Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Втора трилогия за Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation's Fear, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2010 г.)

Издание:

Грегъри Бенфорд. Страхът на Фондацията

Редактор: Иван Здравков

Издателска къща „Пан“, 2000

ISBN 954-657-287-Х

История

  1. —Добавяне

24.

Президентът на „Артифис асоушиейтс“ влезе в офиса на Ним и щом докосна дланта си, вратата се заключи зад него с метално „щрак!“.

— Искам да бъдат изтрити и двамата — заяви президентът.

— Може да отнеме доста време — отвърна притеснено Ним. Огромните работни екрани наоколо направо изглеждаха все едно, че подслушват. — Не съм толкова запознат с онова, което е сътворил.

— Ако онези проклети Марк и Сибил не се бяха скатали, нямаше да дойда при тебе. Това е криза, Ним.

Ним бързо премисли.

— Трябва да се консултирам с поддържащите индекси, само за в случай, че…

— Веднага. Искам да стане веднага. Има законови пречки за онази заповед, но те няма да удържат дълго.

— Сигурен ли си, че искаш това?

— Виж какво, секторът Джунин е пламнал. Кой да се сети, че този проклет въпрос, за бракмите, така ще раздвижи хората? Ще има официални изявления, легалистите душат наоколо…

— Готово, сър.

Ним бе извикал и Жана, и Волтер на стопкадър. Намираха се в ресторантска обстановка, в придобито време и временно използваха лениво процесорите — стандартен метод в Мрежата.

— Провеждат личностна интеграция. Това е като да оставят подсъзнателните си компоненти да помирят събитията със спомените, промиване на системата, както правим ние, докато спим, и…

— Не се дръж с мен като с аматьор! Искам тия двамата да бъдат изтрити!

— Да, сър.

3D-пространството на офиса се изкриви от образите на Жана и Волтер. Ним огледа контролното табло, като плахо нахвърляше стратегията на цифрова хирургия. При многослойните личности простото изтриване бе невъзможно. Това приличаше на прочистването на сграда от мишки. Ако започнеше оттук…

Изведнъж по екрана се разляха дъгоцветни пръски. Координатите на симулациите заподскачаха като луди. Ним се намръщи.

— Така не може — рече Волтер и отпи от висока чаша. — Ние сме непобедими! Не сме подвластни на тленната плът като вас.

— Ама че нагло копеле, а? — кипна президентът. — Как е успял да омае толкова много хора, никога няма да…

— Вие умряхте веднъж — рече Ним на сима. Тук нещо като че се дънеше. — Може да умрете пак.

— Да умрем ли? — горделиво се намеси Жана. — Нещо бъркаш. Ако бях умирала, без съмнение щях да си го спомням.

Ним заскърца със зъби. Имаше излишъци от координати и в двата сима. Това означаваше, че са се разширили и са заели и съседни процесори. Можеха да изчисляват части от себе си и да управляват многослойното си съзнание като паралелни процесорни пътеки. Защо ли Марк им бе дал това?! Или… дали той им го бе дал?

— Без съмнение, сър, вие сте в грешка. — Волтер се наведе напред. В гласа му имаше предупредителна нотка. — Никой джентълмен не използва миналото на една дама срещу нея.

Жана се закикоти. Симкелнерът ревна. Ним не схвана вица, но бе твърде зает, за да го е грижа.

Това беше абсурдно. Той не можеше да проследи всички рамификации на промените в тези симове. Те притежаваха способности извън своя периметър. Подсъзнанието им бе разпръснато в процесори извън територията на „Артифис асоушиейтс“. Ето как Марк и Сибил получаваха толкова бързо, автентично и цялостно личностно време за отклик.

Докато наблюдаваше дебата, Ним се чудеше как симовете генерират такава жизненост, неоспорим чар. Ето как: те бяха прехвърлили подсъзнателните си процеси в други територии и ползваха огромни блокове от процесорна мощ. Беше си постижение. И, естествено, против правилата на „Артифис асоушиейтс“. Той проследи очертанията на делото им с доста голямо възхищение.

