Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (58)

4.

Хубав ден. Много тлъсти червейчета за ядене в големия влажен пън. Чопля ги с нокти, пресни, свежи, хрупкави.

Най-голям ме бута настрани. Награбва тлъсти червейчета. Сумти. Хили се.

Стомахът ми къркори. Дърпам се и поглеждам Най-голям. Има свирепа физиономия и знам, че не бива да се заяждам.

Дръпвам се, приклякам. Една женска ме пощи. Тя намира бълхи и ги пука със зъби.

Най-голям търкаля пъна, за да изтърси още червеи, дояжда ги. Той е силен. Женските го гледат. Там до дърветата няколко женски си бъбрят и смучат зъби. В ранния следобед на всеки му се спи на сянка. Но Най-голям маха на мен и на Бута и двамата отиваме.

Пост. Изпъчени рамене, горда стъпка. На мене ми харесва. По-добре е, отколкото да се гърбиш.

Покрай потока и там, където мирише на копита. Тука е плиткото. Прекосяваме, навлизаме сред дърветата, душим. Там има двама непознати.

Те още не ни виждат. Движим се гладко, тихо. Най-голям вдига един клон и ние също. Бута души да провери кои са тези Непознати и ни сочи хълма. Тъкмо както си мислех — Хълмови. Най-лошите. Миришат гадно.

Хълмовите идват на наша територия. Правят бели. Връщаме се.

Разпръскваме се. Най-голям изсумтява и те го чуват. Вече се придвижвам, нарамил клона. Доста дълго мога да тичам на два крака. Непознатите викат и се блещят. Тичаме бързо и ги нападаме.

Те нямат клони. Удряме ги и ги ритаме, а те се мъчат да ни награбят. Те са високи и бързи. Най-голям поваля единия на земята. Удрям го, та Най-голям да разбере ясно, че съм с него. Удрям здравата. После бързо отивам да помогна на Бута.

Неговият Непознат му е взел клона. Тресвам го. Той се просва на земята. Удрям го яко, Бута скача отгоре му и е чудесно.

Непознатият се опитва да стане и аз го ритам силно. Бута грабва клона и го удря ли, удря, а аз му помагам с всички сили.

Непознатият на Най-голям се надига и побягва. Най-голям го удря с клона по задника, изревава и се смее.

Аз си имам номер. Специален. Събирам камъни. Целя най-добре, по-добре и от Най-голям.

Камъните са за Непознатите. С моите приятелчета може и да се посдърпаме, но никога с камъни. Ала Непознатите са си заслужили камък в лицето. Обичам да удрям така Непознати.

Хвърлям чисто и гладко. Уцелвам Непознатия по крака. Той се препъва. Трясвам го яко е остър камък по гърба.

Той побягва бързо. Виждам, че кърви. Големи червени капки в прахта.

Най-голям се смее и ме тупа по гърба, знам, че с него съм добре.

Бута удря с клона Непознатия. Най-голям ми взема тоягата и удря и той. Кръв навсякъде по Непознатия, топлият мирис нахлува в ноздрите ми и му се мятам. Продължаваме дълго. Не се тревожим, че другият Непознат ще се върне. Понякога Непознатите са храбри, но разбират, когато са победени.

Непознатият престава да мърда. Ритам го още веднъж.

Не мърда. Сигурно е мъртъв.

Пищим, танцуваме и крещим от радост.