Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Capture My Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 44гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona(2009)
Корекция
maskara(2009)
Сканиране
?

Издание:

Боби Смит. Вземи сърцето ми

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян, Недялка Георгиева

Оформление на корицата: Борис Стоилов

ИК „Хермес“

История

  1. —Добавяне

Осемнадесета глава

По навик Серад се събуди на зазоряване. Свали дългите си крака от едната страна на леглото и седна. Тори още спеше на пода. Наруга я за ината и гордостта й, но после стана и отиде до нея. Без да пророни нито дума, внимателно я взе на ръце и се запъти обратно към леглото. Докато прекосяваше стаята, понесъл нежно Тори в прегръдките си, Серад чу, че тя промърмори нещо насън. Макар по принцип да беше луда глава, сега тя приличаше на малко котенце. Беше толкова топла и лека! Той се почувства в пълното си право да я държи така и това му се стори странно. Когато впери очи в нея, тя инстинктивно се сгуши в него. Дълбоко съжали, че трябваше да я занесе само до леглото.

За негова радост, Виктория не се разбуди, докато я освободи от прегръдките си. Зави я нежно със своето одеяло и се взря в нея, за да се увери, че не е будна. Сигурен, че спи дълбоко, той се зае със своите занимания. Първо се изми и облече чисти дрехи, след което хвърли последен поглед на пленницата си и излезе от каютата, за да поеме задълженията си. Заключи вратата след себе си и почти съжали, че няма да може да се върне скоро.

Тарик се бе качил на палубата преди половин час и чакаше Серад. Когато приятелят му се появи с доволен и бодър вид, на лицето му се разля широка усмивка в знак на одобрение на бурната нощ, която според него Серад бе прекарал. Завиждаше му за изминалите приятни часове.

— Добро утро, Серад. Изглеждаш чудесно тази сутрин. Сигурно си спал добре?

— Дори много добре, приятелю — отвърна му със самодоволна усмивка, за да го заблуди. В никакъв случай нямаше да признае на Тарик или на някой от другите пирати, че не е спал с Тори и не е вкусил от прелестите й през тази нощ. Щеше да им отговаря уклончиво, за да могат сами да си направят извода.

Познавайки много добре Серад и неговата слабост към красивите жени, Тарик изтълкува точно по този начин думите и самодоволния израз на приятеля си.

— Известен си с успеха си сред жените и това допринася много за голямата ти слава — каза той одобрително.

Дълбоко в себе си Серад се намръщи, но външно прие комплимента, както подобаваше:

— Тори е великолепна. Твърдо съм решил да я задържа за себе си.

— И няма да я освободиш срещу откуп? — Тарик бе изумен.

— Не! — бързо отговори принцът, но после се зачуди на думите си.

— Трябва да е страхотна жена, щом си готов да се откажеш от парите, които ще получиш за нейния откуп.

— Така е — съгласи се Серад.

— Изненадан съм, че така леко подари сърцето си — отбеляза Тарик.

— Не съм казал това — поправи го той, обезпокоен от думите на приятеля си. — Но Тори е истинска наслада за очите, а притежава и други добри качества.

— Успя да обуздаеш тази англичанка по-бързо, отколкото опитоми кобилата си — похвали го Тарик.

Серад се усмихна отново и поясни:

— Виктория дори е по-умна. Прие господаря си по-бързо от коня.

И двамата се засмяха на това сравнение. Въпреки всичко, Серад се запита дали наистина бе укротил тази жена, или тя просто изчакваше удобен момент, за да му отмъсти. Независимо какво казваше на хората си, винаги трябваше да бъде нащрек с нея. Странно защо, не го привличаше мисълта да я надхитри.

Тори се чувстваше ужасно на твърдия под. Не бе пожелала да легне при Серад и затова безропотно понесе участта си. Стори й се, че измина цяла вечност, преди да успее да заспи.

Силното чукане по вратата я стресна и тя изведнъж осъзна къде се намира. Макар да бе облечена, изпита неудобство и се смути силно, че щяха да я сварят в леглото на Серад. Объркана, сграбчи завивките и ги придърпа чак до брадичката си. В този момент ключът се завъртя и вратата се отвари. Появата на мъжа, който предната вечер й бе донесъл яденето, я смути. Сега той носеше закуската.

Измореният вид на жената в леглото на Серад го накара да се усмихне под мустак. Всеки на кораба знаеше за огромния успех на принца сред жените и Мала вярваше, че тя бе изтощена от бурната любовна нощ. Ето защо реши да прибави и тази история към слуховете за сърдечните авантюри на Серад. Но уплашен, да не би да ядоса господаря си със свободното си държане към тази жена, той бързо извърна поглед от Тори и се зае със задълженията си. Остави подноса на бюрото, взе чиниите с неизяденото студено ядене от вечерта и мълчаливо излезе.

