Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (97)

5.

— Жената си призна веднага — каза Клеон. — Професионална убийца. Разгледах триизмерния запис — все едно импровизираше.

— Ламурк? — попита Хари.

— Очевидно, но тя не го признава. И все пак може и да е достатъчно, за да му извием ръцете — Клеон въздъхна и си пролича колко е напрегнат. — Но тъй като тя е от сектор Аналитика, може да е и професионален лъжец.

— По дяволите! — възкликна Хари.

В сектор Аналитика всеки предмет и всяко действие си имаха цена. Това означаваше, че престъпления не съществуваха — само деяния, които струваха пари. Всеки гражданин си имаше твърда цена. Моралът се състоеше в това да не се опитваш да вършиш нищо, без да си платиш. Всяка трансакция протичаше гладко с такава смазка като стойността. Всяка телесна повреда си имаше цена.

Ако искаш да убиеш врага си, то можеше да го направиш — но трябваше да депозираш пълната му стойност до един ден в Секторния фонд. Ако не си платиш, фондът смъкваше нетната ти стойност на нула. И тогава всеки твой приятел или враг можеше да те убие на аванта.

Клеон въздъхна и кимна.

— И все пак аз почти си нямам проблеми със сектор Аналитика. Техният метод способства добрите обноски.

Налагаше се Хари да се съгласи. Няколко Галактически зони използваха същата схема: те бяха образци за стабилност. Налагаше се бедните да се държат учтиво. Ако нямаш пукната пара, то нямаше как да оцелееш. Но и богатите не бяха неуязвими. Един консорциум от дребни риби в икономиката можеше да се събере и да пребие някой богаташ, а после просто да му плати сметката за болницата и лечението. Разбира се, отмъщението му можеше и да е страшно.

— Но тя е действала извън Аналитика — рече Хари. — Това е незаконно.

— За нас, за мен — без съмнение. Но това също си има цена — вътре в Аналитика.

— Не може ли да бъде принудена да идентифицира Ламурк?

— Неутралният й блокаж е непоклатим.

— Да му се не види! Ами проверка на x-фона?

— Тук се появяват по-предизвикателни следи. Възможна е връзка с онази странна жена, Академичния потентат — произнесе провлечено Клеон, впил поглед в Хари-.

— Значи може би своите са ме предали? Политика!

— Ритуалното убийство е древна, макар и недостойна традиция. Метод за… хммм… проверка сред елементите на властта в нашата Империя.

Хари се намръщи.

— Не съм спец в тази област.

Клеон се размърда нервно.

— Не мога да забавя гласуването във Висшия съвет с повече от няколко дни.

— Тогава трябва да предприема нещо.

Клеон вдигна вежда.

— Разполагам с известни ресурси…

— Сир, аз сам водя своите битки.

— Предсказанието за Сарк — ето това беше дързост.

— Не го съгласувах първо с вас, но си помислих…

— Не, не, Хари! Отлично беше! Но… дали ще се сбъдне?

— Това е само вероятност, сир. Но беше единствената възможност да нанеса удар на Ламурк.

— Мислех, че науката поражда сигурност.

— Само смъртта е сигурна, мой императоре.

 

Поканата от Академичния потентат му се стори странна, но Хари все пак отиде. Листът с натруфените поздрави беше „натоварен с нюанси“, както се изрази неговият служител по протокола.

Този път аудиенцията се състоя в един от най-странните Сектори. Дори и погребани под много изкуствени пластове, някои сектори на Трантор проявяваха странна биофилия.

Тук, в сектор Аркадия, скъпите къщи стърчаха с изглед към вътрешно езеро или ширнали се поля. Много дървета, подредени изкусно в „случайни“ горички, с ясното предпочитание към тези с богати корони, много клони, стърчащи нагоре и навън от дебелите стволове, обкичени с лъскави листенца. Балконите бяха оградени с храсти в саксии.

Хари вървеше и оглеждаше всичко това през лупата на Панукопия. Сякаш с избора си хората заявяваха първичния си произход. Дали първите хора също като пановете са се чувствали по-сигурни на маргинален терен — където гледката им е позволявала да търсят храна, но едновременно с това и да се оглеждат за врагове? Крехки, без остри нокти и зъби, вероятно им е било нужно да могат бързо да се скрият сред дърветата или във водата.

По подобен начин изследванията показваха, че някои фобии са разпространени из цялата Галактика. Хора, които никога не бяха виждали тези изображения, въпреки всичко реагираха със страх и стряскане на холограмите на паяци, змии, вълци, рязко падане и тежести над главите им. Никой не проявяваше фобии от по-скорошни заплахи за живота им: ножове, пушки, електрически контакти, бързи коли.

