Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (47)

7.

Бащата на Хари се бе отнасял презрително към повечето публични афери като към „вдигане на прах“ — голям облак на хоризонта, а отдолу — прашинка. Устните му се нацупваха във фермерско презрение — правеха от нищото нещо.

Инцидентът на голямото събрание на имперските университети вдигна страшно много прах. Заснет открай докрай с 3D, скандалът — „Професорска съпруга пребива фен“ — се разрастваше с всяко ново излъчване.

Клеон се обади, поцъка и после коментира нашироко как съпругата може да се превърне в бреме, когато заемеш висок пост.

— Боя се, че това ще се отрази зле на кандидатурата ти — бе казал той. — Трябва да пооправя нещата.

Хари не го бе споделил с Дорс. Намекът на Клеон беше прозрачен. Развод въз основа на обща нестабилност — което означаваше старомодност — обичайна практика сред имперските кръгове. Там, където ставаше въпрос за огромна власт, апетитът за все повече и повече власт надделяваше над всички други чувства и дори над любовта.

Той се прибра, нервиран от този разговор, и намери Дорс заета в кухнята. Тя бе разперила ръце — буквално, не за поздрав.

Епидермисът висеше, сякаш си беше свалила наполовина тясна ръкавица. Вените се преплитаха с мрежата от изкуствени нерви и тя бърникаше из тях с миниатюрни инструменти. Беше решен да прекъсне играта. Заради нея. Обикновено изтикваше от ума си мисълта, че неговата вярна любов е робот — или, ако сме по-точни, хуманоформа със силно участие на техниката, синтез между човек и робот.

Беше се свързал с нея чрез Р. Данийл Оливо, древния позитронен робот, спасил Хари, когато за пръв път пристигна на Трантор и се бе забъркал с гадните политически сили. Отначало я прикрепиха към него като телохранител. Той знаеше какво представлява от самото начало, поне приблизително, но това не му попречи да се влюби в нея. Интелигентност, характер, чар, кипяща сексуалност — това не бяха чисто човешки черти, бе разбрал, наблюдавайки живия пример.

Докато тя работеше, той й поръча питие. Беше престанал да се учудва на това как тя се поправяше, и то често на абсолютно нестерилни места. Казваше, че човекоподобните роботи си имат някакви антимикробни методи, които не действали при обикновените хора. Той нямаше представа как е възможно. Тя не желаеше да дава повече обяснения и често го принуждаваше да омекне чрез страст. Наложи му се да признае, че като ход това беше съвсем ефективно.

Тя върна кожата на мястото й, мръщейки лице от болка. Не можеше да изключва цели сектори от повърхностната си нервна система, винаги оставяше няколко нишки нащрек като диагностици. Шевовете се залепиха сами, като пукаха и мъркаха.

— Я да видим — тя спря и опипа и двете си китки поред. Две бързи изщраквания. — Прилягат чудесно в ставите.

— Повечето хора биха сметнали тази гледка за доста разстройваща, нали знаеш.

— Тъкмо затова не го правя на път за работа.

— Проявяваш голяма загриженост за обществото.

И двамата знаеха, че ако се появеше някакво подозрение относно истинската й природа, щяха да я надушат. Роботите с големи способности бяха обявени извън закона още преди хилядолетия. Бракмите бяха приемливи за обществото именно поради ниската им степен на интелигентност, сдържана сурово под прага на законно определената разумност. Нарушаването на тези норми при изработка беше тежко престъпление, престъпление срещу Империята — не се допускаха никакви изключения. А законът беше подкрепен и от силни, древни чувства: бунтът в сектора Джунин го бе доказал.

Цифровите симулации бяха ограничавани също по подобен начин. Ето защо симовете на Волтер и Жана, разработени от лудите глави на Новия ренесанс на Сарк, бяха внимателно скроени така, че да се промъкнат през алгоритмичните примки. Очевидно онзи тип Марк от „Артифис асоушиейтс“ беше подправил Волтер в последната минута. Тъй като симът бе изтрит впоследствие, нарушението си бе останало незабелязано.

