Сюзън Джонсън
Грешница (13)

Глава тринадесета

След първото състезание Синджън се приближи към тях с невинно изражение на лицето, а когато погледите им се срещнаха в сините му очи светна закачливо пламъче.

— Не мога да се сдържа — веднага я заговори херцогът — да не ви поздравя за великолепната победа на Тън, лорд Дъмфрийс.

Челси несъзнателно затаи дъх. Тялото й се напрегна, сякаш очакваше някаква катастрофа.

Синджън прекрасно разбираше, че рискува с този привидно непринуден светски разговор, обаче трябваше непременно да я види. Държеше се лекомислено като влюбен гимназист. Тази мисъл го прониза като стрела и за миг сърцето му замря, но той побърза да я отрече. Не, не бе стигнал чак дотам да се държи като хлапак, вехнещ от несподелена любов. Но може би беше доста близо до това състояние. А много близо все пак не означаваше любов?

— Надявам се, че вече сте обмисляли възможността да продадете изгодно вашия шампион — добави херцог Сет, който никога не преставаше да се грижи за подобряване на състава на конюшните си.

— Може би ще го продадем — начумерено отговори графът. Все пак не можеше да се сърди до безкрайност на херцог Сет. Освен това бе в прекрасно настроение от победата на Тън.

Синджън побърза да се обърне към Челси и да се поклони грациозно. Девойката се смая при мисълта, че въпреки безкрайната плътска близост, на която се бяха радвали в спалнята му и сред пролетната трева на хълма, досега не бяха общували в присъствието на други хора. За разлика от друг път, херцогът бе изоставил кожения си жакет с ресни, наподобяващи облеклото на северноамериканските индианци. Днес бе облечен в зелено сако, скроено от опитен моделиер, което подчертаваше широките му рамене. Под него се виждаше светлобежова атлазена жилетка, украсена с фина бродерия. Снежнобялата му ленена риза бе стегната с грижливо завързана вратовръзка, а дългите му мускулести крака бяха обути в елегантни кожени плътно прилепнали панталони. Вятърът беше разрошил косата му и една черна къдрица падаше върху бузата му. Това й напомни как само преди няколко часа косата му галеше лицето й и Челси усети, че се изчервява.

— Вашият Тън е изключителен кон — многозначително се усмихна Синджън, сякаш бяха сами.

— Благодаря ви — отвърна тя, опитвайки се да скрие пламналите си страни и да потисне спомена за сутрешната им среща, на която Тън бе свидетел. — Съжалявам, че вашият кон не спечели. Надявам се, че не сте заложили прекалено много на Мамелюк.

Баща й, заобиколен от Дънкан и Нейл, изгледа херцога с подозрителен поглед. Единствено Колин се усмихваше сърдечно, защото не подозираше за връзката между сестра му и Синджън.

— Загубих в надбягванията, но спечелих нещо много по-ценно.

Дънкан долови интимния намек в думите на херцога и бързо погледна към сестра си.

— Радвам се за вас, Ваша Светлост. Навярно сте много щастлив.

— Наистина съм щастлив, лейди Челси.

Към тях се приближиха трима приятели на баща й — двама от тях притежаваха най-добрите конюшни в Йоркшир, а третият в Линкълншир. След поздравите разговорът се насочи към следващото състезание. Мъжете, с вид на познавачи, започнаха разгорещено да обсъждат и най-малките подробности около подготовката на конете. Баща й и братята й също бяха погълнати от разговора.

— Обичаш ли цветята? — тихо попита Синджън, без да изпуска от поглед групата мъже, които шумно спореха за минали надбягвания.

— Не е нужно да ми подаряваш цветя — също така тихо отвърна девойката, после крадешком извърна очи към баща си и плахо му се усмихна. — Но все пак ти благодаря.

— Харесваш ли теменужки?

— По-тихо — предупреди го Челси.

— Мисис Маклей харесва един от моите коняри. Той е от Шотландия, може би от Абърдийн. Не ми отговори на въпроса дали харесваш теменужки.

— Ти си изключително самонадеян и разглезен мъж — промърмори младото момиче, но в очите й се четеше възхищение.

— Значи отговорът ти е да.

Очевидно херцогът беше доста проницателен мъж.

— Чел, помниш ли дали Дънганън победи Плутон преди две години на конните надбягвания в Дънкастър? — Лицето на баща й бе почервеняло от разгорещения спор, както винаги когато ставаше дума за коне.

— Да, той спечели — отвърна Челси. — Пробяга три километра само за 3 минути и 45 секунди, а Плутон беше на десет секунди след него. Трети се класира Мейфлай с 4 минути и 2 секунди, а след тях бяха Джевалин и Доримънт.

— Казвах ли ти, Балард — триумфално извика графът. — Всички знаят, че Дънганън е потомък на Тримейн…

— Много съм впечатлен от познанията ти за конете — тихо рече Синджън.

— Ако и ти беше отрасъл в семейство като моето — сви рамене Челси, — и ти щеше да ставаш и да лягаш само с мисълта за коне и надбягвания.

— Навярно много ще липсваш на баща си, когато… — Той неловко замълча и сетне бързо добави: — Когато напуснеш дома си.

— Нямам намерение да напускам дома си. — Челси произнесе натъртено последните две думи и се усмихна. — Не всички жени искат непременно да се омъжат, така че можете да бъдете спокоен, Ваша Светлост.

