Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (88)

6.

— Отклонение на вектора за претърсване — дойде автоматичната команда от имперския кораб.

Нямаха избор. Издутият имперски кораб ги засече секунди след като изскочиха от среден по размер тунел.

— Такса за трансгресия — обяви компютъризираната система. — Планетата Обиджон изисква от специалните кораби сумата… — последва порой от компютърни думички.

— Хайде да плащаме — обади се Хари.

— Чудя се дали Ламурк не би ни издирил по това? — обади се Дорс по вътрешния комуникатор.

— Какъв избор имаме?

— Ще използвам личния си индекс.

— За транзитно преминаване? Че това ще те разори!

— По-сигурно е.

Хари вдигаше пара, докато влизаха в магнитния захват на имперския стражеви кораб. Дупката обикаляше на орбита около тежко индустриализирана планета. Сиви градове се простираха върху континентите и замрежваха моретата в огромни шестоъгълници.

В Империята съществуваха два планетарни модела: селски и градски. Хеликон беше селскостопански свят, социално стабилен поради осветените от времето родови връзки и здрави икономически традиции. Подобни светове обикновено съществуваха дълго.

От друга страна, Обиджон като че ли се хранеше от другия първичен човешки импулс: вкопчването, търсенето на допир с другите. Трантор беше връхната точка на градското струпване.

Хари винаги бе смятал за странно това, че хората толкова лесно изпадаха в тези две крайности. Усещанията, които бе преживял като пан, му изясняваха тези тенденции.

Панската любов към откритото и естественото намираше съответствие в селските светове. Това включваше цял куп възможни общества, особено фемо-пасторалния атрактор в психоисторическото пространство.

Противоположният му полюс — клаустрофобичните, макар и вдъхващи увереност общества — възникваха от същия корен, от който и племенното събиране на пановете. Маниакалното пощене на пановете се изразяваше при хората в клюки и партита. Панската йерархия даваше основната форма на различните групи на феодалистки атрактори: Мачо, Социалистически, Патриархални. Дори и някои от малкото танатокрации и някои от Рухналите светове съответстваха на този образец. Те имаха фараонски фигури, които обещаваха живот след смъртта и детайлно разделяне по ранг в зависимост от това, докъде е стигнал човек в строгата обществена пирамида.

Сега той усещаше отвътре тези категории. Това беше липсващият елемент. Вече можеше да включи в психоисторическите уравнения нюанси и оттенъци, които отразяваха натрупания от него опит. Щеше да е много по-добро от сухите абстракции, от които се бе ръководил досега.

— Платили са им — обади се Дорс по комуникатора. — Каква корупция!

— Хммм… да, шокиращо. — Циничен ли ставаше? Искаше да се обърне и да поговори с нея, но тясната ракета почти не даваше възможност за общуване.

— Да вървим.

— Накъде?

— Към… — осъзна, че няма представа накъде.

— Вероятно сме се измъкнали от преследването — тонът на Дорс бе стегнат, притеснен. Беше се научил да усеща кога е напрегната.

— Бих искал пак да видя Хеликон.

— Със сигурност го очакват.

Усети как го бодна разочарование. Досега не бе осъзнавал колко близо до сърцето му все още е неговото детство. Дали Трантор не го бе направил глух за собствените му чувства?

— Накъде тогава?

— Възползвах се от тази пауза да предупредя един приятел по тунелната връзка — отвърна му тя. — Можем да се върнем на Трантор, макар и по много коварен маршрут.

— Трантор! Ламурк…

— Вероятно няма да очаква от нас подобна дързост.

— Което прави тази идея препоръчителна.