Хари не обичаше да има и най-малка връзка с каквито и да е престъпления, но сега разбираше, че всичко това е глупост. Целият му живот и без това се въртеше около Дорс — скрития парий.

— Смятам да се оттегля от тая история с премиерския пост — заяви той решително.

Тя примигна.

— Заради мен — винаги бързо се досещаше.

— Да.

— Бяхме се разбрали, че си струва да рискуваме с това, че ще ни наблюдават по-внимателно, за да получим някаква власт.

— За да предпазваме психоисторията. Но очаквах върху тебе да пада много малко от светлината на прожекторите. А сега…

— Сега те срамя.

— Като се прибирах, към мен бяха насочени дузина камери. Тебе чакат.

— Тогава ще си стоя тук.

— Колко време?

— Охраната може да ме извежда през новия вход. Изрязаха го и инсталираха агравитационна шахта.

— Не можеш вечно да ги отбягваш, мила.

Тя стана и го прегърна.

— Дори да ме разкрият, мога да се махна.

— Ако имаш късмет и избягаш. Дори и да се измъкнеш, аз не мога да живея без тебе. Не бих могъл да…

— Мога да бъда трансформирана.

— В друго тяло?

— Съвсем различно. Кожата, роговиците, промени в нервните кодове.

— Ще ти изтрият серийните номера и ще те пратят обратно? Тя се вцепени в прегръдките му.

— Да.

— Какво не могат да правят… тези като тебе?

— Не можем да измислим психоисторията.

Той се извърна потиснат и притисна длан към стената.

— По дяволите! Няма нищо по-важно от нас двамата.

— И аз мисля така. Но в момента за тебе е още по-важно да останеш кандидат за Първи министър.

— Защо? — той закрачи из всекидневната, а погледът му се стрелкаше насам-натам.

— За тебе залозите са много високи. Който и да иска да те убие…

— Според Клеон е Ламурк.

— … вероятно ще разбере, че простото оттегляне на кандидатурата ти не е сигурно разрешение на проблема. Императорът може да те върне в играта по всяко време по-нататък.

— Не обичам да ме третират като шахматна фигура.

— Офицер? Да, такъв те виждам. Не забравяй, че има и други заподозрени — фракции, които могат да желаят отстраняването ти.

— Като например?

— Академичният потентат.

— Но тя е учен като мен!

— Беше. Сега е играч на шахматната дъска.

— Не и кралицата, надявам се.

Дорс го целуна лекичко.

— Трябва да спомена, че програмите ми за надушване изработиха вероятностна матрица за поведението на Ламурк въз основа на миналото му. Елиминирал е поне половин дузина съперници по пътя си към върха. А и в методите си пада малко традиционалист.

— Леле, съвсем ме успокои.

Тя го изгледа странно, замислено.

— Всичките му съперници са били наръгани с нож. Класическо отърваване в историческите интриги.

— Не бих заподозрял Ламурк в такъв точен поглед към имперското ни наследство.

— Той е класицист. Според него ти си пионка, която е най-добре да бъде пометена от дъската.

— По доста безкръвен начин го обясняваш.

— Учили са ме — пък и са ме създали — да преценявам и да действам хладнокръвно.

— Как примиряваш своите способности — всъщност, хайде да не се изразяваме твърде изтънчено, — насладата си — при перспективата да убиеш някого, за да защитиш мен?

— Законът на Зерот.

— Хммм… — Той издекламира: — Човечеството като цяло стои над съдбата на отделния човек.

— Наистина ме боли — Първият закон се намесва…

— Значи модифицираният Първи закон сега гласи: „Роботът не бива да причинява вреда на човешко същество или с бездействието си да позволи да му бъде причинена вреда, освен ако това не нарушава Закона на Зерот за роботиката“?

— Точно така.

— Това е друга игра, която играеш. С много строги правила.

— По-голяма игра.

— А психоисторията е потенциален нов комплект планове за игри?

— Един вид — гласът й стана по-мек и тя го прегърна. — Не се мъчи толкова. Имаме си личен рай.

— Но проклетите игри не свършват и не свършват.

— Така трябва.

Той я целуна с копнеж, но нещо вътре в него вреше и се въртеше — механизъм, бръмчащ безплодно сред мрака.