И все пак, проклет да е, ако позволи на един сим да му говори по подобен начин. А те продължаваха да се хилят.

— Жана! — излая той. — Онези, които са те възсъздали, са изтрили от паметта ти твоята смърт. Ти си била изгорена на клада.

— Глупости! — присмя му се Жана. — От мен снеха всички обвинения. Аз съм светица.

— Живи светци няма. Проучих базовите ти масиви от данни. Тая твоя църква се е грижела да бъде сигурна, че светците са мъртви за дълго време.

Жана изсумтя презрително.

Ним се ухили.

— Виждаш ли това? — един огнен език прониза въздуха пред нея. Той накара плътния пламък да запращи гадно.

— Водила съм хиляди воини и рицари в битка — рече Жана. — Да не мислиш, че ще ме уплашиш със слънчев лъч, отразен в малък меч?

— Още не съм намерил подходяща пътека за изтриване — обърна се Ним към президента. — Но ще намеря, ще намеря.

— Мислех го за рутинна операция — отвърна президентът. — По-живо!

— Не и при такъв голям опис на личност с кръстосани връзки…

— Зарежи спасителното записване. Няма нужда да ги пъхаме обратно в оригиналното им пространство.

— Но това ще…

— Клъцни ги!

— Очарователно — подхвърли злъчно Волтер. — Да слушаш как боговете обсъждат нечия съдба.

Ним изкриви лице.

— Що се отнася до тебе… — метна кръвнишки поглед на Волтер — отношението ти към религията се е смекчило само защото Марк изтри всички търкания с властта, които си имал, като се почне с баща ти.

— Баща ли? Никога не съм имал баща.

Ним се усмихна гадно.

— Току-що доказа онова, което ти казах.

— Как смееш да бъркаш в паметта ми! — кресна Волтер. — Опитът е източникът на всички знания. Не си ли чел Лок? Веднага ме възстанови!

— Не и тебе — по никой начин. Но ако не млъкнеш, преди да съм ви убил и двамата, мога да възстановя нея. Знаеш, и още как, че на кладата тя е била опечена жива.

— Злорадстваш, нали? — Волтер оглеждаше Ним, сякаш положението между тях бе точно обратното. Странно — на този сим като че ли не му пукаше от заплашващото го изличаване.

— Трий! — кресна президентът.

— Какво да трие? — попита Гарсон.

— Скалпелът и розата — обади се Волтер. — Не, ние очевидно не сме за този смахнат век.

Гарсон покри човешката длан на готвачката на аламинути с две от четирите си длани.

— И нас ли?

— Да, естествено! — тросна се Волтер. — Вие сте тук само заради нас. Второстепенните актьори! Поддържащият актьорски състав!

— Е, на нас ни беше хубаво — обади се готвачката и се прилепи към Гарсон. — Макар че бих искала да видя много повече. Ние не можем да преминем отвъд градската улица. В края й краката ни престават да се движат, макар в далечината да виждаме кули.

— Декори — измърмори Ним, напрегнат, защото с напредъка на работата му задачката ставаше все по-сложна. Ручейчета от техните личностни пластове се разбягваха навсякъде и се промъкваха в киберпространството като…

— Като плъхове, напускащи потъналия…

— Приписваш си божествени сили — обади се Волтер с отиграно небрежен тон, — без да притежаваш необходимия характер.

— Какво?! — президентът бе смаян. — Тук командвам аз.

— Аха — обади се Ним. — Така може да стане.

— Направи нещо! — извика Девата и гневно размаха меч.

— Au revoir, моя сладка pucelle. Гарсон, Амана, au revoir. Може би ще се срещнем пак. А може би не.

И четирите холограми се прегърнаха.

Последователността, зададена от Ним, започна да тече. Беше програма-пор — надушваше връзките и ги изтриваше идеално. Ним гледаше и се чудеше къде свършва изтриването и започва убийството.

 

Волтер протегна ръка и погали Жана по гърдите.

— Раздялата е само илюзия лека… Ние може да не се срещнем… но ако се срещнем, аз…

Екранът угасна.

