Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (44)

4.

Работата му доставяше все по-голяма наслада, защото имаше все по-малко време за нея.

Хари седеше в тъмния офис абсолютно неподвижен и гледаше как триизмерните данни се вихрят пред него като светещи мъгли.

Имперските учени познаваха основите и корените на психоисторията от хилядолетия. В древни времена педанти бяха описали двадесет и шестте стабилни и метастабилни обществени системи. Имаше много прехвърлени планети за изучаване, изпаднали във варварство — като Порковците и техните Бесни ритуали, Лизитата и тяхното Гиноуправление.

Гледаше как се оформят познатите фигури, докато симулацията преминаваше през векове на галактическа еволюция. Някои обществени системи се оказваха стабилни само в малък мащаб.

Във въздуха висяха редици от цели светове, уловени в стабилни Зони: Първобитен социализъм; фемо-пасторализъм; Мачо-племенизъм. Това бяха „силно привличащите“ човешката социология, острови в морето на хаоса.

Някои общества се мъчеха с метастабилност, после рухваха: Теокрация, Трансцедентализъм, Мачо-феодализъм. Това последното се появяваше, когато хората овладееха металургията и земеделието. Проявяваха го планети, плъзнали се силно надолу по наклона.

Имперските учени отдавна бяха оправдали Империята, пронизана от тесни червееви дупки и тежкоподвижни хиперкораби, като най-добрата обществена структура. И наистина, тя се бе доказала като стабилна и благосклонна.

Управляващият модел, Великодушен имперски феодализъм, приемаше, че човеците са йерархични. Освен това бяха династично амбициозни, харесваше им наследяването на властта и нейната помпозност. Бяха много предани на символите на единството, на имперското величие. Клюките за величията за повечето хора бяха самата същност на историята.

Имперската сила беше смекчавана от традициите на благородното царуване и предполагаемото превъзходство на издигналите се до величие. Под този внушителен блясък, както добре знаеше Клеон, се криеше здравата основа на изключително честна, меритократична гражданска служба. Без нея корупцията щеше да плъзне като петно по звездите и да подкопае великолепието.

Гледаше диаграмата — сложна триизмерна паяжина от повърхности, пейзажа на общественото пространство.

При забавено движение можеше да види индивидуалните вълни от събития, плискащи се през сима. Всяка клетка в решетката беше преизчислявана на всеки часовников цикъл и променяше всички най-близкоотстоящи интеракции в три измерения.

Работните правила на палеца не бяха истинските закони на физиката, построени върху фундаментални положения като максионната механика или дори върху простите Ню-Таунови закони. По-скоро бяха груби алгоритми, които свеждаха сложните, заплетени закони до тривиална аритметика. Обществото, видяно сурово по този начин, беше грубо и изобщо не беше тайнствено.

После идваше хаосът.

Наблюдаваше „политическото пространство“ с неговото семейство от променливи: степени на поляризация или на концентрация на силата; размер на коалициите; конфликтни мащаби. В този прост модел се появяваха примки на учението. Започвайки от период плато на привидна стабилност, но не и на стаза, системата произвеждаше Идея предизвикателство.

Това заплашваше стабилността и принудително се съставяха коалиции, които да се противопоставят на предизвикателството. Оформяха се фракции. После се разливаха. Коалициите бяха предимно религиозни, политически, икономически, технологични, дори военни — макар че това последното беше особено неефективен метод, както показваха данните. После системата завиваше към царството на хаоса и понякога постигаше нова стабилизация, а друг път загниваше.

В динамичната система съществуваше натиск, породен от контраста между идеалната картина на света в представите на хората и реалността. Прекалено голямата разлика пораждаше свежи сили за промяна. Често силите очевидно не го съзнаваха — хората разбираха, че нещо не е наред, чувстваха безпокойство, но не можеха да се съсредоточат върху една ясна кауза.

Дотук с моделите „рационален деятел“, помисли си Хари. Но някои продължаваха да се вкопчват в тази толкова очевидно тъпа приблизителна идея.

Всеки си мислеше, че Империята е нещо много просто.

Не основната част от населението, разбира се, втрещена от смесицата на култури и екзотика, резултат от търговията и комуникациите между милиард светове. Те бяха постоянно разсейвали — важен начин за потискане на хаоса.

Дори и на обществените теоретици обаче основната структура и вътрешните взаимоотношения изглеждаха предсказуеми, с умерен брой примки с обратна връзка, солидни и традиционни. Конвенционалната мъдрост твърдеше, че те могат лесно да бъдат отделени и излекувани.

Най-важното: решенията се вземаха от центъра — или поне така си мислеха повечето хора. Императорът знае най-добре, нали така?

В действителност Империята беше вгнездена, подредена йерархия: Имперски феодализъм. Най-долу бяха Зоните на галактиката — понякога с диаметър само дузина светлинни години, та до няколко хиляди светлинни години. Най-горе бяха Компактите на няколкостотинте съседни Зони. Компактите се съединяваха в Галактическа система за кръстосани връзки.

Но всичко това се плъзгаше надолу. В сложната диаграма блясваха и угасваха искри. Какво бяха те?!

Хари даде едър план на проблясъците. Зони на хаоса, където предсказуемостта става невъзможна. Тези огнени избухвания може би бяха ключът към причината за падението на Империята.

В душата си Хари чувстваше, че непредсказуемостта е лошо нещо — за човечеството, за неговата математика. Но не можеше да се избегне.

Това беше тайна, която императорът и останалите никога не трябваше да научават. Докато той не можеше да овладее хаоса — или поне да надникне в него, — психоисторията беше лъжа и измама.

Реши да разгледа един отделен случай. Можеше и да е по-ясно.

Избра Сарк — светът, който бе открил и разработил симовете на Волтер и Жана. Той се бе обявил за Дом на новия ренесанс — обикновена реторична поза, често възприемана. Докато разглеждаше статут-клетките, излизаше, че те са умни и с творчески заложби.

Хари се прозя, въпреки че се помъчи да се сдържи. Без съмнение в момента Сарк изглеждаше добре. Процъфтяваща икономика. Лидер в областта на модите.

Но профилът му го изпращаше сред световете на хаоса. Те се издигаха и привидно предизвикваха механизмите на потискане, които удържаха планетите в имперското равновесие.

После обществената им тъкан се разплиташе; те отново се връщаха в някоя стаза състояние: Анархо-индустриално за Сарк, предсказа той въз основа на данните. Никакви велики флотилии не предизвикваха това. Империята въпреки създаващото се впечатление не управляваше със сила. Обществената еволюция караше световете на хаоса да се разколебават и да умрат. Обикновено и Галактиката като цяло теглеше донякъде от последиците.

Но напоследък се бяха появили повече. А Империята съвсем очевидно загниваше. Производителността спадаше, некохерентността в общественото пространство се надигаше.

Защо?!

Стана и тръгна към гимнастическия салон да потренира. Стига с този ум! Нека тялото изтрие потиснатостта, предизвикана от интелекта.