Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (74)

20.

Продължаваха да вървят въпреки острото, дълбоко безпокойство на техните панове.

Азпан надуши нещо, от което очите му се застрелкаха наляво-надясно. Хари успя да го накара да продължи да върви, като използва пълния набор от успокоителни мисли и хитри номера, които беше научил.

С Шийла беше по-трудно. На женския пан не му харесваше да драпа по дългите и стръмни оврази към билото. Разкривени храсти им препречваха пътя и заобикалянето им отнемаше доста време. На тези височини плодовете се намираха по-трудно.

Раменете и ръцете на Азпан го боляха постоянно. Пановете вървяха на четири крака, защото невероятно силните им ръце носеха наказателна тежест. Да живееш и на земята, и по дърветата означаваше, че не си пригоден идеално към нито едното от тях. Шийла и Азпан стенеха и хленчеха от болката, която не стихваше в стъпалата, краката, китките и ръцете. От пановете не ставаха изследователи на далечни разстояния.

Миризмата, която разтревожи и двата пана, стана по-силна и по-тъмна.

Шийла продължи напред и първа прехвърли билото. Далеч долу в долината различиха правоъгълните строги форми на Екскурзионната станция. Един флаер се издигна от покрива и полетя над долината — не представляваше опасност за тях.

Той си спомни — струваше му се, че е било преди век — как седяха на верандата с чашите и Дорс каза:

— Ако беше останал на Трантор, можеше и да си мъртъв.

Както и ако не беше останал на Трантор…

Заслизаха надолу по стръмния склон. Очите на техните панове се стрелкаха при всяко неочаквано движение. Хладен бриз размърда ниския храсталак и разкривените дървета. Някои бяха опърпани, изгорени и разцепени от светкавица. Тук въздушните маси, издигащи се от долините, се бореха — груб сблъсък на налягания. Това скалисто било бе далеч от уютните гори на пановете. Забързаха крачка.

Малко по-нататък Шийла спря.

Пет равиана беззвучно се издигнаха от скривалището си и оформиха спретнат полукръг около тях.

Хари не можете да познае дали са същите, които ги бяха преследвали по-рано. Ако беше така, биваше си ги да ловуват в глутница, щом можеха да запазят във времето спомен и цел. Бяха ги причакали там, където нямаше дървета за катерене.

Равианите бяха зловещо тихи, щом пристъпиха напред — само ноктите им тихичко прищракваха.

Повика Шийла и започна да издава някакви напълно фалшиви свирепи звуци, докато се движеше, вдигнал високо ръце, размахал юмруци. Остави Азпан да надделее, докато обмисляше положението.

Група равиани без съмнение можеше да надвие два изолирани пана. За да оцелеят, трябваше да изненадат равианите, да ги уплашат.

Огледа се. Тук хвърлянето на камъни нямаше да свърши работа. Със съвсем смътна представа какво точно прави той запристъпва наляво към едно дърво, разцепено от светкавица.

Шийла забеляза движението му и стигна първа там с енергична крачка. Азпан грабна два камъка и замери с тях най-близкия равиан. Единият го удари, но не го нарани.

Равианите започнаха да затягат кръга. Подвикваха си с хрипливо сумтене.

Шийла скочи върху един изсъхнал ствол. Той се прекърши. Тя го награби и Хари схвана идеята й. Беше висок колкото нея и тя го обгърна с ръце.

Най-едрият равиан изръмжа и всичките се спогледаха.

Равианите нападнаха.

Най-близкият се хвърли към Шийла. Тя го удари по раменете с тъпия край и той изквича.

Хари награби една цепеница от разполовения ствол. Не можеше да я прекърши. Зад него отново се разнесе квичене и Шийла задърдори с висок, тревожен глас.

Най-добре беше да оставят пановете да изпускат напрежението на глас, но усещаше страха и отчаянието в гласа й и разбираше, че той идва и от Дорс.

Внимателно избра по-малка цепеница. Изтръгна я с две ръце, като използва тежестта си и яките мускули на раменете и я скърши така, че единият й край да е заострен.

Копия. Това беше единственият начин да не попаднат в ноктестите лапи. Пановете никога не използваха толкова напреднали оръжия. Еволюцията още не беше стигнала до този урок.

