Сюзън Джонсън
Грешница (17)

Глава седемнадесета

Челси пристигна в Грентъм навреме. Успя да наеме стая в странноприемницата преди идването на мисис Маклей. Джъд се върна в Оукъм, като взе Тън със себе си. Челси се прибра в стаята, за да чака мисис Маклей. Оказа се, че е била по-уморена, отколкото предполагаше, защото веднага заспа. Сънят й бе посветен изцяло на любовни фантазии.

Събуди я чукането по вратата. Трябваше да събере цялата си воля, за да разкаже убедително първата от поредицата лъжи пред мисис Маклей. Макар че бе обмислила старателно всяка подробност, Челси благоразумно избягваше да се впуска в описания относно заболяването на леля Джорджина. Всяко изтръпване на мисис Маклей й спомагаше да преодолее стеснението си и да лъже все по-убедително. Присъствието на добродушната икономка й помогна да се окопити. Отново се бе върнала в познатата семейна обстановка.

На следващата вечер, когато наближаваха Йорк, Челси почти вярваше, че седмицата в ловната хижа на Синджън е била само един прекрасен, но несбъднат блян. Последните й съмнения се стопиха, когато се озова в прегръдките на баща си. Графът, заедно с тримата й братя, ги посрещна на прага на къщата, недалеч от хиподрума в Йорк, наета специално за състезанията. Но през следващите дни Челси се страхуваше да остава сама. Опасяваше се, че в следващия миг ще завари Синджън, надвесен над леглото й или облегнат на рамката на вратата. Или че ще се появи изневиделица, безгрижно усмихнат, от полумрака на конюшнята. Знаеше, че на мига сърцето й издайнически ще се разтупти, а краката й ще се подкосят от омайващ копнеж. Колко пъти ще трябва да си повтаря, че онези щастливи дни са отлетели безвъзвратно? Случваше се да си повтаря това заклинание стотици пъти на ден. Опита се да заглуши гласа на сърцето си, като от сутрин до вечер не излизаше от конюшнята. Стараеше се да мисли само за предстоящите състезания. За щастие имаше толкова много работа, че всеки друг на нейно място би бил напълно погълнат от грижите около конете. Ставаше по тъмно, в ранни зори. Чистеше и разресваше гривите на конете. Обяздваше ги по няколко пъти всеки ден. Привечер отново ги извеждаше до състезателното трасе. След стъмване проверяваше всички клетки и едва тогава се дотътряше в къщата.

Сега спеше по-спокойно, особено след изморителните обиколки с конете по пистата, но все пак имаше нощи, в които спомените за щастливите мигове със Синджън се промъкваха в сънищата й като неканени гости.

В деня преди състезанията баща й се прибра по-късно от обичайния час, отпусна се уморено на креслото до камината и поиска да му донесат гарафата с шотландското уиски. От джоба на жакета му падна някакъв плик. Графът се наведе, взе плика и го подаде на дъщеря си.

— Херцогиня Хемптън ти праща своите поздрави.

Челси пое измачкания илик, обърна го, за да провери дали печатът е непокътнат. Изгледа баща си с нескрито подозрение.

— Откога го носиш в джоба си?

— От ден-два, а може би и от три дни.

Девойката разчупи печата, изненадана, че херцогиня Хемптън се бе сетила за нея. Прочете набързо писмото и съобщи на баща си, че е поканена на закуска днес следобед.

— Трябва да напиша бележка, с която да поднеса извиненията си. А следващият път, папа, ако не искаш да си разваляме отношенията с херцогинята, предавай ми навреме писмата, адресирани до мен.

— Хм… е, разбира се, мила, прости ми. Пиши на Бетси, че вината е моя.

— Ще й го напиша, можеш да бъдеш сигурен. Само не знам дали мога да се явя в замъка на херцогинята в този вид. Нямам нито една прилична рокля…

— Ами че купи си някаква дрешка, момичето ми. Знаеш, че след надбягванията в Нюмаркет вече не сме чак толкова зле с парите.

Думите на баща й бяха удобен повод да зададе въпроса, който от няколко дни не й даваше покой.

— Много ли си заложил за предстоящите състезания, папа?

Графът отначало се поколеба, защото знаеше с какво възмущение посреща дъщеря му новината за всеки нов залог, надхвърлящ, според нея, възможностите на семейството.

— Е, заложих някоя и друга гвинея, обаче този път не съм прекалил — набързо смотолеви той.

— Искам да заложа още пари на Минто, папа. Този кон тича тъй бързо… сякаш го гонят триста дяволи. Вчера измина на един дъх две мили, преди да го принудя да спре.

— Но внимавай, момичето ми, не искам да се разчуе, че се срещаш с някой от букмейкърите. Ще навреди на доброто ти име.