Силно озадачена, Тори наблюдаваше действията му. Как ли се бе озовала в леглото на Серад? Този въпрос не й даваше мира. Опита се да си спомни кога се бе преместила тук, но не успя. Това я поуспокои малко, тъй като поне разбра, че го е направила не по собствено желание. Въпреки това фактът, че лежеше в постелите на Серад, я смути и тя рязко отхвърли завивките и стана.

Апетитът й се бе възвърнал, а и храната миришеше чудесно. Затова отиде до бюрото и опита яденето, като междувременно се зачуди как да прекара времето си през деня.

Десет часа по-късно Тори не преставаше да мисли за това. Целият ден бе преминал отегчително и вече не я свърташе на едно място. Бе изпрала някои от нещата си, но продължаваше да се чувства мръсна, тъй като носеше една рокля от двадесет и четири часа. Жадуваше да се изкъпе и да си облече чисти дрехи, но Серад не се бе връщал и тя не бе имала възможност да го попита за сандъка с личните й вещи. Само Мала себе отбил при нея, но все така студено бе отхвърлил всичките й опити да го заговори, докато й оставяше обяда. Накрая Тори заживя с надеждата, че Серад ще се върне скоро и тя ще може да се преоблече.

Привечер Серад и Тарик стояха до корабния рул.

— Ако вятърът духа все в тази посока, след десет дни може да сме в Алжир — отбеляза Серад доволно.

— Изненадан съм, че напредваме толкова бързо, като се има предвид товарът, който носим.

— Май късметът е, с нас в това пътуване — замислено продума Серад, удовлетворен от скоростта на плаване.

— Чудя се как издържа да работиш цял ден на палубата. Ако аз бях капитанът и в каютата ми ме очакваше една красива англичанка, бих си намерил доста занимания долу.

— Точно затова не си на моето място. — Серад се усмихна. — Знаеш, че корабът е най-важното нещо в живота ми.

Тарик наистина знаеше за безграничната любов на Серад към морето. Все пак прелестната англичанка безспорно заемаше равностойно кътче в сърцето му.

Тори нахлу в мислите на Серад точно когато той реши, че тя не представлява интерес за него. През деня често се сещаше за нея. На няколко пъти дори се изкушаваше от желанието да слезе в каютата си, за да провери какво прави тя, но никога нямаше да признае това на помощника си. Сега обаче усещаше, че е време да се върне при нея.

— Ще вечерям в каютата си тази вечер — сподели той с Тарик, напълно подготвен за усмивката, която се появи на лицето на приятеля му.

— Не знам защо, но изцяло подкрепям решението ти — отбеляза Тарик добродушно. — Ще се видим сутринта.

Серад потърси Мала, за да му поръча да донесе вечеря за двама в каютата му. После тръгна към нея. Беше объркан. Нито една жена, с която бе преживял приятни мигове, не бе успяла да го задържи за по-дълго време. А с Тори бе различно. Макар през целия ден да бе мислил за нея, още не можеше да проумее какво точно го привлича у тази жена. Вярно — бе обаятелна, но това само по себе си не я правеше изключителна. Любовниците, които бе имал, също бяха красиви. Принцът се зачуди дали ако се любеше с нея, тя щеше да продължава да го привлича все тъй силно, или щеше да й се насити бързо, както бе станало с другите жени.

Серад спря, за да отключи вратата на каютата си. Намери Тори, застанала до прозорчето, вперила поглед в морето. Отново се удиви на нейната красота и елегантност. Погледът му бе изпълнен с копнеж. Почуди се как е могъл да прекара предната нощ с нея, без да я обладае. Запита се как ще се овладее и тази вечер. Когато Тори се обърна към него, Серад веднага смени изражението на лицето си.

Тя се зарадва на появата му. Почти през целия ден бе мислила за него против волята си. Бе се опитала да се убеди, че той не е непобедимият мъж, за когото го бе сметнала вчера — просто се бе изплашила от него. Но сега Тори осъзна колко се е лъгала. Серад я привличаше със своята красота и сила. Внушителната му осанка изпълваше цялата каюта. От него се излъчваше сякаш животински магнетизъм. Тя се взря в неговите широки и почернели от слънцето гърди, изкушавана от желанието да го погали. Изведнъж се осъзна и отмести погледа си от Серад. Вътрешно оправда този свой порив с огромната си нужда от компания. Наложи си да си припомни, че този мъж е неин враг, а не приятел. Снощи се бе смилил над нея, но това не означаваше, че никога повече няма да се опита да я вкара насила в леглото си. Серад не бе възпитан английски благородник. Той беше варварин, известен като един от най-безмилостните и жестоки пирати, кръстосвали седемте морета.

Серад не забеляза вълнението й.