Сега равианите ги бяха обкръжили отвсякъде. Двамата с Шийла бяха застанали гръб о гръб. Едва накара нозете си да се размърдат, когато отби атаката на едър равиан с много брадавици.

Равианите още не бяха схванали идеята за копията. Звярът се наниза на острието и се метна назад. Страховит рев. Азпан се подмокри от страх, но нещо в Хари го държеше под контрол.

Равианът се отдръпна с хленч. Обърна се да побегне, но се спря в крачка. Колеба се дълъг миг — и отново се обърна срещу Хари.

Спусна се напред с нова увереност. Останалите равиани наблюдаваха. Приближи се до същото дърво, което Хари бе прекършил, и само с един замах откърши дълго, стройно копие. После тръгна към Хари, спря и протегна напред пръта. Вирна голямата си глава, погледна го, полуизвърна се и изнесе единия си крак напред.

Шокиран, Хари разпозна позицията от фехтовката.

Вадо я бе използвал. Вадо управляваше този равиан.

Всичко се връзваше. Така смъртта на пановете щеше да е съвсем естествена. Вадо можеше да каже, че разработвал потапянето в равиани като ново търговско приложение на същата техника.

Вадо се приближи, като пристъпваше внимателно, награбил дългата пика с две ръце. Въртеше края му в кръгове. Движението беше накъсано — лапите му бяха груби в сравнение с панските ръце. Но равианът беше по-силен.

Направи бърз финт, после нападна. Хари едва успя да отскочи встрани и отби копието с пръта си. Вадо се съвзе бързо и нападна отляво. Напад, финт, напад, финт. Хари отбиваше.

Дървените им мечове се удариха — Хари се надяваше неговият да не се прекърши. Вадо контролираше добре равиана. Той не се опита да избяга като предишния път.

Хари бе зает да отбива нападенията на Вадо. Трябваше да измисли някакво друго предимство, иначе превъзхождащата го сила на равиана щеше да си каже думата най-накрая. Хари тръгна в кръг и отдалечи Вадо от Шийла. Останалите равиани я държаха в капан, но не нападаха. Цялото им внимание беше приковано от двете фигури.

Хари придърпа Вадо към една гола скала. Равианът трудно успяваше да поддържа копието в равновесие и постоянно гледаше лапите си и нагласяше захвата. Това означаваше, че обръща по-малко внимание къде стъпва с двете си копита. Хари продължаваше да се движи, като накара равиана да стъпва настрани. Той стъпи с голямото си копито в някакви остри камъни, залитна, но успя да запази равновесие.

Хари мръдна наляво. Равианът пристъпи отново, копитото му се изкриви и той се препъна. Хари мигом нападна с копието, докато равианът гледаше надолу и се мъчеше да се изправи на крака. Наниза го на острието.

Натисна яростно. Останалите равиани нададоха стон.

С гневно ръмжене равианът се опита да се освободи от копието. Хари накара Азпан да пристъпи напред и го промуши още веднъж. Звярът нададе дрезгав вой. Азпан отново се метна напред. По прашната земя бликна кръв. Коленете на звяра се огънаха и той се просна на земята.

Хари метна поглед през рамо. Останалите се бяха задействали. Шийла отбиваше трима и им крещеше толкова силно, че изнервяше дори и него. Вече бе ранила единия. По кафявата му козина се стичаше кръв.

Но останалите не нападаха. Обикаляха в кръг, ръмжаха и тропаха с крака, ала не се приближаваха. Бяха объркани. И се учеха. Виждаше как с бързи, светнали погледи изучават ситуацията — този нов ход във вечната война.

Шийла пристъпи напред и бодна най-близкия. Той се метна към нея с ръмжене и копието й се заби в него. Той изрева, обърна се — и побягна.

Това беше сигналът за останалите. Всички побягнаха и го изоставиха. Гледаше със замъглени очи как кръвта му изтича. Погледът му трепна и Вадо изчезна. Животното се катурна.

Хари нарочно грабна един камък и разби черепа му. Беше гадна работа — той се отдръпна и остави мрачния, тлеещ пански гняв да избликне.

Наведе се и разгледа мозъка на равиана. Приличаше на гумена топка със сложна структура, опасана от фина сребриста паяжина. Техниката за потапяне.

Той се извърна и едва тогава забеляза, че Шийла е ранена.