Сюзън Джонсън
Грешница (10)

Глава десета

Вечерта Челси изслуша една назидателна лекция от баща си, но гневът на графа бе смекчен от мисълта за парите, които Тън бе спечелил, а и бяха изминали няколко часа откакто се бе прибрал след състезанието.

— Макар да оценявам победата ти, скъпа, няма да ти позволя да се изплъзваш от погледа ми по време на състезанията. Ако беше спечелила първото място, всички щяха да те познаят при почетната обиколка на победителя! — Той въздъхна и посегна към гарафата с шотландско уиски. Наля си внушителна доза, вдигна чашата, задържа я пред устните си и погледна закачливо към непокорната си дъщеря. — Наистина е дяволски несправедливо, че не можеш да участваш в надбягванията, момичето ми. Беше великолепна на пистата.

— Защо да не мога, папа? — Челси побърза да се възползва от промяната в настроението на баща си. — Сам видя колко лесно мина номерът днес… мога дори да се справя и с почетната обиколка, ако си отрежа косата. Освен това мога да имитирам гласа на Колин. Той все още прилича на момичешки. — Видя, че баща й се замисли за миг и енергично добави: — Мога да го направя, папа, мога.

— За бога, скъпа, така ми се иска да можеше — рече графът и се отпусна в дълбокото кресло. — Ала покойната ти майка никога не би ми го простила. Тя едва ли би одобрила заниманията ти с конете.

— Щеше да го одобри. Дядо ми е казвал, че тя е била най-добрата ездачка в целия род. Сигурна съм, че би го одобрила.

— Но не и на хиподрума в Нюмаркет, скъпа — намеси се Дънкан, който се бе излегнал на софата до прозореца. — Това няма да го бъде. Знам, че пет пари не даваш за репутацията си, но за съжаление хората не мислят като теб.

— Съгласен съм с брат ти — кимна графът. — Последната ти лудория едва не съсипа доброто ти име.

Макар да се изкушаваше от мисълта да използва таланта на дъщеря си като жокей и да спечели в надбягванията, отговорностите му като баща надделяха над желанието.

— Иска ми се да ти разреша, скъпа, но кой ще иска да вземе за жена една мъжкарана, която участва в конните надбягвания в Нюмаркет? Вече е време да помислиш за бъдещето си. Следващият сезон леля ти Джорджина ще те представи в обществото. Това трябваше да стане още сега, ако не бе егоистичното ми желание да те задържа още една година при себе си. — Въздъхна отново и сви устни.

— Папа, аз не искам да се омъжвам. Щастлива съм тук, с теб, момчетата и конете. Повечето от момичетата не дебютират в обществото.

— Това не се отнася до дъщерите на графовете, Чел. — Гласът на Дънкан прозвуча тихо и неохотно.

— Все едно, никой няма да иска да се ожени за мен, защото нямам зестра. И вероятно ще трябва да любезнича и да понасям всякакви надути глупаци, които си нямат понятие от коне.

— И без това не можеш да разговаряш с джентълмените само за коне, Чел — обади се Колин от креслото до камината. — Това не подобава на една млада дама — добави той и се усмихна на сестра си.

— По дяволите младите дами! — избухна Челси. — Предпочитам да си остана стара мома, да ходя с мръсни ботуши и да пуша лула с конярите. Искам да остана при конете.

Граф Фергюсън не бе толкова наивен като дъщеря си и въпреки че бе отложил с една година представянето й в обществото, бе уверен, че нейната младост и красота ще накарат цял Лондон да падне в краката й. Затова не бързаше да се разделя с нея.

Епископ Хетфийлд бе предложил на баща й не само да се ожени за нея без зестра, но дори и да заплати повечето от дълговете му, веднага след като се подпише брачния договор. Може би в Лондон дъщеря му щеше да си намери по-привлекателен кандидат. Единственото, което баща й бе поискал от нея, беше да вечеря с епископ Хетфийлд. Не бе дал съгласието си за нищо друго. Тринадесетият граф Фергюсън бе прекарал много години в недоимък и лишения. Затова сега не бе странно, че желаеше да осигури по-добър живот за единствената си дъщеря.

