Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (53)

Рандеву

— Ако си стоим в апартамента и изобщо не излизаме от университета Стрилинг…

— Не — отсече Р. Данийл Оливо. — Инцидентът с Хари е твърде сериозен.

— Тогава къде?

— Извън Трантор.

— Не съм добре запозната с другите светове.

Оливо махна с ръка.

— Имам предвид една бележка в последния ти доклад. Той се интересува от фундаменталните човешки подтици.

Дорс се намръщи.

— Да, Хари все повтаря, че имало още липсващи елементи.

— Добре. Съществува един свят, където ще може да изследва точно това. Може би ще успее да открие ценни компоненти за своите уравнения модели.

— Примитивна планета? Това би било опасно.

— Става въпрос за ужасно ненаселено място, което не крие толкова много заплахи.

— Бил ли си там?

— Навсякъде съм бил.

Тя разбираше, че това не може да е вярно в буквалния смисъл. Бързо пресмятане показваше, че дори и Р. Данийл Оливо би трябвало да е посетил по няколко хиляди свята през всяка година от живота си. Трайното му присъствие се простираше отвъд дванайсетте хиляди години от основаването на династията Камбал на Трантор. И наистина, бяха й казали — макар да беше трудно за вярване — че той идва от самите Първи епохи на междузвездните полети преди повече от двайсет хиляди години.

— Защо и двамата не отидем с него…?

— Аз трябва да остана тук. Симулациите продължават да живеят в мрежата на Трантор. След като бъде подключена и Макромрежата, те ще могат да се мултиплицират из цялата Галактика.

— Наистина ли? — тя се бе концентрирала върху Хари и симулациите й изглеждаха малък страничен проблем.

— Аз ги редактирах преди много хилядолетия, за да премахна знанията, които според мен бяха вредни за хората. Но трябва да прегледам пак тази редакция.

— Редактиране? Изрязване на информация като например за това, къде точно се намира Земята?

— Те знаят по-маловажни данни — например как луната на Земята затъмнява нейната звезда — невероятно точно съвпадение. Това би стеснило издирването.

— Разбирам. — Никога не й го бяха казали и усети, че това събужда в нея странни емоции.

— И преди ми се е налагало да го правя. Става Богу, спомените на всеки отделен човек умират с него. Симулациите — не.

Тя усети в думите му тъмна, тежка мъка. Нещо повече, улови проблясък от неговия поглед към нещата, който се оглежда назад през тунела от дълъг труд и тежки жертви, разтегнал се през десетки хилядолетия. Тя беше сравнително млада: нямаше и два века.

И все пак разбираше, че роботите е трябвало да бъдат безсмъртни.

Това изискване се появило, защото се налагало вечно да бдят над човечеството. Хората са постигали продължаването на културата си, като са предавали на следващите поколения най-важното, което ги е свързвало.

Но на роботите не можело да бъде позволено да се възпроизвеждат като хората.

Да се възпроизвеждаш означавало да еволюираш. Във всеки метод на размножаване неизбежно щяла да се промъкне грешка. Повечето биха предизвикали смърт или ненормално поведение, но някои грешки биха променили неуловимо следващото поколение роботи. Част от тези промени биха били неприемливи, погледнато през обектива на Четирите закона.

Най-очевидният принцип на подбор, характерен за всички самовъзпроизвеждащи се по обичайния начин организми, бил собственият интерес. Еволюцията възнаграждавала налагането на собствена кауза. Основната сила, която избирала оцеляващите, била покровителството над индивида.

Ако собственият интерес на един робот можел да влезе в конфликт с Четирите закона, неизбежно би възникнал робот, който — въпреки външния вид и сложните последици — би поставил себе си над човечеството. Такъв робот не би скочил между човек и връхлитаща кола.

Или между човечеството и надвисналата в галактическата нощ заплаха…

Така че Р. Данийл Оливо в Оригиналния план трябвало да бъде безсмъртен. Можело да се правят само роботи за ползване със специална цел като нея. До органиформения вариант бяха стигнали след многовековни тайни изследвания — за изпълняване на необикновена задача като оформянето на пашкул — и емоционален, и физически — около някой си Хари Селдън.

— Искащ да изтриеш всички симулации навсякъде?

— В идеалния случай да — отвърна той. — Те могат да произведат нови роботи, да освободят древните знания, дори да разкрият…

— Защо млъкна?

— Има исторически факти, които няма нужда да знаеш.

— Но аз съм историк.

— Ти си по-близо до човек от мен. Някои знания е най-добре да бъдат оставени за такива като мен. Повярвай ми! Трите закона плюс Зерот имат дълбоки приложения — такива, за които Създателите им не са се досетили — и не са можели. Под влияние на Закона на Зерот ние, роботите, трябваше да изпълним определени действия… — той се улови и рязко тръсна глава.

— Много добре — рече тя неохотно, безплодно взирайки се в безстрастното му лице. — Приемам. И ще отида с него на онова място.

— Ще имаш нужда от техническа помощ.

Р. Данийл съблече ризата си и разкри напълно убедителна човешка кожа. Той внимателно постави два пръста под едното си гръдно зърно и натисна. Гърдите му се разтвориха надлъжно на може би пет сантиметра. Той извади катраненочерен цилиндър, колкото кутрето му.

— Отстрани са кодирани инструкциите за оптично четене.

— Напреднали технологии на един изостанал свят?

Той си позволи да се усмихне.

— Трябва да е безопасен, но си има нужда от предпазни мерки. Винаги. Не се тревожи прекалено. Съмнявам се, че дори и сръчният Ламурк ще успее да прати достатъчно бързо агенти на Панукопия.