— Радвам се, че не спиш и си готова да се погрижиш за мен — самодоволно каза той.

— Нима очакваше да съм в леглото?

— Това май не е лоша идея. Не бих възразил на такова посрещане — пошегува се Серад и я погледна страстно.

Тори настръхна при този намек.

— Предпочитам да спя на пода.

— Не мислеше така сутринта, когато те взех в прегръдките си и те занесох до леглото.

— Била съм заспала — защити се тя.

— Смятам, че си най-послушна, когато спиш — изтъкна мъжът и се замисли за приятното усещане да я държи в обятията си.

— В такъв случай ще направя всичко възможно да не заспивам — отвърна Тори с гордо вдигната брадичка и го погледна дръзко.

Серад скъси разстоянието между тях. Погледът му помръкна от неудържимото влечение, което изпита към нея.

— Нощите могат да се окажат доста дълги, когато тялото жадува за сън, а съзнанието отказва да му го даде — бавно изрече той, а в думите се криеше друг смисъл. Застана пред нея.

— Тялото и съзнанието ми действат единодушно — надменно отговори Тори.

— Ще видим — загадъчно вметна той и се надвеси над нея, за да я накара да го погледне в очите.

— Желаеш ли нещо? — невинно попита тя, тъй като искаше да смени темата на разговор. Едва не се разплака от унижение, когато Серад се засмя под мустак.

— Да, но всяко нещо с времето си — отвърна той със самодоволна усмивка и седна зад бюрото. — Тази вечер ще ям тук, с теб, затова побързай да се погрижиш за раната, преди Мала да е донесъл яденето.

Тори си отдъхна с отдалечаването му, но се разтревожи от заповедта да се заеме отново с раната му. Не искаше да докосва Серад, но нямаше друг избор. Без да промълви нито дума, тя отиде до бюрото и взе нужните инструменти, които бе оставила в едно чекмедже. Наведе се към него и свали превръзката от предната вечер. Раната не бе заздравяла, но не кървеше.

— Как изглежда? — попита Серад и погледна през рамо към раненото място.

— Малко по-добре, но все пак ще е по-разумно да не натоварваш ръката си през следващите няколко дни. Нужно е време, за да зарасне — предупреди го тя.

Серад изсумтя в отговор на съвета й. „Ятаган“ бе смисълът на живота му. Никога не би пренебрегнал задълженията си на кораба. Изобщо не трепна, когато Тори започна да промива раната. Само стегна леко тялото си, докато тя слагаше противовъзпалителното средство. Накрая Виктория отново направи стерилна превръзка. Удиви се на силната му воля — раната беше дълбока и вероятно болезнена.

— Утре трябва да сменим превръзката — каза тя.

Серад сви ръката си, за да се увери, че може да я движи свободно и в момента, в който англичанката понечи да се изправи, я сграбчи за китката.

— Една покорна робиня заслужава да бъде възнаградена за добре свършената работа. — Стана и подканващо плъзна длан по ръката й, за да я придърпа към себе си.

Тори се сепна от внезапното му докосване и погледна Серад с широко разтворени очи.

Той се вторачи в нея и потъна в смарагдовозеления й поглед. После нежно посегна към Тори и я притисна.

Близостта на техните разпалени от желание тела я накара да се опомни. Ужасена от чувствата, които Серад предизвикваше у нея, тя настръхна.

— Бих желала сама да избера наградата си.

За миг Серад долови сянка от страх в очите й, но тя набързо я прикри под маската на самоувереност и събудената в него страст напълно изчезна. Той се озадачи от отношението си към тази жена. Желаеше я. Защо се интересуваше от нейните мисли и чувства? Какво значение имаше дали я плашеше, или привличаше? Той се разстрои и се отказа да я насилва повече.

— Не искай свободата си и не ме моли да ви събера отново с компаньонката ти. Не мога да удовлетворя тези желания.

— Мис Джоунс добре ли е? — попита тя загрижено.

— Да — успокои я Серад.

— Тогава за награда искам да се изкъпя и преоблека с чисти дрехи — помоли Тори и на сърцето й олекна.

Остана доволен от молбата й. Хареса му мисълта да я наблюдава, докато тя се къпе, и макар да знаеше, че това ще се окаже голямо мъчение за него, той се съгласи.

— Ще получиш нови дрехи и ще видим дали можем да ти осигурим вана.

— Благодаря ти. — Тори за пръв път му се усмихна и по неизвестна причина той се зарадва на постъпката си.

Мала пристигна с вечерята и сложи малка масичка, за да се нахранят на нея, след което Серад го изпрати да донесе ваната, в която самият той се къпеше. Останали насаме, Виктория и принцът започнаха да се хранят.

