Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (62)

8.

— Чиста животинска любов — обади се тя на вечеря. — Освежително.

Хари кимна.

— Харесва ми да бъда там и да живея така.

— Толкова повече помирисвам!

— Плодовете имат различен вкус, когато те ги захапват. — Той вдигна една пурпурна грудка, отряза резен, набоде го с вилицата и го пъхна в уста. — За мен това е почти непоносимо сладко. За Азпан е приятно, малко лютивичко. Предполагам, че пановете са придобили вкус към сладкото. Осигурява им повече калории.

— Не мога да си представя по-идеална ваканция. Не само отдалечаване от дома, а и от вида ти.

Той огледа плода.

— И са толкова…

— Развратни?

— Ненаситни.

— Ти като че ли нямаше нищо против.

— Моят пан ли — Азпан? Когато го прихване онова настроение „всичките под ножа“, аз се изключвам.

Тя го изгледа втренчено.

— Наистина ли?

— Ти не се ли изключваш?

— Да, но не очаквам от мъжете да са като жените.

— О? — възкликна той сковано.

— Докато ти си играеш с обществените движения на пановете, аз четях в научната библиотека на центъра. Жените влагат страшно много в децата си. Мъжете могат да използват две стратегии: родителски вложения плюс „падне ли ти, не прощавай“ — тя вдигна вежда. — И двете сигурно са избрани в процеса на нашата еволюция, защото и двете са общи и за нас, и за тях.

— Не и за мен.

За негова изненада тя се разсмя.

— Говоря общо. Искам да кажа, че пановете са много по-склонни към промискуитет от нас. Мъжките командват във всичко. Те помагат на женските, които носят децата им, доколкото схващам, но иначе си вършеят наляво-надясно през цялото време.

Хари превключи на професионалния си тон — при обсъждане на подобни теми той определено му беше по-удобен.

— Както казват специалистите, те прилагат смесена репродуктивна стратегия.

— Колко учтиво.

— Учтиво плюс прецизно.

Разбира се, той всъщност не можеше да бъде сигурен, че Дорс се изключва от Шийла, когато някой мъжки се приближи за „едно бързо“. (Те и без това винаги си бяха бързи — има-няма трийсет секунди.) Можеше ли тя да излезе толкова бързо от панското съзнание? На него му трябваха няколко мига, докато се измъкне. Освен ако виждаше мъжкия да се приближава и се досещаше за намеренията му…

Учуди се от себе си. Каква роля имаше ревността, щом те обитаваха други тела? Дали обичайният морал изобщо имаше смисъл? И все пак да говори за това с нея го… притесняваше.

Той все още си беше момчето селянче от Хеликон, независимо дали му харесва или не.

Жално се съсредоточи върху ястието от местната кухня, което се оказа плътно, тъмно месо в сос от вкусни зеленчуци. Яде обилно и в отговор на мълчанието на Дорс — личеше си, че й е забавно — рече:

— Бих изтъкнал, че пановете разбират и от търговия. Храна — за секс, измяна на водача — за секс, пощадете, детето ми — за секс, пощене — за секс, кажи-речи всичко — за секс.

— Сексът като че ли е обществената им валута. Кратък и определено несладък. Само бързи мушкания, силни усещания, а после бум — и край.

— Мъжките имат нужда от него, а женските използват това.

— Хммм… водил си си бележки.

— Щом ще ги моделирам като един вид опростени хора, трябва да си водя бележки.

— Модели панове? — обади се увереният глас на главния експерт Вадо. — Те не са модели за граждани, ако имате това предвид. — Усмихна им се слънчево и Хари се досети, че беше нещо повече от задължителното за това място дружелюбие.

Хари се усмихна машинално.

— Опитвам се да открия променливите, които биха описали поведението на пановете.

— Трябва да прекарате много време с тях. — Вадо приседна на масата и вдигна пръст към келнера да му донесе едно питие. — Не е лесно да ги проумее човек.

— Съгласна съм — обади се Дорс. — Много ли ги яхате?