— Ще внимавам, папа — отвърна Челси и с ужас си помисли, че доброто й име отдавна бе продадено за петдесет хиляди гвинеи. Но бързо се утеши с мисълта, че парите й бяха дадени от собственика им с радост, от сърце и с любов. Сега оставаше само да измисли някакъв по-благовиден претекст, за да ги връчи на баща си. Съжаляваше само за красивия и очарователен херцог, с когото явно нямаше да се срещне повече.

През първия ден от състезанията времето бе чудесно. Слънцето грееше ласкаво. Вятърът бе стихнал от юг се носеше полъхът на ябълковите градини на Йоркшир. Челси спа неспокойно, но прелестният пролетен ден изтри и последната следа от тревогите й. Рано сутринта отиде на хиподрума, за да се любува на конете, изведени за загряващите обиколки. Минто имаше всички шансове да спечели следобедния манш, а също и Бали не беше за подценяване. Ако заложи и на двата коня, скоро ще отпадне необходимостта да измисля неловки обяснения за произхода на тези проклети петдесет хиляди гвинеи.

Облече се по-грижливо, макар да й отне доста време сплитането на сините панделки в косите й. От ковчежето за скъпоценности извади перлите на майка си, огърлицата и обеците, които великолепно допълваха роклята от небесносиня коприна, плътно прилепваща по тънката й талия. Не забрави и разкошната брошка, подарък от щедрия херцог Сет.

Всички се извръщаха след нея, докато Челси извървя разстоянието от къщата до поляната зад хиподрума.

Там се събираха участниците в днешното състезание. Никой не би могъл да отрече, че дъщерята на граф Фергюсън леърд на Дъмфрийс е ослепителна красавица.

Може би лицето й грееше тъй радостно, защото знаеше, че скоро ще може да даде на баща си парите, получени от херцог Сет. Или защото най-после се бе примирила с мисълта, че очарователната седмица в Оукъм е отминала безвъзвратно и ще остане за нея един скъп спомен от младостта? Прекрасният пролетен ден озаряваше лицето й със своето сияние. Каквато й да бе причината, изумителната й красота разтуптяваше сърцата на всеки мъж, който се изпречваше на пътя й.

Ухажорите й я наобиколиха като пчели около своята царица. Челси раздаваше наляво и надясно усмивки и въздушни целувки, а в шегите й се долавяше непозната за нея самоувереност. Все още никой не можеше да повярва, че вече е време да си избере съпруг. Толкова свежа бе нейната красота. Сега девойката измъчваше обожателите си още повече, защото в маниерите й се прокрадваше кокетство и предизвикателност, каквито доскоро й липсваха. Съблазнителна като Цирцея, Челси знаеше точно кога да повдигне тъмните си мигли, да придружи този кокетен жест с многозначително кимване. Когато се засмиваше на някоя шега, долната й устна се присвиваше в невъобразимо чувствена извивка.

В следобедните състезания всички коне на граф Фергюсън спечелиха, при това с рекордни времена. Радостта на Челси бе безгранична. Колин и Нейл не бяха на себе си от възторг, а Дънкан и баща й, с усмивки на уста, оживено пресмятаха печалбите. Бутилката с уиски обиколи мъжете. После се появи следващата. Развеселените мъже поеха към кръчмата. Челси, усетила, че сега е най-благоприятния момент, се извини и се прибра у дома с двуколката.

Щом узна за победата, мисис Маклей се разплака.

— Откога чакам такава радостна вест. Сега няма да продава конете толкова евтино.

Икономката вдигна престилката и избърса очите си с крайчеца й. Предана на семейството на граф Фергюсън през всичките страдалчески години след разгрома на шотландските бунтовници, тя най-добре можеше да оцени значението на днешния успех.

— А освен това папа най-после ще се отърве от някои стари дългове.

— Ох, и затова толкоз съм се кахърила, миличка! Но знам, че ще си стъпи на краката и ще върне всички заеми.

Челси си каза, че днес в семейството им може би никой не е по-щастлив от старата икономка. Всъщност мисис Маклей отдавна бе член на семейството.

— Всички коняри са се събрали в кръчмата „Белия елен“ и ако имате настроение, мисис Маклей, можете да се присъедините към тях. Аз също правих компания на папа и момчетата.

Челси също бе изпила две чаши уиски, но след като веселбата се бе разгорещила тя се прибра у дома. Много добре знаеше, че темпераментните шотландци умеят с лекота да превръщат дори най-милия празник в повод за необуздано веселие или ожесточено сбиване, при което присъствието на красиви девойки само влошава обстановката.

— Хм, кой знае, може пък и мен да хареса някой от мъжете в кръчмата — пошегува се мисис Маклей, засмя се и развърза престилката си.

След минута Челси остана сама в къщата.