Интимната вечеря правеше Тори неспокойна. Тя скришом го поглеждаше. Струваше й се нелепо, че изпитва тъй силно влечение към него. Знаеше какъв е той. Въпреки това не можеше да отрече факта, че този мъж едновременно я плаши и омайва. Прииска й се да научи повече неща за него.

— Серад? — смело подхвана тя.

Той въпросително я погледна.

— Да?

— Защо стана пират?

Не му се наложи да мисли дълго, за да й отговори.

— От дете обичам морето и винаги съм искал да бъда капитан на кораб. Следвах традициите на моя народ и станах алжирски пират.

— Но ти не си истински северноафриканец. Всеки би разбрал това по сивите ти очи.

— Израснал съм в Алжир. Там е моят дом. — Гласът му я отказа да продължи тази тема.

— Женен ли си?

Серад я погледна с любопитство.

— Не, още не съм си взел съпруги.

— Съпруги? — промълви тя, стъписана от употребата на множествено число.

— Да, съпруги — повтори той с неоспоримо мъжко достойнство. — Според нашата религия един мъж може да вземе толкова жени, колкото има възможност да си позволи. Освен това има право да държи наложници.

— Наложници? — Тори никога не бе чувала тази дума.

— Те са робини, които мъжът държи в харема си за лично удоволствие.

— Ти имаш харем?

— Прекарвам прекалено много време в морето.

За своя изненада, Тори се зарадва на тази новина.

— Щом не си женен, тогава коя е русокосата жена от портрета, който пазиш в бюрото си?

В първия момент той се стресна от въпроса й, но после се сети, че сигурно е видяла портрета на леля му, когато е подреждала нещата.

— Това е моята леля. Казва се Раби.

— Какви са родителите ти?

При този въпрос Серад се почувства неловко. Малик беше единственият баща, когото познаваше, а леля му — единствената майка. Нямаше никаква представа къде се намираха истинските му родители, а и не го интересуваше.

— Доколкото знам, те са мъртви. Отгледан съм от леля ми и Малик.

— Кой е Малик?

— Емирът на Алжир, а леля Раби е негова.

Думите му прозвучаха така, сякаш ставаше въпрос за неодушевен предмет, и Тори не можа да сдържи любопитството си:

— Какво имаш предвид под „негова“?

— Преди много години Малик е пожелал да я получи като подарък.

— Нима леля ти е била пленница като мен? — В очите й се четеше ужас.

— Леля ми е щастлива с Малик — каза той в защита.

— Защо не е била откупена?

— Искал е да я задържи за себе си. — Това му се струваше много просто и той не можеше да си представи защо тя изобщо го питаше.

— Ами ако тя не е искала?

— Малик се грижи добре за нея и я е поставил над всички в дома си, а това е достатъчно.

— И това ти се струва нормално?

— Разбира се. Малик е емир.

— Явно пиратството наистина ти е по наследство.

— Сам реших да стана моряк, но, от друга страна, нямах избор. Още като момче желаех да имам свой кораб, който да нарека „Ятаган“. — В съзнанието му изплуваха далечни и смътни спомени за едно корабче — играчка. Но Серад се отърси от тези мисли и се върна в настоящето. Беше доволен от сегашното си занимание и всичко друго бе без значение. Решен да прекара приятна вечер с прелестната си пленница, Серад усети, че става много сериозен.

— Сигурно се радваш, че си осъществил мечтата си. Жалко, че целта ти е да бъдеш пират и да грабиш спечеленото с честен труд от хората.

— По-силните и по-бързите оцеляват. — Той сви рамене и допълни: — Няма да е зле да внимаваш какво говориш, Тори. Още нищо не съм откраднал от теб.

— Открадна свободата ми.

— Жената никога не е свободна. От родния си дом тя отива в къщата на мъжа си. Още от първия си ден е обречена на един или друг вид робство.

— Грешиш.

— Така ли? А ти ли си избра годеника? — По изражението й разбра, че бе прав. — Виждаш ли? Жената принадлежи на мъжа. Независимо дали е дъщеря или съпруга, мъжът може да прави с нея каквото си пожелае. Такъв е животът.

Тори кипеше от гняв.

— Винаги съм била господарка на себе си. Правила съм само това, което ми харесва.

— О? Значи не си безразлична към мъжа, избран за теб от баща ти?

— Аз го обичам — излъга тя, решена да не отстъпи в спора си със Серад. — Той е чудесен мъж. За разлика от твоите сънародници, той е нежен, мил и уважава жените — подчерта тя, за да му покаже, че годеникът й притежава качества, които на самия него му липсват. — Изгарям от нетърпение да се върна вкъщи, за да се омъжа за него.

Похвалните думи за английския й годеник го подразниха. Зарадва се, че точно в този момент Мала се появи с ваната и с горещата вода и прекъсна разговора им.