Английският парламент бе гласувал през 1782 г. да се върнат отнетите имения на собствениците. Много от тях обаче бяха заграбени от английски благородници, които сега отказваха да върнат плячката си.

Може би грешеше като възнамеряваше да омъжи дъщеря си за пари, но за обществото това бе най-естествения брак. Любовта не беше всичко на този свят. Твърде дълго бе живял в бедност, но помнеше заможните години и затова искаше да осигури на Челси спокоен и охолен живот.

Ала Челси не само не желаеше да се омъжва, но не понасяше дори споменаването на думи като зестра, брачен договор или богат жених.

Не биваше и да й позволяват да прави всичко, което й хрумне. Позорният епизод с херцог Сет бе последното доказателство за необуздания й нрав. Ако продължаваше да живее както досега, независимият й и горд характер ще стане причина да влезе в конфликт с обществените норми на поведение. Една девойка беше длъжна да се омъжи, да роди наследник, а чак след това можеше да си позволи да потърси удоволствия извън дома. Разбира се това трябваше да става изключително дискретно.

— Най-добре е да си намериш някой лорд, който се интересува от коне, Чел, и така ще можеш хем да останеш при конете, хем да имаш съпруг — предложи Колин.

— Не бих искал да го намериш до следващия сезон — рязко се намеси баща й. Макар да не го признаваше, графът бе доволен от оттеглянето на епископ Хетфийлд.

— Сейнт Джон притежава най-добрата конюшня в Англия — ентусиазирано продължи Колин. — Ако успееш да го направиш свой съпруг, Чел, ще бъде чудесна сделка.

Внезапно в стаята стана толкова тихо, че се чу пращенето на дърветата в камината.

— Какво толкова казах? — учуди се Колин, смутен от рязката промяна на настроението и разтревожено огледа лицата на останалите.

Челси пребледня, сякаш бе видяла призрак, а Дънкан и баща й се гледаха намръщено един друг.

— Сейнт Джон е един развратник и негодник, синко — бавно изрече графът — и затова не е подходящ съпруг за сестра ти.

— А и освен това той няма намерение да се жени — промърмори Дънкан.

„Ала това не пречи да е най-желаният мъж в Англия, въпреки лошата му слава“ — помисли си девойката. Сега вече знаеше на какво се дължи тя. Напрегна цялата си воля, за да пропъди спомена за предизвикателната му усмивка, горещите целувки, усещането за тялото му върху нейното, екстаза, породен от умелите му милувки. Този мъж бе най-привлекателният млад херцог в Англия. При тази мисъл по гърба й полазиха тръпки.

— А какво ще кажете за Бонхем? — отново предложи Колин. — Неговите коне също печелят в надбягванията. Освен това живее с майка си, редовно ходи на църква, дори по време на състезанията.

Челси се изкиска като си представи, че може да се омъжи за добродушния и мил Били Бонхем. Той бе деликатен и честен младеж, внимателен с майка си и по-малката си сестра, почитан в неговата енория, но бе непоносимо скучен.

— Ако майка му му заповяда, ще се разведе с мен, преди да е изтекъл медения месец — засмя се Челси.

— Смятам, че доста ще се замисли, преди да изпълни заповедите на майка си — съзаклятнически й намигна Дънкан, — ала все пак накрая сигурно ще се подчини.

— И тогава аз ще бъда опозорена завинаги. Разбираш ли, папа, не искам да приличам на другите млади момичета. Не искам да се омъжвам по сметка, не искам да бъда стока за продан, а освен това едва ли бих понесла задължението да се преобличам по четири пъти на ден. Предпочитам да остана тук, да водя сметките на имението и да се грижа за теб и момчетата.

— Ние всички ще останем с теб, папа — въодушевено се провикна Колин. — Дънкан винаги е казвал, че никога няма да се ожени за дъщерята на някой новобогаташ, собственик на пивоварна. А Нейл дори не пие бира. Аз също нямам намерение да се женя. Защо ни са жени, когато Челси се грижи така добре за всички ни?

