Боби Смит
Вземи сърцето ми (25)

Двадесет и пета глава

Тори знаеше, че трябва да спре Серад. Опита се да го отблъсне и дори отвърна леко глава, за да се предпази — напразно. Устните му намериха нейните с непогрешима точност. От допира дъхът й спря и светът се преобърна. Изведнъж желанието да избяга от Серад изчезна. Тори не искаше целувката да свършва. Не желаеше да го напуска…

Вече не бяха господар и робиня, похитител и пленница. Бяха мъж и жена, съвършени в близостта си, създадени един за друг. Разумът не означаваше нищо пред чудото на тяхното привличане. Вселената вече изглеждаше тясна за двамата.

Тори се отдаде на пламенната целувка и с готовност си призна, че точно това е искала. Бе мислила постоянно за него през последните няколко дни. Бе забравила за Алекс. Това бе Серад… и той бе тук… с нея… желаейки я толкова, колкото и тя него.

Серад бе чакал този миг цяла вечност. Изстрадал бе тази целувка и прегръдка. Нищо не можеше да го спре. С първите лъчи на зората щеше да я направи своя.

Притисна Тори към стената и приближи страстно тялото си към нея. Искаше тя да почувства и разбере силата и желанието му. Най-накрая устните му се отделиха от нейните, за да се насочат към нежната извивка на ухото й. След това остави гореща следа към врата й.

— Желая те, Тори. Чаках дълго — промълви дрезгаво той, като повдигна главата си, за да я погледне.

Тори не отговори, защото всъщност не знаеше какво да каже. Зачервените й бузи и блестящите очи обаче показваха, че и тя е обладана от същата страст. Повдигна лицето си към него и той я целуна отново.

Тори прокара ръка по гърдите му и почувства ударите на сърцето му под дланта си. Кожата гореше под допира й. С невинно чувствен жест тя плъзна ръка назад и погали твърдия мускулест гръб. Това движение я хвърли изцяло в прегръдките му. И двамата бяха разтърсени от възпламеняващия допир.

Възбуден от играта й, Серад продължи с целувките си. Тори чувстваше твърдостта на стената зад гърба си, но това нямаше значение. Важно бе да е по-близо до Серад.

— Серад — шепнеше името му тя, когато устните му се отделяха, за да потърсят гладката й шия. Потръпна от възбуда при допира му и почувства как гърдите й се повдигат от прилива на страст.

Серад придвижи ръката си нагоре и почувства стегнатото й младо тяло дори през дрехите. Точно тогава разбра, че не може да се сдържа повече. Трябваше да съблече тази омразна рокля и да я прегръща гола. Имаше нужда да я гали, целува и люби.

Наведе се и я вдигна на ръце. Целувките му преминаха в буйна страст. Притисна я към гърдите си, като не престана да я целува по пътя от преддверието към спалнята му.

Тори се бе изгубила в лабиринта на своята чувственост. Сключи ръце около врата му и отвърна пламенно. Нямаше значение, че той я води към неговата спалня. Това, което желаеше, бе да е в обятията му, да споделя целувките му и да познае любовта му. Серад опря коляно върху леглото си, за да я остави, но тя все още държеше ръцете си обвити около него и го притегляше към себе си. Сякаш потъна в рая, когато той покри сладострастното й тяло със своето.

Дишането му се ускори, когато се облегна на лакът и прилепи бедрата си до нейните в интимна прегръдка. Бяха заедно, както знаеше, че ще бъдат. Сега, когато кръвта му закипя, нуждата да я притежава бе нетърпима.

— Целуни ме — прошепна Тори, като погледна нагоре. В страстта си той й изглеждаше изключително красив. Чудеше се как е успяла да се опази от него толкова дълго. Това, което ставаше между тях, бе съдба. Бе прекрасно… бе съвършено.

Серад застина при нейните думи и времето сякаш спря. Сивите му очи потънаха в нейните сякаш завинаги. След това се подчини на заповедта й и потърси устните й с пламенно настървение. Това докара двамата до границата на пълното блаженство.

Серад не можеше повече да чака. Започна да разкопчава останалите копчета по роклята й с възбуждаща лекота. Когато привърши, Тори с желание му помогна да свали грозната дреха.

— Прекрасна си, Тори — каза Серад с глас, дрезгав от възбуда. — Ти си най-красивата жена, която съм познавал…

Тори смътно осъзна, че всъщност би трябвало да се срамува. Думите на Серад й вдъхнаха увереност и тя почувства дълбока женска гордост и удоволствие от това, че я смята за красива. Едва когато той разтвори ризата и разголи гърдите й, тя се смути и опита да се покрие.

— Не, недей…

Серад спря нейния опит с убедителна нежност.

— Искам да те гледам.

