Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (31)

17.

— Направих го! — извика Марк към Ним на интерофисния екран. — Оттук нататък той ще може да казва каквото си иска. Изтрих му всички свади с властите, които някога е имал.

— А така — ухили се Ним.

— А според тебе трябва ли да изтрия и дърленията с баща му?

— Не съм убеден — отвърна Ним. — Какви са били те?

— Доста яки. Баща му е бил строг, имал е „янсенистки“ възглед.

— Това пък какво е? Спортен отбор?

— Попитах го. Той ми рече „Католическа версия на протестант“. Според мен не става дума за спортни отбори. Нещо такова, че грехът бил навсякъде и че удоволствието е нещо отвратително — най-обикновена примитивна религия, от обичайните за Мрачните векове.

Ним се ухили.

— Повечето работи са отвратителни само когато се правят както трябва.

Марк се разсмя.

— Твърде вярно. И все пак, може би за първи път заплахата за цензура е дошла точно от неговия старец.

Ним се замисли.

— Тревожат те нестабилностите в характеровото пространство, нали?

— Възможно е да се случи.

— Но искаш инстинкта на убиец, нали?

Марк кимна.

— Мога да му сложа някакви редактиращи алгоритми, да озаптяват нестабилностите.

— Точно така. Не че ще ти трябва напълно с всичкия си след края на дебата, тъй де.

— И да се повреди, няма да боли.

Марк се намръщи.

— Чудя се… Трябва ли да преминаваме през това?

— Хей, ама какъв избор имаме? Сектор Джунин иска турнир — ние им го доставяме. Пито-платено.

— Но ако онези, императорските, се хванат да ни преследват заради незаконни симове…

— Аз обичам опасностите, страстта. — отвърна Ним. — Пък и ти винаги си бил съгласен с мен.

— Да, ама… защо бракмите напоследък са взели да поумняват? Не са чак толкова мъчни за произвеждане.

— Старите забрани се изхабяват, приятелю. А и това много пъти е възниквало. Просто са го потискали, това е.

— Чрез какво?

Ним сви рамене.

— Политика, обществени сили — кой знае? Искам да кажа, хората се притесняват от мислещите машини. Не им се доверяват.

— Ами ако външно не можеш да ги различиш от хората?

— А?! Това е пълна лудост.

— Може би една наистина умна машина не би искала да се състезава с хората.

— По-умна от добрия стар Марк? Такава не съществува.

— Но биха могли… евентуално.

— Невъзможно. Зарежи това. Хайде на работа.