— Ще видим дали и след една година ще мислиш по същия начин, хлапе — закачливо се ухили Дънкан, — макар че си прав за брака.

— Нима искате да кажете, че докато съм жив няма да се отърва от вас? — засмя се графът.

— Ще трябва да се примириш с мисълта, че нашата кръвна връзка е по-силна от всичко.

Челси изпрати въздушна целувка на баща си.

— Като говорим за нашето сплотено семейство, къде изчезна Нейл? — намеси се Дънкан и лениво се протегна. И той, подобно на херцог Сет, почти не бе спал през изминалата нощ.

— Отиде да види как е Тън и да му даде вечерния тоник. — Обикновено вечер по време на надбягванията на конете се даваше усилващ тоник от бренди, топла вода и малц.

— Значи утре Тън отново ще участва в надбягването? — попита Челси.

— Да, но ще го язди Чифи. Има отлични шансове да победи.

— Колко пари са ти необходими, папа, за да върнеш всичките си дългове?

Въпреки че Челси водеше сметките, баща й винаги отделяше парите за залаганията от разходите за домакинството.

Графът не бързаше с отговора и Дънкан нетърпеливо се обади:

— Кажи й. Ако Тън спечели, ще можеш да платиш по-голямата част от дълговете.

— Осемдесет хиляди.

Челси усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Опита се да прикрие вълнението си, но когато заговори, гласът й леко трепереше:

— Възможно ли е в Нюмаркет да се спечелят толкова много пари, че да изплатиш тези осемдесет хиляди?

— Ако Тън излезе на първо място, ще мога.

— А след това ще можем да го продадем много изгодно — добави Дънкан. — Миналият месец О’Донъл получи тридесет хиляди за един от неговите коне.

— Не знаех, че имате намерение да продавате Тън. — Всъщност знаеше, защото всички коне в имението на Фергюсън се отглеждаха за продан, но предполагаше, че ще изчакат още една година с продажбата на тригодишния Тън.

— Ако конят се представи добре, сега ще бъде най-благоприятният момент за продажбата му.

Челси разбираше, че брат й е прав, но Тън бе неин любимец още от раждането си. Новороденото жребче едва се бе изправило на крака, няколко минути след раждането си, когато девойката разбра, че то притежава изключителна жизненост. Винаги й се струваше, че разбира какво му говорят. Можеше да го повика от най-отдалеченото пасище като му изсвири „Момичето от Лохрайън“. И макар че беше много едър, бягаше много леко и грациозно.

— Ще му вплетем две красиви панделки в гривата, за да знаят всички, че притежаваме най-силния състезателен кон в Англия — каза Челси. — А сега отивам да си легна. Утре ще трябва да ставам доста рано.

— Днес язди великолепно, момичето ми, като казачка, и никой не се гордее повече от мен — нежно се усмихна баща й.

Челси се изправи. В избелелите си бричове от щавена кожа и широкия пуловер приличаше на момче.

— Мога да спечеля доста пари, когато заминем за следващите състезания в северните графства. Ако не продадеш Тън, той ще ти се отплати богато на хиподрумите в Йорк и Дънкастър — каза тя твърдо и уверено. На излизане от стаята, ако не се смяташе дългата й златиста коса, приличаше на някое момче от конюшнята. Не се чувстваше сигурна. „Осемдесет хиляди, осемдесет хиляди, осемдесет хиляди…“ — отекваше в главата й. Никога не бе предполагала, че баща й дължи толкова много пари.

Нима бе възможно да ги спечели само от надбягванията?

А какво ще стане, ако не успее?

Щяха да спечелят тридесет хиляди от продажбата на нейния красавец Тън, припомни си тя. Оставаха още петдесет хиляди.

Тази цифра прозвуча като зловещ акорд в съзнанието й.

Само преди една седмица, по-точно преди два дни не би могла дори да си представи откъде би могла да получи подобна сума. Ала сега знаеше. И макар Мамелюк да бе спечелил, а Тън да бе загубил, може би щеше да постигне споразумение със Синджън, приемливо и за двамата.