Всичко това трябваше някак си да е фактор в психоисторията.

— Тук няма никакви следи, сър — докладва шефът на охраната. — Но следенето е малко трудничко.

Хари се усмихна. Капитанът страдаше от разпространена на Трантор болест: смачкана перспектива. Тук, на открито, местните бъркаха далечните големи обекти с малки и близки. Дори и с него се случваше. На Панукопия той отначало бъркаше стадата тревопасни с плъхове съвсем наблизо.

Вече прозираше зад помпозността и блясъка на богатата обстановка, тълпите прислужници, лукса. Продължаваше да размишлява над психоисторическите си изследвания, докато следваше служителя по протокола и се върна изцяло в реалния свят, чак когато седна срещу Академичния потентат.

Тя говореше със завъртулки:

— Моля ви, приемете скромното ми подношение — което бе придружено с поднасяне на изящни прозрачни чашки с вдигаща пара билкова вода.

Той си спомни как го подразниха тази жена и висшите академици, с които се бе срещнал онази вечер. Струваше му се, че всичко е било много отдавна.

— Ще забележите, че ароматът е на зрели плодове убалонг. Това е личният ми избор от великолепните билкови води на планетата Калафия. Той отразява колко високо ценя онези, които сега украсяват скромното ми убежище с такова знатно присъствие.

Хари сведе глава в, както се надяваше, жест на уважение, за да скрие усмивката си. Последваха още напудрени фрази за полезността на билковата вода за здравето, като се започне от проблеми с храносмилането до излекуване на фундаментални клетъчни увреждания.

Брадичката й на няколко пласта се разтресе.

— Вероятно в тези времена на изпитания ви е нужна подкрепа, академик.

— Имам нужда най-вече от време да си свърша работата.

— Може би ще ви зарадва една хубава порция от черен лишей? От най-финия, събиран от склоновете на стръмните планини на Амброуз.

— Без съмнение, но друг път.

— Пламенно се надяваме онази недостойна персона да не е била от голяма полза за една от най-достойните и почитани фигури на нашето време… за човек, вероятно твърде стресиран?

Стоманената нишка в гласа й го накара да застане нащрек.

— Може ли мадам да говори по същество?

— Много добре. Съпругата ви? Тя е една доста сложна дама. Опита се лицето му да не изрази нищо.

— И?

— Чудя се какви ли биха били вашите перспективи във Висшия съвет, ако разкрия истинската й природа?

Сърцето на Хари се сви. Това не очакваше.

— Изнудване, така ли?

— Каква груба дума!

— Каква груба постъпка.

Хари се облегна назад и изслуша заплетения й анализ как идентифицирането на Дорс като робот ще подкопае неговата кандидатура. Съвсем вярно си беше.

— И вие говорите за знания и за наука? — запита той иронично.

— Действам в най-голям интерес на моите поддръжници — лукава усмивка. — Вие сте матист, теоретик. Ще бъдете първият академик, който ще управлява като Първи министър за десетилетия напред. Според нас няма да управлявате добре. Вашият провал ще хвърли сянка върху нас, заслугократите.

Хари се наежи.

— Кой го казва?

— Това е наше общо мнение. Вие сте непрактичен. Неохотно вземате трудни решения. Всички ние, психарите, сме съгласни с тази диагноза.

— Психари ли? — изсумтя презрително Хари. Въпреки че беше нарекъл своята теория психоистория, той знаеше, че добър модел на индивидуалната човешка личност не съществува.

— Аз бих била далеч по-подходящ кандидат — казвам ви го само като пример.

— Кандидат, няма що. Че вие не сте лоялна дори към своите хора.

— Ето, виждате ли! Вие не можете да се издигнете над произхода си.

— А в Империята вече се води война на всички срещу всички.

Науката и математиката бяха високи постижения на Имперската цивилизация, но според Хари техните герои бяха малцина. По-голямата част от добрата наука беше рожба на висши умове, които си играят. На мъже и жени, способни да стигат до елегантни прозрения, да откриват измамни трикове в тайнствените неща, сръчни архитекти на преобладаващото мнение. Играта, дори и интелектуалната игра, беше забавление и това бе добро само по себе си. Но героите на Хари бяха тези, които устояваха на силно противопоставяне, стремяха се към всяващи страх цели, приемаха болката и провала и въпреки това продължаваха. Може би, също като баща му, те проверяваха собствения си характер, доколкото бяха част от умилкващата се научна култура.

А той — от кои беше той?

Време беше да се вдигнат залозите.

Той се изправи, бутна купичките и те издрънчаха.

— Скоро ще получите отговора ми.

На излизане настъпи една чаша и я смачка.