Лафкадио Хърн
Рики-бака

Казваше се Рики, което значи сила, но хората му викаха Рики-бака, или Рики Глупака, защото се бе родил, за да остане завинаги дете. Тъкмо затова всички бяха добри с него, дори когато подпали една къща, като поднесе горяща кибритена клечка към мрежата против комари, а после запляска радостно с ръце при вида на пламъците. На шестнадесет години беше високо, яко момче, но умът му си остана в щастливата възраст на двегодишните. Затова и продължаваше да играе с най-малките. По-големите деца в квартала — от четири до седемгодишните — не искаха да играят с него, защото Рики все не можеше да научи песните и игрите им. Любимата му играчка бе една дръжка за метла, която той яздеше като конче. По цели часове Рики яздеше дръжката нагоре-надолу по склона пред моя дом и се смееше от все сърце. Но накрая врявата, която вдигаше, стана тъй непоносима, че един ден се принудих да му кажа да си намери друго място за игра. Той се поклони послушно и си тръгна, влачейки тъжно дръжката след себе си. Винаги добър и съвсем безобиден, когато, разбира се, го държаха далеч от огън, Рики рядко даваше повод да се оплакват от него. Мястото му в живота на нашата улица бе не по-голямо от това на куче или на пиле и когато накрая изчезна, не ми липсваше. Месеци наред нищо не ми напомни за момчето.

— Какво стана с Рики? — попитах веднъж стария дървар, който снабдяваше квартала с дърва за огрев. Защото се сетих, че Рики често му помагаше да носи тежките наръчи.

— Рики-бака ли? Аа, Рики умря, горкото момче… Да, умря преди около година. Много ненадейно. Лекарите казаха, че имал някаква болест на мозъка. А сега за бедния Рики разправят странна история.

Когато умрял, майка му написала името му — Рики-бака — на дланта на лявата му ръка. Рики — с йероглифи, а бака — с букви. После отправила много молитви — молитви към боговете в следващия си живот момчето й да е по-щастливо.

А неотдавна, преди около три месеца, в почтения дом на господни Нанигаши в Коджимачи се родило момче. Удивително било, че на дланта на лявата му ръка имало надпис. Съвсем ясно се разчитало Рики-бака.

Тогава близките се досетили, че това раждане е в ответ на нечии молитви, и незабавно разпоредили да се разпита навред.

Така най-сетне един продавач на зеленчуци донесъл, че в Ушигоме имало едно малоумно момче на име Рики-бака, което починало предишната есен.

Близките на новороденото изпратили двама слуги да издирят майката на Рики. Открили я, разказали за случилото се и тя била безкрайно щастлива, защото домът на Нанигаши е много богат и прочут. Но слугите добавили, че семейството е много сърдито заради думата бака на дланта на новороденото. „Къде е гробът на твоя Рики?“, попитали я те. „В гробището на храма Дзендо-джи“, отвърнала майката. „Молим те да ни разрешиш да вземем малко пръст от гроба на твоя Рики“, помолили двамата.

Тя ги завела на гробището, слугите взели шепа пръст, загънали я внимателно във фурошики^[1] и дали на майката на Рики известна сума — десет йени.

— Не разбирам защо им е била тази пръст — удивих се аз.

— Ами все пак не е редно детето да порасне с това клеймо на дланта си, нали? А друг начин то да се заличи няма. Трябва да търкаш кожата с пръст от гроба, в който е погребано тялото от предишното раждане.