Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (28)

14.

Сибил нервно чакаше да дойде нейният ред на изпълнителното събрание на „Артифис асоушиейтс“. Седеше срещу Марк и не се включваше в дискусията, докато колегите и началниците й обсъждаха този или онзи аспект на операциите на компанията. Умът й беше другаде, но не толкова далеч, че да не забележи къдравите косми по опакото на дланите на Марк и самотната вена, която пулсираше — чувствена музика — на врата му.

Щом президентът на „Артифис асоушиейтс“ освободи всички онези, които не бяха пряко ангажирани в проекта „Пазител-Скептик“, Сибил събра бележките, които бе подготвила за своя случай. От присъстващите знаеше, че може да разчита само на Марк. Но беше сигурна, че и останалите ще подкрепят предложението й.

Предния ден тя бе съобщила на Комитета по специалните проекти, че за пръв път Девата бе нарушила сама усамотението си. Тя бе инициаторката на срещата, вместо да чака да бъде повикана и да излъчва по обичайному неохота. Беше дълбоко разтревожена, след като бе научила от „мосю Аруе“, че е длъжна да го победи в така нареченото от нея „изпитание“, иначе отново ще бъде обречена на смърт.

Когато Сибил призна, че това е вероятно, Девата помисли, че отново ще бъде хвърлена „в пламъците“. Объркана и дезориентирана, помоли Сибил да й позволи да се оттегли и да се посъветва с „Гласовете“.

Сибил я обкръжи с навяващи покой изображения по тапетите: гори, поля, ромонещи поточета.

Тя се разрови за следи от спомени като онези, които бе споменал Марк — за дебат, проведен преди осем хиляди години. Наистина, и в Жана имаше следи, съвсем леки — някой бе пропуснал да ги заличи при предишно изтриване. Жана идентифицираше Вярата с нещо, което се наричаше „роботи“. Очевидно това бяха митични фигури, водещи човечеството — вероятно божества?

След няколко часа Девата излезе от интериора пейзаж. Тя помоли да й вложат умения да чете на по-високо равнище, така че да може да спори със своя „инквизитор“ от по-равнопоставени позиции.

— Обясних й, че не мога да променя програмите й без съгласието на този комитет.

— А клиентът ти? — поиска да узнае президентът.

— Мосю Бокер откри — не пожела да ми каже как; подозирам, че е изтичане на информация, — че Волтер ще бъде неин съперник в дебата. Сега той заплашва да се оттегли, освен ако не й предоставя допълнителни данни и умения.

— Ами… Селдън?

— Нищо не казва. Само иска да бъде сигурен, че не е замесен.

— Бокър знае ли, че ние подготвяме Волтер за Скептиците, както Жана за него?

Сибил тръсна глава.

— Марк? — президентът вдигна вежди.

Тъй като Марк някога бе предложил същия този курс, който Сибил предлагаше сега, тя предположи, че ще е съгласен. И остана смаяна, когато чу:

— Аз съм против. И двете страни искат словесен дуел между интуитивната вяра и индуктивния/дедуктивния разум. Ако осъвременим Девата, ще постигнем успех единствено в оплескването на работата.

— Марк! — извика Сибил.

Последва разгорещена дискусия. Марк изстрелваше възражение след възражение срещу всеки, който подкрепяше идеята. Освен срещу Сибил, чийто поглед внимателно избягваше. Когато стана очевидно, че не може да се стигне до никакъв консенсус, президентът взе решението в полза на Сибил.

Сибил продължи натиска си:

— Освен това бих искала разрешение да изтрия от програмите на Девата спомена за това как са я изгорили жива на кладата. Страхът й, че ще бъде осъдена отново на подобна съдба, вцепенява мислите й.

— Възразявам — обади се Марк. — Мъченичеството е единственият начин, по който една личност може да се прочуе, без да има някакви способности. Девата, която не е страдала мъченически за вярата си, изобщо не е Девата от предисторията.

— Но ние не познаваме тази предистория! — изстреля Сибил. — Тези симове са от Мрачните векове. Нейната травма…

— Да се изтрие от паметта й това преживяване ще е все едно да… ами сетете се за някоя праисторическа легенда — Марк разпери ръце. — Все едно да възсъздадем Христос — тяхното древно божество, — без да е бил разпнат на кръста.

Сибил го изгледа кръвнишки, но Марк се обърна към президента, сякаш тя не съществуваше:

— Недокосната — така иска нашият клиент…

— Бих желала изтриването на всичко, което Волтер е изстрадал в ръцете на властта — противопостави му се тя.

— Аз не бих — рече Марк. — Волтер без неговата съпротива срещу властта няма да е Волтер.

Сибил остана озадачена от непонятната промяна в Марк. Всичко преминаваше покрай нея като в сън. Най-накрая прие окончателното решение на началниците си — компромис, защото нямаше избор. Информационната банка на Девата щеше да бъде осъвременена, но нямаше да й позволят да забрави огнената смърт. Нито пък щяха да позволят на Волтер да забрави постоянния страх от преследвания от страна на църквата и държавата в онази древна мрачна епоха.

Президентът рече:

— Напомням ви, че тук се пързаляме по тънко Е-поле. Симове като тези са табу. Елементи от сектора Джунин ни предложиха голямо възнаграждение само за подобен опит — и ние успяхме. Но поемаме рискове. Големи.

Щом излязоха от залата за съвещания, Сибил прошепна на Марк:

— Нещо си си наумил.

Той я погледна разсеяно.

— Изследвания. Нали знаеш как е — блъскаш здраво, но не знаеш докъде ще стигнеш.

Той продължи да върви в унес, а тя стоеше със зяпнала уста. Как би могла да го разбере?