Президентът се разсмя тържествуващо.

— Успя — страхотно! — той потупа Ним по гърба. — Сега трябва да измислим свястна история. Джиросай всичко на Марк и Сибил.

Ним се усмихна нервно, а президентът му обеща повишение и вдигане на заплатата. Беше схванал процедурата по изтриването, така си беше, но инфосигнатурите, протичащи из холопространството в последните мигове, му разкриха странна и сложна картина. Ехтящата клетка на масивите от данни отекваше с мощни пулсации.

Ним знаеше, че Марк е осигурил на Волтер достъп до милиарди методи — сериозно нарушение на правилата за съдържание. И все пак какво би могла една вече ограничена изкуствена личност да направи, ако разполага с още връзки в Мрежата? Да се лута насам-натам, да я изядат полицейските програми, след като надушвачите надушат излишъци.

Но и Волтер, и Жана бяха подсигурени с огромно пространство-памет за дебата и с огромни блокове от личностна територия. После, докато се вълнуваха и дрънкаха речите си на стадиона, из цялата Мрежа… дали не бяха и работили трескаво? Дали не бяха прониквали в пукнатините на масиви от данни-складове, където можеха да скрият квантизираните сегменти на своите личности?

Каскадата от индекси, която Ним току-що бе наблюдавал, намекваше за такава възможност. Без съмнение нещо бе използвало огромни компютационни маси през последните няколко часа.

— Ще си прикрием гърба с някакво официално изявление — грачеше президентът. — Малка криза в управлението, и ще се разнесе.

— Тъй вярно, сър.

— Трябва да държим Селдън настрани. Не го споменавай на легалистите, ясно? После, като стане Първи министър, той може да ни опрости.

— Да, сър, страхотно, сър, да.

Ним мислеше трескаво. Онзи тип, Оливо, имаше да му изплаща още един транш. Беше лесно през цялото време да информираш Оливо. Нарушение на договора му с „А на квадрат“, но какво пък толкова? Човек трябва да се оправя някак, нали така? Беше си жив късмет, че сега президентът искаше същото, за което Оливо вече беше платил: изтриване. Не е лошо да ти платят два пъти за една и съща работа.

Или поне така му се струваше. Ним прехапа устна. Но какво ли значеше някакъв си сноп от данни?

Ним замръзна на място. Целият сим — ресторантът, Гарсон, улицата, Жана — беше изчезнал изведнъж, нали? А обикновено те се разпадаха постепенно, с утихването на функциите. Симът беше нещо сложно и не можеше просто да изключи всички завързани интерпластове и да угасне на мига. Но случаят бе безпрецедентен, така че може би тук беше по-различно.

— Свърши ли? Браво! — Президентът го потупа леко по рамото.

Ним се чувстваше уморен и тъжен. Някой ден щеше да му се наложи да обяснява всичко това на Марк. Да изтриеш толкова много работа…

Но Марк и Сибил бяха изчезнали сред тълпата в колизея. Много мъдро от тяхна страна, те не дойдоха на работа и дори не се прибраха в апартаментите си. Бягаха. А с тях бе изчезнал и ренесансът на Джунин, заедно с дима, докато секторът Джунин гореше и се разпадаше в свади и насилие.

Дори и Ним се натъжи. Нахъсаните, страстни разговори за ренесанса. Те търсеха в Жана и Волтер някаква зрелост във вечния спор между Вярата и Разума. Но в края на краищата Империята потисна страстта. Твърде дестабилизиращ фактор.

Разбира се, движението на бракмите също трябваше да бъде смазано докрай. Той бе преровил паметовия комплекс на Марк за състоялия се преди 8000 години дебат. Явно „роботите“ — или каквото беше това — бяха тема, твърде тревожна, за да се повдига в едно рационално общество.

Ним въздъхна. Знаеше, че просто е орязал някакви електрически вериги. Професионалистите никога не го забравяха.

И все пак, беше покъртително. Да види как всичко това изчезва. Как всичко изтича като зрънца дигитален пясък в тайнствения пясъчен часовник на симулираното време.