Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (90)

8.

Двайсет и петте милиона светове на Империята предполагаха среден брой жители на планета едва четири милиарда. На Трантор живееха четирийсет. На някакви си хиляда светлинни години от Галактическия център той разполагаше със седемнайсет входа на червееви дупки, които обикаляха на орбита из слънчевата му система — най-високата плътност в цялата галактика. Транторската система първоначално бе поддържала само две, но гаргантюанската технология на грубите междузвездни полети бе придърпала там и останалите за осъществяване на връзки.

Всяка от седемнайсетте пораждаше диви дупки от време на време. Една от тях бе мишена на Дорс.

Но за да я стигнат, трябваше да дръзнат да навлязат там, където влизаха малцина.

— Галактическият център е опасен — каза Дорс, щом се приближиха към входа на решителния тунел. Преминаха в дъга над пуста планета мина. — Но няма как.

— Трантор ме безпокои повече… — скокът го пресече… а спектакълът го накара да млъкне.

Влакната бяха толкова огромни, че погледът не можеше да ги обеме. Простираха се напред и назад, стрелкаха се през гигантски сияйни коридори и сумрачни пътеки. Арките им се извиваха на десетки светлинни години нагоре. Огромни извивки се спускаха към нажежения до бяло Същински център. Там материята вреше и кипеше и избухваше в зашеметяващи фонтани.

— Черната дупка — рече той просто.

Малката черна дупка, която бяха видели само преди час, бе погълнала няколко звездни маси. В Същинския център милион слънца бяха умрели, за да напълнят търбуха на гравитацията.

Подредените лъчисти слоеве бяха тънки, само една светлинна година в диаметър. И все пак се крепяха покрай стотици светлинни години, докато кипяха в промени. Хари включи поляризираните стени, за да вижда в различни честотни обхвати. Макар и врящи и кипящи във видимия за човека спектър, радиовълните разкриха нещо скрито. Нишките се кръстосваха сред спираловидни вретена. Имаше силното усещане за слоеве, за лабиринти, простиращи се отвъд погледа му, отвъд простото разбиране.

— Потокът от частици е силен — обади се напрегнато Дорс. — И се усилва.

— Къде е нашият кръстопът?

— Имам проблеми с фиксирането на векторите… А! Ето го.

Силното ускорение го притисна отново към койката. Дорс насочи кораба и той се гмурна в разкривен пирамидален тунел.

Това беше дори още по-рядка форма. Хари нямаше време да се чуди как случайностите при родилните болки на вселената оформяха тези стройни форми, прилични на експонати в някой Божи Евклидов музей на мисълта.

А после се гмурнаха и зашеметяващите гледки се изтриха.

Изскочиха над сиво-кафеникавото, размазано лице на Трантор. На екваториалната равнина се разпростираше блещукащ диск от спътници, фабрики и хабитати.

Дивата дупка, през която бяха минали, цвъртеше и светеше зад гърба им. Дорс ги прекара бързо през разнебитения временен двор. Той не каза нищо, но я усещаше как напрегнато изчислява наум. Пъхнаха се в една кухина и ушите му болезнено запращяха.

После се намериха навън — ръцете и краката им бяха вдървени от седенето в тесния кораб. Хари се приближи при гравитация нула към люка. Дорс се приплъзна пред него. Направи му знак да мълчи, докато налягането пулсираше в люка. Тя съблече космическия си костюм и оголи гърдите си.

Докосна с пръст един шев под лявата си гърда и той се разтвори. Тя измъкна оттам един цилиндър. Оръжие? Затвори шева и отново се облече, преди диафрагмата да е започнала да се отваря.

Зад отварящия се люк Хари съзря имперски униформи.

Той приклекна до стената, готов да се метне назад, за да избяга — но положението изглеждаше безнадеждно.

Слугите на Империята изглеждаха мрачни и решителни. Стискаха пистолети. Дорс застана между Хари и отряда. Метна цилиндъра към тях…

… въздушна вълна го събори и го удари в стената. Ушите му заглъхнаха. Отрядът се бе превърнал в разширяващ се облак от… отломки.

— Какво…?

— Оформена имплозия — пресече го Дорс. — Давай!

Ранените бяха струпани един върху друг. Как нещо би могло да оформи въздушна вълна толкова компактно, не можеше да си представи. Във всеки случай нямаше време. Стрелнаха се покрай възела от мъже. Оръжията плаваха безсмислено във въздуха.

От далечния люк изскочи фигура. Мъж в кафяв работен комбинезон, среден на ръст, невъоръжен. Хари му изкрещя предупредително. Дорс изобщо не реагира.

Мъжът пипна китката си и от ръкава му се показа дуло. Дорс продължаваше да се носи към него.

Хари успя да се залови с ръка и се отклони надясно.

— Не мърдай! — кресна мъжът.

Хари замръзна, увиснал на една ръка. Мъжът стреля — и покрай Хари изсвистя сребърна светкавица.

Той се обърна и видя, че един от войниците бе успял да докопа оръжието си. Сребърната черта обгори рамото му. Той изпищя и оръжието му падна с трясък.

— Да вървим! Подсигурил съм останалата част от пътя — извика човекът с комбинезона.

Дорс го последва безмълвно. Хари се оттласна и ги настигна точно преди люкът да ги пропусне.

— Връщате се на Трантор в най-решителния момент — рече мъжът.

— Вие… кой…?

Мъжът се усмихна.

— Променил съм се. Не познаваш ли стария си приятел Р. Данийл?