Челси бе свалила грубите дрехи, с които бе по време на надбягванията, и сега беше облечена в рокля от яркочервено кадифе, която подчертаваше чувствените й форми и златистата коса. Само преди няколко часа Синджън бе галил разпилените й къдрици, които сега бяха подредени в елегантна прическа и наполовина прикрити от малка шапчица, украсена с перо, на ушите й проблясваха изящни перлени обеци, а устните й бяха зачервени от целувките му. Младият мъж си помисли, че навярно красивата дъщеря на граф Фергюсън ще промени решението си, когато се появи през следващия сезон в Лондон. Едва ли щяха да й липсват обожатели и кандидати за женитба. Тази мисъл го ядоса и той раздразнено сви рамене.

— Не се съмнявам, че ще промениш решението си, когато отидеш в Лондон — рязко изрече херцогът.

— Ако зависи от мен, никога няма да отида в Лондон. Предпочитам да живея със семейството си в Еършир и да се грижа за конете.

— Но нали баща ти иска да те…

— Може би вече е разбрал, че това няма да стане против волята ми — прекъсна го Челси. — Не мислиш ли?

— Чел, ела тук. Кажи на Харт това, което ми спомена вчера за ободрителната напитка, която си дала на Тън след състезанието.

— Извинете ме, милорд. — Девойката любезно се усмихна на херцога и тръгна към баща си.

Синджън наблюдаваше как тя непринудено се включи в разговора на мъжете, които с интерес слушаха обясненията й.

Тя наистина беше много интересна девойка, помисли си той. Не само като жена, но и като събеседник. Беше изненадващо интелигентна. Никога до сега не бе срещал толкова умна жена. На устните му заигра лека усмивка.

Макар да бе очарователна и вълнуваща, все пак още бе доста неопитна в любовта.

 

 

Следобедът конете на граф Фергюсън спечелиха всички надбягвания, а тези на херцог Сет останаха на второ място. Синджън получи доста иронични подмятания и закачки, които прие, без да се засегне.

— Е, човек не може винаги да печели — примирено въздъхна той.

Тъй като никой не очакваше поражението му, семейство Фергюсън спечели доста от облозите.

Когато излизаше от хиподрума, Челси крадешком му изпрати въздушна целувка.

Фордхем мърмореше недоволно, но Синджън го възнагради за великолепната му езда, благодарение на която конете му заеха второто място. На последната отсечка те се бяха представили чудесно.

— Не се тревожи — успокои го херцогът. — Следващата седмица отново ще бъдем първи.

Още след първото състезание Сенека бе разбрал, че интересите на приятеля му са насочени в друга посока.

— Когато следващата седмица отидеш в Оукъм вземи със себе си Джъд. Можеш да му се довериш напълно — отбеляза той, докато се връщаха към Сикс Майл Ботъм.

— Откъде знаеш? — попита Синджън и изпитателно го изгледа.

— Знам, че изпрати слуги да приготвят ловната хижа. Ловният сезон приключи, а ти приличаш на разгонен самец. Освен това днес следобед загуби и четирите състезания, което не ти се е случвало през последния месец.

— Тя го заслужава — безгрижно се усмихна младият мъж и погледна приятеля си в очите.

— Надявам се, че не си загубил много.

— Мога да се грижа за себе си.

— Нуждаеш ли се от телохранител?

Синджън поклати глава.

— Следващата седмица баща й и братята й ще заминат за надбягванията в Йорк, а тя ще каже, че отива на гости при братовчедка си в Ъпингъм. Става дума само за една седмица и всичко ще бъде наред.

Сенека присви устни и понечи да заговори, но замълча и се замисли.

— Никога не си бил толкова… безотговорен — тихо каза той. — Нима не знаеш какви неприятности могат да те сполетят, когато имаш връзка с една неомъжена млада жена? Ще се озовеш пред олтара дори без да си усетил. Тя заслужава ли това?

— Имай ми доверие. Това няма да се случи. Не мога да ти обясня всичко.

— Ще потърся пазач за ловната хижа — прекъсна го Сенека. Две години двамата мъже се бяха сражавали за крал Джордж в Северна Америка и се бяха научили да бъдат предпазливи.

— Нямам нужда от пазач. Не искам никой друг там.

— Нима сам ще готвиш? — изненадано попита приятелят му.

— По дяволите, изобщо не помислих за това. — Домакинството на херцога се поддържаше от цяла армия слуги и той никога не се бе грижил за храната. Знаеше, че във всичките му имения има кухни и готвачки, но никога не се бе интересувал от тях. — Ще взема храна.

— Как е успяла да те омагьоса толкова много? — Сенека сви презрително устни. Не можеше да разбере приятеля си, тъй като много добре познаваше предпочитанията му. Знаеше, че той обича да се забавлява с проститутки и омъжени дами.

В отговор Синджън многозначително се усмихна и сви рамене.

— Не знам. Предполагам, че би трябвало да знам, но…

— Имаш достатъчно жени и в Англия и на континента.

— И в колониите — весело добави Синджън. — Тя разбира от коне.

— И какво от това?

Синджън отново се усмихна. Настроението му бе прекалено добро за човек, който току-що бе загубил в надбягванията, след като десет години неизменно печелеше първите места.

— Ако трябва да бъда искрен, това няма чак толкова голямо значение за мен.

— Ти си безнадежден случай — примирено въздъхна Сенека.

— Може би си прав — доволно се усмихна Синджън.