— Доста, но по-голямата част от научната ни работа вече се осъществява по друг начин — устата на Вадо се изкриви в жална гримаса. — Статистически модели, такива работи. Захванах се с тази идея за туризъм, като използвам техниката за потапяне, разработена от нас по-рано, за да събираме пари за проекта. Иначе ще трябва да го закрием.

— Радвам се да ви помогна — рече Хари.

— Признай си, че ти харесва — обади се весело Дорс.

— Ами да. Доста е… различно.

— И добро за сериозния професор Селдън, за да се измъкне от черупката си — додаде тя.

Вадо се усмихна до уши.

— Внимавайте и не поемайте никакви рискове там, навън. Някои от клиентите ни се мислят за свръхпанове или за кой знае какво.

Очите на Дорс проблеснаха.

— Какви опасности има там? Телата ни са в забавено време тук, на място.

— Много силно сте свързани — обясни Вадо. — Един голям шок за пана може да предизвика ответен шок в собствената ви нервна система.

— Какъв шок? — попита Хари.

— Смърт, тежки телесни повреди.

— В такъв случай — обърна се Дорс към Хари — според мен не бива да се потапяш.

Хари усети, че се дразни.

— Хайде де! В отпуска съм, не в затвора.

— Всяка заплаха за теб…

— Само преди минута се превъзнасяше колко било добре за мен.

— Ти си твърде важен, за да…

— Всъщност опасността е много малка — намеси се гладко Вадо. — Обикновено пановете не умират внезапно.

— А и мога да се изключа, като видя, че се задава опасност — додаде Хари.

— Но ще го направиш ли? Ти май добиваш вкус към авантюрите.

Беше права, но той не смяташе да отстъпва. Щом искаше да избяга от досадната математическа рутина, толкова по-добре.

— Харесва ми да съм извън безкрайните коридори на Трантор.

Вадо се усмихна на Дорс.

— А и досега не сме загубили нито един турист.

— А от изследователския екип? — парира го тя.

— Е, това беше много необичайно…

— Какво се случи?

— Един пан падна от един перваз. Жената оператор не успяла да се изключи навреме и излезе от всичко това парализирана. Шокът от преживяна смърт при потапяне при други инциденти се е оказвал фатален. Но ние разполагаме със системи, които да предизвикат късо…

— И какво още? — настоя тя.

— Е, имаше един труден момент. В началото, когато имахме прости телени огради — специалистът запристъпва нервно от крак на крак. — Вътре се бяха вмъкнали хищници.

— Какви хищници?

— Примати стадни ловци, carnopapio grandis. Наричаме ги равиани, защото са генетично свързани с дребни примати от друг континент. Тяхната ДНК…

— Как са се вмъкнали? — продължи да настоява Дорс.

— Те донякъде приличат на диви свине с копита, с които ровят земята. Подушили дивеч — животните зад оградата. И изкопали земята под нея.

Дорс огледа високите солидни стени.

— Тези вършат ли работа?

— Разбира се. Равианите и пановете имат обща ДНК и според нас са резултат от древен генетичен експеримент. Някой се е опитал да създаде хищник, като вдигне по-ранния вид на два крака. Както при повечето двукраки хищници предните крайници са по-къси, а главата е изнесена напред и се уравновесява от дебела опашка, която използват, за да си подават сигнали. Нападат най-едрите стадни животни и ядат само най-тлъстото месо.

— Защо са нападали хора?

— Възползват се от възможността. Нападат дори и панове. Когато се вмъкнаха тук, нападнаха възрастните човеци, не децата — много селективна стратегия.

Дорс потръпна.

— Гледате на това доста… обективно.

— Аз съм биолог.

— Никога не съм и подозирал, че това може да е толкова интересно — обади се Хари, за да разсее угрижеността й.

Вадо се усмихна.

— Не е толкова поглъщащо, колкото висшата математика, убеден съм.

Устата на Дорс се изкриви в скептична гримаса.

— Имате ли нещо против гостите да носят оръжие на ваша територия?