нея и тя едва успя да потисне вика си. Пое дълбоко дъх и извика:

— Ти си пиян, папа. Върви да спиш — отвърна, като се опитваше гласът й да прозвучи решително, но без успех. Господи, той продължаваше да се движи в нея, да я изпълва…

Младият мъж се ухили, наведе глава и притисна устни към ухото й.

— Ако не се отървеш от тях, няма да мога да прониквам в теб както… трябва.

Думите му би трябвало да я накарат да се почувства обидена и възмутена, но в този миг нищо не можеше да я засегне. Твърдият му голям член я изпълваше докрай и възпламеняваше сетивата й с бавни чувствени тласъци. Странно, но близостта на баща й и братята й я възбуждаше повече. Не можеше да разсъждава… можеше, само можеше да чувства.

— Какво да съм…

В този миг той проникна още по-дълбоко в нея и думите й секнаха, щом пламенната искра подлуди сетивата й. Неволен стон се изтръгна от гърдите й, заглушен веднага от устните му.

— Челси! Добре ли си? — извика графът и ожесточено заудря по вратата.

Дали ще достигне кулминация, преди да са счупили вратата?

Мисълта проблесна в съзнанието й, а миг след това тялото й потръпна в екстаз.

— Ще се видими утре сутринта — измърмори Синджън.

— Не! — изохка тя и безсрамно се притисна към него.

— Имах предвид — прошепна той и се усмихна — да кажеш това на баща си.

Той е съвсем невъзмутим, помисли си Челси. Вероятно е преситен от удоволствията, които е свикнал да получава в домовете на измамените мъже. И ако не искаше толкова отчаяно това, което той й даваше, което даваше и на другите жени… ако не беше загубила разсъдъка си заради този мъж, едва ли би му простила безгрижното държание.

Ала страстта бе сломила волята й. Челси послуша съвета му и извика:

— Вече е много късно. Ще се видим утре сутринта!

Чуха се скърцащи стъпки и приглушено мърморене, сетне всичко утихна.

— Мразя те!

Лицето му бе близко до нейното, но в полумрака на стаята не видя игривия пламък в очите му.

— Вярвам ти. — Гласът му бе тих и дрезгав. — Но не забравяй, че съм прекосил половин Англия, за да те видя.

Думите му й напомниха, че самообладанието му е по-скоро навик, тъй като не един път се бе сблъсквал с опасности.

Наистина бе изминал дълъг път, за да се срещне с нея.

— Тогава съм ти благодарна, че дойде. — Челси обви ръце около врата му.

— Не бях сигурен, че искаш да ме видиш.

Знаеше, разбира се, той имаше голям опит с жените, но винаги беше галантен с тях.

— Все едно да кажеш, че земята е квадратна — пошегува се тя, но бе поласкана, че той е имал нужда от нея.

— А може би си прекалено красива и желана — подразни я той на свой ред.

— Или за твое щастие.

— Да, или за мое — тихо призна той.

— И въпреки това не биваше да идваш. Много е рисковано. — В думите й прозвуча същото задоволство, с което една жена би казала: „Не биваше да ми подаряваш диаманти“.

— Утре сутринта — мъдро отбеляза Синджън, — може би наистина ще ни се стори много рисковано. Ала сега, в този миг, когато си толкова съблазнителна… — Наведе глава и леко докосна лицето й с устни. — Мисля, че — гласът му галеше като кадифе — ще те накарам да свършиш още няколко пъти.

Навярно тази нощ ще умре от удоволствие и наслада. Слабините й се обляха в горещина, а бедрата потръпнаха от възбуда.

— Но трябва да бъдеш съвсем тиха… — добави той и устните му сякаш опариха кожата й — иначе бащата ти ще ме убие.

 

 

Той я напусна едва на сутринта. Не бързаше да си тръгва и Челси едва не умря от страх, че баща й или братята й ще се събудят и ще дойдат в спалнята й, или някой от слугите или конярите ще почука на вратата.

Синджън я целуна за сбогуване, но преди да отвори вратата я целуна още веднъж. Нежно притисна лицето й между дланите си, а устните му бяха безкрайно нежни и сладки.

Не каза нито една дума за любов или сериозно обвързване.

Тя, разбира се, добре го познаваше и знаеше, че той никога не би казал нещо подобно.