Моментът бе напрегнат и той я успокои, като я целуна с изключителна нежност. Тя се отпусна и Серад се отдръпна назад, за да погледне гъвкавото й тяло. Великолепието на стройните рамене и закръглени гърди го омайваше. С голямо внимание я галеше, сякаш ваеше с нейната нежна плът. Устните му оставяха огнени следи по голия й скут и водеха Тори към приближаващия екстаз.

Страстта на Серад я омайваше, а ласките му ставаха все по-настоятелни. Никоя друга жена не бе възпламенявала чувствата му по този начин. Отчаяно искаше да се слее с нея, да съединят телата си, но знаеше, че не бива да бърза. Трябваше тя да познае екстаза, породен от желанието. Трябваше да я въведе в ритуалите на любовта.

Когато усети, че желанието й отговаря на неговото, той отхвърли дрехата си и се намести над нея. Облегна се на предната част на ръцете си. Очите му бяха потъмнели от страст. Устните му измъчваха нейните с ритмично движение. Тори потръпна и притвори очи. Дишането й стана учестено и напрегнато и устните й се отвориха, сякаш в очакване на целувката му.

Серад обхвана бедрата й и ги повдигна към своите. Бавно проникна в горещите й дълбини. Агония и екстаз се бореха в него. Посрещна и победи непорочността й с разгорещен тласък и завладя това, което знаеше, че съдбата отдавна му е отредила да притежава.

Тори застина за миг, за да се наслади на чудото и новото усещане за пълното си притежание от Серад. Нашепваните описания на върховния акт на любовта, които бе чувала от бъбриви приятелки, бяха само сянка от истината. Да бъде така притежавана от Серад бе най-омагьосващо от всичко, което можеше да си представи.

— Тори… — Серад нежно изрече името й.

Тя го погледна и почти се удави в бурните сиви дълбини на очите му. Не проговори. Остави действията й да говорят. Вдигна ръка и го погали по бузата. Той се наведе и я целуна. Тори го посрещна с цялото си същество и пламенно го прегърна.

Серад се опитваше да се овладее, за да й достави по-голямо удоволствие, но екстазът от това, че най-после я притежава, бе твърде силен, за да се бори. Притисна я до сърцето си.

Достигнаха върха почти едновременно, сякаш да ознаменуват блясъка на тяхната цялост. Удоволствието ги караше да забравят всичко около себе си.

Сърцата им, слети в едно, бяха извор на радост, непозната за тях досега. Останаха плътно прегърнати и се наслаждаваха на това, което се беше случило. Знаеха, че един опит няма никога да е достатъчен. Лежаха заедно, с преплетени в любовна прегръдка тела. Не говореха, не мислеха, просто съществуваха…

Мислите на Серад бяха спокойни, но само докато екстазът и възбудата отшумяха. Бавно започна да проумява какво е направил. Думите на леля Раби отново прозвучаха в съзнанието му и сякаш гъст облак засенчи щастието му.

„Само най-низкият от низките би взел жена против волята й.“

Тежка студенина обзе душата му. Бе мъж, който държи на думата си, но бе нарушил клетвата, която бе дал на себе си — да не насилва Тори. Тя не бе дошла при него по свое желание.

Серад лежеше и напрягаше до крайност ума си върху последствията от това, което бе извършил. Отново се обвини за слабостта си към нея, когато огънят на страстта заплаши да се възпламени. Липсата на увереност го притесняваше, объркваше и ядосваше. Знаеше, че трябва да избяга от нейната опияняваща близост, преди да загуби цялото си себеуважение и да я обладае отново, в този миг и на това място.

Серад се отдръпна от Тори, без да каже нито дума, и бързо се изправи. Дори не погледна към нея, когато обви един от захвърлените чаршафи около кръста си и тръгна към вратата.

— Серад! — Тори не можеше да повярва, че е станал и я оставя.

Той се обърна с безизразно лице.

— Ще изпратя слуга да те отведе обратно в харема. Облечи се! — Говореше студено, почти безчувствено. Погледът му безстрастно премина през голото й тяло. След това се обърна и излезе.

Като се опитваше да потуши отчаянието, което я обзе, Тори облече грозната рокля на Джоунс и побягна от стаята. Точно когато стигна до вратата, един от домашните прислужници се появи, за да я придружи обратно до харема. Последва мъжа в пълно мълчание. След това се оттегли в стаята си тихо, така че да не се вижда с никого. Сега имаше нужда от покой. Трябваше й време за размисъл.

