Лафкадио Хърн
Мандариновите патици ^[0]

Живял някога в областта Томура-ного, провинция Муцу, един ловец и соколар на име Сонджо.

Веднъж той излязъл на лов, но така и не попаднал на дивеч. На връщане обаче съзрял на едно място, наречено Аканума, двойка мандаринови патици, плуващи заедно в реката, която той се канел да премине. Знайно е, че да убиеш такава птица, е лошо, но Сонджо бил много гладен и се прицелил. Стрелата пронизала мъжката, а женската патица се шмугнала в тръстиките на отсрещния бряг и изчезнала. Сонджо отнесъл убитата птица вкъщи и я сготвил.

А през нощта сънувал тягостен сън. Присънило му се, че една красива жена влиза в стаята, застава до възглавницата му и избухва в ридания. Тя плачела тъй горчиво, че сърцето на Сонджо се свило от мъка. А жената извикала:

— Защо, защо го уби! Какво зло ти стори?… Двамата бяхме тъй щастливи в Аканума, а ти го уби!… Какво зло ти стори? Даваш ли си сметка какво направи?… Ти уби и мен, защото не мога да живея без съпруга си… Дойдох, за да ти кажа това…

После тя пак заплакала високо и тъй жално, че риданията й го пронизали до мозъка на костите. А жената изрекла през сълзи стихотворението:

Хи куререба// Повиках го при мен,

Сасойоши моно о —// когато се здрачи…

Аканума но^[1]// Ела сега — сама съм

Макотоно куре но// в тръстиките на Аканума.

Хитори-не дзо уки!// Да знаеш как боли!…^[2]

А накрая възкликнала:

— Не знаеш, не си даваш сметка какво направи! Но когато утре дойдеш в Аканума, ще видиш!… Ще видиш!…

С тези думи, плачейки силно, жената си отишла тъй внезапно, както и дошла.

На сутринта, когато Сонджо се събудил, сънят бил тъй жив в съзнанието му, че ловецът се разтревожил не на шега. В ушите му още звучали думите: „Но когато утре дойдеш в Аканума, ще видиш!“

Затова Сонджо решил да отиде незабавно там, за да разбере дали сънят му не е бил нещо повече от сън. Стигнал той до Аканума и от брега на реката видял женската патица да плува сама. В същия миг птицата го съзряла, но вместо да избяга, заплувала право насреща му, с вперен в него страшен поглед. После внезапно разкъсала с клюн гърдите си и умряла пред очите на ловеца.

Сонджо си обръснал главата и станал монах^[3].