 

Серад погледна към обсипаното със звезди небе. Мислите му отново бяха обзети от спомена за Тори — гола, извиваща се в страстта си под него. Да я люби бе прекрасно. Тя бе всичко, което можеше да поиска от една жена. Бе одухотворена и възбуждаща, интелигентна и умна, без да споменава изключителната й красота. Спомените за взаимните им ласки, след като тя бе успяла да разчупи първоначалното си нежелание, го изпълваха с трепет. Но изведнъж отново го завладя чувството за вина. Серад разбра, че ще трябва да е много упорит, за да спечели отново Тори, така че тя да дойде при него, защото го иска, а не поради друга причина. Тези мисли издаваха английската му същност и бяха чужди на придобитата култура. Разкъсваше се между думите на леля си и варварските разбирания. Това го притесняваше, но истината оставаше една — желаеше Тори и би направил всичко, за да я спечели. След като взе това решение, Серад реши да започне от следващата сутрин. Би било трудно да сдържи желанието си, докато се домогва до нея, но щеше да го направи, тъй като тя заслужаваше жертвата.

Серад се почувства по-добре и се върна до леглото си. Но когато се отпусна, разбра, че отново копнее за Тори. Желаеше тя отново да лежи до него, да споделя леглото, любовта, живота му.

 

— Изглеждаш загрижена, Раби. Има ли нещо, с което мога да ти помогна? — попита Алмира господарката си, когато я намери седнала близо до прозореца в спалнята си в харема на Малик.

Раби вдигна очи и се усмихна, радостна, че я вижда.

— Мисля, че можеш да ми помогнеш, скъпа приятелко. Наистина можеш.

— Какво е това, което искаш да направя? Има ли нещо общо със Серад?

— Познаваш ме достатъчно добре и както винаги, си права. Чула ли си нещо за него и неговите пленнички? — Раби знаеше, че Алмира е осведомена за всичко, което става в Алжир.

— Много малко — каза тя. — Всичко, което научих, съвпада с това, което вече знаеш — в деня, когато се върна в Алжир, Серад отиде на лов с Хасим, а днес рано се върнаха.

— И няма никакви новини за жените?

— Не, никакви.

Раби я погледна замислено и попита:

— Мислиш ли, че можеш да занесеш едно послание до тях, без никой да разбере?

— Мога да опитам.

— Не искам да рискувам да пиша, затова посланието ми ще е устно. Можем ли да се доверим на някого?

— Имам много приятели, които биха помогнали, ако се нуждаем — увери я Алмира. — Какво е това, което искаш да им кажеш?

— Не с нещо, което искам да им кажа, а по-скоро какво мога да направя за тях.

Алмира я погледна учудено.

— Искам да им помогна да избягат — заключи Раби.

— Какво искаш да направиш? — Алмира бе шокирана, защото това, което Раби предлагаше, бе наистина смело.

Раби погледна към прислужничката си, изпълнена със спомени от миналото.

— Не мога да позволя на племенника си да държи тези жени против волята им. Те са английски гражданки. Имат семейства, които ги обичат. Не заслужават да им бъдат отнети всички мечти по този начин. Това е жестоко… безсърдечно…

Алмира чувстваше горчивата тъга в гласа на Раби и знаеше, че в този момент господарката й отново преживява съдбата си.

— Алмира, аз трябва да им помогна — продължи убедено тя. — За мен е твърде късно, но искам да помогна на тези жени. Не мога просто да седя и да не опитам да им се притека на помощ. Не мога!

— Разбирам — отвърна прислужничката. — И аз ще помогна колкото мога.

— Благодаря ти.

Алмира напусна господарката си натъжена. Бе опитвала да направи Раби щастлива през всичките тези дълги години, когато бяха заедно, но никога не бе успяла да я убеди, че животът й с Малик е идиличен. Част от Раби винаги бе свързана с миналото. Тъгуваше за онова, което е било, за мъжа, когото е обичала и загубила.

Раби не знаеше, че Алмира я бе чувала няколко пъти да плаче насън. Не бе се приближавала до нея в тези моменти. Никога не бе споменавала, защото бе сигурна, че Раби не желае никой да знае колко много й липсва старият живот. Но Алмира знаеше и затова можеше напълно да разбере господарката си и желанието й да помогне на англичанките. Реши, че ще стори всичко, което може, за да й помогне.

След като Алмира излезе, Раби отново се загледа в градината. Мислите й все още потъваха в миналото. Не можеше да повярва, че бяха минали двадесет години. Сякаш бе вчера, когато я въведоха пред Малик и той прояви претенциите си към нея като част от плячката. И ето я сега, остаряла и помъдряла, а все още й липсваха баща й, домът, годеникът и животът, който остави след себе си.

Трябваше да се грижи за Малик през всичките им съвместни години. Бе винаги мил и внимателен. Отрупваше я с подаръци и я направи единствен обитател на харема си. Но въпреки всичките му усилия, тя никога не предаде любовта си към Джералд. Бе привързана силно към тази част от миналото си и никога не отдаде сърцето си на Малик.

Раби въздъхна. Идваше времето да отиде при Малик. Мислеше си за красивия мъж и знаеше, че е добър човек. Компанията му й бе приятна и вечерта, както винаги, щеше да бъде вълнуваща, но все още част от нея копнееше за свободата си и за живота в Лондон.